3.12.2022 | събота | 04:31

Пламен Веселинов: Идеята на тъмния ми ресторант е той да бъде мост между зрящи и незрящи

Публикувано:

Сподели поста:

Това е 34-годишният Пламен Веселинов. Той е собственик на първия тъмен ресторант в София. В него светлината е забранена. Влиза се без мобилен телефон, ел. цигара и светещи предмети. Препоръката на собственика е в ресторанта да влизат деца над 13 годишна възраст, за да не им бъде скучно, но въпреки това най-малкият им посетител е 5-годишен, изключвайки бебетата, които по думите на Веселинов, се справят отлично.

Той обяснява, че препоръката е заради факта, че престоят в ресторанта е минимум 90 мин., през които посетителите могат да избират между четири специални менюта, чиито ястия са тайна. Човек гадае какво слага в устата си на базата на вкуса, температурата и текстурата, които усеща и с ръце.

„Там е голям смях – кой какво си мисли, че е ял, пък то всъщност какво е било“, казва той.

Какво точно са хапнали гостите научават и виждат преди да си вземат дрехите и телефоните от гардероба.

Голямата цел на собственика на ресторанта е посетителите да „влязат“ в обувките на незрящите и да разберат как се справят с предизвикателствата в живота си. Той обяснява, че само част от екипа на ресторанта е незрящ, а останалите са зрящи.

Именно заради креативността, уникалността на менюто, постигането на непрогледен мрак в помещението и положителните ревюта на посетителите, в първата година на съществуването си тригодишното заведение вече е класирано на 1-во място в една от най-престижните международни онлайн класации за местни заведения в София. Това им докарва още по-голяма клиентела и именно тогава над 60% от гостите са чужденци.

Пламен Веселинов споделя, че оцеляват по време на пандемията, прибягвайки до различни инициативи, но се надява колкото се може по-скоро ситуацията да приключи и вече чертае нови планове, а именно ресторантът му да стане франчайз, както и да излезе зад граница и в близко бъдеще да отвори бял ресторант в страната.

Снимка: Владимир Христовски

Какво Ви провокира да създадете тъмен ресторант за незрящи?

Самият ресторант е от незрящи, не толкова за незрящи. 99% от гостите, които идват, са зрящи. Персоналът който обслужва масите, ние ги наричаме домакини, само те са незрящи. Вътре в заведението е напълно тъмно, няма никаква светлина и съответно, те са много по-способни в тази среда, защото са свикнали да се оправят, да се движат в пространството без да виждат. Докато за един зрящ човек, това му е предизвикателство, да не кажа невъзможно.

Какъв беше поводът да създадете тъмен ресторант?

В един момент стигнах до задънена улица, в който бях достатъчно млад, за да мога да рискувам, да мога да си позволя да рискувам и бях събрал достатъчно опит, така че да не направя поредната глупост и да се впусна в нещо съвсем непремерено. Иначе съм работил доста неща, докато отворя ресторанта. Последно работих година и половина – две в една корпорация. Не беше за мен, но ми даде ценен опит и поглед върху тези видове институции и отношения. След това се озовах между работи, чудех се накъде да поема и си казах, че сега е моментът да го пробвам това или никога, защото след 10 години вече няма да ми се занимава.

Как станахте работодател на незрящи хора?

Първо говорих с приятели, споделих им идеята. Някои от тях се навиха, повечето от тях казаха, че сме ненормални. Тези които прегърнаха идеята, започнахме един път на проби, търсене на място, търсене на хора, оборудване и на всичко останало. Изграждане на самата визия за ресторанта.

На крайния етап започнахме да търсим незрящи хора като домакини. Намерихме ги по най-стандартния път – свързахме се със Съюза на слепите в София. Пуснахме обява. Дойдоха близо 30 човека. Проведохме си интервюта с тях и подбрахме 15 човека, с които продължихме да правим двуседмично обучение, подбор и напасване. Хем да видят дали това е тяхното нещо, защото никой от тях не беше работил като сервитьор.

Ние нямаме ноу-хау, всичко беше на метода „проба-грешка“, ние да измислим най-оптималния начин за работа тук и как да се случват нещата. От тези 15 човека някои сами казаха, че това не е за тях, а от другите избрахме най-добрите и с тях започнахме. Първо бяха четирима, после ги увеличихме на пет, а в момента работят шестима незрящи при нас. Домакините са незрящи, всички останали са зрящи. Имаме готвачи, които са зрящи, при това доста големи професионалисти, майстори.  

Незрящите хора са само в тъмната част на ресторанта – сервитьорите при нас ги наричаме домакини, защото са им малко по-специфични функциите. Не е просто да занесат три чинии и две чаши. Най-висшата им цел при нас е да накарат един зрящ човек да се почувства комфортно в абсолютно непозната за него среда, даже доста шокова и да го предразположат. След това да забрави, че е на непознато място и да се забавлява, да се впусне в това приключение.

Всеки от домакините се вика по-малко име. Така се изгражда един близък контакт между тях и  по-лесно се минава бариерата. Хората ги питат как им е животът, какво правят, как си връзват обувките, как се целуват, как се возят в трамвай. Това е и част от идеята  – да има мост на комуникация между зрящи и незрящи.

Когато гостите дойдат и разберат, че домакините са незрящи има едно съжаление. На излизане обаче то не остава, по-скоро има възхищение, близост, дори понякога се заформя приятелство, така че се обръщат представите.

Как възприемат зрящите факта, че стоят в пълна тъмнина и че не могат да видят дори цената на менюто?

Дори и чисто белите ни чинии не могат да видят, въпреки че много от гостите ни пробват. Всеки го приема различно. Някои още от началото се чувстват много уютно и комфортно. За повечето обаче първите 1-5 минути са време за напасване, защото за мнозина го усещат по-приключенски, тъй като ситуацията наистина е шокова. С отворени очи да не виждаш абсолютно нищо и да не знаеш къде си в пространството. А също така и разделен с мобилния телефон и светещите устройства.

Тук идва ролята на домакина – да ги настани на масата, да им покаже къде е чинията пред тях, приборите. Всичко това се случва пипнешком, като веднъж човек хване ли подложната чиния, тя им става център на Вселената. В момента там се случва всичко – около нея разполагат чаши, вино и всичко останало. Свикват сетивата, мозъкът пренасочва малко от зрението към слуха, допира, аромата, към разговора. След половин час те спокойно си казват наздраве с хората на масата, голям смях пада – кой къде са му устата, очите.

Хората идват за приключението или да подпомогнат незрящите?

Ние не ги подпомагаме, по-скоро те ни помагат на бизнеса. Ние тук сме си семейство. Всеки си има различни способности. Гостите, които идват, са много различни. Имаме хора, които идват на изискана вечеря с бални рокли, перли. Сред тях има известни, които са дошли за една изискана вечеря и преживяване. Имаме и хипстер настроени хора, идващи да видят нещо ново, различно, да пробват това като изживяване. Имаме дори ученици, които идват от други градове, за да пробват. Имаме и стари хора, на които обикновено синовете или дъщерите им подаряват ваучер, защото са го изпитали.

50% от гостите ни са чужденци. Сега, покрай пандемията, понамаля процентът им. Лятото чужденците бяха над 50%, защото през първата година от създаването ни станахме номер 1 в „Трип Адвайзър“ от всички ресторанти в София. Когато се качихме на първото място, това привлече много допълнителна клиентела, които също споделят позитивни ревюта и водят нови посетители.

Случва ли хората да се олеят, да разлеят някоя напитка?

В началото си мислехме, че след всяка вечеря ще има здраво почистване, дори че ще трябва да горим всичко. Оказа се, че хората много внимават. Супер бавно, супер внимателно се случва всичко, устата се цели с внимание. Случва се да се олеят, но може би дори по-рядко, отколкото в обикновен ресторант. Рядко се случва да имаме счупена или бутната чаша в сравнение с нормален ресторант.

Защо ресторантът Ви отваря чак в 18 часа?

Все още няма достатъчно интерес за обяд. Чужденци има, които постоянно ни питат дали на обяд могат да дойдат, но повечето българи са на работа до към 18 часа и затова не могат да дойдат преди това. Тъй като не сме бързо място за хранене, все пак предлагаме пет степенно меню, с което човек не може да се справи за под 90 минути. Едни 2-3 часа отиват тук, което няма как в обедната почивка да се случи.

Това означава ли, че не мога да дойда и да си поръчам кюфтенца и пържени картофки?

Не може. Има си четири менюта, които са предварително направени – месно, рибно, вегетарианско и българско. Те обаче са загадка. На месното хората знаят, че ще има меса, но какви точно са те, никой не знае, докато не излезе от ресторанта.

Хората идват, хапват, започват да коментират на масата какво ядат – пилешко ли е, патешко ли е, тиквичка ли е. Когато излязат от ресторанта, човекът който ги е посрещнал и освободил от якето, чантите и мобилните телефони, им показва и разказва за всяко едно ястие как е направено, с какви съставки е, как изглежда. Тогава разбират какво точно са яли.

Сегашното меню е тайна, но старите не са, тъй като ние ги сменяме на всеки три месеца, за да може да са със сезонни продукти. Ние готвим без дълбоко замразени продукти, без полуфабрикати. За това разработваме на всеки 3 месеца изцяло нови менюта.

За три години не сме повторили нито едно меню след трите месеца, освен предното, от което направихме една селекция от най-доброто от предните години, но сега отново сме с нови изненади.

Това е голямо предизвикателство към кухнята, защото трябва да е нещо екзотично, същевременно вкусно, същевременно да уцелиш вкуса на най-различни хора, да не си го ял всеки ден и да е пригодено за тъмното. Препоръчваме гостите ни да ядат с пръсти, защото е доказано, че вкусът на храната се променя, когато я вземем с пръсти и усетим текстура, температура.

Снимка: Владимир Христовски

В духа на подписването на информирано съгласие, тук подписват ли такова, че ако нещо им се случи е на тяхна отговорност?

Не. За наша радост са минали над 9000 човека и на никой нищо не му се е случило – нямаме изгубен, паднал или забравен вътре човек.

Децата справят ли се в ресторанта без игри и телефони, и най-вече – на тъмно?

Учудващо за нас се справят много добре. Ние все пак препоръчваме над 13-годишни да посещават ресторанта. Всеки сам може да прецени. Досега сме имали дори и гости бебета, което за мен беше инфарктно. Най-младият ни осъзнат посетител беше на 5 години. Децата много се забавляват.

При тях е много интересно да разговарят с домакините – те имат най-освободени въпроси, най-разкрепостено ги питат различни неща, които на възрастните ни хрумват, но се сдържаме да ги питаме.

Единствената опасност при малките деца е, че може да им стане скучно, защото вътре няма визуални стимули и два часа в разговор с възрастните може не винаги да е поносимо за всяко дете.

Подлагате ли контролните органи на тъмнина?

Не, но те ни подлагат на всякакви неща. Трябваше да преустроим цялото пространство, за да отговаря на изискванията.

Идеята взаимствана ли е отнякде?

Донякъде – да. Видях подобен ресторант в Германия, един от първите в Кьолн, и много ми хареса потенциалът, който има това нещо. Всеки един ресторант стъпва на базата тъмно, но оттам нататък концепцията се различава.

На много места домакините са с очила за нощно виждане и са виждащи, на други места се разчита на лунапарк ефекта и кухнята е стандартна. Докато ние искахме да направим нещо, което е по-различно, което е в горния край на класата – истински пет-звезден ресторант и кухнята ни е една от водещите в София и България. Когато си в ръцете на незрящ преживяването е много по-различно, по-спокойно и по-дълбоко. Докато човек с очила за нощно виждане мен лично ме напряга.

Как се отрази пандемията на всичко това?

Пандемията се отрази пагубно. Засега оцеляваме, но това е моментно положение и много зависи какво ще се случи в бъдеще време. Когато удари първата вълна през 2020 г. никой не беше подготвен. За да не загубим нито един човек от екипа си измисляхме какви ли не неща – доставяхме храна за вкъщи, направихме инициатива, в която изхранвахме 60 възрастни незрящи по домовете, като всеки ден им носехме топла вечеря.

След това отворихме пак храна за вкъщи. На втора, трета вълна други инициативи измисляхме. Стараем се да сме максимално гъвкави, но това е на някаква цена. От тези проекти не сме излизали на плюс, а просто ограничаваме загубите, така че да оцелеем и да не загубим хората. При нас основният капитал е изграден от екипа.

Какъв хоризонт за просъществуване на ресторанта чертаете?

Ако просъществуваме след пандемията хоризонт имаме, защото екипът ни е страхотен. Мечтаем за франчайз и да отворим подобен ресторант и в чужбина. Планирали сме отварянето на светъл ресторант в София и защо не в някой от другите градове.

Отскоро взехме и един малък семеен хотел. Не знам дали с него подкрепяме ресторанта, но все още го развиваме. В нея работи глуха камериерка, която работи много качествено и е страхотна. Заради нея колегите от ресторанта започват да учат жестомимика.

Владимир Христовски
Владимир Христовскиhttps://www.newsone.bg
Владимир Христовски е заместник главен редактор и журналист в информационния сайт NewsOne.bg. Той има дългогодишен опит, придобит при работата си във вестници, радио, телевизия и информационна агенция. През годините той се насочва към създаването на новини за хората. Христовски вярва, че журналистиката, освен че трябва да информира точно и безпристрастно, трябва да помага и решава трайно проблеми, да бъде в основата на законодателни промени, водещи до качествената промяна на живота на обществото. В NewsOne.bg Владимир Христовски ще Ви информира за актуалното и най-важното от деня в страната, от сферата на Столичната община, образованието, социалната сфера, здравеопазването, иновациите, културата. Също така ще Ви среща с добрия пример, ще съдейства за разрешаването на проблеми и ще Ви среща с интересни и вълнуващи личности. Като запазена негова марка, той ще търси и отговорите на онези въпроси, които малцина журналисти се осмеляват да задават.
София
облачно
5.1 ° C
5.6 °
4.8 °
90 %
1kmh
100 %
сб
8 °
нд
7 °
пн
8 °
вт
9 °
ср
8 °

Прочети още

Румен Радев: Вместо европейска солидарност, България получава цинизъм!

Президентът Румен Радев разкритикува думите на премиера на Нидерландия Марк Рюте, който разкритикува България, че всеки може да...

Какво да гледаме в HBO max през декември

Сред акцентите в празничния месец са блокбастърът Морбиус с Джаред Лето и филм-изненада, който ще бъде наличен на 16 декември....

„Брансън“ дебютира днес в HBO max

„Брансън“ - документалната поредица за световноизвестния предприемач дебютира в HBO Max „Винаги съм вярвал, че животът ти не е пропилян,...

Осем филма за празниците, които някои не биха харесали, но – струва ни се – на вас ще ви допаднат

Балът на чудовището, Братя Грим, Американски пай и още нетрадиционните кинопредложения от менюто на TV1000 Освен мигащите светлинки по...