fbpx
-8.9 C
София
понеделник | 24.01.2022 | 21:04:57
понеделник | 24.01.2022 | 21:04:57
-8.9 C
София

Законът на улицата

Страхът поражда гняв, а гневът поражда насилие

- РЕКЛАМА -spot_img
- Реклама -spot_imgspot_img

На една публична конференция руският президент Владимир Путин заяви, че ако боят е неизбежен, трябва да удариш първи. Това той научил от уличното правосъдие. Някъде в Ленинград. Още като дете.

Десетилетия по-късно в Америка направили анализ на уличните конфликти. Според експерти 99% от тях могат да бъдат избегнати и остава само един, в който нямаш избор. Може би това е тази кратка улична история, за която говори Путин. За момента, в който нямаш никакъв избор, освен да удариш първи или да приемеш, че дипломатическите инструменти вече нямат потенциала на успешен комуникационен подход.

В теорията на физическите конфликти са разгледани различни сценарии на посегателства върху личността. Всички те – в този 1%. Но за да попаднеш в такъв сценарии имаш нужда от агресори с конкретна психология. Не всеки е готов да стигне до края – да те нарани, ограби, пребие, нападне, насили. Обществените вярвания ни убеждават, че това са маргинализирани нагласи, които движат социалното поведение на сравнително малък процент хора. Представяме си ги ядосани, с дебело съдебно досие, със снимка в профил и открито лице, с прякори. Но обществото забравя нещо. Да погледне в детската стая – там, където е посято зрънцето на омразата, много преди да се превърне в голямо престъпление.

Случилото се в междублоковото пространство в столичния квартал „Лагера“ между Коледа и Нова година показва, че ние забравяме началото на едни от големите си проблеми като общност – това, което се случва с младите поколения. С децата ни. Толкова много търсим отговори за ваксинация, еврозона, съдебна реформа и инфлация, че забравяме колко важно е нашето внимание върху света на подрастващите. Тези, които един ден ще трябва да отстояват демокрацията, свободите, правата и справедливостта. Тези, които ще трябва да разграничат правилното от неправилното. Достойното от недостойното. Смелостта от страха. Доблестта от позора. И един ден да го разкажат на техните деца.

На видео, разпространено в началото на годината, се вижда как близо 10 младежи са наобиколили един. Причината вероятно е момиче и конфликт, който спокойно може да влезе в онези 99%, за които написах по-горе. Стига да има разумност, преценка, емпатия, диалогичност, човещина. Опит да бъдеш силен чрез разбиране, а не чрез приятелите си. Опит да надскочиш усещането си за доминиращо преимущество. Нещо, на което трябва да бъдеш научен. Нещо, на което един ден трябва да научиш.

Тийнейджъри пребиха до безсъзнание връстник ᐉ Новини от Fakti.bg - Крими |  ФАКТИ.БГ

Видеото обаче показва обратното. Показва как един тийнейджър понася удари от различен тип – юмруци, колена, крака. Повален е неколкократно. Не помага това, че казва „това няма да се повтори“. Както и признанието му, че „не може да се бие“. Защото основното лице заявява, че „при него такива не минават“. Не минават признания, обещания, усещане за безпомощност. Страдание. Агресорите не разбират тези думи. Всички снимат. Всички се смеят.  Всички са доволни. Въпреки че признават как им „става жал“.

Битото момче от "Лагера" ходи на училище, в 51-во ... - Столица.bg

Бих опитал да разбера, ако това не беше гнусната поляна между два блока, издържани в социалистически стил, а Сталинград, в началото на войната. Когато зад теб са близките ти, а пред теб онези, които ще ги избият. И единственият шанс да спреш жестокостта е да отговориш на нея по същия начин. Между другото гледах документален филм, в който възрастен руснак разказва за първия си опит, когато е изпразнил пълнител в немец. На не повече от 10 години. Повръщал е цяла нощ. На другия ден вече е бил войник. Не по избор. А по принуда.

Но съвременните деца не отбраняват бойни линии. Те имат всичко. И най-вече – мир. Целият свят е в джоба им чрез скъпи смартфони, носят дрехи по последна мода, до пълнолетие са посетили поне 4 държави, светът е отворен, а стандартът на живот в България днес е многократно по-висок от този, който завариха децата на 90-те. Тези деца наистина имат много. Но наравно с него сякаш гърлата им са напълнени с още нещо. Както и умовете.

Шокиращи разкрития! Сред биячите, гаврили се с връстник в жк "Лагера", била  и...

С презумпцията за невинност. С убеждението, че те винаги са прави и това оправдава всичко. Не всички, разбира се. Но случаите се роят. Стига да имаш очи да ги видиш.

Днес за техните неуспехи в училище са виновни учителите. За неудачите – животът. За коремите им – никой, защото времената и храната са еднакво „джънк“. Погледнете статистиките относно образователните възможности на съвременните зрелостници у нас. Почти всяка година те красят новинарските емисии по време на матури или покрай 15 септември. Погледнете и случаите на насилие. Обикновено – много хора срещу малко. И често пъти – с ножове, боксове, телескопични палки, камъни и други. Ще попитате къде са тези случаи? Напишете в Google и те сами ще дойдат при вас.

Но погледнете и отношението към родителите им, към преподавателите им. Към държавата им. Попитайте ги как си представят една по-успешна България. Какво мислят дори за политиката. Грижа ли ги е?

Ще кажете, че социалните мрежи и игрите са довели да развращаването на младите умове?

Две неща правят впечатление от боя срещу непълнолетния ученик между Коледа и Нова година. Колко символно само! Точно тогава, когато светът се опитва да се смири заради греховете си, децата му нанасят удари, прикрити под звуците на празнични гърмежи. Та двете неща – желанието това да бъде документирано, за да може боят да унищожи не тялото, а личността. Видеото после ще обиколи социалните мрежи и очите на другите ученици в междучасието. И после – моментът, когато момиче подава ръка с усмивка към жертвата, секунда преди да я насочи към корема й с всичка сила. Моментът, когато ръката за мир се превърне в ръка за унищожение. Наистина символно. И жестоко. Може би това е бившата приятелка на момчето. Така се говори.

Ако и 10% от новото поколение са способни на всичко това, което видяхме публично, то проблем има и е повече от очевиден. Макар и тих. Като вирус, който се настанява в телата ни, а симптомите се проявяват по-късно. Но го има. Въпросът е има ли ни нас. Тези, които трябва да поставят линията между доброто и лошото? Знаем ли как изглежда и как се поставя тази линия? Това, което се случва с децата, е това, което се случва с нас. Помним ли уроците на родителите си, на времето, на горчивия ни опит, на добрия ни опит? Способни ли сме да учим на отговорност, ако самите ние не носим такова усещане?

Страхът поражда гняв, а гневът поражда насилие. Насилието ще породи отмъщение. А отмъщението може би друго отмъщение. И всичко това – някъде там. В онзи свят, където живее младостта, създаваща мечти, учеща чужди езици, формираща бъдещето с помощта на онези, които крепят настоящето.

На улицата винаги ще има юмруци. Така е било, така и ще бъде. Но може би големият урок за децата трябва да бъде не дали да стискат юмруци. А кога и защо. Практическата част е отдавна известна. Самият Путин я е видял по улиците на Ленинград като малко момче. Много ми се иска да вярвам, че следващият път юмруците ще бъдат от правилната страна. Защото по време на коледните празници те бяха заключени в сърцата на едни подрастващи насилници. Техните юмруци създават хематоми по жертвите си, но оставят белези от шамари върху бузите на родителите си. Тези белези приличат на снежна пъртина, която води право надолу и се изкопава от ръцете на онези, които не могат да удрят правилно, но пък знаят как да нараняват. Още от малки.

- Реклама -spot_imgspot_img
Цветин Филиповhttp://www.newsone.bg
Цветин Филипов е журналист на информационния сайт NewsOne.bg. Всеки ден той ще ви запознава с най-важните и любопитни вътрешнополитически теми в страната, но ще научавате много от него и за сложните международни събития в областта на геополитиката, сигурността и икономиката. Цветин е репортер с опит в сферата на телевизионната журналистика и магистър по "Международна сигурност" от Софийския университет "Св. Климент Охридски" . През последните години изследователските му интереси са насочени силно към процесите в региона на Източна Азия.
Video thumbnail
ONEpodcast.live представя: "Попитай журналиста" с Владимир Христовски
01:32:10
Video thumbnail
"Без граници" - Епизод 4: доц. д-р Мартин Крупев за границите, авторитета на лекарите и още ...
47:37
Video thumbnail
АГОРА (Еп. 5) Михаил Кунчев за литературата и приключенията (Част 2)
45:35
Video thumbnail
Джаф-джаф с Драго Симеонов: Веселият Торбалан (епизод 4)
06:13
Video thumbnail
Едно интервю на Искра Ангелова с екипа на българското предложение за Оскар "Страх", епизод 3
01:06:10
Video thumbnail
Попитай журналиста (епизод 1): Протестът на ПП "Възраждане"
01:46:15
Video thumbnail
"Без граници" - Епизод 3: Зуека за телевизията, театъра, рисуването и живота в чужбина
56:41
Video thumbnail
Агора (еп. 4): Номадът Михаил Кунчев, който препуска през историята в търсене на същността ни
01:05:28
Video thumbnail
Джаф-джаф с Драго Симеонов: Сет пойнт с чек пойнт (епизод 3)
05:34
Video thumbnail
Лексиконът на Искра: "Няма нищо по-смешно от нещастието" (епизод 1)
33:51
Video thumbnail
Агора: Руслан Трад за кризата по руско-украинската граница (епизод 3)
48:54
Video thumbnail
Джаф-джаф с Драго Симеонов: Просто ей така (епизод 2)
06:56
Video thumbnail
Лексиконът на Искра: "Много е гадно да си жена" (епизод 2)
01:02:11
Video thumbnail
Без граници: За българите в България и българите по света (епизод 2)
51:52
Video thumbnail
Агора: Да разбереш македонец! Когато Вие ние обиждате, Ние реагираме (част 2)
41:06
Video thumbnail
Джаф-джаф с Драго Симеонов: ТикТок-ът на културата (епизод 1)
07:23
Video thumbnail
"Без граници", епизод 1 - Разговор с Петър Пунчев, гражданин на света
47:04
Video thumbnail
Агора: Да разбереш македонец (част I)
59:46
Последни новини
- Реклама -spot_img
Още новини
- Реклама -spot_img

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук