27.01.2023 | петък | 00:59

Раждаемост и репродуктивно поведение

Публикувано:

Сподели поста:

Извадково изследване, съпътстващо Преброяване 2021

Раждаемостта и миграцията са сред основните фактори, които оказват влияние върху броя и структурите на населението във всяка държава. Предвид демографската ситуация в България и необходимостта от по-детайлна информация с цел вземане на информирани управленски решения в програмата на Преброяване 2021 бяха включени и две извадкови изследвания.

Изследването „Раждаемост и репродуктивно поведение“ има за цел да подпомогне разработването на подходяща демографска и социална политика чрез изясняване на репродуктивните идеали и проблеми на лицата в репродуктивна възраст; изучаване на намеренията, бъдещите планове и очаквания; поведението на мъжа или жената, както и взаимоотношенията между тях във връзка с раждането и отглеждането на децата. 

В проучването са обхванати всички жени на възраст 15 – 49 години и всички мъже на  възраст 15 – 59 години, които живеят обичайно в 7 386 случайно избрани жилища. Успешно анкетирани са 4 368 лица в посочените възрастови групи.

Репродуктивният идеал е субективната представа на хората за това колко деца трябва да има семейството в България. Отговорът на този въпрос в голяма степен зависи както от характеристиките и ценностната система на отделния човек, така и от социално-икономическите условия в страната. В изследването идеалът е оценен посредством отговорите на въпроса „Колко деца според Вас трябва да има едно семейство в България?“. 

Резултатите от проучванията, провеждани през последните десетилетия, показват, че двудетният модел на семейството е предпочитаният от хората в репродуктивна възраст у нас. И през 2021 г. преобладаващата част от мъжете и жените смятат, че семейството трябва да има две деца – 63.3%. Този дял обаче е значително по-нисък в сравнение с 2011 г., когато за 75.3% от населението в изследваните възрастови групи идеалът за семейство е включвал две деца. 

На второ място в разпределението е мнението, че семейството трябва да има три деца (17.1%), следвано от семейство с едно дете (7.9%). През 2021 г. 9.4% от лицата в репродуктивна възраст не могат да преценят колко деца трябва да има семейството в България. Многодетният модел на семейство с четири и повече деца е приоритет за 2.0% от хората.

Промяната в репродуктивния идеал на мъжете и жените в България през последните двадесет години е в позитивна посока, като се има предвид, че:

  • увеличава се делът на хората, според които семейството трябва да има три деца – от 11.8% през 2001 г. на 17.1% през 2021 година;
  • повече от два пъти намалява делът на мъжете и жените с идеал за семейство с едно де-те – от 19.8% до 7.9%; 
  • значително намалява делът на лицата, които считат, че семейството не трябва да има деца – от 3.2% до 0.3% през 2021 година.

Фиг. 1. Репродуктивни идеали през периода 2001 – 2021 година

Репродуктивните идеали на мъжете и жените почти не се различават. Двудетният модел на семейството е еднакво предпочитан и от двата пола (по 63.3%). Незначителна е разликата по отношение на идеала за едно дете в семейство – 7.8% от мъжете и 8.1% от жените. Жените по-често изразяват мнение, че семейството трябва да има три деца (18.5%), докато сред мъжете по-голям е делът на тези, които не могат да преценят колко деца трябва да има семейството (10.4%). 

Възрастта на лицата не оказва съществено влияние при подредбата на идеалния брой деца. Две деца са идеалът за семейство за 62.1% от младите на възраст 15 – 29 години, за 62.9% от хората на 30 – 44 години, както и за 64.7% от тези в края на репродуктивната си възраст. Сред младите по-голям е делът на тези, според които семейството трябва да има едно дете (9.1%), докато сред лицата над 45 години той е 6.9%. Лицата до 29-годишна възраст по-често отговарят, че не могат да преценят (11.2%) в сравнение с останалите две възрастови групи, за които този дял е съответно 8.7 и 8.9%.

По-силно изразени са различията в репродуктивните идеали в зависимост от степента на образование, въпреки че двудетният модел на семейството е водещ във всички анализирани групи. Докато сред високообразованите лица делът му не се различава съществено от общото за страната, то само 41.9% от лицата с начално или по-ниско образование смятат, че семейството трябва да има две деца. Сред по-ниско образованите лица по-големи са дяловете на тези, за които репродуктивният идеал е многодетно семейство. Значителни са различията по отношение на отговора „Четири и повече деца“, който е посочен от 14.3% от лицата с начално или по-ниско образование и само от 1.4% от тези със средно и 1.8% от лицата с висше образование.

Фиг. 2. Репродуктивни идеали през 2021 г. по степен на образование

Интерес представлява разпределението на лицата в зависимост от етническата им група. Водещият двудетен модел на семейство е идеал за 64.3% от самоопределилите се като българи, за представителите на турския етнос – 61.7%, и за значително по-малка част от ромите (52.0%). Относителният дял на лицата, които смятат, че семейството трябва да има едно дете, е сходен за самоопределилите се като българи (8.0%), турци (8.3%) и представителите на други етноси (8.1%). Почти два пъти по-малък е той обаче сред ромите – 4.8%. Репродуктивните идеали на ромите много по-често включват три (22.8%) и четири и повече деца (11.2%) в сравнение с останалите етноси.

Фиг. 3. Репродуктивни идеали през 2021 г. по етнически групи

Репродуктивните нагласи са оценени посредством въпроса „Колко деца желаете/желаехте да имате през живота си?“. Резултатите от изследването показват, че в известна степен нагласите на хората повтарят идеала им за семейство. Водещо е желанието за две деца в семейството (61.9%), следвано от предпочитанието за три деца (14.9%). Еднодетният модел на семейството е желан от 12% от лицата, а многодетният, с четири и повече деца –  от 2.3%. Все още не знаят колко деца биха искали да имат 7.9% от хората в репродуктивна възраст, а 1.0% са категорични, че не желаят да имат деца. 

Проследявайки изменението на показателя през последните десет години, можем да отбележим известно намаление в отговора за желание за две деца (с 4.3 процентни пункта в сравнение с 2011 г.) основно за сметка на увеличения дял на лицата, които все още не могат да дадат конкретен отговор.

Фиг. 4. Репродуктивни нагласи през периода 2001 – 2021 година

Анализът на данните показва, че няма съществени различия в репродуктивните нагласи по пол. Две деца желаят (или са желаели) да имат 61.6% от мъжете и 62.2% от жените, а едно – съответно 12.2% от мъжете и 11.7% от жените. По-голяма е разликата по отношение на предпочитанията за три деца, изразени от 13.8% от мъжете и 16.3% от жените. Мъжете по-често не могат да отговорят все още (8.6%), докато за жените този дял е 7.0%.

В зависимост от възрастта на лицата обаче се наблюдават известни различия в репродуктивните нагласи. Желаещите да имат две деца са най-малко сред най-младите (57.3%), докато сред останалите две групи този дял е 62.5% за 30 – 44 години и 64.3% сред лицата на 45 и повече години. Сред лицата на възраст 15 – 29 години по-нисък е и делът на тези с репродуктивни нагласи за едно дете (10.6%), като с нарастването на възрастта делът се променя на 11.6% в групата 30 – 44 години и 13.5% сред най-възрастните. Значително по-малка част от младите желаят да имат три деца (12.7%), докато сред лицата на възраст 30 – 44 години този дял е 16.8%. 

Сред младите на възраст до 29 години е най-голям делът на тези, които още не са решили колко деца желаят да имат (16.2%). Тези резултати в голяма степен съответстват на данните от текущата демографска статистика и потвърждават тенденцията от последните години на непрекъснато отлагане на събитията, свързани с репродуктивното поведение на младите. Така през 2021 г. средната възраст на жените при раждане на първо дете е 27.5 години. 

Фиг. 5. Репродуктивни нагласи през 2021 г. по степен на образование

Репродуктивните нагласи на лицата в зависимост от образованието им в голяма степен повтарят репродуктивните им идеали. Двудетният модел на семейство е предпочитан от всички анализирани групи. Но докато сред високообразованите лица делът му е близък до общото за страната (61.9%), то само 42.5% от лицата с начално или по-ниско образование желаят/желаели да имат две деца. 

Фиг. 6. Репродуктивни нагласи през 2021 г. по етнически групи

Сред нискообразованите лица по-големи са дяловете на тези, които предпочитат да имат многодетно семейство. Значителни са различията по отношение на отговора „Четири и повече деца“, който е посочен от 16.9% от лицата с начално или по-ниско образование и само от 1.6% от тези със средно и 2.0% на лицата с висше образование. Следва да се отбележи и високият дял на лицата с висше образование, които биха искали да имат три деца (18.4%).

Разпределението на лицата според репродуктивните им нагласи и самоопределението им по етнос е сходно на техните идеали. Желание за две деца изразяват 62.1% от българите, повече от две трети от определилите се като турци (67.5%) и по-малко от половината роми (48.8%). Сред другите етноси този дял е 57.1%. 

Значителни са различията по етнос при изразено желание за едно дете. Докато при българите такава нагласа изразяват 12.7%, то за ромите това е желанието на 4.6% от лицата. Многодетният модел на семейството е най-предпочитан от ромите, 24.2% от които желаят три, а 14.0% – четири и повече деца.

Репродуктивните идеали и намерения на хората много често се различават от фактическия брой деца в семействата. Резултатите от изследването показват, че макар ранжирането на идеалния и желания брой деца да съвпада, има известно разминаване в относителните им дялове. Значително по-голямо е разминаването, когато сравняваме с фактическия брой деца в семейството.

Двудетният модел е както идеалът за семейство (63.3%), така и най-желан (61.9%). Сред всички лица в репродуктивна възраст обаче само около половината са достигнали до него (32.7%). Семейство с три деца е идеалът за 17.1%, но го предпочитат по-малък дял от лицата (14.9%). Значително по-малко, само 4.3%, имат фактически три деца. Едно дете е идеалният брой за 7.9% от жените на възраст 15 – 49 години и мъжете на възраст 15 – 59 години. По-голям е този дял, когато става дума за лични намерения – 12.0%, и значително по-голям дял от лицата имат едно дете (28.4%).

Фиг. 7. Репродуктивни идеали, нагласи и фактически брой деца, 2021 година

Анализът на данните се допълва при проследяване на трите показателя само за лицата на възраст над 45 години, тъй като може да се предположи, че при тях процесът на възпроизводство вече е приключил. 

Фиг. 8. Репродуктивни идеали, нагласи и тяхната реализация сред лицата на възраст 45 и повече години, 2021 година

Основните заключения са следните:

  • изключително висок е делът на лицата, които са без деца (17.8%) в сравнение с тези, които имат този идеал (0.1%) или предпочитат този модел на семейство (1.4%);
  • значително по-голям е делът на лицата, които остават с едно дете (31.9%) в сравнение с идеала за еднодетно семейство (6.9%) и желаещите едно дете (13.5%);
  • идеалът (64.7%) и желанието (64.3%) за две деца в семейството, фактически не се реализират. Две деца имат 44.4% от лицата над 45-годишна възраст;
  • три деца е идеал за 17.1%, репродуктивни намерения за 13.9%, но фактически е реализиран от много по-малък дял от лицата в края на репродуктивния им период, само 4.7%. 

Нереализираните репродуктивни желания на лицата поставят въпроса за причините това да се случи. Данните показват, че водеща в структурата на причините за нежелание да имат (още едно) дете е липсата на партньор (15.5%). По-често тя е посочвана от мъже (18.4%), отколкото от жени (11.1%). На второ място са финансовите причини (14.8%), съответно за 14.3% от мъжете и 15.7% от жените. За 13.6% от мъжете и 16.4% от жените желаният брой деца е достигнат. Здравословни проблеми (лични или на партньора) е причина да нямат (още едно) дете за 4.4% от лицата в репродуктивна възраст.

Наблюдават се известни различия в структурата на причините в зависимост от възрастта на лицата. Сред младите, на възраст 15 – 29 години, основните причини да нямат деца са липсата на партньор (26.7%), „не съм завършил образованието си“ (18.6%) и „не се чувствам готов да стана (отново) родител“ (10.4%). Тези резултати отново потвърждават заключението, което може да се направи въз основа на показатели, изчислявани от текущата демографска статистика, за отлагане във времето на репродуктивните намерения.

Сред лицата на възраст 30 – 44 години основната причина, за да нямат (още едно) дете, е „Финансови причини“ (17.8%), а непосредствено след нея се нарежда „Достигнали сме желания брой деца“ (17.3%). Немалък е делът и на лицата, отговорили, че нямат партньор (14.4%).

За хората в края на репродуктивната си възраст, над 45 години, основните причини са напредналата възраст (25.9%), достигнали са желания брой деца (19.0%), но и финансови причини (14.0%).

Решението човек да стане родител е избор в резултат на сложен процес на мотивация, който може да бъде повлиян от множество фактори. В по-голяма степен обаче той зависи от личните нагласи и желания, взаимодействието с близки, роднини, приятели и колеги. В по-малка степен влияние оказва и обществената среда и държавните политики за насърчаване на раждаемостта. Значението на тези фактори по отношение на решението да имат (още едно) дете също е изследвано в рамките на наблюдението.

Резултатите от изследването показват, че най-често влияние за вземането на решение да имат (още едно) дете оказват финансовото състояние (14.7%), наличието на подходящ партньор (14.4%) и подходящи жилищни условия (14.1%). Възможността да се споделят отговорностите с партньора в грижата за домакинството би оказала въздействие върху избора на 13.7% от лицата, а съчетаването на семейните и професионалните задължения – на 12.2%. Непоколебими в избора си са 5.3% от лицата.

В по-малка степен, но все пак оказват влияние мерките и държавните политики, предприемани с оглед повишаване на раждаемостта в страната. Най-често хората отговарят, че биха променили своето решение, ако се подобри качеството на здравните услуги и достъпа до тях за децата и техните родители (12.0%). Увеличаването на средствата за социално подпомагане би оказало влияние върху избора на 11.6% от лицата, а гарантираният достъп до детски ясли, градини и предучилищни форми на обучение – на 11.0%.

Изследвайки репродуктивното поведение на мъжете и жените в България, не трябва да се ограничаваме само до въпросите, свързани с раждането на (още едно) дете. Важни са и взаимоотношенията между мъжете и жените във връзка с отглеждането на децата. Ето защо в настоящото изследване е включен модул от въпроси, които позволяват анализ на основните аспекти от ежедневните грижи и дейности, свързани с отглеждането на деца на възраст до 14 години. 

Резултатите показват, че по-често майката е ангажирана с ежедневните дейности и грижи за детето (хранене, къпане, приспиване), грижи, когато е болно, или помага на детето за учебни дейности. В по-голяма степен споделени с бащата са игрите и разходките, както и ангажиментът да се подпомага (води, прибира, занимава допълнително) детето при извършването на извънучебни дейности (спорт, език, изкуство и други).

Новините от България

Следете новините от всяка община в България в национална информационна медия "България1".

meteoONE

София
слаб снеговалеж
-0.8 ° C
-0.4 °
-1.2 °
96 %
0kmh
100 %
пт
1 °
сб
1 °
нд
1 °
пн
1 °
вт
-1 °
newsONE Newsroom
newsONE Newsroomhttp://www.newsone.bg
Информационна агенция newsONE.bg е безпристрастна и следва световните практики за обективна журналистика, без да се влияе от политически и икономически интереси. Основната мисия на агенцията е да стане основен и предпочитан източник на навременна, проверена, полезна и детайлна информация за новините от цялата страна. Основана през 2021-а година, newsONE бързо се наложи като един от предпочитаните източници на точна, навременна и безпристрастна информация. newsONE e единствената информационна агенция в България, която има и собствен денонощен новинарски канал, който се излъчва по кабел и сателит на територията на България и Европа. newsONE e първата информационна агенция в страната, която изгражда регионални центрове в 10 града.
София
слаб снеговалеж
-0.8 ° C
-0.4 °
-1.2 °
96 %
0kmh
100 %
пт
1 °
сб
1 °
нд
1 °
пн
1 °
вт
-1 °

Прочети още

Оригиналният HBO драматичен сериал „Наследници“ се завръща с четвърти сезон на 27 март

Създаден от Джеси Армстронг, четвъртият сезон на наградения с Emmy® оригинален драматичен сериал на HBO Наследници дебютира в...

Костадин Костадинов: ДБ и ПП саботираха съдебната реформа

Костадин Костадинов: ДБ и ПП саботираха съдебната реформа #саботаж #НПК #съдебна #реформа #разследване #ПП #ДБ #заседание #Възраждане #ИванГешев

Информация за състоянието на републиканските пътища към 17:30 ч. на 26.01.2023 г.

МЕТЕОРОЛОГИЧНА ОБСТАНОВКА: Температурите са в интервала от -5 С до +9°С. Времето над страната е облачно. Слаб вятър духа в областите:...

Георги Първанов: Ние от коалиция „Левицата“ получаваме зелена улица и ставаме алтернативата

Ние от коалиция „Левицата“ получаваме зелена улица и ставаме алтернативата. Особено на фона на безпринципния изблик на любов...