В местността Соколова пещера, на 15 км югоизточно от Габрово, се намира Соколски манастир „Успение Богородично“. Съществуват различни теории за произхода на името му. Според една от тях, в миналото околността е била пълна със соколи, чиито писъци са се разнасяли надлъж и нашир. Птиците са гнездели в близост до манастира, затова местните започват да го наричат с името Соколски манастир.
По-популярната теория е свързана с основателя на светата обител – архиепископ Йосиф Соколски. През 1833 г., заедно с йеромонах Агапий, издигат малка дървена църква до входа на намиращата се в близост пещера. Изграждат и скромна жилищна сграда, където се приютяват. Църквата, която виждате днес, е изградена през 1834 г. с дарения на местни жители от селата Етъра и Нова махала. Изографисана е почти 30 години по-късно, през 1862 г. от поп Павел и сина му Николай Попович от село Шипка, Казанлъшко.
Най-голямата ценност в църквата на манастира са двете икони, изографисани от самия Захари Зограф – „Исус Христос“ и почитаната за чудодейна икона „Света Богородица с Младенеца“.
Дом на борбите за национално освобождение
През Възраждането светата обител се превръща във важен център на просветата и борбите за национално освобождение. През 1836 г. са създадени книжовен център и килийно училище, в което децата от близките села се учат на четмо и писмо. За кратко учител в него е бил Неофит Бозвели, който е един от водачите на националното просветно и църковно движение през Възраждането в България.
На 31 юли 1856 г. в Соколския манастир се установява четата на Капитан дядо Никола. Мястото става убежище на въстаници и будни българи, дори самият Васил Левски е намирал укритие зад стените му.
Априлското въстание
На 1 май 1876 г., по време на Априлското въстание, в манастира се сформира четата на воеводата Цанко Дюстабанов. За нещастие, тя е разбита от османците по време на случайна проверка. Въстаниците правят опит за бягство през тайния изход под костницата до църквата. Осем от тях обаче са заловени. Наказанието им е смърт чрез обесване, а телата им са изхвърлени в пропастта до манастира. Куките на бесилките още стоят, забити в скалата, като ням свидетел на тези страшни събития.
По време на Руско-турската война (1877 – 1878 г.) манастирът се превръща в болница за ранените войници. В музейната експозиция се съхраняват ценни реликви от времето на борбите за освобождение, сред които мечът на воеводата Цанко Дюстабанов и предмети, за които се смята, че са били притежание на Левски.
Каменната чешма на Кольо Фичето
В двора на манастира се издига бяла каменна чешма с осем чучура-соколи. Тя е съградена от майстор Кольо Фичето в памет на осемте въстаници от четата на Цанко Дюстабанов. Според легендата чешмата никога не пресъхва, а водата има лечебни свойства, изцелява болни и предпазва от уроки. Днес каменната чешма на Кольо Фичето е сред най-ценните архитектурни елементи на манастира и се е превърнала в негов разпознаваем символ. Местните разказват, че майсторът е построил също костницата и красивата каменна стена, които се намират до манастирския храм.
Свети Пантелеймон сбъдва желания
До църквата в Соколския манастир се намира малък параклис, който носи името на Свети Пантелеймон. В него има скала, от която извира целебна вода. С нея миряните измиват очите си, за да се предпазят от болести. Много хора вярват, че Свети Пантелеймон сбъдва най-съкровените желания, затова ги написват на бележка, която скриват в пукнатините на скалата. Опитайте и вие, когато посетите Соколския манастир.
Какво още да видите в района?
От Соколския манастир тръгва туристическа пътека до Етнографски музей на открито „Етъра“. Тя е добре маркирана, преминава през красива местност и се изминава за около 2 часа. Може да посетите още: Габрово, Боженци, Дряново, Иваниловски водопад, крепост Стринава, пещера Бачо Киро и Дряновски манастир. Районът около Соколския манастир е пълен с интересни забележителности, които чакат да бъдат открити.
