fbpx
24.1 C
София
12 август 2022 | петък | 14:30

Чит кая – мистерията на Източните Родопи

До Чит кая се стига по най-дългия въжен мост в България

- РЕКЛАМА -spot_img
- РЕКЛАМА -spot_img

Едва ли ще съм истински пътешественик, ако не ме привличат слабо проучени и труднодостъпни места. Когато за първи път видях снимка на скално-култовия комплекс Чит кая над село Лисиците, в Източни Родопи, знаех, че трябва да го открия. Освен странните скални образувания има нещо, което не ми дава мира – всички снимки на Чит кая са направени отдолу и нито един кадър не разкрива какво е да си на върха. Възлагам си нова пътешественическа мисия – да се изкача до Чит кая. Но преди това трябва да открия селото с чудно име Лисиците и да мина по най-дългия въжен мост.

От Кърджали до село Лисиците

Отправна точка за мистичните забележителности в Източни Родопи най-често е Кърджали и този път не прави изключение. Автомобилът уверено следва извивките на планината. Търся отбивка за село Широко поле, което се намира на 10 км източно от Кърджали. За щастие табели все още има (не е така в други части на планината). Намирам селото и бързо се изнизвам след последните му къщи. Асфалтът свършва и е време да продължа пеш.

Снимка: Боряна Кръстева

Следвам утъпкана пътека, която се движи успоредно на жп линия. Виждам сините води на яз. Студен кладенец вляво от мен и слънцето, което танцува по гладката водна повърхност. Ухае на билки и росна трева. На места пътеката се губи и се качвам на самата жп линия, за да продължа. Оглеждам се и се ослушвам, защото влакът Кърджали – Димитровград минава два пъти на ден оттук. Спира на жп спирка Лисиците. И аз спирам на нея, но само за да се уверя, че съм на прав път. Оттук той се шмугва в малка иглолистна горичка. Спускам се ловко между дърветата и… изненада! Над спокойните води на язовира се протяга въжен мост.

Снимка: Боряна Кръстева

Най-дългият въжен мост в България

Цели 260 метра – толко е дълъг мостът, водещ до село Лисиците, което го прави първенец сред въжените мостове в България. Стъпвам на дървените му греди и той леко се поклаща, като едва доловим повей на вятъра. Няколко тръпки прибягват по гърба ми, но бързо се успокоявам, щом виждам сноповете стоманени въжета, които придържат моста.

В другия му край е село Лисиците, потънало в следобедна дрямка. До него се стига или пеша по моста, или с лодка през язовир Студен кладенец, затова обичам да го наричам „селото без автомобили“!

Снимка: Боряна Кръстева

От село Лисиците до Чит кая

Омагьосана от минаването по моста, водата под нозете ми и земята, потънала в зеленина, за миг забравям защо съм тук. Мостът и село Лисиците са достатъчна причина да измина всички километри от дома до този забравен родопски рай.

Според указанията в интернет „всички пътища, които се изкачват по хълма, водят до Чит кая“. Звучи ми малко съмнително и решавам да се доверя на вътрешния си компас. До първите къщи на селото стърчи дърво, което не си знае годините. Зад него се вие тясна пътека. Проследявам я с поглед и виждам, че се катери все нагоре, към върха. Катеря се и аз. Небето притъмнява, слънцето се срамува да се покаже зад облаците.

Снимка: Боряна Кръстева

След 30-40 минути драпане по пътеката, стигам билото. Облаците се притискат в силна прегръдка над главата ми. Мирише на дъжд. Търся причудливите скални образувания с поглед, но първи пред него застават три скални пирамиди. Колкото повече гледам, толкова повече нюанси откривам в пейзажа.

Прехвърлям хълма пред мен, спускам се сред дървета и храсти, между които отдавна не е стъпвал човешки крак, вдигам леко поглед и замръзвам на място. Ето ги – каменните пазители, не знам откъде ми се изплъзват тези думи, но са първите, които ми хрумват, щом заставам лице в лице с Чит кая.

Снимка: Боряна Кръстева

Скално-култов комплекс Чит кая

Дори не е нужно да развихря въображението си, за да видя скалите във форма на орел, лъв, риба, змия. Наблюдават ме отвисоко, сякаш преценяват намеренията ми. Изкачвам се до тях, провирам се между скалите и откривам все по-причудливи форми. Виждам и част от трапецовидните скални ниши, срещани на толкова места в Източни Родопи. Изследователите все още спорят за какво точно са били използвани и как са издълбани в скалата на толкова високи и труднодостъпни места.

Първите капки дъжд падат тежко. Мятам дъждобрана на гърба си и продължавам към върха. Някога на него се е издигала крепост, чиято стена е опасвала площ от 1200 кв.  м. Затова наричат скалите тук Чит кая – „зиданата скала“ – от „чит“ зид, дувар и „кая“ – скала. Днес от крепостта не е останало нищо освен опияняващата гледка.

Снимка: Боряна Кръстева

Гледка от края на света

На върха ме спохожда най-голямото вълнение. Една от най-магнетичните гледки, които съм виждала, се разлива спокойно пред очите ми. Водите на река Върбица и река Арда се сливат при язовира. Оттук танцът им прилича на свещенодействие.

Снимка: Пътеписаници

Дъждът спира като по поръчка и слънцето осветява земята под мен. Птици кръжат сякаш изписват послание в небето. Стоя на скалата и си мисля, че сигурно точно такава е гледката от края на света!

- РЕКЛАМА -spot_img
Боряна Кръстева
Боряна Кръстеваhttp://www.newsone.bg
Боряна Кръстева е журналист с богат опит в дигиталните медии. От 2014 г. поддържа „Пътеписаници“ – личен блог за пътешествия. Автор е на книгата „Мистични разходки из България за не/обикновени пътешественици“, в която вдъхновява да опознаем родината през местните легенди и фолклор. През 2018 г. е лектор на TEDxStaraZagora. Завършва „Журналистика“ и „Реклама и публична комуникация“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. За себе си казва, че е пътешественик по душа и разказвач по призвание. Тя е човекът, който ще ви отведе до най-интересните кътчета на България!
Последни новини
- РЕКЛАМА -spot_img
Подобни новини
- РЕКЛАМА -spot_img