fbpx
More

    “Младите в литературата” представя: Денис Олегов: Думите не са шега и имат много по-голяма сила

    В рубриката “Младите в литературата” ви срещаме с твореца Денис Олегов. Той е роден през 1998 г. и има издадени няколко стихосбирки. Първата, по-сериозна, стихосбирка на Олегов излиза през 2020 г. под заглавието “Вечен чужденец”. Книгата е издадена като голяма награда в поетичния конкурс “Димитър Бояджиев”, а по-късно получава и номинация в конкурса “Усин Керим”. Друго по-сериозно отличие е Гран при от българо-израелския конкурс “Небесни меридиани” през 2021 г. Същата година стиховете му попадат в лонглиста на руския литературен конкурс “Лицей”. Има публикации в LiterNet, “Литературен свят”, списание “Пламък”, Poetas del Mundo (Чили), AlyumAlthamen (Йордания), “Независимое исскуство” (Русия) и др. Съосновател е на литературния клуб “Отвъд кориците”.

    Снимка: Личен архив

    Представете ни се!  

    Старая се отдавна да не подхранвам егото си със самоизтъкване, защото за читателя е важно творчеството, а не толкова къде съм учил или на какви места съм си изкарвал прехраната. “Опаковъчните” факти винаги могат да бъдат проверени при желание. Имам няколко стихосбирки, публикации в издания на три континента и награди от конкурси, включително международни, но предпочитам текстовете, които пиша, да говорят вместо мен. На този етап е важно да спомена, че се занимавам и с преводи на стихове от няколко години, което за мен е наравно с личното творчество. 

    Кога и как се срещнахте с поезията?

    По най-баналния начин. В пубертета, когато човек е по-скоро подвластен на хормоните си, тази енергия е необходимо да се излее някъде. Средата, в която растях, не беше от най-благоприятните за поетични опити, но в тази форма изкарах от себе си гнева, разочарованието и усещането за безсмислие. Естествено е, че разбиването на илюзиите за идеален женски образ на такава крехка възраст водят до подобни чувства. 

    Това,обаче, беше преди повече от десетилетие, като да е било в друг живот. С времето осъзнах, че думите не са шега и имат много по-голяма сила. Колкото повече растях, толкова повече погледът ми върху това какво е словото, ставаше по-зрял и сериозен. Така че нямам желание за общодостъпни послания, привличат ме големите идеи, сложното, значимото. 

    Защо поезия, а не романи?

    Това са едни форми на изразяване. Стихотворение, роман, повест… обложки на дадени идеи, в които пишещият се чувства повече или по-малко комфортно. Може би моят ум е настроен на вълните на краткостта и поради тази причина една мащабна конструкция, каквато изисква формата на романа, по-скоро ще изхаби, отколкото ще даде сила на онова, което искам да предам. Част от магията е да кажеш възможно най-много с най-малко написани думи.

    От друга страна, да не забравяме, че има доста поетична проза, както и романи в стихове. Това, което се опитвам да развия, е концептуалността в дадена поетична книга – усещането, че стихотворенията имат посланието отделно едно от друго, но цялостната линия, която ги обединява, дава нещо ново и неоткрито до този момент. 

    Снимка: Личен архив

    Кой е “Вечният чужденец”? Това свързано ли е по някакъв начин с Вас?

    Нормално е за едно произведение то да има някакво лично начало. В последните две години, в които представям “Вечен чужденец” из страната, намирам прерастване на тази концепция. Тя започна от това, че личността и личната инициатива, с която се излиза от калта на общата апатия и примирение, може да е някакъв пример срещу агресията и сбърканата природа на човека, желаеща доминация, насилие и разруха. Както виждаме, все по-често изкарваме на преден план тези черти на нашата натура. Така че, светът се оказва една вечна чужбина – какъв дом ще да е това, в който сме готови да се нахвърлим върху другия само защото не мисли точно като нас? Тази чужбина според мен най-силно се усеща именно у онези, които биха искали да вложат пребиваването си на Земята в нещо градивно. Колкото повече строиш, толкова по-отдалечен си от останалите. А когато се обърнеш от върха на строежа си към реалността, се питаш за какво е всичко.

    Какво казва “Колелото на историята”?

    Всички политически процеси са едно безкрайно повторение, от което не се научават никакви уроци. Колкото и да се катериш по стълбата, материалните облаги и временната слава са лъжа. Когато бях на 18 и писах стихове под тази концепция “Колелото на историята”, все още нямаше как да стигна до такива изводи. Самата книга призоваваше към така клишираната вече “борба със системата”. Но ако не се борим с недостатъците в нас, то всяка система ще даде еднакъв резултат в уравнението. Надеждата следващото поколение да оправи проблемите на предното не се оправдава, след като това поколение се учи именно от “проблемното” и върви по неговите крачки. Кръговрат, в който ако някой успява да спаси себе си, вече е направил много.

    Снимка: Личен архив

    Освен творец сте и журналист – коя роля Ви описва най-точно?

    Хубавото на живота е, че човек може да е каквото пожелае (или поне почти всичко). При това положение ние се виждаме често от различни ъгли – един човек изглежда по различен начин за отделни групи от хора. Аз правя това, което ми е на сърцето, а описанията оставям на другите. Със сигурност, ако попитате същия въпрос петима мои приятели, ще получите пет различни отговора.

    Мислил ли сте да правите спортна поезия? Каква би била тя?

    Категорично не! Смятам, че хубавото на различните интереси и хобита е, че докато вършиш едното, си почиваш от останалите. Футболът е може би първата ми любов, откакто се помня това е тема номер едно където и да отида, и дълги години съм складирал знания в нея. Изпълних мечтата си да съм спортен журналист и винаги ще се интересувам, но това е едно отделно изкуство. Когато говоря за спорт, практикувам го или го гледам, не ме вълнуват писатели и поети, както и когато ми се чете, не ми е до мачове. Това не пречи след това на спокойствие да наваксам пропуснатото.    

    Върху какви теми от живота разсъждавате?

    Главната тема винаги е защо сме тук и доколко сме свободни в запълването на времето си тук, и дали това, в което живеем, въобще съществува. Според Фернандо Песоа няма никаква разлика между действието и продиктуваното от въображението.  На подобни въпроси едва ли някога ще има един отговор, но това, което помага, е движението. Битието се понася по-леко, ако се постави някаква цел и посока. Друг е въпросът какво става, ако стигнеш прекалено рано до нея. Свободата се чувства в това, че наистина човек може да е много неща. С времето промените се случват по-трудно, но това не значи невъзможно. Във всички случаи не ми се иска да гледам на живота като на “хан, от който чакам да ме вземат”. 

    Снимка: Личен архив

    Коя е музата на творчеството Ви?

    Дискомфортът, безпокойството. Ако човек се чувства абсолютно щастлив, става от леглото пълен с енергия и подскача от радост като в тв реклама, то няма нужда от повече. Изкуството идва, когато нещо не е наред, когато има някакъв външен дразнител. Мнозина твърдят, че именно книга, музикален албум или друго произведение ги е спасило, отворило им е очите за това как да се измъкнат от пропастта. Както казва музикантът и поет Егор Летов: “Не се занимаваме с песни. Показваме как човек да действа в критични ситуации”. В дните, в които съм напълно щастлив, няма как да напиша и един ред, потребността от това изчезва. 

    Бил ли сте някога неразбран от читателите?

    Ако нещо е напълно разбираемо, то не е изкуство. Творчеството изразява това, което в обикновен разговор не можем да кажем. Другото, което се представя за възвишено, но всяка думичка е абсолютно буквално изразена, е нищо повече от бизнес. В този ред на мисли, ако някой ми каже, че не разбира, по-скоро бих се зарадвал. Значи този човек може да положи усилия да вникне какво е написано и този път до посланието ще го обогати, ще му даде допълнително изживяване. Колкото по-малко се разбере от първи прочит, толкова по-вълнуващо ще е читателят да се върне към самия текст и да го погледне от по-различен ъгъл. 

    Какво е важно, за да може един читател да разшифрова закодираното послание в творчеството Ви?

    Нека читателите да кажат. Всеки интерпретира по свой начин и намира нещо различно като послание. Често се случва и някои читатели да открият смисъл, за който авторът не е могъл и да се сети. Магията е когато “едно” не е равно на “едно”, поради тази причина смятам, че буквалният прочит до голяма степен ограничава полетата на мислене при възприятието на даден текст. Нека всеки се старае да намира и отвъд казаното на пръв поглед.

    Работите ли върху ново произведение?  

    Наскоро завърших пиесата в стихове “Графоманът”. Младият португалски поет Аугусто иска да стане литературна звезда, за да си върне любимата и да го обожават, но по пътя си към върха се сблъсква с действителността в тези среди по един забавен начин. На моменти хуморът е доста безпардонен и пиперлив, нещо неприемливо за съвременното тънкообидчиво общество. Все пак отдавна исках да пробвам силите си в това направление. Ако човек стои на едно място и пише едно и също, омръзва сам на себе си. Хубаво е да се експериментира. Не знам дали в следващите няколко години ще имам сили за нещо толкова мащабно, затова засега мисля как да реализирам “Графоманът” – дали на сцена или като печатно издание.

    Какво чете Денис?

    Сигурно ще трябва да изредя стотина автори. От скорошно прочетеното силно впечатление ми направиха “Лавър” на Евгений Водолазкин, “Хиперион” на Фридрих Хьолдерлин и “Quo Vadis” на Хенрик Сенкевич. Колкото повече човек чете, толкова повече започва с времето да подбира четивата си. Най-хубаво е, обаче, когато се намери нещо слабо популярно и ти спомагаш то да достигне до повече хора. Когато стартирах преводаческия си блог с публикация на преводи на стихове на Янка Дягилева, доста хора ми благодариха, че съм положил този труд и те са научили за нейното съществуване.

    Снимка: Личен архив

    Какво искате да пише за Вас някой ден срещу името Ви?

    Едва ли ще мога да го прочета, така че няма да има значение за мен. Ако това, което правя, е повлияло на някого и го е променило към по-добро, това е достатъчно.

    Какво мислите за съвремието ни, харесва ли Ви?

    Не мога да кажа, че съм живял в нещо по-различно от съвремието ни. Както всяка епоха, и тази има своите плюсове и минуси. Може би моята ценностна система е доста по-старомодна, което на моменти създава трудности. Старая се обаче да запазвам критиките за себе си и да обръщам внимание на това, което мога да направя, за да бъде средата около нас по-благоприятна.