7.12.2022 | сряда | 15:15

Свилена Георгиева, Фондация „За Доброто“:  Нашата цел не е да боядисаме едни стени в болнично отделение, а да променим климата в детското здравеопазване

Публикувано:

Сподели поста:

Свилена Георгиева е изпълнителен директор на Фондация „За Доброто“. Обръща се към доброто, след като се сблъсква с с неуредиците в детското здравеопазване. Тогава се заражда идеята да промени ситуацията. Всичко започва с организирането на ремонт на инфекциозното отделение в пловдивската болница. Получава подкрепа от различни хора и така стартира работата  й като доброволец, а в последствие става част от проекта „За доброто“, а по-късно и част от екипа на Фондацията. Тя е на 38 години, по професия журналист и се занимава с доброволческа дейност. Майка е на две момчета. От Пловдив. Завършила е българска филология в Софийски университет „Св. Климент Охридски“.

Как се зароди идеята за инициативата, с която подпомагате детското здравеопазване и създаването на Фондацията „За доброто?

Както обикновено, с повечето неща тръгваш да оправяш проблем, с който сам си се сблъскал. Така и нашата фондация тръгна по същия начин. Основателката й Кремена Кунева попадна в болница с детето си и беше потресена от условията там. Факт е, че някои деца се налага да прекарват там месеци, защото заболяването им го изисква, понякога дори не са и с родители. Тя се хвана да направи ремонт на нефрологията в педиатрията в София, като написа един сърцераздирателен призив към всички и за дни се събраха хора, които сметнаха, че проблемът е и техен, и че могат да помогнат.  С дружни усилия, труд, материали се преобрази едно отделение в педиатрията. Аз пък поех щафетата в Пловдив по същата причина, защото се наложи да прекарам доста време в отделението по чревни паразити към инфекциозната клиника в УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив с детето си. Там беше покъртително и още когато се включих в ремонта, в педиатрията дадох заявка, че следващият ще бъде в Пловдив. Всъщност така започна – малко по малко решихме, че искаме да подобрим средата в детските отделения в България, защото в държавните и в общинските болници положението не е добро.

На снимката: Дюшек в отделението по чревни паразити към инфекциозната клиника в УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив
На снимката: Прозроците на отделението по чревни паразити към инфекциозната клиника в УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив  преди ремонта

На каква стойност са ремонтите?

Стойността им може би е много висока. Ние няма как да я изчислим, защото много неща са ни дарени – като материали, труд. Специално в Пловдив, понеже ситуацията го изискваше, ставаше въпрос за много лоша дограма – стара, заковани прозорци и две ужасяващо изгнили врати, там беше много мащабен ремонт. И пак няма как да сложа цена. Моментът, в който обявихме, че започваме с нас се свърза фирма, която осигури цялата дограма за едно отделение, което имаше 26-27 стаи.

Кога започна всичко?

Преди 2 години се направи ремонтът на нефрологията, направи се ремонт на интензивното отделение в педиатрията. Започна се огромен ремонт в Пловдив – в инфекциозното отделение, в отделението по чревни инфекции, където обаче ремонтът спря заради COVID-19. На 2 години е Проектът #задоброто, фондацията е на по-малко от година.

На снимката: Екипът на фондация „За Доброто“

Личен ли е подтикът да участвате в тази организация?

Тръгна лично. В последствие си дадох сметка, че това може би ми е дълг като гражданин, но като всяко нещо, което се превръща в кауза, тръгва лично. Така се оказва, че всяка една кауза, с която сме се занимавали до момента, е тръгнала лично и я приемаме много лично. Обикновено се е случвало нещо, което ни е засегнало и нашето мото е:  „Няма да бързам да изляза от там, молейки се никога повече да не се върна, ще изляза от там и ще се върна, за да го променя“.

Много хора казват, че по здравеопазването познаваш как се грижи държавата за своите поданици. На базата на това, с което сте се сблъскала, какво мислите, че е отношението на държавата към хората? Тази разруха в лечебните заведения е в резултат на нямане на средства или на лош мениджмънт?

Ремонтирайки болницата и лежейки там с децата си, ние забелязваме, че хем ръководствата на болниците се държат като мащеха, хем обаче отношението на пациентите е същото, т.е. не се пази, не се цени, краде се. Проблемът е комплексен и затова когато разписвахме целите на фондацията си говорихме, че нашата цел няма да бъде просто да боядисаме едни стени и, ако може да нарисуваме по някоя рисунка, а целта ни ще е да променим климата в детското здравеопазване. Пациентите – деца да бъдат спокойни в болнична среда, родителите по възможност да намалим шока от преживяването, да подобрим връзката лекар-пациент, защото в момента тя не е много добра. От една страна лекарите не дават достатъчно  яснота какво се прави и защо, от друга страна пациентите са твърде изнервени и твърде често назряват конфликти и цялото това нещо е в една ужасяваща обстановка, която не просто няма как да бъде лечебна, тя по-скоро е травмираща.

На снимката: Ремонтирано от доброволци Интензивно отделение в Специализираната детска болница „Проф. д-р Иван Митев“ – София

Какво е отношението Ви към създаването на Националната многопрофилна детска болница? Има ли нужда от нея и трябва ли нейното изграждане да доведе до закривнето на детските отделения в страната, срещу което се обяви служебният здравен министър д-р Стойчо Кацаров?

Може би д-р Кацаров е прав, че и да се направи Националната детска болница, това не означава автоматично, че можеш да закриеш педиатричните отделения. Ковид ни научи на много неща. Първоначалната добра идея да оставим чисти болници от ковид, а заразените да отиват в еди кои си болници звучеше страхотно, но в един момент се оказа, че това практически е неприложимо, защото се сблъскахме със случай, в който дете с нефрологични проблеми беше и с ковид. Единствената болница в страната, която може да реши нефрологичните му проблеми е педиатрията в София, и ако ти оставиш тази болница чиста от ковид, това дете ще умре от бъбреците,  не от ковид.

От друга страна педиатрична болница трябва да съществува заради комплексността на заболяванията. С нас се свързаха много родители, част от тях, за жалост, изгубили децата си, които ни споделят един и същи ужас, че обикалят от болница  в болница заради това, че специалистите и апарутарата са на различни места, и понякога това е животозастрашаващо.

Дали няма да стане така, че да концентрираме апаратура и специалисти на едно място и да обезкървим системата в страната?

София не е България, ама все някъде трябва да се намира тази болница и тя затова се казва Национална, а не софийска болница. Да кажем, че тръгват с болно дете от Варна. От Варна не знаят къде да го пратят, защото няма едно място, което да реши проблемите му със сериозно заболяване. Това е проблемът. Трябва да има едно място, но то не трябва да е за сметка на другите педиатрични отделения. Не може всяко дете с ангина да пътува до Националната детска болница.

В такъв случай ние може би имаме нужда от много национални детски болници?

Не, имаме нужда от една. Държавата ни няма капацитет за много. Липсата на кадри е друг голям проблем. Проблемът е замитан от толкова много години. Ние нямаме педиатрични сестри в България. Дали имаме или нямаме Национална детска болница, ние педиатрични сестри нямаме и този проблем стои от години. Не мисля, че трябва някой като мен да учи хората в министерството как да си вършат работата. Ако решиш, че трябва да се работи върху проблемите в педиатрията – събираш педиатрите на кръгла маса и те ще ти кажат кои са проблемите. Те са пет проблема, всички ги знаем.

От какво добро имаме нужда днес?

Имаме нужда да се изслушваме, да се вслушваме, имаме нужда да си върнем вярата в капацитетите, имаме нужда да имаме авторитети. Загубихме ги. Много ме наранява това, че се обърнахме срещу лекарите си, че нямаме вяра, никаква. Всеки сам за себе си е убеден, че го лъжат и че е сам срещу системата, което е абсурдно. И като се има предвид самата ни система колко проблеми има ,и колко е объркана, тази ситуация толкова влошава положението… Това се вижда и с ваксинационната кампания, във всяка една сфера личи. Нямаме доверие в правителството, нямаме доверие в лекарите, нямаме доверие в учителите, нямаме авторитети.

Какво трябва да направим, за да си ги върнем?

Правителството трябва да бъде по-твърдо в контрола си. Разбирам, че в предизборна кампания  никой не би си позволил да бъде твърд, специално в България, защото се опитваме да угодим на всички. Според мен трябва да се избере един модел. Имаме цял свят за пример, вече имаме толкова различни разработени модели в света, които работят. Трябва да си изберем един и да го следваме, ама наистина твърдо.

Разкажете ни за новото прездизвикателство „Фонд за децата на герои“.

Фондът е голямата ни кампания, голямото ни предизвикателство, защото е с твърде дългосрочна цел. Идеята ни е да подкрепяме децата на учители и медици, които загубиха живота си от COVID-19, да ги подкрепяме до осемнадесетата им година. За жалост вече имаме 25 деца във Фонда, това са 12 500 лева на месец, които събираме от дарения. 500 лв. даваме на месец, 6000 лв. годишно.  За жалост имаме и пълни сираци, но повечето са с един родител.  Договорите им са едногодишни и ще ги преподписваме година за година, защото не можем да предвидим как ще се развива кампанията. Имаме амбицията да я довършим докрай. Лошото е, че най-малкото ни дете е на 4 години, а най-голямото на 17.

Какво пише в една „Приказка за оздравяване“?

В „Приказки за оздравяване“ ние дарихме 10 таблета в столичната педиатрия и по този начин всяко отделение ще разполага с таблет, който да предоставят на родители на деца, които са настанени там. Фирма за електронни книги ни даде ваучери, които ще се предоставят на децата, които имат по-дълъг престой в болницата, за да могат да учат, да четат, да се чувстват като у дома си. И така в столичната педиатрия вече има 10 таблета с приказки.  

Правили ли сте някакви постъпки да се премахне абсурдът, в който родител на болно дете трябва да плаща за легло в болница или пък е принуден да спи на стол или на земята?

Това също ни е цел. Абсурдно е, да. Аз лично го изживях, за мен нямаше легло, защото детето ми беше в интензивното. В интензивен сектор няма легла. Мислили сме го, но не сме стигнали дотам, децата ни са приориртет и ще ти обясня защо – защото за тях няма легла. Тази кауза, с която сме номинирани за „Будител на годината“ – „Легълца за оздравяване“, тя беше точно вдъхновена от престоя на Поли, от нашата фондация, в болница с детето й. Оказа се, че специализирани  болнични детски легла няма. Всъщност след престоя на Поли в болницата, ние направихме „Легълца за оздравяване“, една кампания покрай 1-ви юни и дарихме 10 специализирани болнични детски легла – 7 в педиатрията и 3 в други болници.  

Дарихме и един веноскоп. Веноскопът е уред, който с инфрачервена светлина открива веничката на детенцето, защото те имат много фини вени и е много трудно да се намери. Колкото по-малко е детето, толкова е по-трудно, и за да им спестим ужаса от боденето и търсенето на вена се ползват веноскопи. Един такъв веноскоп струва 8500 лв. и вече дарихме такъв на III-та Градска болница в София и сега предстои да бъдат дарени още два – в болница „Св. Анна“ във Варна и в „Стефан Черкезов“ във Велико Търново. Това изцяло е дарение от човек, който иска да остане анонимен и затова прави дарението през нас. Цялото това дарение, тези три уреда, е от него.

Хората негодуват, че държавата има пари за коли, а няма пари и събираме капачки, и какво ли още не, които да оправят системата, да я оборудват. Защо се случва така?

Разбирам ги. Ако бях депутат, щях да използвам властта си, за да търся решението на проблема там, ама не съм. Единственият начин, по който мога да променя нещо е този. Говорейки с теб и с всички останали журналисти. Когато хората научат това се надявам, че някой ще обърне внимание, че нещо не е наред и че това не би трябвало да е наша работа. Всички, които се занимават с такива неща, имат тази мечта – някой, някога да види нещата, които те правят и да си каже, че това не е тяхна работа, това е моя работа. Всики чакаме това, но докато го чакаме работим. Съветвам всички, които са недоволни да правят това.

Владимир Христовски
Владимир Христовскиhttps://www.newsone.bg
Владимир Христовски е заместник главен редактор и журналист в информационния сайт NewsOne.bg. Той има дългогодишен опит, придобит при работата си във вестници, радио, телевизия и информационна агенция. През годините той се насочва към създаването на новини за хората. Христовски вярва, че журналистиката, освен че трябва да информира точно и безпристрастно, трябва да помага и решава трайно проблеми, да бъде в основата на законодателни промени, водещи до качествената промяна на живота на обществото. В NewsOne.bg Владимир Христовски ще Ви информира за актуалното и най-важното от деня в страната, от сферата на Столичната община, образованието, социалната сфера, здравеопазването, иновациите, културата. Също така ще Ви среща с добрия пример, ще съдейства за разрешаването на проблеми и ще Ви среща с интересни и вълнуващи личности. Като запазена негова марка, той ще търси и отговорите на онези въпроси, които малцина журналисти се осмеляват да задават.
София
разкъсана облачност
8.8 ° C
11.1 °
7.8 °
75 %
1kmh
40 %
ср
9 °
чт
10 °
пт
11 °
сб
14 °
нд
11 °

Прочети още

Българска кампания задава неудобни въпроси към FIFA за Световното в Катар

Фондация GLAS и креативна агенция proof. насочват вниманието към ЛГБТ+ хората и работата на мигрантите в Катар, като...

Вицепрезидентът беше гост на Тържественото събрание на Великотърновския университет по случай Студентския празник

„Често чувате, че на вас, младите хора, разчитаме да градите бъдещето на България. Безспорно е така, но преди...

Иван Гешев: Разпоредих активизиране на работата по делата за разпространение на наркотици, за да защитим гражданите и нашите деца

Под надзора на прокуратурата се провежда Специализирана полицейска операция в цялата страна за противодействие на разпространението на наркотични...

Явор Божанков: Служебният министър на отбраната крие определени договори за това как са харчени парите на хората

Служебното правителство обезсмисля процедурата по парламентарен контрол „Провеждането на парламентарен контрол несъмнено е една от най-важните процедури. Както и...