fbpx
17.8 C
София
петък | 27.05.2022 | 03:23:19
петък | 27.05.2022 | 03:23:19
17.8 C
София

Нека всички дружно да защитим глупостта си

огато някой говори като шашкънин, държи се като шашкънин, изглежда като шашкънин и постъпва като шашкънин, той най-вероятно е шашкънин

- РЕКЛАМА -spot_img
- Реклама -spot_imgspot_img

Да се възпротивиш на приемането на Македония в Европейския Съюз заради цар Самуил (и други подобни отколешности) само по себе си е глупост.

Лошото е когато обявиш тази глупост за национален интерес. Тогава уж защитаваш националния интерес, но всъщност несъзнателно защитаваш глупостта си.

Още по-лошо е когато това го направят всички. Тогава всички онези, които дружно защитават уж националния интерес, не само защитават глупостта си, но и обявяват по-умните за национални предатели, отродители, майцепроваци и прочее, присъщи за всеобщата глупост, определения.

Но глупостта тук не е само двойна и тройна. Тя е четворна и петорна.

Защото никак не се знае дали Самуил въобще е бил цар. Най-вероятно не е бил.

За Самуил като за цар пише арабският летописец Яхъя Антиохийски (живял през XI век). Пише следното: “Случило се така, че царят на българите (Роман б.м), който бил затворен в Константинопол, умрял. За смъртта му научил Комитопулът, вождът на българите. И тогава провъзгласил сам себе си за цар”. За Самуил като за цар пише и Дуклянският презвитер. Пише следното: “Самуил заповядал да се нарича цар”. Дуклянският (от град Дукля днешен Бар в Черна гора) презвитер е свещеник, чието има не се знае, създал летопис на Южните славяни и готите от пети до 12 век, когато готите и славяните били приемани за един народ. 

Та хубаво тези два източника говорят, че Самуил се е обявил за цар. Само че за да бъде признат наистина за такъв е било нужно да бъде помазан (осветен) от цариградския патриарх, нещо, което не става по обясними причини, или от римския папа, нещо което не става по различни причини. Но си има и изход от това положение – пръв се сеща за него цар Симеон (и той непризнат от папа или патриарх). Свикваш църковно-народен събор, назначаваш си против всички християнски правила и канони някой свещеник за патриарх, а новоназначеният патриарх те помазма за цар – просто и гениално. 

Всичко това е описано в тритомника “История на българската държава през средните векове” на изключително добросъветстния и уважаван български историк Васил Златарски.

Васил Златарски родолюбиво предполага, че точно така е станало и при Самуил – той е бил подкрепен от духовенството и болярството и е бил надлежно ръкополжен за цар в Преспа или Охрид от тогавашния първи архиепископ Филип. Но ако е било така, то остава въпросът защо дуклянският презвитер, който иначе подробно следи и описва деянията на Самуил, пропуска едно толкова важно събитие. И сега можем да си представим споровете за Самуил в нелепата и дори в доста отношения зловредна историческа комисия с пищното, дълго като масата на Путин наименование “Смесена българо-македонска мултидисциплинарна комисия по исторически и образователни въпроси “. От българска страна могат да кажат: “И да не е бил съвсем надлежно и по правилата станал цар, при всички случаи е бил български – вижте източниците”, на което пък македонската страна може да отвърне: “ама то тогава – и готите, и славяните са били приемани за един народ – вижте източниците (между другото в доста източници летописците говорят не за българи в българската държава, а за скити и власи – ами ако други държави започнат да се заяждат с нас, както ние с македонците). Това по повод за издребняването и българо-македонските дрязги и противоречия,  които при добро желание и далновидност съвсем лесно биха могли да бъдат преодолени. Французите и германците, например, отдавна вече не спорят дали Карл Велики е французин, или германец – той е френски крал от германски произход – толкова е просто. А пък Гоце Делчев е българин, който се е борил за автономна Македония – толкова ли е сложно? Ами излиза, че е толкова сложно. Сложно като наименованието на Оная комисия, чието многословие може да се сравни само с безсмислието й.

 А иначе има неща, за които действително трябва да се говори и които двете страни трябва да преодолеят. И едното от тях е езикът на омразата. Само че езикът на омразата го има не само в македонските учебници – има го и в българското обществено говорене. Съвсем наскоро вождът на една партия, която напоследък увеличава влиянието си, обяви от трибуната на българското народно събрание, че Македония е българска. И  никой не понечи да го съпикяса – нито вътре в Народното събрание, нито извън него. Просто защото, като оставим двустранните договорки, мнението, че Македония е българска по един или друг начин, прикрито, или не дотам прикрито, се споделя от мнозинството нашенци, ако не и от всички – най-вече историци и политици. Като има едно показателно съвпадение. Българските историци (онези, които обикалят медиите поне) използват същите доводи за “държавотворното” начало на България, които Путин използва, за да обяви, че Украйна е руска. 

По начало българските историци и то не от вчера, смесват историята с родолюбието и смятат родолюбието (патриотизма) за наука. А то не е. То е обратно на науката, защото я изопачава. И патриотизмът не може да бъде занаят, макар от него мнозина добре да печелят. 

И всички в България отвръщат поглед от очевидното – формално погледнато през Втората Световна българите са окупирали Македония. Не освободили, окупирали. Македония, като част от Югославия, се е опълчила на най-зловещата военна сила в историята на човечеството (след Червената Армия може би) – Вермахта. А ние, като съюзници на Германия, сме се възползвали от военните й успехи, навлезли сме в Македония, след което сме съдействали за изпращането на хиляди тамошни евреи в нацистките концлагери. Няма нищо позорно и срамно да си признаем това и да се извиним – направиха го и германците заради нацизма, направиха го и поне двама френски президенти заради Алжир. Би трябвало и македонците да изразят съжаление и да се извинят за преследването на българи по времето на Титовата диктатура.

И тук опираме до най-важното – до същността, до смисъла, до сърцевината на цялото това занятие.

Българо-македонските дрязги, сблъсъци и стълкновения са несравними с войните, които европейските държави са водили помежду си. Франция срещу Германия, Германия срещу Англия и Италия, Англия срещу Франция, Испания срещу Англия и Холандия. Просто летописът на Европа, освен е тъпкан не само с цивилизационни достижения, но и с войни. Много войни. На всеки срещу всеки.

И точно тук е величието на Европейския съюз – най-голямото достижение на човечеството за цялата му история – всички тези воювали помежду си държави, с вековните си омрази и милионите жертви от войните, се обединяват от споделени ценности и от общи стремежи към към мир, напредък, свобода, равенство, човешки права, демокрация и въобще за добър и смислен човешки живот.

И точно с този основен смисъл на Съюза би трябвало да се съобразят българските и македонските политици (за историците да не говорим, те са безнадеждни с овехтелите си плесенясали възгледи и предубеждения).

Но ето, че вместо две братски държави да се включат във величавото начинание, наречено Европейски Съюз със споделен стремеж към мир, напредък, справедливост и свобода, тросват се на европейската трапеза двоица чудати балкански субекта и мъкнат подире си омразите, предубежденията, заблудите и простотиите на тъмното си минало. 

Един Кирил Петков, миличкият, като възпитаник на един от най-прочутите западни университети и разминал се някак с мрачните балкански злоби, се опитва да постигне нещо чрез съвременните представи за дипломация и тутакси бива накачулен от патриотични лъвове, хиени, крокодили и най-вече хипопотами със зейнали устища, готови да му ревнат “национален предател” и да го сдъвчат. И няма никаква подкрепа отникъде. Нито имаме либерална партия, нито либерален кръжец поне, нито  интелектуалци (тук всички са така наречените), които да го подкрепят. Всички дружно се нахъсват за защита на  националните интереси и българската история . Не, милички. Всички дружно защитавате собствената си глупост, не друго. Когато някой говори като шашкънин, държи се като шашкънин, изглежда като шашкънин и постъпва като шашкънин, той най-вероятно е шашкънин.

- Реклама -spot_imgspot_img
Иво Беров
Иво Беровhttp://www.newsone.bg
Иво Беров е роден на 12 декември 1953 г. в София. Завършва френска филология. Работи като каменоделец, пощальон, разносвач на мляко през нощта. От 1991 до 1994 г. работи в предаването на БНТ "Панорама", а след уволнението си оттам - във в. "Демокрация". По това време сатиричният му коментар "Хей, Лице" изобличава уродливостта на набиращия скорост жълт поръчков печат и вдъхновява една генерация млади журналисти.
Последни новини
- Реклама -spot_img
Още новини
- Реклама -spot_img

2 КОМЕНТАРИ

  1. Това е първият текст по темата, който има смисъл. Много сме малки, много сме жалки, много сме необразовани. Нито кризата на историята като наука, нито проблемът за метода са били разисквани научно у нас. Нашата история се пишеше от ДС. Първо българите огт Македония бяха записани като македонци след 9.септември, после, като се скараха Тито и Сталин – хайде обратно. По същия начин имаше турци, после нямаше, после пак имаше. И все сме историци патриоти. Отврат.

  2. Сега тачените тук украици ще обяснят ,че Аспарух е украинец и български език е диалект на украински и други подробности т история, те вече 10 години го пишат в учебниците по история. Който има уши ще чуе.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

%d bloggers like this: