fbpx
11.3 C
София
петък | 20.05.2022 | 01:41:33
петък | 20.05.2022 | 01:41:33
11.3 C
София

Скалният параклис в Трън и храмът на чудесата на Света Петка

Параклисът се намира на 75 км от София

- РЕКЛАМА -spot_img
- Реклама -spot_imgspot_img

Трънският край е необяснима магия. Тя попива в земята, витае във въздуха и се усеща у хората. Пътят от София до Трън е около 75 км, които сякаш се стопяват под дъждовните капки. Изминавам ги неусетно. Щом влизам в малкия град, тръгвам след табелите за параклис „Света Петка“. Знам, че се издига на скала край града и не губя време в импулсивни отклонения по пътя. Минавам покрай хотела в центъра. Виждам отбивка за ждрелото на река Ерма. Вече съм била там, а дъждът, който се изстисква от облаците, ме отказва да тръгна по тази пътека. Днес идвам само заради параклиса.

Почти излизам от града и на върха на един хълм, виждам входа на параклиса, който е естествена пещера. Оставям автомобила в подножието му и тръгвам пеша по пътека, която се катери нагоре. Дъждът спира като по поръчка и слънцето се опитва да разбута облаците.

Кратка история на параклиса

Параклисът „Света Петка“ се приютява в малка пещера в днешния квартал Баринци в Трън. Местните наричат параклиса Пещерата на Света Петка или храмът на чудесата, заради необяснимите събития, които се случват тук.

Смята се, че на това място е имало праисторическо скално-изсечено светилище, което по-късно е християнизирано и превърнато в скален параклис. По време на социализма в България храмът е неколкократно ограбван, дори е използван за обор. Възстановен е в периода 1990 – 1994 г. и оттогава посреща посетители.

Снимка: Боряна Кръстева

Първа среща с параклиса

Вървя все нагоре. Изкачвам се към пещерата, към която някога се е изкачвала и самата Света Петка. След 15-ина минути катерене по каменните стъпала, заставам лице в лице с параклиса. В началото ми се струва, че тук няма други хора, но изведнъж от тъмното се подава жена с топли очи и блага усмивка.

– Добър ден и добре дошли! – казва тя.

– Добре заварили! – отвръщам аз.

Има хора, които са уютни като дом, излъчват смирение, което на мига попива у събеседника. Оглеждам се в тесния скален параклис. От стените ме гледат очите на светците, запечатани върху иконите. Светлината от запалените свещи едва мъждука. Нареждам и моята светлина до тях, наречена за здраве и благодат. За миг забравям за жената, която също е с мен в параклиса. Тя е неговата пазителка. Добре разчита настроението ми и ми подарява тишина. Оставя ме да се потопя в атмосферата на мястото.

Снимка: Боряна Кръстева

Погледът ми попада върху един сталактит, който се спуска от тавана, близо до входа. От него се стичат капки вода. Жената сякаш усеща, че вече съм готова да я изслушам и подхваща с нежен глас:

– Постави длан под капките. Това са сълзите на Света Петка. Водата е лековита, измий очите си с нея, на много хора е помогнала.  – тихо казва тя.

Правя точно това, което ми казва. След това насочвам поглед надолу, където се открояват две следи в скалата – от ръка и крак. Питам я с очи какво е това.

– Това са стъпките на Света Петка. Жените полагат лявата си ръка на ръката на светицата, а мъжете дясната ръка на следата от крак и си пожелават нещо от сърце.

Привеждам се, за да изпълня ритуала.

Снимка: Боряна Кръстева

Легендата за вкаменената питка

Докато съм ниско долу, сред иконите виждам един необичаен предмет – питка, но не от брашно, а от камък. В средата ѝ е поставено червено великденско яйце, а единият ѝ край е наченат, сякаш някой е отчупил къшей хляб.

– Каква е тази питка? – питам аз, а гласът ми се чува съвсем глухо.

– В стари времена Света Петка живеела по тези земи и лекувала всеки, който я помоли за помощ. Местната власт обаче я преследвала, защото я мислила за вещица, затова светицата решила да се скрие в тази пещера. Хората разбрали къде се укрива и пак ходели, за да търсят лек от нея. Веднъж Света Петка решила да опече една питка, а пушекът от огъня излизал през тайни пролуки в скалата. За зла беда, преследвачите надушили следите ѝ. Света Петка усетила, че при нея идват хора с лоши помисли. За да им избяга, минала през тайния отвор на пещерата, откъдето се процеждал и пушекът. Докато се качвала нагоре, следите ѝ останали по скалата. Измъкнала се от пещерата и изчезнала като дим. Никой повече не я видял.  

– А какво направили преследвачите ѝ? – питам аз.

– Влезли в пещерата, но Света Петка я нямало. Видели току-що опечената питка и решили да си отчупят един залък. Щом докоснали питката обаче, тя се превърнала в камък.

Гледам наченатата каменна питка и сякаш пътувам назад във времето, в момента, в който се е случило чудото. Хората и до днес вярват, че Света Петка бди над тях и им помага, затова идват в малката пещера. Молят се, измиват очите си с лековитата вода и си пожелават всичко лошо да остане зад гърба им.

- Реклама -spot_imgspot_img
Боряна Кръстева
Боряна Кръстеваhttp://www.newsone.bg
Боряна Кръстева е журналист с богат опит в дигиталните медии. От 2014 г. поддържа „Пътеписаници“ – личен блог за пътешествия. Автор е на книгата „Мистични разходки из България за не/обикновени пътешественици“, в която вдъхновява да опознаем родината през местните легенди и фолклор. През 2018 г. е лектор на TEDxStaraZagora. Завършва „Журналистика“ и „Реклама и публична комуникация“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. За себе си казва, че е пътешественик по душа и разказвач по призвание. Тя е човекът, който ще ви отведе до най-интересните кътчета на България!
Последни новини
- Реклама -spot_img
Още новини
- Реклама -spot_img

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук