fbpx
18.8 C
София
12 август 2022 | петък | 03:08

“Пич, Дългия каза” като политическа визия или смисълът на безсмислието

Съвсем възможно е, например, едно политическо съглашателство между Има Такъв Народ и "Възраждане"

- РЕКЛАМА -spot_img
- РЕКЛАМА -spot_img

Нека се опитаме да подредим някак цялото това политическо безредие, което донякъде ще означава и да намерим смисъл в безсмислието. Безредие, в което всичко е възможно, дори и невъзможното, но не доброто и най-доброто, освен доброто и най-доброто. Съвсем възможно е, например, едно политическо съглашателство между Има Такъв Народ и “Възраждане”. Външните им изяви са поразително еднакви и това до голяма степен се дължи на вътрешно сходство във вижданията им. И двете партии са вождистки, като вождовете на двете партии с неприкрита охота и дори с чудата една наслада, обявяват онези, които сметнат за свои противници, или които с нещо не им харесат, за национални предатели. Двете партии са на едно мнение и по въпроса за забраната Македония да влезе в Европейския съюз, и по въпроса за изгонването на руските депутати от България. Въобще те сякаш действат съгласувано по всички текущи политически въпроси. В основата на тази необичайна на пръв поглед съгласуваност е едно същностно сходство. И “Възраждане” и Има Такъв Народ са антисистемни партии, каквото и да означава това. А какво означава може само да се предполага – те не го обясняват, нито заявяват, само дават да се разбере. Може със сигурност да се предполага, че при “Възраждане” съпротивата срещу системата се изразява чрез замяната й с някакъв путински вид  управление, а при Има Такъв Народ с някакъв друг, омекотен вид путинско управление, при което вождът на ИТН седи на мекия си диван и обявява по телевизора си всички изявления, проклятия, обвинения и назначения, които му хрумнат, а после чрез чрез своя глас и обслужител Тошко Йорданов налага на партийните си изпълнители своите текущи политически повели чрез прочутото “пич, Дългия каза”

Като цяло партийната програма на Има Такъв Народ (дали все още ще го има след изборите никак не е сигурно) се изчерпва точно с това изречение “пич Дългия каза”. Като никак не е сигурно, че Дългия е казал едно, а няма да направи съвсем друго, или че на другия ден няма да каже нещо по-друго от това, което е направил, за да го обясни с нещо съвсем друго от това, което е казал.

Защото, нали ” пич Дългия каза”, че ще изчегърта ГЕРБ, Бойко Борисов и Гешев, а всъщност изчегърта Кирил Петков (цялата партия Продължаваме Промяната едва ли ще успее да изчегърта, въпреки напъните си). И нали обслужващият Слави Тошко Йорданов, каза, че който гласува каквото и да било заедно с ГЕРБ, е предател на гражданското общество, а после трижди гласува заедно с ГЕРБ, вече като предател на гражданското общество.

Това “пич, Дългия каза” показва, че  между Трифонов и Бойко Борисов също има сходство. Защото всички депутати на ГЕРБ са готови тутакси да променят един закон само след едно обаждане на Борисов по телефона. И защото е ясно, че без Бойко Борисов няма ГЕРБ, както не би имало “такъв народ” без Слави Трифонов. И двете партии без вождовете си ще замязат на статуята в оня руски виц, дето накрая се казва, че  “стоит статуя съвсем без х@я “

И ако все пак се намери такъв народ, който да гласува за Има Такъв Народ на следващите избори, то политиката й би се свела до просташките изцепки на Тошко Йорданов в Народното Събрание и зловещите излияния на Слави Трифонов от Медийната му Бърлога.

От същата тази бърлога той мрачно заяви, че е привърженик на НАТО и Европейския Съюз и това сякаш прави невъзможно съглашателството му с Възраждане. Невъзможност, която тутакси, по всяко време би могла да бъде преодоляна чрез единствената точка от програмата на ИТН ” Пич, Дългия каза”. Отива, значи, обслужителят на Трифонов при партийните си депутати и съобщава: ” Пичове (и съответното им женско съответствие) Дългия каза да гласуваме за правителство на “Възраждане”. Или на БСП. Или на когото там е казал Дългия. И подопечните му иматакиванородисти веднага ще изпълнят повелята му, така както гербаждиите на Бойко Борисов изпълняват повелите му, дори когато те се променят през ден, или всеки ден дори. Ще изпълнят повелята на Дългия с толкова по-голяма охота, с колкото пари повече са отпуснати за някои от министрите му (ако пак му се случи да има такива).

И така се появява възможността за един широк антиевропейски и проруски сговор между “Възраждане”, Има Такъв Народ, партията на Янев (тя пък как ли се казваше) и БСП, която ще се поклатушка малко, ще се направи, че се колебае, ще свика едно или две заседания и накрая ще кандиса на този сговор, негли Корнелия Нинова така и не успя да направи от БСП истинска социалистическа партия от европейски тип, ако въобще е имала такива намерения.  Да не забравяме как ходи да поднася цветя на паметника на Тошо, който искаше да направи от България Съветска Република, как се разхълца за свидните неща, които й била отнела демокрацията и как се обяви против санкциите срещу Русия, против оръжията за Украйна, против гоненето на руските дипломати, все деяния, които свидетелстват за руски обвързаности. Една такава проруска завера би била със сигурност подкрепена от президента Румен Радев, който само се преструва на евроатлантик. Би била подкрепена и от повечето медии, най-вече националните уж. (И досега Националното уж радио се слави по-скоро като “гласа на Путин” – Петър Волгин, нежели като обществена медия).

И тук вече се отваря процеп за ГЕРБ, тоест за Бойко Борисов, защото без него партията е съвсем като без онова нещо от вица. Той какво ще избере. Нито е гълъб, нито е ястреб. Сякаш е нещо като полугълъб или полуястреб.  Въобще нещо “или”. Когато Русия обяви, че спира газа за България, той заяви, че тя го е спряла, защото управниците ни са “ястреби”. Което значи, че той, като гълъб, в този спор заема страната на Русия. Нашите управници са виновни демек, че Русия ни спира газа, а не тя. Но човекът си е опортюнист. Ще рече – нагаждач, който използва случая.

А в случая (изборите и възможните управления след тях, това е случаят) партиите, институциите, службите и медиите на руска служба или с проруски наклонности могат да вземат превес и да започнат да изпълняват стратегическите замисли на Путин – разединение на Европейския Съюз и НАТО, като начало, възстановяване на руската социалистическа империя като край. Край при който отново ставаме сателит на Русия.

Което е по-голяма беда за България от чието и да било корумпирано управление.

Между другото Развитият Запад достатъчно често е бил поставен пред подобен избор, особено в страните от Далечния Изток и Латинска Америка – дали да подкрепи корумпирани правителства (кучи син, ама наш кучи син), или да остави дадена държава на произвола на комунисти, социалисти и популисти. Като изборът почти винаги е бил в полза на “нашия кучи син”.

Вероятността България също да бъде поставена пред такъв избор зависи от влиянието на партиите с повече или по-малко антиевропейски и проруски наклонности. Колкото по-голямо е то, толкова по-голяма е вероятността за властово съглашателство между Борисов, Продължаваме Промяната и Демократична България. Нинова, обаче, поне засега, не залита твърде далеч с проруските си настроения, така че подобен “световноисторически компромис”, пак поне засега не се налага (Какво ще каже Дългия не се знае и би било добре след предстоящите избори да няма никакво значение какво казва).

А най-добре ще бъде да няма нужда от компромис на евроатлантическата насоченост с корупцията. Това може да се постигне чрез разнищване на вождизма в проатлантическите партии, за да си стои статуята и без онова нещо и за да могат да бъдат създадени сполучливи политически съюзи между проатлантическите и десни партии на основата на преобразувания в българската съдебна система, или пък да бъдат обединени десните и с европейско съзнание избиратели в ново, по-силно политическо образувание. Задачата вече не за следващите, а за по-следващите избори, които никак не са толкова далеч.

- РЕКЛАМА -spot_img
Иво Беров
Иво Беровhttp://www.newsone.bg
Иво Беров е роден на 12 декември 1953 г. в София. Завършва френска филология. Работи като каменоделец, пощальон, разносвач на мляко през нощта. От 1991 до 1994 г. работи в предаването на БНТ "Панорама", а след уволнението си оттам - във в. "Демокрация". По това време сатиричният му коментар "Хей, Лице" изобличава уродливостта на набиращия скорост жълт поръчков печат и вдъхновява една генерация млади журналисти.
Последни новини
- РЕКЛАМА -spot_img
Подобни новини
- РЕКЛАМА -spot_img