fbpx
27.8 C
София
9 август 2022 | вторник | 13:03

Пеньо Бомбето – непочетеният строител на Паметника на Шипка

Повече от 30 години кракът му не стъпва на паметника

- РЕКЛАМА -spot_img
- РЕКЛАМА -spot_img

Всяка година на 3 март обръщаме поглед към Паметника на свободата на връх Свети Никола. Помним ли обаче чие дело е 31-метровата монументална скулптура и кой слага последния камък на върха? Това е историята на непочетения строител на Паметника на Шипка, който огорчен, не стъпва повече от 30 години на него. Името му е Пеньо Атанасов Колев, известен като Пеньо Бомбето.

Роден е на 2 юни 1902 г. в село Дралфа (Търговищко), в семейството на преселници от Габровско. Баща му е бил майстор на строежи в Русе и Цариград и е работил рамо до рамо с Колю Фичето. На 15 години Пеньо вече помага на баща си и учи занаят. Щом става войник в Шумен, попада в трудовия набор при инж. Харалан Стоянов. С негова помощ Пеньо се учи да чете инженерни планове, затова войниците започват да го наричат Инженерина.

По-късно работи с арх. Станчо Белковски и проф. Иван Данчов. По това време се сдобива с документ за майстор-предприемач, който му дава право да ръководи строежи на стойност до 5 млн. лв. Обикновеното селско момче вече носи костюм по поръка и западно бомбе, което не сваля от главата си. Оттам идва и прякорът му Бомбето.

Преди да го поканят за строител на Паметника на свободата, той има няколко внушителни строежа зад гърба си – мостът на р. Струма при с. Студена, катедралата и Учителският институт в Шумен, както и фабриката на строително дружество „Циклоп“ край Горнобанското шосе в София.

През 1928 г. точно от фабрика „Циклоп“ идва предложението да продължи строежа на Паметника на Шипка. Строителството започва през 1922 г. от майстор Илия Мъглов, но след две лета на върха той и хората му се отказват заради тежките условия на труд.

Няколко пъти Строителният комитет на паметника обявява търг за продължаване на строителството, но така и не се появяват желаещи. През април 1928 г. Пеньо Бомбето се качва на върха, заедно с представители от комитета, сред които и един опълченец, за да види строежа и да реши дали може да го завърши.

Когато изкачва върха, го посрещат вятър и студ. Вижда, че паметникът е готов само до костницата и вече мисли как да откаже поканата за довършване на монумента. Думите на 75-годишния опълченец, който бил назначен и за касиер на Строителния комитет, преобръщат всичко:

Снимка: Боряна Кръстева

„Майсторче, виждам, че си млад и че имат доверие в теб. Земи го да го изкараш, като баща ти се моля! Да го видя, че тогаз да се отвори земята да ме прибере. В тоя окоп бях ранен, мойта и кръвта на другарите ми е текла по тая трева, заради България…“.

В този миг Бомбето решава, че ще довърши строителството на паметника и си казва: „Хората кръвта си тука са давали, пък аз да се плаша от вятъра. Не, ще го направя.“

Началото на строителството е трудно. Работниците бързо се отказват, заради тежките условия на върха. Пеньо Бомбето успява да привлече 14 каменоделци от Габрово, на които заплаща предварително и те му се отблагодаряват с усърдна работа.

Строителите се сблъскват с различни препятствия и куриози –пясъкът свършва; чертежите за строежа за изядени от едно магаре; мечка прогонва работниците.

По време на изграждането на Паметника на свободата мястото още пази спомена за епичните боеве. „Върхът беше пронизан с куршуми и гюлета. Виждаха се и полузарити кости: черепи, ръце и крака, събирахме ги за костницата. Хем ни бе страшно, хем гордо!“, казва Пеньо Бомбето.

Снимка: Боряна Кръстева

Въпреки всички несгоди, паметникът е успешно завършен. Денят на неговото официално откриване 26 август 1934 г. се превръща в най-голямото разочарование за неговия строител. На върха се събират хиляди хора, дори бащата на Бомбето е там, за да чуе хубави думи за сина си. Цар Борис III, министър-председателят Кимон Георгиев и други височайши държавни особи изнасят благодарствени слова. Архитект Атанас Донков и скулпторът Александър Андреев получават държавни отличия, а Пеньо Атанасов Колев – Бомбето дори не чува името си от трибуната. По този повод той казва:

„Малко обидно ми стана, че за мен, простия строител, и за другарите ми никой не спомена поне една дума. От тоя ден нататък не отидох да видя паметника 30 години.”

През 1973 г., без разгласяне, Бомбето получава „Народен орден на труда“ – бронзов, а две години по-късно и златна значка „Колю Фичето“. Умира през 1987 г., на 85 години, в град Попово, където е гробът му.

Това, което остава за нас, е поне да помним и да изричаме името на човека, съградил Паметника на свободата, пред който хиляди свеждат глави.

- РЕКЛАМА -spot_img
Боряна Кръстева
Боряна Кръстеваhttp://www.newsone.bg
Боряна Кръстева е журналист с богат опит в дигиталните медии. От 2014 г. поддържа „Пътеписаници“ – личен блог за пътешествия. Автор е на книгата „Мистични разходки из България за не/обикновени пътешественици“, в която вдъхновява да опознаем родината през местните легенди и фолклор. През 2018 г. е лектор на TEDxStaraZagora. Завършва „Журналистика“ и „Реклама и публична комуникация“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. За себе си казва, че е пътешественик по душа и разказвач по призвание. Тя е човекът, който ще ви отведе до най-интересните кътчета на България!
Последни новини
- РЕКЛАМА -spot_img
Подобни новини
- РЕКЛАМА -spot_img

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here