fbpx
27.8 C
София
9 август 2022 | вторник | 12:35

Невидимите богатства в ждрелото на Бяла река

Едно пътешествие в сърцето на Стара планина

- РЕКЛАМА -spot_img
- РЕКЛАМА -spot_img

Водата прорязва здравата прегръдка на планината. Ждрелото на Бяла река е като белег сред извивките на Балкана. В това омагьосано царство се вие пътека. Дървените ѝ мостчета се протягат между разделените скали. Въздухът ухае на озон, а природните звуци се сливат в непозната симфония.

Екопътека Бяла река е причината да пътувам към Калофер. Идвам от Казанлък и следвам табелите за Калоферски манастир „Рождество Богородично“. Ако вие идвате от Карлово, използвайте табелите за местност Паниците. Щом стигнете края на града, продължете към манастира. От него започва пътят към началото на екопътеката. Той си е цяло приключение, защото без проблем разбива всички камъни в бъбреците, които имате и тества здравината на пломбите в устата ви. С други думи, ако сте с нисък автомобил, по-добре не го жертвайте. Разходете се пеша – по-приятно е. В противен случай ви очакват 20 минути лашкане по изровен черен път.

Ако го преминете успешно, без да оставите гърнето на автомобила някъде далеч зад вас, има награда – безплатен импровизиран паркинг. Табела с надпис „Национален парк Централен Балкан“ ви приветства с добре дошли, но не бързайте, това още не е начало на екопътеката.

Снимка: Боряна Кръстева

Тръгвам по добре утъпкан горски път, който се движи покрай реката. Казват, че водата отмива всичко, надявам се, че ще се справи и с дискомфорта от пътуването. Стига с тъмните краски, вече съм в планината, а тук наистина всичко е по-хубаво.

Снимка: Боряна Кръстева

След около 500 метра минавам под арката, бележеща началото на екопътека Бяла река. Целият маршрут е с дължина 1,83 км, а най-високата му точка е на 630 м. надморска височина. Обичам кръгови маршрути, защото са по-интересни, а този е с формата на осмица.

Снимка: Боряна Кръстева

Следвам маркировката, която буквално е през няколко крачки. Скоро е валяло и на места дървените греди на мостчетата се хлъзгат. Те са сред най-атрактивните места по екопътеката, най-вече заради гледките, които се разкриват от тях.

Снимка: Боряна Кръстева

Под краката ми се леят буйните води на реката, зяпат пропасти и стърчат стръмни скали. За щастие пътеката е добре обезопасена, за да се насладя на тези красоти със спокойно сърце.  

Влагата, която се носи във въздуха, полепва по кожата ми. Хладен въздух изпълва дробовете ми. Дори без да докосвам водата, усещам, че е ледено студена. Спуска се от недрата на планината и изиграва своя танц към долината. Водите ѝ се надиплят като захарен памук. Всичко по пътеката вибрира в свой собствен ритъм.

Снимка: Боряна Кръстева

Минавам покрай табло с различни дървесни видове, които се срещат в района. Толкова съм погълната от могъществото на планината, че нямам никакво желание да тествам знанията си по ботаника и да разпознавам кое листо на чие дърво принадлежи. Тук съм за друго – за песента на реката, за мълчанието на камъка, за пътя, който се вие по гърба на планината, за непознатите цветчета, които ми намигат от някой храст. Сред тази преливаща красота дори нямам желание да философствам и да търся смисъла на живота, две иначе толкова любими занимания.

Снимка: Боряна Кръстева

Вече съм в най-тясната част на ждрелото. Двете му половини почти се докосват. Приличат на влюбени, които всеки момент ще допрат чела. По между им, в луд вихър, препуска водата. Във въздуха се носят малки водни капчици като разпилени кристали.

екопътка Бяла река, КалоферСнимка: Боряна Кръстева

Продължавам да вървя и да галя водата с поглед. Тя се спуска по игриви водоскоци и се разлива в бистри вирчета. Стигам до още едно любопитно табло, този път за птиците в района. Подминах и други – за влечугите и бозайниците. Предполагам, че са интересни на децата и по-любознателните възрастни. За мен обаче няма нищо по-любопитно от туптящия ритъм на природата.

Снимка: Боряна Кръстева

С плам се изкачвам по стръмните участъци, които разкриват пленителни гледки. Движа се ловко по мостчетата, любопитна какво ме чака в края им. Дори не поглеждам пейките и беседките, изградени по маршрута. Да, примамливи са, но не съм дошла за тях. Наближавам най-високата точка от екопътеката и най-острото изкачване. Вече чувствам умора, но напрягам мускули, за да се изкача. Горе ме очаква гледка към сърцето на Балкана. В нозете ми е реката, а над мен – само небето.

Снимка: Боряна Кръстева

По пътеката ще видите точно това, което искате да видите. Със сетивата на пътешественик обаче ще отключите още цветове и усещания, които остават енигма за обикновения турист. На добър път в преградката на Балкана!

- РЕКЛАМА -spot_img
Боряна Кръстева
Боряна Кръстеваhttp://www.newsone.bg
Боряна Кръстева е журналист с богат опит в дигиталните медии. От 2014 г. поддържа „Пътеписаници“ – личен блог за пътешествия. Автор е на книгата „Мистични разходки из България за не/обикновени пътешественици“, в която вдъхновява да опознаем родината през местните легенди и фолклор. През 2018 г. е лектор на TEDxStaraZagora. Завършва „Журналистика“ и „Реклама и публична комуникация“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. За себе си казва, че е пътешественик по душа и разказвач по призвание. Тя е човекът, който ще ви отведе до най-интересните кътчета на България!
Последни новини
- РЕКЛАМА -spot_img
Подобни новини
- РЕКЛАМА -spot_img

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here