fbpx
1.8 C
София
петък | 28.01.2022 | 23:53:45
петък | 28.01.2022 | 23:53:45
1.8 C
София

Тихомир Тошев: България е с най-ниското проникване на активно ползване на банкови услуги в целия ЕС

Въпреки пандемията бележим ръст по отношение на депозитите, продажбите на имоти и изтеглените потребителски и ипотечни кредити, смята още експертът

- РЕКЛАМА -spot_img
- Реклама -spot_imgspot_img

Тихомир Тошев е кредитен консултант и финансов анализатор. Той е магистър по инженерна икономика и мениджмънт, завършил е “Мениджмънт и маркетинг” към College of North West London, лицензиран оценител е на недвижимо имущество, търговски предприятия, машини и съоръжения.

Той е изпълнителен директор на “Кредит център”, част от AG Capital. Присъединява се към екипа на групата през 2004 г. като административен директор и член на съвета на директорите на “Адрес недвижими имоти”. В края на 2005 г. подготвя създаването на компанията за кредитни консултации. Преди това е работил три години като началник на отдел “Административен” в АДИС и две години като административен директор в “Стемо”.

С него разговаряме за новите, по-високи, такси на банките. Експертът коментира също така ходовете на новата власт за справяне с предизвикателствата – инфлацията, пандемията, мораториума. Коментира и допуснатите грешки от тях, а именно, че налагането на ограничение върху цените е неправилен държавен ход и трябва да се използват други механизми за подпомагане на бизнеса и хората. Експертът коментира още дали фирмите за бързи кредити и частните съдебни изпълнители трябва да изчезнат и каква 2022 година ни очаква. И още, в интервюто на журналиста Владимир Христовски.

Снимка: личният фейсбук профил на Тошев

Г-н Тошев, Логично ли е повишаването на банковите такси от 1.01.2022 г.?

Не е нещо, което е изненадващо. Ако погледнем последните 15 години и в България, и във всички страни от Европейския съюз банковите такси вървят нагоре. Имено това предизвика Европейският парламент да направи една евродиректива, която се обърна в закон във всички страни в ЕС за облекчаване на достъпа до банкови услуги. От 2018 г. това и в България влезе като законодателство. Така че хората, които са с по-ниски доходи и на които банковите такси им се струват високи, могат да си открият една сметка с обикновени банкови операции, т.е. с най-използваните банкови операции при цени, средни за пазара. БНБ всяка година публикува какви са средните цени за банковите услуги на пазара, за да може тези сметки да са по такива цени.

Какви са най-честите банкови операции? Това са откриване на разплащателна сметка, теглене и внасяне, плащане и преводи през сметката към други банкови сметки, за плащане на комунални услуги. Все още обаче голяма част от българите така или иначе не ползват банковите сметки. Ако минете и видите опашките пред касите, при които може да се плащат сметките за ток, вода, парно, ще видите, че те продължават да са големи. В България сме с най-ниското проникване на активно ползване на банкови услуги в целия ЕС и то не защото са скъпи, а просто защото потребителите не ги познават и използват.

На какво се дължи поскъпването? То се дължи на всичко. Дължи се на ръста на разходите на банките. Ако погледнете това увеличение, което е при голяма част от банките от 1.01.2022 г., ще видите, че то е основно за услугите, които са в офис. Услугите в интернет банкирането не поскъпват изобщо или, ако поскъпват, те са в рамките между 10 и 30 стотинки най-често. Поскъпването е нормално. Въпреки това то не ограничава достъпа на българите до евтини банкови услуги, давайки им възможността всеки да си отвори сметка с основни операции. Другото, което е важно – това донякъде е приканване на потребителите да минат към дигиталните канали на банките, към интернет банкиранията, където таксите остават много ниски и не тежат на бюджета на българските домакинства.

Това се вижда от ползването на банките за основните неща, които продължаваме да ползваме – депозитите. Те продължават да растат и в период, в който има такси за по-високи наличности, банките не плащат лихви за депозити в момента. Инфлацията е висока и въпреки това депозитите нарастват и вече са над 62 млрд. лева.

Няма ли отлив, тъй като те дори са с отрицателна доходност?

Отрицателни са заради таксите и инфлацията, но реално все още няма отрицателна лихва, която да се взима от сметката. Няма отлив.  10% е ръстът през миналата година и виждаме, че те продължават да растат и при тази ситуация. Обяснението е, че за масовия българин най-сигурното място, където може да си държи спестяванията, са банките, дори това да му носи някакъв разход, а знаем, че и депозитите са гарантирани до 100 хил. евро.

Една от банките у нас повиши таксата за теглене на пенсии от банкомат. Така ако един пенсионер тегли пенсията си на 10 пъти, то той ще трябва да заплати 3 лв., което за тях е много. Редно ли беше да се прибягва към такова решение?

Това е проблем не в банките, а е проблем на нашето управление, в правителствата досега и в новото. Това че за един пенсионер 3 лева са важни пари заради това, че продължаваме да сме с най-ниските пенсии в Европейския съюз. Това не е проблем на банките. Работата им е да сложат банкомати на максимално много достъпни места във всеки един град, те се поддържат ежедневно, технически и се зареждат с пари, за което се грижат живи хора, които са на заплати, т.е. банките имат разходите, за да могат да дадат това улеснение.

Тука трябва да се отбележи, че на всеки пенсионер е дадена и банкова карта, която в повечето случаи е без такса и пенсионерите с нея могат да си плащат покупките в магазините, да не кажа почти всичко може да се плаща с тази карта и да не се налага това теглене. Въпросът е, че на много пенсионери няма кой да им обясни всички други възможности, които те имат, че далеч не е само това теглене от банкомат. На този етап не е пазарно някой да нареди на банките да не взимат тези 30 стотинки. По-скоро тук съветите са към самите пенсионери, че е по-добре да изтеглят наведнъж парите в брой, но моят съвет е те да се ориентират към плащане с дебитна карта.

Цените на пакетите също са високи, което кара хората да се замислят дали да използват услугите на банките?

За пенсионерите изглеждат високи, но за масовия българин – не. Ние виждаме, че все повече българите се отварят към ползването на банковите услуги, на различните възможности, които те дават. Почти всеки един по-млад човек с добро образование ползва интернет банкиране, качил си е плащането на всички сметки – ток, вода, парно, интернет. Нещо което през повечето банки става без такса или те са минимални. Пакетите, които споменавате, също са нещо много важно, ако знаем как да ги използваме. Идеята на тези пакети е, че ако познаваме добре услугите, които използваме всеки месец, е добре да изберем пакет, в който ги има тези услуги, защото винаги пакетната цена е по-изгодна, отколкото отделно да плащаме такса за всяка една операция.

Снимка: Pixabay

Ако тази такса е 8 лева, то значи, че вътре отделните услуги, които са включени в нея, не са на стандартните цени на банките, а са доста по-евтини, някои от тях са и безплатни. Ако не ползваме абсолютно никакви услуги, само си получаваме пенсията или заплатата, оттук-насетне теглим на банкомат и вече се разплащаме касово. Тогава трябва да вземем най-обикновена банкова сметка, без пакет, където таксите продължават да са между 1 и 3 лева.

Какво е най-общо повишението на таксите?

По-сериозно е повишението на таксите на гише, те са между 10 и достигат до 25-30%. Повишението на таксите в дигиталните канали и интернет банкирането при част от банките въобще няма такова повишение, а при други банки то е около 10%.

Във времето на пандемия наблюдава ли се ръст на лошите кредити?

Въпреки, че очаквахме, че ще има влошаване, защото ние видяхме колко тежко се отрази пандемията на част от секторите в икономиката, знаем, че имаше и кредитен мораториум, който за голяма част от клиентите вече изтече. Той беше в рамките на 9 месеца изобщо да не се плащат вноските или да се плащат само лихвите. Точно заради всичко това беше очакването за влошаване на кредитния портфейл, но се оказа, че няма такова влошаване, то е минимално. Почти няма ръст на лошите кредити в банковата система.

Голяма част от хората, които бяха затруднени и се възползваха от мораториума, използваха тези до 9 месеца, за да се справят със затруднението си. Някои дочакаха техните сектори да се отворят и да почнат да функционират нормално, други смениха работата си, някои погасиха предсрочно кредитите си с вадене на спестявания или намиране на доходи от други канали. Може да кажем, че пандемията почти не се отрази по отношение на обслужването на изтеглените вече кредити и отделно, че тя повлия на крeдитиния пазар да се активизира и да отчетем две рекордни години.  2020 г. и 2021 г. бяха абсолютно рекордни кредити по новоизтеглени ипотечни и потребителски кредити.

Какъв е ръстът?  

Ръстът при потребителските кредити е 10% за миналата година спрямо предходната, а при ипотечните е 17%.

Снимка: Pixabay

Стана ясно, че миналата година българинът е спестил над 4 млрд. лева. Това по някакъв начин забавя ли растежа на икономиката на страната ни?

Не бих казал, че забавя растежа. Винаги е нормално, когато на пазара има несигурност и някакъв вид криза, в случая здравната криза, голяма част от хората минават в режим на спестяване. Заради неяснотата кога ще свърши тази криза, как ще се отрази на личните им финанси и доходи, хората предпочитат да спестят пари, отколкото да са активни в потреблението си.

Сега е много особена ситуацията, защото въпреки че спестяванията нараснаха и хората заделиха над 4 млрд. лв., ние видяхме, че при потреблението нямаше сериозен спад. В кризата се отпускаха много помощи – допълнителни пари към бизнеса, към пенсионерите – тези 60 лв., после 120 лв., имаше и доста пари, които излязоха. Доходите в последните две години растат на хората, заети в сектори, в които пандемията няма отражение.

Има достатъчно пари и активно потребление през този период, имаме и големи спестявания. Не може да кажем, че икономиката е пострадала като цяло, напротив тази година правителството ще отчете рекордна събираемост на данъци, голяма част от бизнеса са с рекордни приходи и печалби. Видяхме и заделените средства от хората в депозитите. Виждаме абсолютно ниските нива на безработица и дори недостиг на работна ръка. Тази пандемия се отрази много сериозно и засегна няколко сектора, но като цяло за икономиката не нанесе сериозни поражения.

На фона на спестовността на българина цените на недвижимите имоти скочиха, нормално ли е това?

Нормално е когато има голямо търсене, нормално е цените да вървят нагоре. Ние имаме две ситуации на пазара на недвижими имоти, за да е толкова активен и там също да имаме рекорди. Търсенето продължава да бъде изключително високо и това се дължи и на пандемията и търсенето на хората, които продължават да работят от вкъщи, да търсят по-големи жилища. Другото е за хората със спестявания, които се притесниха от инфлацията и от обезценката на парите и заради това, че най-сигурен им изглежда секторът недвижими имоти, потърсиха да инвестират парите си в него. Третото е, че имаме сериозен ръст на част от строителните материали, като при някой ръстът на цените е двоен спрямо преди COVID-19.

Всички тези фактори доведоха до това увеличение на цените на имотите, което средно е около 10-11% за миналата година. Тази година започваме със същото  – много желаещи да купуват имоти, а с малко желаещи да продават, т.е. с голям превес на купувачите, което най-вероятно ще доведе до ръст на цените на имотите и тази година.

Каква инфлация очаквате тази година?

Очакванията ми са, че тя ще е в рамките на близка до процентите, които имахме миналата година. Тя зависи от много неща.  

Снимка: Pixabay

Наложеният мораториум ще предизвика ли негативен ефект при премахването му?

Със сигурност, когато държавата изкуствено влияе върху пазарната икономика и върху пазарните цени, това се отразява и дългосрочно това никога не е в полза на потребителите. Очаквам много разум в новите управляващи и парламента, за да коригират и да сведат намесата на държавата върху чисто пазарни механизми до минимум. Парламентът и правителството имат много други инструменти, с които да подпомагат затруднени групи хора, бизнеси при различни пазарни ситуации, но не и с пряка намеса в чисто пазарни механизми.

Стчитате ли налагането на мораториума като грешка на управляващите?

Мисля, че и те самите вече си го отчитат като грешка и вече правят постъпки и планове как ще го махнат.

Не продължи ли твърде дълго подпомагането на хора и бизнеси?

Когато всичко върви нормално държавата функционира благодарение на парите, на данъците на бизнеса и на хората. Когато се случват ситуации, в които хората и бизнесът изпадат в затруднение и са пред фалити, е редно държавата да помогне.

Каква очаквате да бъде 2022 година?

Засега влизаме с нагласата за една добра година и по отношение на кредитирането да е активна и по-силна от миналата година. Пазарът на имоти очакваме да продължи  да върви нагоре, за съжаление и като цени, и като брой сделки. Пазарът на труда също е с добри перспективи и там най-вероятно пак ще вървим на недостиг на качествени кадри. Надяваме се да се сбъднат и тези прогнози, че вирусът ще започне да намалява своята сила през тази година и леко да ни напуска и да ни позволи да се върнем към по-нормален живот.

През годините се заговори за премахване на фирмите за бързи кредити и частните съдебни изпълнители. Трябва ли това да се случи?

Фирми за бързи кредити има във всички европейски страни и те работят с добра регулация.  Те не са проблемни, те са добре регулирани и контролирани. Проблемни стават, когато ги ползваме неразумно. Смятам, че голяма част от българите се научиха да ползват бързите кредити и грешките сега са в пъти по-малко, отколкото преди 10 години, когато тези фирми се появиха на пазара.

Фирмите за бързи кредити и ЧСИ-та съществуват по цял свят и във всички развити икономики. Когато те са добре регулирани, те са абсолютно полезни за икономиката на страната и ползвателите на всякакъв тип услуги. Няма причина един сектор да се извади. Бързите кредити имат много плюсове, които ако се ползват както трябва, носят ползи за клиентите. Най-важното правило остава, че никога не теглим бърз кредит, ако парите не са ни жизнено важни. Второто е да теглим малки суми и да ги връщаме максимално бързо. Това би трябвало да ни позволи тези продукти да не ни носят щета.

ЧСИ-та са законно установени, това са хората, които събират парите на тези, които са дали услугата. Потребителят е консумирал и не е искал да плати за нея.

ЧСИ-та и държавните съдебни изпълнители са част от всяка една нормална икономика. Ако изчезнат частните съдебни изпълнители, държавните няма да могат да се справят с целия оборот на задължение, който се върти в икономиката.

- Реклама -spot_imgspot_img
Владимир Христовскиhttps://www.newsone.bg
Владимир Христовски е журналист в информационния сайт NewsOne.bg. Той има дългогодишен опит, придобит при работата си във вестници, радио, телевизия и информационна агенция. През годините той се насочва към създаването на новини за хората. Христовски вярва, че журналистиката, освен че трябва да информира точно и безпристрастно, трябва да помага и решава трайно проблеми, да бъде в основата на законодателни промени, водещи до качествената промяна на живота на обществото. В NewsOne.bg Владимир Христовски ще Ви информира за актуалното и най-важното от деня в страната, от сферата на Столичната община, образованието, социалната сфера, здравеопазването, иновациите, културата. Също така ще Ви среща с добрия пример, ще съдейства за разрешаването на проблеми и ще Ви среща с интересни и вълнуващи личности. Като запазена негова марка, той ще търси и отговорите на онези въпроси, които малцина журналисти се осмеляват да задават.
Video thumbnail
ONEpodcast.live представя: "Попитай журналиста" с Владимир Христовски
01:32:10
Video thumbnail
"Без граници" - Епизод 4: доц. д-р Мартин Крупев за границите, авторитета на лекарите и още ...
47:37
Video thumbnail
АГОРА (Еп. 5) Михаил Кунчев за литературата и приключенията (Част 2)
45:35
Video thumbnail
Джаф-джаф с Драго Симеонов: Веселият Торбалан (епизод 4)
06:13
Video thumbnail
Едно интервю на Искра Ангелова с екипа на българското предложение за Оскар "Страх", епизод 3
01:06:10
Video thumbnail
Попитай журналиста (епизод 1): Протестът на ПП "Възраждане"
01:46:15
Video thumbnail
"Без граници" - Епизод 3: Зуека за телевизията, театъра, рисуването и живота в чужбина
56:41
Video thumbnail
Агора (еп. 4): Номадът Михаил Кунчев, който препуска през историята в търсене на същността ни
01:05:28
Video thumbnail
Джаф-джаф с Драго Симеонов: Сет пойнт с чек пойнт (епизод 3)
05:34
Video thumbnail
Лексиконът на Искра: "Няма нищо по-смешно от нещастието" (епизод 1)
33:51
Video thumbnail
Агора: Руслан Трад за кризата по руско-украинската граница (епизод 3)
48:54
Video thumbnail
Джаф-джаф с Драго Симеонов: Просто ей така (епизод 2)
06:56
Video thumbnail
Лексиконът на Искра: "Много е гадно да си жена" (епизод 2)
01:02:11
Video thumbnail
Без граници: За българите в България и българите по света (епизод 2)
51:52
Video thumbnail
Агора: Да разбереш македонец! Когато Вие ние обиждате, Ние реагираме (част 2)
41:06
Video thumbnail
Джаф-джаф с Драго Симеонов: ТикТок-ът на културата (епизод 1)
07:23
Video thumbnail
"Без граници", епизод 1 - Разговор с Петър Пунчев, гражданин на света
47:04
Video thumbnail
Агора: Да разбереш македонец (част I)
59:46
Последни новини
- Реклама -spot_img
Още новини
- Реклама -spot_img

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук