fbpx
More

    “Ние вече сме на ръба на пропастта и едни ще пропаднат в нея, други ще се спасят” – “Орелът” на Вида Пиронкова – интервю

    Новата песен на авторката на "Гълъбо" Вида Пиронкова "Орелът" ще излети в ефира на 11.11 в 11.11 часа

    На 11 ноември в ефир ще прозвучи премиерно най-новата песен на Вида Пиронкова – „Орелът“. Наричана “композитор на птиците”, Пиронкова е автор на музиката, текста и част от аранжимента на песента. Тя изгражда композицията в чисто класически стил, но този път ни изненадва с як, подпалващ рок на финала.

    Вида Пиронкова, снимка: личен архив
    Вида Пиронкова, снимка: личен архив

    Искра Ангелова:

    Какво ти коства да пишеш музика в тези времена? Какво означава целият този труд в среда и момент, когато хората се притесняват главно за хляба и живота?

    Вида Пиронкова:

    Означава изключителна мобилизация на волята за творчество, надежда, че чрез музика светът е оцелял и че това се случва и благодарение на теб, защото даряваш душите на хората с красота и основание да очакват следващия ден по-спокойни. Означава ежедневен безпристрастен и упорит труд, за който не очакваш нищо, защото почти всички са в твоето положение. Означава да повярваш в силата си да създаваш, да осъзнаеш, че в теб е Бог, който те движи напред независимо от обстоятелствата и те подтиква да правиш чудеса. Означава да загърбиш всичко от предишния си начин на живот, за да оцелееш в името и славата на Изкуството. Нека си припомним какво е направил Шостакович, за да повдигне духа на войниците по време на Великата отечествена война – написал е Ленинградска симфония – триумф на хуманизма, с която ги изправя на крака, вдъхва им кураж, за да се преборят за родината си. Ето това означава да си творец по време на война!  

    Искра Ангелова:

    Дали не ставаме неволно свидетели на края на една епоха, на света такъв, какъвто го познаваме? Дали някога пак нещо ще е същото?

    Вида Пиронкова:

    Да, това е краят на епохата, в която живяхме до вчера. Ние вече сме на ръба на пропастта и едни ще пропаднат в нея, други ще се спасят. Ще излетят, като моя Орел, подтиквани от вярата, силата на духа и смелостта си. Тези хора ще оцелеят, защото човекът се ражда и умира свободен в избора си и свободата е тази, която го тегли към слънцето цял живот. Никога няма да е същото, колкото и мрачно да звуча, но съм непоправим реалист, независимо, че постоянно фантазирам. Не може да бъде същото, след всичко това, което преживяхме и в което още живеем. И понеже то е необяснимо и ние с нашия рациум не можем да го реализираме и осъзнаем, затова и ще оцелеем. На човека му е дадена силата и знанието да се справя с всяка ситуация – трябва само да я потърси дълбоко вътре в себе си.

    Искра Ангелова:

    Какво мислиш трябва непременно да бъде задължително в часовете по музика в училище?

    Вида Пиронкова:

    Задължителна трябва да бъде “История на музиката”, защото музиката не се е пръкнала от самосебе си вчера. Тя е плод на сливането на божествената енергия с човешкото познание. Изучаването на делата и биографиите на композиторите преди нас е задължителна. Задължително е и нотното познание, защото чрез тези символи – нотите, ние можем да пишем и четем музиката – най-абстрактното изкуство, и да се разбираме помежду си, без разлика на пол, раса, произход и възраст. Музиката влиза директно в душите на хората, без преводач. Това е благодат. А възможността да прочетеш и да си изпееш сам една песен е постижение, радост, възвисяване над онези, които не могат да го правят. Да не забравяме и че музиката лекува. Когато пеем, ние се лекуваме, а ако слушаме Моцарт, Хайдн, Бах или Бетовен, Шопен или Шуберт – доказано оздравяваме и сме дълголетници.     

    Искра Ангелова:

    Изобщо какво мислиш за “задължителността” – ние сме отраснали във времена, когато задължителните неща бяха неприятни и унизителни, когато говорехме едно вкъщи, а друго в училище, когато да бъдеш изпечен лъжец беше в реда на нещата?

    Вида Пиронкова:

    Днешните времена не са с нищо по-различни от предишните. Задължително е всичко. Сменят се само възприятията за това, кое е правилно и кое не. Вече е забранено дори и да мислиш това, което искаш да си мислиш, забранено е да правиш любимите си неща. Определено ти е как да говориш, как да не нарушаваш новия обществен ред. Днес много повече живеем като в казарма, отколкото във времената на моята младост. Все пак съм щастлива, че живях и в по-свободни години. Днес си меря и премерям всяка дума и действие, и това ме натоварва изключително много, защото в повечето случаи не съм съгласна с наложените ми правила, но съм задължена да ги спазвам. Е, това свобода ли е? А за изпечените лъжци… та ние отгледахме почти две поколения с изпечени лъжци. Това за гордост ли е? Днес всеки лъже, скрит зад някакво оправдание. Това не е моят свят, нито моето време.  

    Искра Ангелова:

    А какво би следвало да се ревизира в отношението на нашата държава към хората на изкуството и най-вече, с оглед на ситуацията – към хората на свободна практика? Можеш ли да дадеш работещи и уважителни примери за начина, по който най-ценните и крехките – артистите – са третирани в цивилизования свят през последната година и половина?

    Вида Пиронкова:

    Извън България хората на изкуството са подпомагани дори и само с еднократни суми, без да им се търси обяснение за това. Другаде пък им изпращат храна. Все е вид помощ. Но при всички случаи, тези хора живеят под нивото си и извън зоната си на комфорт. Оцеляват трудно и мъченически. Духът е стъпкан от голям ботуш и изметен в прашния ъгъл. Ако успее да се съживи сам и да излети, ще е само и единствено негово постижение. А има и страни, в които хората си помагат един на друг и сами, просто от човещина. Темата е дълга и нелицеприятна.  

    Искра Ангелова:

    Наскоро отново бях в родния ти град Пловдив – той си остава културната столица на България. Няма друг такъв град, с толкова изключителни археологически находки и паметници, такава силна интелигенция, толкова запазен дух и богат културен календар. Какво не ни достига, за да стане и България културен хъб, място за културен туризъм? Досега чужденците идваха тук заради евтиния алкохол и секс…

    Вида Пиронкова:

    Не не ни достига, а ни липсва! Много неща ни липсват, за да ги “стигнем американците”. Лоялност, честност, висок морал, искреност в отношенията, добрина, работоспособност, усърдие, далновидност, желание за развитие, желание да запазим традициите си и надградим културата си, желание да оставим нещо след нас и в утрешния ден, а не да го изконсумираме днес и сега, а след нас и потоп…  

    Енчо Пиронков, художник, снимка: личен архив на Вида Пиронкова
    Енчо Пиронков, художник, снимка: личен архив на Вида Пиронкова

    Искра Ангелова:

    Баща ти е прочут и много добър художник. Как гледа той на този променящ се непрестанно свят, на който всички се дивим ден след ден? Огорчен ли е? Обезнадежден ли е? Какво му дава сили да продължава да рисува, да излиза, да живее?

    Баща ми е от онези творци с висок морал, които са стожерите на едно общество. Той е един от основателите на едно цяло течение в съвременната българска живопис. Той е един горд, смел и единствен по рода си творец, прославил името на България, не само на Пловдив. Но и Пловдив, и България го забравиха. Нямат вече нужда от него. Сещат се малцина, когато празнува рождения си ден. Той казва, че живее в интересни времена, но аз чувам горчивината в гласа му. Виждам обезверяването в очите му и обидата към кратката памет на хората. Но, както казах той е силен и смел човек, добър и скромен, и никога няма да позволи дори и на себе си да се обиди или огорчи от живота, от условията, в които живее, от забравата на държавата. Изолирал се е, не общува с никой, освен с майка ми и близките си, пести си енергията за творчество и рисува всеки ден с радост, както го е правил цял живот, без да се оплаква, мрънка, хленчи. Вчера навърши 89 години. Да ми е жив и здрав, защото той е моят орел също, а той реално живее при орлите на 17-ия етаж. Той ми дава силата да полетя над пропастта всеки път, след като изкрещя от безнадежност и отчаяние. Кара ме да се чувствам Феникс и да продължа напред в творческите си търсения.

    Вида Пиронкова, снимка: личен архив
    Вида Пиронкова, снимка: личен архив

    Искате да знаете повече?

    За изпълнител на парчето Пиронкова избира Георги Низамов – Низама, познат ни повече като актьор, вариететен режисьор, участник в „Маскирания певец“ и ментор в „Като две капки вода“. Авторката, която винаги подбира внимателно вокалите за своите песни, се спира този път на Низамов след едногодишно усилено търсене на най-подходящия глас за нея, защото гласът и енергийния заряд на изпълнителя завършват магията на една песен. Случайна среща през изминалото лято ги свързва за цял живот в песен, а свидетел и инициатор на това събитие е тяхната приятелка и настояща продуцентка – Силвия Хрисимова Шонлебе. Важна част от творческия процес е и аранжиментът. Вида споделя идеи с двама свои колеги – Милен Василев и Артур Надосян, с които работи в пълен синхрон.

    Вида Пиронкова, Мирела Попова , Деси Моралес
    Вида Пиронкова, Мирела Попова, Десислава Моралес, снимка: личен архив на Вида Пиронкова

    “Звукът на песента е нетривиален, странен и прелестно красив, изпълващ цялото пространство… звук от пиано, хамонд орган, арфа, цигулка, виолончело, щрайх, ударни, бас китара, ел.китара (Темелко Темелков), който превзема сетивата ни бавно, нежно, като тишината на шепота в църква, преди да се разгърне в поп-рок със симфонично звучене,” казва още авторката.

    Аранжиментът е направен по всички световни правила. Песента е записана и мастерирана в NMH RECORDING STUDIO – Nadosyan Music House Production. Видеоклипът към песента „Орелът“ е дело на режисьора Стоян Анов и неговия творчески екип. Във видеото взимат участие и музиканти от Музикалната гимназия „Л. Пипков“, София: Кай Орлинов – цигулка и Мирела Попова – виолончело. Келстката арфа е предоставена лично от г-жа Кохар Андонян – преподавател и концертиращ артист. На ударните: Емил Костов – Бокси. Участват и много актьори, начело с Десислава Моралес – в ролята на арфистката.

    Кай Орлинов и Вида Пиронкова
    Кай Орлинов и Вида Пиронкова, снимка: личен архив на Вида Пиронкова

    Текстът на песента има особено значение за Вида. Ето какво разказва тя:

    “Текстът е моята лична изповед на автор и творец, който се бори с живота в днешния труден ден и особен период на изолация, затваряне, рестрикции, забрани за музикантите от цял свят. Аз като творец, изправена пред финала на едно общество, усещам тревога и гласът ми е истеричният глас на безизходицата. Драмата е творческата драма на твореца на ръба на пропастта, откъдето се хвърля орелът, но за да полети с още по-голяма мощ към свободата на духа. Метафорите в текста са силни и това прави песента да звучи съвременно и поетично едновременно. Изкуство без драма не може да има, а моята драма е и драмата на днешния творец. Моят крясък към обществото е да се пробуди – за молитва и за достоен живот.”

    Премиерата на песента в българския ефир и в интернет платформите ще бъде днес, на 11.11.2021 от 11:11 часа. Неслучайно избрана дата – царското число на духовността!