fbpx
27 C
София
12 август 2022 | петък | 15:04

Винишки камък – където скалите разказват легенди

Необичайното място се намира само на 2 км северно от Мъглиж, в Стара планина

- РЕКЛАМА -spot_img
- РЕКЛАМА -spot_img

Есента идва на пръсти, облича пъстрото си наметало и докато се огледа в небето, вятърът разпръсква красивите ѝ цветове. В началото на есента, се изкачвам до Винишки камък, над Мъглиж. Гората е пламнала в цветове – жълто, оранжево, охра, червено, златно, ръждиво, кафяво – истинско пиршество за очите.

Автомобилът се катери по пътищата на Стара планина. На 33 км от Стара Загора и на 2 км северно от Мъглиж, се издига Мъглижки манастир „Св. Николай“. Това е отправната ми точка за изкачване до Винишки камък. Слънцето напича изгарящо. Свалям прозореца и неочаквано студен въздух нахлува в купето и разрошва мислите ми. „Шантаво време“, мисля си наум. Стигам до манастира, пазен от прегръдката на огромни борове, които сякаш се издигат до небето. Автомобилът остава да си почива на слънце, а аз гледам картата с туристически пътеки в района. До Винишки камък водят два пътя – единият  е по-лек, но и по-обиколен, а другият – стръмен и по-кратък. Избирам стръмния, разбира се.

Снимка: Боряна Кръстева

От Мъглижки манастир до Винишки камък

Движа се покрай стените на манастира, от които сякаш лъха студ. Пътеката бавно се изкачва по гърба на планината. Слънцето пече силно, но е измамно, защото дробовете ми се пълнят със студен въздух. Мирише на зима, макар гората още да е в плен на есента. На места пътеката е затрупана от нападали листа, сред тях се подават есенни минзухари.

Снимка: Боряна Кръстева

Всяка стъпка върху листата отключва мелодия, разрошвам ги с нозете си и слушам песента на есента. Изкачвам се все нагоре. От разликата в надморската височина усещам напрежение в тъпанчетата. Пътешествията не винаги са толкова романтични и безоблачни.

Като казвам облаци – няма нито един по проснатото като син чаршаф небе. Слънцето свети, но топлината му не достига земята. Днес времето е като капризна жена, която определено не знае какво иска. Въпреки всичко, след 30 минути, се изкачвам по гърбината на планината и стигам Винишки камък.

Снимка: Боряна Кръстева

Винишки камък не е камък

Да си дойдем на душата. Ако досега сте си мислили, че ще катеря някакъв камък, не е точно така. Винишки камък е името на защитена местност, а ето това е най-внушителната скала в нея.

Снимка: Боряна Кръстева

Като вход на храм, до един от скалните процепи, е вкопана икона на Света Троица. Отправям поглед нагоре, а на върха на скалата стърчи метален кръст и се вее българският трибагреник. Нямам идея как точно са ги качили там.

Местна легенда за Винишки камък

Местните разказват една легенда, доста неубедителна за мен, според която точно на този камък са се събирали войници, за да се веселят далеч от града. Затова започват да наричат цялата местност Войнишки камък, а по-късно името преминава във Винишки камък. На мен ми звучи като една доста нагласена история, но не съм намерила друго обяснение за необичайното име.

Снимка: Боряна Кръстева

Среща с Анубис

Скалата с металния кръст не е единственото забележително образование в района. Решавам да се върна при Мъглижки манастир по обиколната пътеката, за да мога да разгледам местността от друг ъгъл. Малко след табелата за връх Попак, започва спускане, което разкрива красиви гледки.

Снимка: Боряна Кръстева

Изведнъж обаче виждам нещо, което ме заковава на място. Бог Анубис. Скалата изниква между клоните на дърветата в далечината. Без съмнение прилича на древния египетски бог, който напътства душите на мъртвите в задгробния свят.

Снимка: Боряна Кръстева

Скалната глава

Пътеката се стеснява и се вие надолу. Виждам скалите по нов начин, очертават се други форми. Планината избухва в ярки и живи цветове, ухае на гора, а слънцето е все така далечно. Панорамните гледки се скриват зад дърветата, сякаш никога не ги е имало.

Залисана в мисли и подведена от новите пътища, прокарани от дървосекачите, обърквам посоката за кратко, само за да стигна до изумителна скална глава. Не мога да ви кажа къде точно се намира, защото самата аз не знам. Планината пази своите тайни.

Снимка: Боряна Кръстева

Още малко и виждам края на пътеката. Колата чака на припек. Шмугвам се бързо в нея, за да се стопля. Двигателят изръмжава. Спускам се надолу по пътя, но умът ми е още там, на Винишки камък.

- РЕКЛАМА -spot_img
Боряна Кръстева
Боряна Кръстеваhttp://www.newsone.bg
Боряна Кръстева е журналист с богат опит в дигиталните медии. От 2014 г. поддържа „Пътеписаници“ – личен блог за пътешествия. Автор е на книгата „Мистични разходки из България за не/обикновени пътешественици“, в която вдъхновява да опознаем родината през местните легенди и фолклор. През 2018 г. е лектор на TEDxStaraZagora. Завършва „Журналистика“ и „Реклама и публична комуникация“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. За себе си казва, че е пътешественик по душа и разказвач по призвание. Тя е човекът, който ще ви отведе до най-интересните кътчета на България!
Последни новини
- РЕКЛАМА -spot_img
Подобни новини
- РЕКЛАМА -spot_img