И новият състав на Съвета за електронни медии се провали. След три напъна, членовете му не успяха да изберат нов генерален директор на Българската национална телевизия. Само може да гадаем какви са истинските причини това да се случи. Заявките за промяна, независимост и обективност обаче отново се спукаха като сапунен балон.

Като дългогодишен журналист имах дежа вю, че именно това ще се случи колкото и хулен и неодобряван от общество и политици да е сегашният, но запазващ все още поста си Емил Кошлуков. Още при първия провал на гласуването днес предусетих, че това е постановка и излишно се тупа топката, с една цел – Кошлуков да остане генерален директор. От днес нататък всеки ден е подарен и победа за мразения, но видимо незаменим към момента. 

А за кандидатите – никой от тях не е за този пост. В концепциите, които представиха се чуха шаблонни неща, които просто ще си останат на хартия, но няма да се приложат. Никой от осемте кандидати не каза какъв трябва да е пътят на обществената медия – как да се отърве от силните си зависимости от силните на деня, как да повиши бюджета си, но без да е на колене и да обслужва чужди интереси. Един от кандидатите разкри, че видиш ли в БНТ нямало журналистика, а репортерите поднасяли само информация. Защо се стигна до там, г-н Венелин Петков? Най-важният въпрос обаче е защо си мислите, че нещо може да промените? И панацеята ще е да си докарате ваши хора или ще научите на журналистика, работещите в обществената медия? Как ще преодолеете автоцензурата и страха в тях? Метафората на Петков, че БНТ е спящ великан, който трябва да бъде събуден, оставам без коментар.

Сашо Диков пък се опита да впечатли жури и аудитория с остър език и нападки, но и този път не му се получи. Уви, журналистиката не е само нападки и търсене на отговорност. 

Общото между всички кандидати, по мое мнение, е, че отдавна са забравили каква е функцията ѝ. Журналистиката не е бизнес, интерес, тя е функция, която мнозина не познават. Разочароващо е, че никой от кандидатите не говори за възраждането ѝ, за връщането на доверието към нея, за новата журналистика. Чуха се думичките дигитализация, рейтинг и пр., но преди това трябва да има кой да те гледа, да ти вярва и да ти се доверява. Именно това от години липсва в българските медии. Днес хората мразят журналистите и ги търсят само когато имат нужда от помощ. Ето това е първото нещо, което уважаемите кандидати трябва да имат предвид, когато искат да оглавят БНТ. 

Съветът за електронни медии пък доказа, че е безсмислен и все повече затвърждава усещането, че трябва да бъде закрит. От години той се използва като маша от силните на деня, за да извършва политически назначения. В един момент, най-вероятно, ще станем свидетели на поредното такова. Един от членовете на СЕМ гордо заяви, че е бил критичен и като че ли изрази задоволство от този факт… Това ме озадачи, защото с нито един въпрос, нито един от кандидатите, не беше притиснат в ъгъла, а е и факт, че той ще е само представителна фигура, от която нищо не зависи. От нея единствено ще се търси отговорност за неизпълнените поръчения. 

Време е вече да си върнем истинската журналистика, но тя се прави от достойни хора. А те не демонстрират и нямат близки отношения със силните на деня, не получават финансиране от тях и имат умението да бъдат критични както към себе си, така и към другите. Все неща, които през изминалите два дни не видях в кандидатите. От коментарите в социалната мрежа установих, че не съм и единствения. 

Журналистиката е за хората и тя трябва да служи на тях, а не на партийни и политически интереси. Така че кандидатите трябва да са професионалисти, независими, истински и честни. Едва тогава професията ще храни, посветилите ѝ се.