fbpx
5.7 C
София
петък | 20.05.2022 | 06:38:18
петък | 20.05.2022 | 06:38:18
5.7 C
София

Oтворено писмо за спасяване на българското кино

Отвореното писмо на кинодейците публикваме като част от нашата рубрика "Книга за похвали, предложения и оплаквания" към новия културен министър

- РЕКЛАМА -spot_img
- Реклама -spot_imgspot_img

Поради сложната пандемична и политическа ситуация, в която страната прекара част от 2020 г. и цялата 2021 г. едни от най-засегнатите се оказаха хората на изкуството и цяла една творческа индустрия – а именно киното. Киното, което е може би най-конвертируемото ни изкуство след музиката; киното, което започна да печели международно признание и световни награди; киното, което ни представя на най-престижните кино фестивали; киното, в което са заети най-добрите български артисти, режисьори, оператори и екипи. За него 2021 г. беше нулева, а новият закон, който бе приет набързо и в последния възможен момент беше силно проблематичен и бе наречен “лобистки” от много експерти в гилдията.

Днес няколко професионални организации се обединиха около отворено писмо до новия културен министър, председателя на комисията по култура и медии, и председателя на комисията по бюджет и финанси в 47-то Народно събрание. В него те молят за среща и последващо сформиране на експeртна група, която да промени Правилника за прилагане на новия закон за киното, както и за обществено обсъждане, преразглеждане и ревизиране на закона. Публикуваме го без редакторска намеса, надявайки се да спомогнем за този така чакан и належащ диалог.

ДО
Г-Н АТАНАС АТАНАСОВ
МИНИСТЪР НА КУЛТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ДО
Г-Н ТОШКО ЙОРДАНОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРА И МЕДИИ
В 47-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ДО
Г-Н ЛЮБОМИР КАРИМАНСКИ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ
В 47-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Копие:
ДО
Г-Н КАМЕН БАЛКАНСКИ
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА ИА НФЦ

УВАЖАЕМИ Г-Н АТАНАСОВ,
УВАЖАЕМИ Г-Н ЙОРДАНОВ,
УВАЖАЕМИ Г-Н КАРИМАНСКИ,

Искрено се надяваме, че конструктивният диалог между Министерство на културата, Народното събрание и филмовата гилдия ще бъде сред Вашите приоритети като Министър на културата на Република България и председатели на ресорните комисии в Народното събрание на Република България.

Обръщаме се към Вас с молба за спешна среща с представители на долуподписаните филмови асоциации във връзка с безпрецедентната криза, в която се намира българското филмопроизводство от една година насам, вследствие на приетите поправки в Закона за Филмовата Индустрия (ЗФИ) и в Правилника за прилагане на ЗФИ (ППЗФИ), както и липсата на нов Устройствен правилник на ИА НФЦ.

Цялата 2021 г. на практика е НУЛЕВА ГОДИНА за българското кино поради невъзможност да бъдат приложени в средата на годината НОВИТЕ СХЕМИ и липсата на АДМИНИСТРАТИВЕН КАПАЦИТЕТ на агенцията.

Ако не се предприемат СПЕШНИ МЕРКИ рискуваме през 2022 г. да продължи същият хаос, предизвикан от НОВИЯ закон, въпреки че с ПМС допълнително отпуснатите 18 млн. са прехвърлени към бюджета за 2022 г.

Ето как се стигна дотук.

Новият ЗФИ (ДВ бр. 18 от 02.03.2021 г.) беше внесен по „спешност“ и на „тъмно“ на 27 ноември 2020 г. от правителството на ГЕРБ и работата по приемането му в парламента инкорпорира всички порочни законодателни практики на предишното управление – прибързаност, непрозрачност, съществени изменения между 1-во и 2-ро четене без обществено обсъждане. Това доведе до искането на вето на този закон от повече от 280 водещи филмови творци, които застанаха с имената си.

Служебното правителство, встъпило в длъжност през месец май 2021 г. не промени нищо в тази ситуация, така че процесът на филмопроизводство да бъде възобновен.

Въпреки официално изпратените наши възражения, че проектът за промени в ППЗФИ  е изготвен без ясна концепция и грижа за развитието на сектора, че той мултиплицира проблемите, заложени в новия ЗФИ, че е пълен с противоречия и откровено противозаконни формулировки, общественото обсъждане бе проведено проформа и съществени аргументи от страна на гилдията не бяха взети предвид, както се случи и със ЗФИ.

В резултат на безотговорните и некомпетентни решения, взети от предишното ръководство на Министерство на културата и подкрепени, за съжаление, от служебното правителство, 2021-ва година беше нулева година за българското кино – както многократно предупреждавахме! На практика не бяха подписани договорите за финансиране на вече одобрени за производство проекти, за реализиране на фестивали, промоция и разпространение на филми. Приложена към настоящето писмо, ще намерите обобщена справка за плачевния финансов статус на българското кино за 2021 г. – усвоените едва 3,9 милиона лева са разплащания само по договори, подписани до 31.12.2020 г., а върнатите в държавния бюджет публични финанси за 2021 г. са над 11,3 млн. лв.

Извън тази справка обаче остават съдбите на над хиляда колеги, които останаха без работа, на десетки продуцентски компании, които нямаха възможност да реализират своите проекти, други, които изтеглиха заеми и задлъжняха в старанието си да изпълнят своите ангажименти към европейските си копродуценти. Това, в комбинация с Ковид кризата и липсата на финансови инструменти в сектора за подпомагане на засегнатите, създава изключително напрежение в професионалните среди, което, ако продължи, може да доведе до сериозно сътресение в културния сектор на страната ни.

Игнорирането на проблемите, за които алармираме МК още от месец май 2021 г., доведе до ситуацията, в която се намираме в началото на новата 2022-ра година:

– Изпълнителна Агенция Национален Филмов Център е пред административен колапс – все още липсва нов Устройствен правилник за дейността на Агенцията, липсват достатъчно и компетентни кадри, които биха могли да се справят с увеличения брой схеми за финансиране и тройно увеличения финансов ресурс (бюджет) на Агенцията;

– недомислените и противоречиви текстове в ЗФИ и ППЗФИ пораждат перманентен хаос, отлагане на заседанията на абсурдно големия брой консултативни органи, на които е вменено да взимат най-важните решения по оценяването на кандидатстващите проекти, без да е предвидено кой ще носи отговорността за тях;

– лишени от професионална експертиза, разписаните процедури в ППЗФИ, които преповтарят текстовете от ЗФИ, вместо да тълкуват изпълнението им допълнително сковават действията на администрацията на ИА НФЦ и поставят всички кандидатстващи в непредвидими и непрозрачни ситуации, без право на обжалване на взетите решения по същество – предвиденото право на обжалване пред Административен съд е напълно безпредметно, защото се отнася единствено до спазване на процедурите;

– в сравнение с аналогичните структури в другите европейски страни, процесът на работа в ИА НФЦ и взаимоотношенията на агенцията с продуцентите-бенефициенти на държавното подпомагане на филмопроизводството и единствените юридически лица финансово отговорни за крайния резултат (и за качеството на готовия филм) – са неприемливо допотопни и назадничави и отдалечават България от Европа на светлинни години.


УВАЖАЕМИ Г-Н АТАНАСОВ,
УВАЖАЕМИ Г-Н ЙОРДАНОВ,
УВАЖАЕМИ Г-Н КАРИМАНСКИ,

Апелираме за спешна среща с Вас, на която да предложим и обсъдим конкретни мерки за излизане от това положение, което поставя под риск функционирането и оцеляването на филмовата индустрия и на българското кино в контекста на пандемия и икономическа криза, да изложим нашите аргументи, въз основа на които настояваме за:

1. Приоритетно сформиране на ЕКСПЕРТНА работна група, която да изработи проект за промени на ППЗФИ, за да може ИА НФЦ да функционира нормално. Експерти във филмопроизводството са продуцентите.

2. Изготвяне на аналитичен доклад за проблемите при работата с ППЗФИ и спешно изготвяне на проект за изменение на ППЗФИ с цел опростяване на процедури (simplification) и намаляване на административната тежест за бенефециенти и администрация.

3. Изработване на нов и адекватен Устройствен правилник за дейността на ИА НФЦ, отразяващ необходимостта да се ангажират висококомпетнентни служители, които да носят отговорност за три пъти по-големия бюджет на агенцията с добавените нови схеми на държавна помощ. При направена оценка на риска “ад хок” това е позиционирано като ВИСОК РИСК (ниско заплащане на служители – голям финансов обем за разпределяне).

4. Задължително е да се предвиди ресурс за изграждане на система за управление на проекти в рамките на НФЦ. Броят на схемите за държавна помощ, техния финансов обем, широкият брой външни експерти, дългосрочната времева рамка на осъществяването на производството и др. налагат стратегическа промяна на начина на администриране в посока дигитално администриране, т.е., необходим е извънреден финансов ресурс за бързо изграждане на функционираща система.

5. Изработване на нов краткосрочен план за действие, който да предвижда преразглеждане и ревизиране на ЗФИ, за да бъде той модернизиран и синхронизиран с европейските правила и практики.

След множеството разочарования през изминалите две години, след заявените намерения и приоритети от новото ни правителство, в нас отново се заражда надежда, че промяна действително ще има, че ще има прозрачност и диалог, че ще се търси експертизата на гилдията, че заедно ще вървим към създаването на една нормална държава, в която решенията на властта ще са отговорни и компетентни, с перспектива за дългосрочно развитие на българското кино, като неотменима част от българската култура.

В очакване на Вашия отговор, с уважение:

АСОЦИАЦИЯ НА ФИЛМОВИТЕ ПРОДУЦЕНТИ
Галина Тонева – председател (0888451632)

ОБСЕРВАТОРИЯ ПО ИКОНОМИКА НА КУЛТУРАТА
Диана Андреева-Попйорданова – директор (0888661420)

АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ОПЕРАТОРИ
Иван Тонев – председател (0888436145)

АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ АНИМАЦИОННИ ПРОДУЦЕНТИ
Лъчезар Велинов – председател (0889715657)

гр. София
7.01.2022г.

- Реклама -spot_imgspot_img
Искра Ангелова
Искра Ангеловаhttp://www.cultureone.bg
Искра Ангелова е българска журналистка, актриса, преводачка, продуцентка и писателка. Тя завършва с отличие 22-ра гимназия в София и печели Националната олимпиада по литература, с което е приета в специалност Българска филология в СУ „Климент Охридски“. Междувременно я приемат и в специалността Актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ в класовете на проф. Димитрина Гюрова и Пламен Марков, и на Леон Даниел, Ивайло Христов и Меглена Караламбова, както и в специалността Театрознание. Искра завършва едновременно актьорско майсторство и българска филология. Две години е на щат в Сатиричния театър, играе в няколко представления там, както и в театър „Сълза и смях“, води различни детски и младежки рубрики в БНТ и участва във филми на Студио „Екран“, както и в рубриката „Телевизионен театър“. Прави първите си интервюта като журналист за сп. „Театър“. През пролетта на 1996 г. тя спечелва стипендията Фулбрайт на американското правителство и през 1997 г. заминава, за да учи телевизионна и радио журналистика в университета „Емерсън“ в Бостън, САЩ. Докато следва, Искра се явява на кастинги и играе Нина Заречная в „Portal Theatre“ в Бостън, както и снима в няколко филма. След като завършва магистратурата си и стажува като репортер в местните канали на NBC и ABC News в Бостън, тя се явява на интервю за втори продуцент на сутрешния блок на CBS в Ню Йорк и го печели. Там Искра отразява войната в Косово, прави репортажи за престрелките в училищата, ураганите и др. горещи новини, подготвя интервютата с актьори като Дъстин Хофман, Глен Клоуз и Хю Грант, режисьори като Мартин Скорсезе и музиканти като Уинтън Марсалис и Марая Кери, но големият ѝ пробив е интервюто с беглец от ФБР, по което известното публицистично предаване „60 минути“ на телевизията прави цял епизод. Поради регламента на Фулбрайт, Искра трябва да се върне в България. Тя се явява на интервю още във Fox News в Ню Йорк и така става един от създателите на сутрешния блок на bTV “Тази сутрин“ в България, където е водещ. Между 2002-2005 г. Искра е главен редактор и водещ на сутрешния уикенд блок по Нова телевизия „У нас“. От 2005 до 2019 г. тя е главен редактор, сценарист и водещ на културното токшоу по БНТ „Нощни птици“, където е канила най-изявените, интересни и свободомислещи хора на изкуството у нас, както и световни звезди от ранга на Вим Вендерс, Джон Лоутън, Серджо Кастелито, Маргарет Мацантини, Джон Савидж, Лоренцо Ламас и др. През 2019 г. предаването е спряно с неясни мотиви. Междувременно Искра е автор на няколко документални филма за писателките Лаура Ескивел, Елиф Шафак и Юлия Кръстева, като вторият ѝ филм за Кръстева „Кой се страхува от Юлия Кръстева?“ открива фестивала „Master of Art“ през 2017 г. и е показан в рамките на LIDF – London International Film Festival – в Лондон и Париж. Тя е съосновател на „Общество Айн Ранд“ в България, както и редактор на „Атлас изправи рамене“ на авторката. През последните 2 години Искра работи над онлайн интерактивна енциклопедия „Мамапедия“, която става сайт на годината за 2020 г. според публиката на bgweb.bg. Искра Ангелова е горд носител на наградата на Съюза на българските журналисти за специален принос за 2019 г. Искра е била преподавател по сценична реч на два класа в НАТФИЗ, а през последните години превежда няколко книги и пиеси, в които и играе, като „По-близо“ и „Красиви тела“. Те имат дълъг живот на българска сцена, второто наскоро постигна рекордните 14 години на пълни салони. Откакто е в България, тя снима в няколко американски филмови продукции и играе на сцените на Народен театър „Иван Вазов“, Театър „Българска Армия“, Варненски театър, „Сълза и смях“, Младежки театър „Николай Бинев“, Модерен театър, галерия „Етюд“ и др. Тя става сред най-четените автори на сайта Offnews, а статията ѝ за сп. „Артизанин“ от 2019 г. „Краят на елитите“ има над 500 000 прочитания. През 2020/21 г. тя организира и представя поредица музикално-литературни четения, посветени на големите български поети Лилиев, Явров и Багряна със свои приятели – именити артисти и музиканти.
Последни новини
- Реклама -spot_img
Още новини
- Реклама -spot_img

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук