fbpx
More

    “Нямаше още никакви хора около кафенето Кристал…” Елате днес на гала концерт: Мишо Белчев става на 75 – интервю


    Михаил Белчев става на 75 и отново събира приятели. Довечера на сцената в Зала 1 на НДК ще излязат едни от най-обичаните ни поп и естрадни изпълнители, които ще празнуват заедно с него. Поетът-бард, аристократът и джентълмен, изпял едни от най-хубавите песни за младостта – която (не) си отива, за любовта – която не остарява, за булеварда с лиричния ритъм и за онзи неизвървян път от “много, много отдалеч”, когато той идва “винаги докато може”… ще можете да слушате довечера!

    Заедно с него ще пеят Васил Найденов, Йорданка Христова, Богдана Карадочева, Маргарита Хранова, Орлин Горанов, Нели Рангелова, Веселин Маринов, Стефан Димитров, Искра Радева, Милица Божинова, Кристина Белчева, Деси Добрева, Илия Ангелов, Хайгашод Агасян, Асен Масларски, Стефан Димитров, Стефан Диомов и “Петте сезона”, “Трик”, Константин Белчев…

    “Искам всички да са една педя над земята и да могат да забравят някои несгоди – за малко”, казва Михаил Белчев пред БТА броени часове преди концерта. И кани всички свои почитатели. Билети – в EPAYGO и на касите на НДК.

    Ето какво каза Мишо Белчев пред Даниел Димитров, БТА:

    “Радвам се, че съм жив, че имам приятели. Че имам възможност да празнувам и да се радвам на някои неща, които съм постигнал – малко или повече в този живот. Аз от доста време ги пея тези песни. “Младостта си отива” е на близо 40 години, “Не остарявай, любов” – над 30. Въобще, те са станали мои визитни картички. Аз съм щастлив, защото съм съумял по някакъв начин да ги доведа до съзнанието на хората.

    Ще цитирам Иво Андрич, който беше казал, че няма нищо по-страшно и по-зловещо от словото. Много е опасно да си играеш с него. А тук наблюдавам доста мои по-млади съвременници, които си позволяват да пишат войнстващо до просташки. Но това си е за тяхна сметка. Важното е да не става за сметка на поколението.

    А ето и един цитат на Емил Симеонов – мой много добър приятел и прекрасен поет, който, за съжаление, вече не е между нас. Той беше ми написал една песен: “Само колко шеметни нощи! Боже, какви утра – може млад да изглеждам още, но животът ми остаря. Даде, каквото е имал да дава, каквото отне – отне… От живота поезия става, а от поезията живот – не!”.

    Ние бяхме такава компания, която се събираше като творческа лаборатория. Всеки казваше по някой нов стих, нова песен. Създаваше се нещо, вълнувахме се. Жалко, че много от тези хора си отидоха. Но аз поне не съжалявам, че съм пял стихове на сериозни, истински български поети. И то поети с кръв в буквите…

    Искам на концерта да напомня за всички тях и да дам шанс на всички, които ще бъдат в залата да да са една педя над земята и да могат да забравят някои несгоди… За малко.”

    Михаил Белчев е роден на 13 август 1946 г. в София. Завършва четвърти курс на Висшия минно-геоложки институт в София, дипломира със специалност “Режисура” и “Телевизионна режисура” в Драматическия факултет на театралната академия “Черкасов” (Ленинград, СССР, 1972). Като дете пее в хор “Бодра смяна”, а дебютът му като солист е песента “Кати” (1967).

    Става популярен с “Кой София с обич заля” (златен медал за текст и изпълнение на 9-ия световен фестивал на младежта и студентитеав София, 1968). Година по-късно печели трета награда и специалната награда на международния младежки фестивал “Червеният карамфил” в Сочи.

    Автор е на музика за театрални постановки и за филми. Сценарист и режисьор е на телевизионни филми за Вили Казасян, Недялко Йорданов и др., както и на първия телевизионен пантомимичен спектакъл “Кръговрат”, на “Време е да те обичам” – за Мариана и Тодор Трайчеви.

    За песните си получава първи награди от фестивала “Златният Орфей” през 1969, 1984, 1990 и 1998 година. Същата награда за цялостно творчество му е присъдена през 1996 г.

    През годините работи с имена като Зорница Попова, Александър Бръзицов, Борис Карадимчев, Мария Нейкова, Стефан Димитров, Найден Андреев, Стефан Диомов, Хайгашот Агасян, Лили Иванова, Васил Найденов, “Щурците”, ФСБ, “Импулс”.

    *В статията са използвани материали от БТА.