В рубриката “Младите в литературата” ви представяме твореца Елена Денева – Трифонова. Тя е родена в град Дряново през 1985 г. Живеe в Ловеч. Завършила е ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, специалност социална педагогика.
Автор е на пет поетични книги: “Щастие в кибритена кутийка” (2005), “Картонен храм” (2006), “Натюрморт с пеперуди” (2013) , “Сенки и бонбонки” (2014) и “Благословени върхове на пръстите” – представена през пролетта на 2017 г. в  София.
Поетесата е носител на редица престижни отличия. Тя е един от авторите в Годишника на Съюза на българските писатели в САЩ и по света – “Любослов” за 2016 г.

Снимка: фейсбук профила на Трифонова

Представете ни се!

Казвам се Елена Денева, на реалната ми визитка пише, че съм социален работник към отдела за последваща грижа на международната неправителствена организация за борба с трафика на хора А21, тоест пряко работя със спасените от трафик. Визитката, която представям на хората, вълнуващи се от литература, са петте ми книги с поезия.

Как открихте, че писането е Вашият път?

Пиша от много малка, почти веднага, след като се научих да чета, започнах да изразявам себе си с писане. Все по-малко го правя за другите и все повече – за себе си. 

Защо поезия?  

А защо не? Възхищавам се на хората, които умеят да превръщат всичко около себе си в поезия – и взаимоотношенията, и работата, и почивката. Това, което умея аз е да се лекувам с поезия и понякога да лекувам хората. Една от най-добрите терапии е. 

С какво се отличавате пред другите автори?

Не мисля, че мога да посоча нещо, с което се отличавам. 

Какво е щастието за Вас?

Спокойствие, време с любимите хора, здраве и споделеност. И нови места за обичане. 

Снимка: Личен архив

Колко щастие може да се събере в една кибритена кутийка?

Щастието е твърде относително. Това, което може да се побере в кибритената ми кутийка, може да не може да се побере в целия свят на някого, или да му е недостатъчно. На мене ми стига. 

Необходимо ли е един творец да въздейства на хората, за да бъде разбран и последван?

Не мисля, че има творец, който не въздейства на никого по един или друг начин. Изкуството има всеобхватен диапазон и за всяко изкуство има публика, както дипломатично обичат да казват хората, на които не им допадат стихотворенията ми. 

Какво послание отправяте към читателите си?

Не е едно. Не мисля, че искам да правя дисекция на собствените си произведения, оставям на хората да се потопят в дълбочините или да прекосят плитчините. Понякога е вик за помощ, понякога е сламка, за която да се хване нечия давеща се душа, понякога е просто споделена тъга по залиняващата човечност. 

Коя е музата на творчеството Ви?

Най-често е тъгата. Болките, липсите. Ако се споделят, намаляват. Имаме крещяща нужда от споделеност, човечност, доброта и милост. 

Носител сте на множество награди – коя е най-ценната за Вас? Защо?

Помня, че заради един конкурс се запознах с Виолета Христова, което ми е най-скъпоценна награда. А като преживяване – Национален конкурс “Георги Давидов – Шабла. 

Снимка: Личен архив

Колко издадени книги имате?

Пет. Шестата предстои. 

Как бихте озаглавили ваше произведение, посветено на реалността, в която живеем? Какво ще е съдържанието му?

Всъщност го написах днес. Казва се “Strangers and pilgrims”. 

Събирам си сега нещата,

които могат да ме срежат –

продаден дъх, развързан вятър

и нежността на таралежа.

Събирам цялата покъщнина

в половинка мидена черупка.

Остатъците тъмно бъдеще –

оголен нерв, в кръвта ми тупкат.

Пулсира светлото ми минало –

неонова реанимация.

от този свят ще си замина –

ще ида да зимувам с раците

с умората от всички фалшове,

от истините на екрана,

от черните военни маршове,

от тази едра сол във раната,

от звуците и от мълчанието,

от шумовете на езиците,

от диагнози, състояния,

от мазни пръсти по кориците;

от стойности и етикети,

обиди, слузести хвалебствия,

неподходящи епитети,

природни и душевни бедствия.

Картината стои пред тебе –

багажът, стигмата, дланта.

Умората.

Гърбът приведен.

И чужденецът във света.

Какво чете Елена Денева?

Чета всичко. Никога няма да ми омръзне да чета детски приказки. Това, което най-често чета, е Библията. Всеки ден, поне по една глава. 

Какво искате да пише за Вас някой ден срещу името Ви?

Човек. 

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here