fbpx
More

    Николай Денков: Направихме преглед на програмите и на учебното съдържание и вече имаме ясни заключения къде са най-големите проблеми

    Той посочи също, че много тежък е преходът от предмети като "Човек и общество", "Човек и природа" към история и география, химия и физика

    Направихме преглед на програмите и на учебното съдържание и вече имаме ясни заключения къде са най-големите проблеми и ще положим много усилия да ги променим. Това заяви министърът на образованието и науката проф. Николай Денков по БНР в навечерието на 24 май – Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. Той акцентира и върху извънкласните дейности и дискусията за продължителността на учебната година.

    По повод резултатите от организираната от Министерството на образованието и науката електронна анкета сред учениците във връзка с прегледа на учебните програми, министър Денков коментира, че математиката е била очаквана като проблем, но в хода на обсъжданията и анкетите е станало по-ясно къде са проблемите – в определени класове и учебници.

    Той посочи също, че много тежък е преходът от обобщените предмети като “Човек и общество”, “Човек и природа” към разделените предмети – история и география, химия и физика. Общите се приемат много по-добре от децата, дори единият от тях – “Човек и природа”, се оказва много интересен за тях, след разделянето се оказва, че това са от най-проблемните предмети. Това е един от изводите, който не беше очевиден отначало, коментира просветният министър. Като друг проблем той посочи и много академичния стил на учебниците.

    Оттук нататък въпросът е как да оправим програмите, посочи Денков. Примерно в математиката част от материала като че ли може да бъде сменен съществено и даже премахнат, без от това да загубят учениците. Друга част от материала трябва да се премести в по-горни класове, посочи той. Министърът каза също, че в материалите по физика, математика, химия, биология трябва да се търсят по-прагматични обяснения с примери и с това, което децата могат да си представят, допълва БТА.

    Нашата учебна година е най-късата спрямо всички останали държави в ЕС, включително и в съседните страни, и разликата е значителна – с една четвърт по-малко от средната като задължителни часове за обучение на децата, коментира Николай Денков. Нашите деца учат месеци по-малко отколкото техните връстници, много трудно е да се навакса тази разлика, коментира той. Затова идеята е да се започне седмица по-рано, примерно на 7 септември, и да има по-ритмичен цикъл учене-ваканция, примерно да има ноемврийска ваканция, както има в много от държавите, да е по-дълга междусрочната ваканция. Освен това да има допълнително две седмици в края на 1 до 6 клас, които да бъдат използвани за затвърждаване на материала, за проектно обучение, за излизане сред природата, обясни министърът. Това означава от 1-ви до 3-ти клас да учат до 15 юни, а от 4-ти до 6-ти клас – до 30 юни, уточни той.