fbpx
28.8 C
София
петък | 27.05.2022 | 18:35:05
петък | 27.05.2022 | 18:35:05
28.8 C
София

МВФ: Растежът на България ще достигне близо 3% през 2022 г., инфлацията вероятно ще е двуцифрена

Фискалната политика трябва да продължи да предоставя адекватна здравна и икономическа подкрепа за хората

- РЕКЛАМА -spot_img
- Реклама -spot_imgspot_img

Предвид несигурната среда, икономическата политика е изправена пред сериозни предизвикателства. Въпреки че възстановяването от предизвиканата от пандемията криза се установи трайно, войната в Украйна се очаква да има сериозно икономическо въздействие, включително чрез забавяне на растежа и ускоряване на инфлацията. Това посочва в изявление екипът на Международния валутен фонд, който проведе редовната си мисия у нас в периода 5-15 април и беше ръководен от Жан-Франсоа Дофан.

На този етап от възстановяването и предвид недостига на работна ръка, който се появява отново в някои сектори, ние подкрепяме постепенното премахване на схемата за задържане на работни места „60/40“, която изигра ключова роля по време на COVID кризата, но изглежда вече не е необходима, допъълва МВФ.

Фискалната политика трябва да продължи да предоставя адекватна здравна и икономическа подкрепа, да отговори на нуждите, произтичащи от войната, и да отчита неизвестността, като същевременно се стреми да избягва про-инфлационен натиск. Банковият сектор е добре капитализиран, но предвид неблагоприятната среда финансовата политика трябва да остане бдителна, според експертите на Фонда.

В същото време политиките трябва да адресират дългогодишните структурни предизвикателства, особено във връзка с повишаването на жизнения стандарт, намаляване на неравенствата и подкрепа на зеления преход. Предвид присъединяването към еврозоната, политиките, които подпомагат сближаването на доходите с партньорите от ЕС, придобиват още по-голяма важност. Планът за възстановяване и устойчивост, подкрепен от европейски фондове, има решаваща роля в тези области. Подкрепяме съсредоточаването на усилия на властите върху подобряването на управлението и борбата с корупцията, заявиха от екипа на МВФ.

Българската икономика показа устойчивост, преминавайки през поредица от шокове. Благодарение на подкрепата с различни политики, икономиката се възстанови през 2021 г. въпреки бавно отминаващата пандемия и продължителната политическа несигурност, които оказаха отрицателен ефект върху инвестициите. Към средата на миналата година БВП надхвърли нивото си от преди кризата и растежът достигна 4,2 процента през 2021 г., благодарение на силното потребление, поддържано от значителна фискална подкрепа и динамичен ръст на заплатите, на фона на силното възстановяване на пазара на труда. Въпреки това, както в много други страни, инфлацията се ускори значително, тласкана от прекъсвания на глобалните вериги за доставки, нарастващи цени на суровините, увеличаващи се разходи за труд и стабилно вътрешно търсене. Тя достигна 8,4 процента през февруари 2022 г. и обхвана широк кръг от стоки и услуги. 

Възстановяването набираше скорост, но войната в Украйна внезапно помрачи перспективите и значително увеличи несигурността. Икономическите последици от войната ще се материализират предимно чрез по-високи цени на суровините, по-ниско търсене от страна на търговските партньори и въздействие на несигурността върху инвестициите, като едновременно с това трябва да се подкрепят и бежанците. Високата енергийна зависимост от Русия представлява сериозна уязвимост. От друга страна, финансовият сектор има много малка пряка експозиция към Русия или Украйна. Предвид бързото развитие на събитията, е трудно да се предвиди мащабът на въздействието на войната, посочват още от Фонда.

Растежът се предвижда ориентировъчно да достигне близо 3 процента тази година, докато инфлацията вероятно ще достигне двуцифрени стойности. Рисковете биха могли да влошат перспективите, поради по-силни странични ефекти от войната в Украйна, повторно засилване на заболяемостта от COVID, продължителни прекъсвания на веригите за доставки и по-бързо от очакваното затягане на глобалните финансови условия, смятат от Фонда.

Фискалната политика трябва да бъде гъвкава предвид голямата несигурност, но вече се очертават някои препоръчителни промени, които могат да се приемат с преразглеждането на бюджета в средата на годината. Въз основа на нашите макроикономически предположения, бюджетът за 2022 г., приет през февруари, ще доведе до фискален дефицит от около 3 процента от БВП на касова основа, който е сходен с дефицита от миналата година. Тази политика постига добър баланс между подкрепата за възстановяването предвид отрицателното въздействие на войната в Украйна и стремежа да не се подхранва инфлацията. Ще бъде необходимо да се приложи гъвкав подход при планираното преразглеждане на бюджета в средата на годината, тъй като могат да се появят нови нужди и приоритети и да се материализират рискове. Това може да наложи промяна на приоритетите и евентуално разхлабване на фискална позиция в по-голяма степен от планираното към момента, което ще позволи и ниското ниво на публичния дълг. 

Подкрепяме преориентацията на настоящия бюджет към повече публични инвестиции, но мащабът на планираното увеличение спрямо миналата година може да не отговаря на капацитета за усвояване на средствата. Стартирането на новите проекти може да се наложи да се стане поетапно. Обратно на това, номиналното замразяване на заплатите, което е заложено в текущия бюджет, може вече да не е желателно при висока инфлация. По-общо казано, политиката на заплатите трябва да се основава на цялостен преглед на заплатите и заетостта в публичния сектор, заявяват експертите.

Желателно е в средносрочен план да се планира фискална консолидация, като тя трябва да бъде придружена от реформи както в приходната част, така и по отношение на управлението на разходите, допълва МВФ. 

- Реклама -spot_imgspot_img
Лили Тошева
Лили Тошеваhttp://www.newsone.bg
Лили Тошева е журналист в информационния сайт newsONE.bg. Има дългогодишен опит в националните телевизии като репортер, редактор и продуцент. Участвала е в създаването и стартирането на новинарското съдържание на две телевизии. Опитът й в реализацията на национални проекти в неправителствения сектор, насочени към интеграцията на деца и младежи в неравностойно положение, приема като кауза, която по-късно й помага да прави новини в подкрепа на хората с увреждания. Вярва, че журналистиката трябва да помага на хората за решаването на проблемите им, тъй като електронните медии дават тази възможност, освен да информират. В newsOne.bg Лили Тошева ще Ви представя най- актуалното от деня в сферата на държавното управление, местната власт, образованието, социалната сфера, здравеопазването, иновациите, медиите и обществения живот. Фокусът й на работа ще е в създаването на „добри новини“, ще ви среща с личности, които са приели грижата за по-слабия като своя кауза. Лили Тошева ще ви запознае и с млади учени от водещите университети в България и Българската академия на науките, които работят по иновативни проекти в областта на медицината, физиката, химията, биотехнологиите и инженерните науки.
Последни новини
- Реклама -spot_img
Още новини
- Реклама -spot_img

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук