fbpx
26.8 C
София
четвъртък | 26.05.2022 | 19:46:09
четвъртък | 26.05.2022 | 19:46:09
26.8 C
София

Младите в литературата представя: Мартин Спасов – “Стихотворенията си ги пиша първо на себе си и ги пускам на бял свят, когато те ме убедят в истинността си”

Един ден срещу името ми искам да пише - нищо за деклариране, споделя поетът

- РЕКЛАМА -spot_img
- Реклама -spot_imgspot_img

В рубриката “Младите в литературата” тази седмица ви представяме поета Мартин Спасов. Той е избрал да твори в стихотворна реч. Зад гърба си има три стихосбирки и е носител на множество литературни награди. Споделя, че неговата муза е тъгата. А сега Ви оставяме да се потопите в света му.

Снимка: Личен архив

Представете се!
Здравейте, казвам се Мартин Спасов – на 36 години, роден и пребиваващ в голяма част от живота си в гр. Шумен. Не обичам да говоря за себе си, тъй като всичко е интерпретация на времето, в което живеем. Завършил съм българска филология в ШУ „Еп. Константин Преславски“ и не работя като учител. Обичам да се смея с добри хора.

Как открихте, че писането е Вашият път?

Поезията, както и литературата въобще, присъства на пътя ми от ранна детска възраст, но аз пиша неотдавна. Дойде естествено, плахо и ми трябваше време, за да разбера колко силен заряд имат думите и как с тях ние можем да преместваме камъни, да приласкаваме и да отхвърляме безцеремонно. През тия десетина години, в които пиша, се уча именно на това – на отношение към думите, защото те ни съставляват.

Защо поезия?

Не съм сядал да мисля в каква форма ще се изявявам – дойде от само себе си. Харесва ми богатството от изразни средства, с които можеш лаконично да кажеш много. В поезията има нещо повече от казване и споделяне. В нея има пулс, ритъм, музика и най-вече – последствия от всичко това. Харесва ми, че поезията причинява.

Още с първата си книга-поезия “Аз мога да цитирам тишина” печелите награди – разкажете ни за тях.

Голямата награда на името на Усин Керим, както и наградата на публиката в същия конкурс. Носител сте и на Националната литературна награда за поезия “Владимир Башев”.
Така се случи, че самата ми първа книга е награда – ръкописът ѝ спечели Националния конкурс на ИК “Хермес” за издаване на дебютна книга.

Така тя се роди с късмет и понесе след себе още няколко отличия от национални награди: Националната награда за поезия “Южна пролет” – Хасково, 2014, Националната награда за поезия “Усин Керим”, Националната литературна награда “Владимир Башев”, Националната награда за поезия “Дамян Дамянов” и няколко други.

Това, разбира се, ме радва много, защото се огледах в себеподобни и разбрах, че има смисъл. За никому известен автор всяка награда беше престиж, заявяване на себе си и отговор на това, което пиша. Но никога не съм гледал на тези конкурси като на степенуване кой е по-добър  – изкуството не трябва да има състезателен характер. 

Снимка: Личен архив

Как се рецитира тишината?

Сред свои. Трябва ти такъв събеседник, на когото можеш да разказваш, без да нарушаваш тишината. Да използваш думите в техния “тих режим”. И диалог да има, и да е пълноценен разговорът накрая.

Необходимо ли е да Ви е тихо или какво Ви трябва, за да творите?

Пиша, когато е тихо отвън и кресливо отвътре. Трябва нещо да ме одраска, да ме впечатли, да ме спъне на гладък път. После написвам думите – на себе си, за да си обясня чутото или видяното. Винаги пиша първо на себе си, преди да го кажа на човека отсреща.

А кой е “Приятелят, когото нямам”?

Всеки сам си е приятелят, когото няма. Въпреки че крачи заедно с нас – често дръзкият, умелият, ораторът ни напуска, когато имаме нужда от уменията му. Затова и сами сме си неволята, която викаме.

Снимка: Личен архив

Какво послание отправяте към читателите си?

Както споменах, стихотворенията си ги пиша първо на себе си и ги пускам на бял свят, когато те ме убедят в истинността си. Посланието, което отправям, е, че не е страшна раната, раздялата, тъгата. Всичко това се поражда от безумното мислене, че можем да притежаваме някого или нещо.

Трябва да се научим да се пускаме, да се научим, че ръката на другия не е продължение на твоята; че да имаш, не означава да прибавиш нещо. Ще цитирам Руми: “За нищо не казвай – мое е, само кажи – при мен е.

Коя е музата на творчеството Ви?

Тъгата. Частната тъга, вселенската тъга, тъгата като естественото състояние на човека. Нейната необятност ме кара да ѝ се удивлявам и понякога да пиша.

Снимка: Личен архив

Какво Ви провокира да издадете стиховете си в книга, а да не останат просто в интернет? 

Хубаво е, че животът ме срещна с чудесни хора, които ме насърчиха да събера и да издам в книга стихотворенията си. Вълнувах се много по време на целия процес – селекция на стихотворения, ръкопис, редакция, създаване на корица и всичко, свързано с издаване на завършената книга. Книгата ти дава усещане, каквото пръснатите текстове не могат – цялост, плътност и автономност. 

Колко издадени книги имате?
Имам издадени 3 книги: “Аз мога да цитирам тишина”, 2013 г., ИК “Хермес” , “Костилки от спомени”, 2015 г, изд. “Лъчезар Минчев” и “Приятелят, когото нямам4, 2019 г., изд. “Библиотека България”.

Кое ще спаси света, според Вас?

Осъзнаването. Да спасим света от какво? Ако осъзнаем, че сме се озлобили, че мразим, че не прегръщаме достатъчно, то следва да започнем да обичаме. Да приемаме това, което отричаме само защото не го разбираме. Светът е ехо и ни отговаря с това, което дадем. Не е трудно, но го забравяме сякаш.

От каква шизофрения страда човечеството днес?

Нашето раздвоение идва от това, че сме зависими от човека отсреща. Действаме така, че да е угодно на другия; обичаме другия, защото той ни обича, обличаме се според разбиранията за мода на другите. А нашият живот пулсира на тъмно, на скрито. Този сблъсък между щението и изявата е пагубен.

Как бихте озаглавили ваше произведение, посветено на реалността, в която живеем?

Трудно ми е да озаглавявам, да давам имена на нещата, защото ги ограничавам. Реалността, в която живеем, е изменчива и нищо не е постоянно – най-вече ние. И все пак, ако трябва да дам заглавие на стихотворението, в което живея сега, то е “Всичко все пак идва”.

Какво искате да пише за Вас някой ден срещу името Ви?

Мартин Спасов – нищо за деклариране.

- Реклама -spot_imgspot_img
Владимир Христовски
Владимир Христовскиhttps://www.newsone.bg
Владимир Христовски е заместник главен редактор и журналист в информационния сайт NewsOne.bg. Той има дългогодишен опит, придобит при работата си във вестници, радио, телевизия и информационна агенция. През годините той се насочва към създаването на новини за хората. Христовски вярва, че журналистиката, освен че трябва да информира точно и безпристрастно, трябва да помага и решава трайно проблеми, да бъде в основата на законодателни промени, водещи до качествената промяна на живота на обществото. В NewsOne.bg Владимир Христовски ще Ви информира за актуалното и най-важното от деня в страната, от сферата на Столичната община, образованието, социалната сфера, здравеопазването, иновациите, културата. Също така ще Ви среща с добрия пример, ще съдейства за разрешаването на проблеми и ще Ви среща с интересни и вълнуващи личности. Като запазена негова марка, той ще търси и отговорите на онези въпроси, които малцина журналисти се осмеляват да задават.
Последни новини
- Реклама -spot_img
Още новини
- Реклама -spot_img

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук