fbpx
25.8 C
София
четвъртък | 26.05.2022 | 21:35:27
четвъртък | 26.05.2022 | 21:35:27
25.8 C
София

Младите в литературата: Анна Гюрова – “Задачата на писаното изкуство е да докосва емоциите и да ги освобождава безопасно, да предизвиква мислене и да задава въпроси”

Все така се случва, че идеите и въображението не могат да се поберат в границите на реализма и политат към фантастичните селения, казва тя

- РЕКЛАМА -spot_img
- Реклама -spot_imgspot_img

В рубриката “Младите в литературата” тази седмица ви представяме Анна Гюрова. Тя пише основно в жанровете магически реализъм и фентъзи, някой хорър, но не се ограничава с тях и не гледа на стила като самоцел, а по-скоро като средство за разказване.

Анна Гюрова е родена през 1978 г. в София. Завършва СУ “Св. Климент Охридски” и защитава докторантура по специалността физикохимия. Понастоящем работи като главен асистент и учен-изследовател.

Автор е на книгите “Градът на скелетите” (2017) и “Градът на статуите” (2021), както и участник в сборници като “451 градуса по Бредбъри” (2015), “По крилете на гарвана” (2016), “Зовът на Лъвкрафт” (2018), “Под знака на Фортуна” (2018), “Вой” (2017), “Ужас” (2021), “Лабиринт на любовта” (2018), “Детство” (2016) и др.

Членува в два писателски клуба – “Фортуна” и “Lazarus”, но има любими литературни другарчета и извън тях. Нейни разкази са наградени на редица литературни конкурси, шест от отличените истории намират място на страниците на “Градът на статуите”.

Извън това поприще, Гюрова е майка на едно момче и едно сиво коте.

Снимка: Личен архив

Как започнахте да пишете?

Нека да уточня, че не съм планирала да ставам писател, тъй като смятах, че само хора с призвание в хуманитарните науки умеят да го правят. От друга страна, винаги съм обожавала книгите – те са първата ми голяма страст, оказала се доживотна. Била съм палаво хлапе в най-ранна възраст, но от момента, когато ме е научила да чета, майка ми си е отдъхнала, а вкъщи са настъпили мир и тишина.

Първите ми истории се появиха спонтанно в резултат на особено ярки приключенски сънища с фантастични елементи. Това ми се случи чак след тридесетгодишна възраст, вероятно дотогава житейските впечатления и изчетените книги са се трупали до достигане на “критична маса”. 

Учен или разказвач на историите сте?

Същият въпрос си зададе и моя милост в началото, когато осъзна колко време поглъща новото ми занимание. Освен това, и през ум не ми минаваше, че съм в състояние да сътворя нещо достатъчно добро, за да го четат други хора. Затова реших – мъдро и логично – да спра да си губя малкото свободни часове в писане. Последва един от най-нещастните ми периоди. Няма да изпадам в подробности, но накратко, разбрах, че писането се е превърнало във вътрешна необходимост, подобно на четенето, и не бих могла да живея пълноценно без него.

Общоприето мнение е, че човек трябва да избере единствено поприще, където да съсредоточи усърдието си – област, която му се отдава и където би бил полезен, т.е. да дефинира себе си чрез едно най-силно свое качество. Всичко останало е второстепенно. Защото “носенето на две дини под мишница” не е рационално.

Тук е мястото да спомена, че обичам изследователската си работа – интересна е, предоставя ми онзи интелектуален стимул, какъвто никоя друга професия не би ми осигурила, кара ме да се чувствам на мястото си. В допълнение, дава ми възможност за общуване със страхотни, умни хора. С други думи, писането не е хоби, възникнало поради нуждата да компенсирам скучна и досадна работа, нито го практикувам, за да се добера до компанията на културни личности.

Оказа се, че съм и двете – учен в областта на природните науки и разказвач на истории. Убедена съм, че подобен дуализъм на човешката природа не е уникален и валиден само в моя случай. Вероятно представлява вид естествен механизъм за постигане на баланс между логиката и рационалното от една страна и емоциите, въображението, подсъзнателното – от друга.

Снимка: Личен архив

Какво Ви вдъхновява и провокира да пишете?

Незнайни са пътищата на вдъхновението. Част от идеите просто кацат в главата ми, без да докладват откъде произлизат. Други, както споменах по-горе, пристигат под формата на ярки сънища. Трети водят началото си от фрагменти от действителността – впечатлил ме интересен факт, чудата личност, нечии думи или дори шега. Случвало се е, при това неведнъж, да пиша по зададена тема, която е провокирала появата на идея. Не се стремя да ги търся – те сами ме намират. Предполагам, че мозъкът ми е подсъзнателно настроен на подходящите честоти, за да ги улавя.

За какво пишете? Какво искате да кажете на читателите с вашите книги?

Всичко зависи от идеите, които ме навестяват. Обичам да експериментирам и не се ограничавам до определени теми и жанрове.

Относно втория въпрос, кой от нас не е бил запитван в училище “какво е искал да каже авторът”? Обикновено отговорът съдържа индивидуални спекулации или такива, заети от писанията на някой критик. Признавам си, че докато се прекланям пред литературата като изкуство, т.е. пред самите произведения, то литературата като наука ме потриса със скучното си празнословие.  

Личното ми мнение е, че художествената книга няма за цел да проповядва дадени принципи, колкото и благородни да са те, не е длъжна да съдържа поука и е направо противопоказно да “изплюва” готови отговори на екзистенциални въпроси. Търсещите споменатата информация обикновено се обръщат към религия, философия или психология.

Задачата на писаното изкуство е да докосва емоциите в целия им спектър (без дискриминация на негативните) и да ги освобождава безопасно, да предизвиква мислене и да задава въпроси, като същевременно забавлява читателите. Тъкмо това се опитвам да направя и аз според възможностите си, не да “казвам” на хората как да разсъждават или какво да правят с живота си. 

Вие сте известна с творби в жанровете фентъзи, магически реализъм и хорър. Как се насочихте към тях и имате ли фаворит между трите?

Не съм се насочила към тях, те ме избраха. Никога не решавам предварително в какъв жанр да пиша. За мен са важни добрата история и интересните герои, без значение от стила. Но все така се случва, че идеите и въображението не могат да се поберат в границите на реализма и политат към фантастичните селения. Затова творя в магически реализъм и фентъзи, с известна слабост към първия жанр. Често използвам елементи на психологически хорър, също и на романтика, драма, хумор и други, но само в отделни случаи това се оказва основният стил на дадено произведение.

Бих искала да вметна, че споменатите фентъзи, магически реализъм и хорър представляват най-древните жанрове, тъй като са залегнали в основата на приказките и легендите, митологията и фолклора. Още преди създаването на писмеността, те са били измисляни и предавани устно. Следователно, възникването им е свързано с дълбока, първична необходимост от присъствието на фантастичното в историите, от издигането на духа над материалната действителност. 

Какво Ви отличава от останалите пишещи?

Далеч съм от мисълта, че съм единствена и неповторима, по-по-най-добра от всички. Все пак, смятам част от идеите си за самобитни и оригинални, те са моята силна, отличителна страна. Но същевременно не забравям, че имам още да се уча и да работя върху техниката на писане.

Снимка: Личен архив

Разкажете ни за последната си книга?

“Градът на статуите” започва леко – с приказки и легенди, неусетно нагазва сред непокорните течения на заплетени мистерии и екзотични приключения, и докато се усетите, се озовавате в самото сърце на книгата – в дебрите на въздългите драматични и малко страшнички истории.

Повечето герои се отличават с чудати характери и въображение, изпитват неудържимо привличане към необикновеното и така се озовават в какви ли не ситуации. Други, по-земни типажи, но орисани от външни или свръхестествени сили да страдат, са принудени да излязат от рамката на конвенционалното, за да се противопоставят на надвисналото над главите им проклятие. Темите са интересни и замислящи – шарени като живота, а гмурналият се в дълбоките води читател ще открие, разпознае себе си в търсещите пътя си персонажи.

Работите ли върху нещо ново? Ако да, открехнете вратата…

Да, захванала съм нещо ново, но не обичам да говоря за несвършена работа.  

На какво дължите успеха си?

Първо, пиша с вдъхновение и удоволствие и читателите го усещат. Мога да си го позволя, тъй като не съм от световноизвестните автори, обременени с договори за поне една книга на година и притиснати от крайни срокове.

Второ, залагам силно на оригиналността и качеството, работя много по текстовете, сама и заедно с издатели и редактори. И трето, уверена съм, че най-добрата реклама правят доволните читатели. 

Каква е Вашата мисия?

Без да отричам приноса на хората с благородни каузи в обществото, самата дума ме плаши. Всички гении на войната и терора (политически и религиозни) са гледали на себе си като люде с мисия да променят световния ред, начина на живот и мислене, да ограничат свободата на другите. Целта, разбира се, е избиване на собствените комплекси.

Не живея със съзнанието, че съм носител на мисия. Ако имам такава, то тя още не ме е открила.  

Какво е да членуваш в литературни клубове? Разкажете ни за участието си в тях и какво правите там?

Вероятно за авторите с филологично образование, „израсли“ в литературни среди, не е от такова значение дали ще членуват в клубове. Но за мен обмяната на опит, информация и книги с други писатели е от голяма полза, да не говоря за силната подкрепа, която ми беше оказана, когато публикувах за първи път, пък и по-нататък. Тук включвам всички свои литературни другарчета, не само клубните. 

Конкретно клубовете организират издаване на общи сборници („Вой“, 2017 г. и „Ужас“, 2021 г. на Lazarus и „Под знака на Фортуна“, 2018 г. на Фортуна), както и културни събития. Скорошен пример е провеждането на Десант на книгата в Русе с активното съучастие на Фортуна, където автори и малки издателства представиха книгите си.

Снимка: Личен архив

Като писател – предпочитате да живеете в настоящето или в собствен свят? Защо?

Предполагам, че всеки писател – и не само, бих казала всеки човек носи в главата си свой собствен свят, лично кътче, изтъкано от въображение. Нужно му е не само за да твори, но и да черпи духовни сили, да намира утеха, каквато не открива в настоящето. Някой по-мъдър от мен беше казал, че разумът не може да пребивава единствено в реалността и да остане здрав. 

Но! Никога не бива да се бъркат фантазиите с действителността – те принадлежат на друго измерение и е добре да си останат, където им е мястото. Там са вълшебни и полезни, бидейки източник на радост, обаче допуснем ли ги да се месят в ежедневния живот, съществува опасност да изгубим себе си в тях, да се превърнат в психични отклонения.

Мнението ми е, че човек трябва да стъпва здраво на земята, т.е. в настоящето, да върши съвестно работата и да разрешава проблемите си, доколкото е възможно; но също така да отделя достатъчно внимание и на онова специално кътче в главата си, да подхранва духовността и въображението. Накратко, нужно е да живее и в двата свята, но по различно време и да не ги смесва. Отново пример за дуалистичен природен баланс. 

- Реклама -spot_imgspot_img
Владимир Христовски
Владимир Христовскиhttps://www.newsone.bg
Владимир Христовски е заместник главен редактор и журналист в информационния сайт NewsOne.bg. Той има дългогодишен опит, придобит при работата си във вестници, радио, телевизия и информационна агенция. През годините той се насочва към създаването на новини за хората. Христовски вярва, че журналистиката, освен че трябва да информира точно и безпристрастно, трябва да помага и решава трайно проблеми, да бъде в основата на законодателни промени, водещи до качествената промяна на живота на обществото. В NewsOne.bg Владимир Христовски ще Ви информира за актуалното и най-важното от деня в страната, от сферата на Столичната община, образованието, социалната сфера, здравеопазването, иновациите, културата. Също така ще Ви среща с добрия пример, ще съдейства за разрешаването на проблеми и ще Ви среща с интересни и вълнуващи личности. Като запазена негова марка, той ще търси и отговорите на онези въпроси, които малцина журналисти се осмеляват да задават.
Последни новини
- Реклама -spot_img
Още новини
- Реклама -spot_img

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук