fbpx
1.8 C
София
събота | 29.01.2022 | 01:07:35
събота | 29.01.2022 | 01:07:35
1.8 C
София

Може би хлебарят няма да се разсърди заради счупения прозорец

Или какво им става на онези, които са готови да отнемат нещо от другиго

- РЕКЛАМА -spot_img
- Реклама -spot_imgspot_img

Втората половина на XVIII век е изключително турболентен период за света. Избухва Френската революция, създават се Съединените американски щати след успешната кампания на колониалистите срещу войските на Короната във Войната за независимост. Част от събитията във Франция намират място в безсмъртната творба на Виктор Юго – “Клетниците”. В нея героят Жан Валжан чупи прозорец на хлебарница, за да открадне хляб. Принуден да нахрани децата на сестра си, човекът е готов да се превърне в престъпник. За да живее.

Социалната несрета, която Юго описва във Франция, е истинското лице на страната в онзи исторически период. А несправедливостта в историята на Валжан не свършва с принудата да счупи прозорец. Всъщност тя започва оттам, защото жандармите залавят Валжан, а френското правосъдие го изпраща в строга каторга. През счупената дупка на един прозорец читателят може да види една художествена история, която обаче описва реален парадокс – виновниците за глада по парижките улици са безмилостните съдници на онези, които не искат да умрат от глад.

Не всички счупени прозорци в историята на битовата престъпност по света обаче са от камъни, които се държат от гладни хора, които не виждат светлината в дъното на тунела. И колкото повече камъни от хора, които имат шанс в живота, но хвърлят към прозореца виждаме, толкова по-ясно се оформят пред очите ни недостатъците на колективния морал в едно общество.

Преди два дни задигнаха 400 метра специално спасително въже на планинските спасители във врачанска област. Това са въжета, които не висят над главите на зрители около цирковия манеж, по които ще минат майстори на баланса от единия до другия им край. Това е специално оборудване, което ще се използва за спасяване на хора. Високо в планината. От доброволци. Които впрочем сами са платили сумата за тези въжета. Паралелно, крадците са сложили с лявата си ръка в десния си джоб и над 40 карабинера за тези въжета. Както се досещате те няма да бъдат използвани за удар по челюсти в улични свади. А отново за спасяване. На животи. Добри хора вече са подпомогнали спасителната служба в областта и парите за ново оборудване вече са събрани. Но въпросите остават. Чий ум с талант за пакости ще реши да открадне точно онова, което може да се окаже решително, за да може друг да живее? Колко житейски комфорт може да ти даде 400 метра специално спасително въже? И ако нещата са на “умирачка”, както в зимната непрогледна парижка нощ за Валжан, по-добре счупи прозорец на хлебарница, остави касата здрава и вземи хляб. Може би хлебарят няма да се разсърди.

Преди дни пък стана ясно, че нагъл крадец обира Онкологичната болница в София. За четвърти път път. Влиза, взема, каквото му е нужно, и си тръгва. Има неща, които са лесни за взимане, но трудни за разбиране. И това е едно от тях. Да влезеш на място, което се бори с бича на съвремието ни и да откраднеш и от онези, които се борят, за да живеят, и от онези, които се борят, за да им помогнат в осъществяването на тази мечта, е екзистенциален въпрос. Въпрос на това как разбираш собственото си съществуване и това на другите. Как, по дяволите, се краде от болница? И то такава. За какво ще отидат дребните суми, които си откраднал, и малкото лични вещи, които си събрал от чантите на персонала? Може би за една доза? Или за едно патронче? Ако е за хляб, по-добре счупи прозорец на хлебарница, остави касата здрава и вземи хляб. Може би хлебарят няма да се разсърди.

Вчера стана ясно, че са откраднали кутия за дарение на дете в нужда. Преди две седмици пък от Равда се оплакаха, че млад мъж с колело отмъкнал подобна кутия за дарения от павилион. Сигнали за подобни посегателства се появиха в публичното пространство няколко пъти през миналата година – юни и октомври във Варна. Едва ли са единствените. За какво отиват тия стотина лева в една кутия за болни деца? А има, а няма. Не зная. Но зная, че ако са за хляб, по-добре счупи прозорец на хлебарница, остави касата здрава и вземи хляб. Може би хлебарят няма да се разсърди.

В края на 2021-а година пък гепиха 30 квадрата ламарина от козирката на театъра в Благоевград. Ясно, това е метал, който ще се продаде за пари и вероятно има достатъчно добър и организиран пазар за това. Но защо точно от козирката на театъра? Нямаше ли по пътя ви един пилешки курник? Оставете го без покрив, та кокошките да гледат звездите една вечер, макар да не се знае дали клетият им собственик може да сложи нов покрив. С курниците имам опит. Там обикновено се крадат самите кокошки. Така откраднаха пилетата на баба ми. Остана само ламариненият покрив и един петел, който явно е бил скрит в тъмнината на обитанието си, та “лицата” не са могли да го видят. Мисля, че баба ми щеше да е по-съгласна, ако бяха взели покрива. Не знам какво стана с тия кокошки, но едва ли са започнали да снасят Фаберже. Сещам се да кажа! Ако ламарината от благоевградския театър е била за хляб, по-добре счупете прозореца на една хлебарница, оставете касата здрава и вземете един хляб. Може би хлебарят няма да се разсърди.

Когато пандемията избухна през март 2020-а година се появиха сигнали, че хора, които се представят за доброволци и са отишли уж да помагат и пазаруват на възрастни хора, всъщност са крадци, които са дошли с не дотам благородна мотивация. Не видях развитие на тази тема, но не я изключвам. В момента, когато светът е разтресен от незнание и страх, ти отиваш да вземеш от най-безпомощните. Защото са най-безпомощни, може би? Ако е за хляб, по-добре счупи прозореца на една хлебарница, остави касата здрава и вземи един хляб. Може би хлебарят няма да се разсърди.

Същият съвет бих дал и на онези, които не мога да ги нарека директно, за да не ме определят като клеветник и расист. Но вече сигурно имат поне 3 етажа над оригиналните в къщите си по разни села в северна България. Чрез фалшиви обаждания до най-възрастните и уязвими хора, лъжейки ги, че близките им са близо до оня свят. И вземайки им всичко, което имат. Наричат ги “Ало-измамници” и до ден днешен продължават да се обаждат. На бабите и дядовците ни. Ще ми се да доживея деня, в който някой такъв ще бъде разкрит със скоростта, с която беше разкрит “Бабичката”, който откраднал джипа на Деси Банова. Много ли искам? Или може би всички трябва да станем водещи на прогноза за времето? Ако е това, готов съм да кажа дали утре ще вали и как да се облечете.

Спомням си местната кабеларка, когато бях ученик. След местните новини имаше и местна “Криминална хроника”. В нея ставаше ясно кой е откраднал крави, шпек салам и стекове цигари от близката бакалия, дамаджаната с ракия на съседа или злощастните кокошки на някоя женица от близките села. Но не си спомням някой да е взел най-милото на най-беззащитните. Не защото престъпниците преживяват морален катарзис, а защото може би обществото ни се промени. А с него – и те самите.

Щастлива ще бъде онази държава, чиито престъпници са като Жан Валжан, но горко му на този народ, чиито престъпници крадат от глад. В този смисъл България едва ли е точният пример за това. Все пак предварително се извинявам на хлебарите.

- Реклама -spot_imgspot_img
Цветин Филиповhttp://www.newsone.bg
Цветин Филипов е журналист на информационния сайт NewsOne.bg. Всеки ден той ще ви запознава с най-важните и любопитни вътрешнополитически теми в страната, но ще научавате много от него и за сложните международни събития в областта на геополитиката, сигурността и икономиката. Цветин е репортер с опит в сферата на телевизионната журналистика и магистър по "Международна сигурност" от Софийския университет "Св. Климент Охридски" . През последните години изследователските му интереси са насочени силно към процесите в региона на Източна Азия.
Video thumbnail
ONEpodcast.live представя: "Попитай журналиста" с Владимир Христовски
01:32:10
Video thumbnail
"Без граници" - Епизод 4: доц. д-р Мартин Крупев за границите, авторитета на лекарите и още ...
47:37
Video thumbnail
АГОРА (Еп. 5) Михаил Кунчев за литературата и приключенията (Част 2)
45:35
Video thumbnail
Джаф-джаф с Драго Симеонов: Веселият Торбалан (епизод 4)
06:13
Video thumbnail
Едно интервю на Искра Ангелова с екипа на българското предложение за Оскар "Страх", епизод 3
01:06:10
Video thumbnail
Попитай журналиста (епизод 1): Протестът на ПП "Възраждане"
01:46:15
Video thumbnail
"Без граници" - Епизод 3: Зуека за телевизията, театъра, рисуването и живота в чужбина
56:41
Video thumbnail
Агора (еп. 4): Номадът Михаил Кунчев, който препуска през историята в търсене на същността ни
01:05:28
Video thumbnail
Джаф-джаф с Драго Симеонов: Сет пойнт с чек пойнт (епизод 3)
05:34
Video thumbnail
Лексиконът на Искра: "Няма нищо по-смешно от нещастието" (епизод 1)
33:51
Video thumbnail
Агора: Руслан Трад за кризата по руско-украинската граница (епизод 3)
48:54
Video thumbnail
Джаф-джаф с Драго Симеонов: Просто ей така (епизод 2)
06:56
Video thumbnail
Лексиконът на Искра: "Много е гадно да си жена" (епизод 2)
01:02:11
Video thumbnail
Без граници: За българите в България и българите по света (епизод 2)
51:52
Video thumbnail
Агора: Да разбереш македонец! Когато Вие ние обиждате, Ние реагираме (част 2)
41:06
Video thumbnail
Джаф-джаф с Драго Симеонов: ТикТок-ът на културата (епизод 1)
07:23
Video thumbnail
"Без граници", епизод 1 - Разговор с Петър Пунчев, гражданин на света
47:04
Video thumbnail
Агора: Да разбереш македонец (част I)
59:46
Последни новини
- Реклама -spot_img
Още новини
- Реклама -spot_img

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук