5.12.2022 | понеделник | 04:14

Тайната на Коледния базар

Публикувано:

Сподели поста:

На 19 ноември за десети път бе отворен немският коледен базар в Градската градина в София. Ето едно място, на което винаги е приятно да се отиде. Всяка ноемврийска и декемврийска привечер е родена за такива кулинарни и предколедни посещения.

Коледен базар, снимка: Humphrey Muleba

Коледните базари са немска традиция с дълга история. За да овладеят пандемията обаче, хората до голяма степен трябваше да се откажат от това удоволствие през 2020 г. Където и да се провеждат коледните базари тази година, посетителите ще трябва да бъдат подготвени за ограничения и изискване на сертификат за ваксина или преболедуване. Немският коледен базар в София пуска посетителите си със зелен сертификат. Защото по традиция коледният базар се преживява с тълпата между сергиите.

Но също така и с чашата димящо греяно вино, уханието на печени бадеми, разнообразните наденички, пържени картофи, кисело зеле, коледни сладкиши, ръчно изработени коледни играчки, сувенири и подаръци и… самият дядо Коледа, който раздава подаръци на децата.

Големите градове в Европа често отварят по няколко пазара, които започват от първия Адвент (в немскоезичния свят се празнуват 4 Адвента – това са четирите недели до Коледа), като продължават малко преди Бъдни вечер, а понякога и след това.

Първите коледни базари в немскоговорящите страни са се случвали преди повече от 600 години. Твърди се, че Bautzen Wenzelsmarkt се е състоял още през 1384 г. Дрезденският Щризелмаркт се споменава в документ от 1434 г., а Nuremberg Christkindlesmarkt или Augsburg Lebzeltermarkt са също толкова стари. Виенският „зимен пазар“ дори датира от 1382 г.

Мъж с покупки и елха се вози на файтон с магаре. Графично представяне, цифрово възпроизвеждане на оригинално произведение на изкуството от 19 век. © picture alliance / Bildagentur-online Снимка: Bildagentur-online / Sunny Celeste

Средновековните базари се използват за доставка. Да вземете всичко, от което се нуждаете за цялата зима и за Коледа – това е предназчначението, което е имал коледният базар преди векове. Поради това базарите през Средновековието нямат много общо с днешните. Тогава хората са ги използвали, за да се запасят. Освен търговците, право да предлагат стоките си на базарите са имали и занаятчиите – тъкачите на кошници, обущарите и производителите на играчки. На много места е било позволено на пекарите да продават лакомства. Още през Средновековието пътуващи музиканти са били често център на вниманието на коледния базар.

Преходът от пазара за доставки към удоволствието и празника започва през XVII-ти, и XVIII-ти век. През това време коледният фестивал се променя и от чисто религиозно събитие става семеен фестивал. Социалните събирания и подаръците за децата стават все по-важни за средната и по-горната класи. На предколедните базари все повече се предлагат храни и напитки, както и играчки. От този период датира и обичаят да се подреждат и рождественски сцени. Първите коледни ясли идват от Италия в началото на XVII век. Кошари с живи овце, кози и магарета все още могат да бъдат видяни и днес, особено на селските пазари.

Коледните базари отразяват и социалните промени. Меденките, коледните сладки, захарните бастунчета, лютите кестени и печените захаросани бадеми са си класика за всеки коледен базар и днес. Със социалните промени през XIX-ти век обаче, причинени от индустриализацията, много коледни базари също се променят. Съобщенията за сблъсъци на коледния базар в Берлин са поради наличието на социални конфликти. С появата на универсалните магазини от 1920 г. нататък много стоки изчезват от базарите, тъй като вече са налични и извън тях, а и са по-евтини. От друга страна базарите стават все по-фолклорно ориентирани. Елхите и светлинките създават уютна атмосфера. Традиционно проектираните къщички-щандове, празничните церемонии и музиката, както и забавленията като въртележките например стават неотменна част от панаира. Изключение правят някои католически райони, където Адвентът се счита за Велик пост.

Едва ли по време на Втората световна война и през следвоенния период е имало базари. При националсоциалистите коледните базари се интерпретират като езически зимен фестивал и се идеологизират в смисъла на националсоциализма. Скоро обаче Втората световна война слага техния край. Дори в следвоенния период почти няма базари, поради лошата икономическа ситуация. Едва когато Европа си стъпва на краката през 60-те години на миналия век, вековната традиция отново набира скорост.

Както тогава, така и сега коледните базари в Западна Европа днес са под въпрос, защото Ковид19 се оказа поредното голямо изпитание за човечеството. А тайната на Коледния базар е, че в Западна Европа празнуват чудото от 600 години. Радост, обич, лакомства и подаръци – Коледа е и всичко това. Приятна разходка. И много здраве в идващите предколедни дни!

На щанд за базар висят джинджифилови сърца © dpa Снимка: Йенс Бютнер

Искра Ангелова
Искра Ангеловаhttp://www.cultureone.bg
Искра Ангелова е българска журналистка, актриса, преводачка, продуцентка и писателка. Тя завършва с отличие 22-ра гимназия в София и печели Националната олимпиада по литература, с което е приета в специалност Българска филология в СУ „Климент Охридски“. Междувременно я приемат и в специалността Актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ в класовете на проф. Димитрина Гюрова и Пламен Марков, и на Леон Даниел, Ивайло Христов и Меглена Караламбова, както и в специалността Театрознание. Искра завършва едновременно актьорско майсторство и българска филология. Две години е на щат в Сатиричния театър, играе в няколко представления там, както и в театър „Сълза и смях“, води различни детски и младежки рубрики в БНТ и участва във филми на Студио „Екран“, както и в рубриката „Телевизионен театър“. Прави първите си интервюта като журналист за сп. „Театър“. През пролетта на 1996 г. тя спечелва стипендията Фулбрайт на американското правителство и през 1997 г. заминава, за да учи телевизионна и радио журналистика в университета „Емерсън“ в Бостън, САЩ. Докато следва, Искра се явява на кастинги и играе Нина Заречная в „Portal Theatre“ в Бостън, както и снима в няколко филма. След като завършва магистратурата си и стажува като репортер в местните канали на NBC и ABC News в Бостън, тя се явява на интервю за втори продуцент на сутрешния блок на CBS в Ню Йорк и го печели. Там Искра отразява войната в Косово, прави репортажи за престрелките в училищата, ураганите и др. горещи новини, подготвя интервютата с актьори като Дъстин Хофман, Глен Клоуз и Хю Грант, режисьори като Мартин Скорсезе и музиканти като Уинтън Марсалис и Марая Кери, но големият ѝ пробив е интервюто с беглец от ФБР, по което известното публицистично предаване „60 минути“ на телевизията прави цял епизод. Поради регламента на Фулбрайт, Искра трябва да се върне в България. Тя се явява на интервю още във Fox News в Ню Йорк и така става един от създателите на сутрешния блок на bTV “Тази сутрин“ в България, където е водещ. Между 2002-2005 г. Искра е главен редактор и водещ на сутрешния уикенд блок по Нова телевизия „У нас“. От 2005 до 2019 г. тя е главен редактор, сценарист и водещ на културното токшоу по БНТ „Нощни птици“, където е канила най-изявените, интересни и свободомислещи хора на изкуството у нас, както и световни звезди от ранга на Вим Вендерс, Джон Лоутън, Серджо Кастелито, Маргарет Мацантини, Джон Савидж, Лоренцо Ламас и др. През 2019 г. предаването е спряно с неясни мотиви. Междувременно Искра е автор на няколко документални филма за писателките Лаура Ескивел, Елиф Шафак и Юлия Кръстева, като вторият ѝ филм за Кръстева „Кой се страхува от Юлия Кръстева?“ открива фестивала „Master of Art“ през 2017 г. и е показан в рамките на LIDF – London International Film Festival – в Лондон и Париж. Тя е съосновател на „Общество Айн Ранд“ в България, както и редактор на „Атлас изправи рамене“ на авторката. През последните 2 години Искра работи над онлайн интерактивна енциклопедия „Мамапедия“, която става сайт на годината за 2020 г. според публиката на bgweb.bg. Искра Ангелова е горд носител на наградата на Съюза на българските журналисти за специален принос за 2019 г. Искра е била преподавател по сценична реч на два класа в НАТФИЗ, а през последните години превежда няколко книги и пиеси, в които и играе, като „По-близо“ и „Красиви тела“. Те имат дълъг живот на българска сцена, второто наскоро постигна рекордните 14 години на пълни салони. Откакто е в България, тя снима в няколко американски филмови продукции и играе на сцените на Народен театър „Иван Вазов“, Театър „Българска Армия“, Варненски театър, „Сълза и смях“, Младежки театър „Николай Бинев“, Модерен театър, галерия „Етюд“ и др. Тя става сред най-четените автори на сайта Offnews, а статията ѝ за сп. „Артизанин“ от 2019 г. „Краят на елитите“ има над 500 000 прочитания. През 2020/21 г. тя организира и представя поредица музикално-литературни четения, посветени на големите български поети Лилиев, Явров и Багряна със свои приятели – именити артисти и музиканти.
София
предимно облачно
3.5 ° C
4 °
2.8 °
95 %
4.1kmh
75 %
пн
7 °
вт
10 °
ср
10 °
чт
10 °
пт
8 °

Прочети още

Димитър Стоянов: Въоръжението и техниката, които ще изпратим, са в топ три на приоритетите на Украйна

Димитър Стоянов: Въоръжението и техниката, които ще изпратим, са в топ три на приоритетите на Украйна

„Малкият Никола: Какво чакаме, за да бъдем щастливи?“ вече в кината

Прелестната анимация „Малкият Никола: Какво чакаме, за да бъдем щастливи?“ от селекцията на Синелибри 2022 тръгва в регулярно...

Иван Демерджиев: Винаги помнете, че в МВР имате голямо семейство, което държи на вас и ви подкрепя

Ръководството на министерството посрещна на Коледно тържество деца на загинали полицаи и пожарникари. С подкрепата на всички дарители...

Румен Радев и Весела Лечева бяха гости на спектакъла за 80 г. НСА

Президентът Румен Радев и министърът на младежта и спорта Весела Лечева бяха гости на спектакъла „Полет към звездите“...