От Даниел Ненчев
Да береш боровинки толкова високо в планината, че да си в облак.
Да караш колело без ръце по празен летен път.
Да галиш заек и той да спре да трепери.
Да левитираш на рок концерт.
Да си момче от България по време на световното през 94-та.
Да се гмуркаш в морето заедно с риби.
Да събереш двама, които се харесват.
Да сбъднеш детската си мечта и да бъдеш радиоводещ, като дядо ти.
Да се усмихваш на хора, които ти се усмихват, докато заедно ходите по вода.
Да затваряш последната страница на книга и да се превръщаш в друг човек.
Да видиш как на барабани свири човек, който е жив заради теб, без той дори да те познава.
Да играеш футбол с приятели по време на градушка и да не спираш.
Да усещаш, че си добър като майка ти и честен като баща ти.
Да получиш награда пред пълна зала в чужда страна и да пееш по улиците ѝ.
Да разговаряш всеки ден по телевизията с хората, на които най-много се възхищаваш.
Да седиш с отворена уста заедно с 500 хиляди души пред айфеловата кула на 14 юли.
Да се смееш от смешки на родния ти език.
Да обичаш, който те обича.
