fbpx
More

    Mедиите в България мълчат, когато голямата интелектуалка Юлия Кръстева е отличена от Еманюел Макрон с “Велик офицер на почетния легион”. NewsONE единствена публикува вълнуващата му реч

    Президентът на Франция цитира писателя Бернанос: „Модерният свят е конспирация срещу всички форми на вътрешен живот” в чест на българо-френската интелектуалка

    Президентът на Франция Еманюел Макрон награди българката Юлия Кръстева с отличието “Велик офицер на Почетния легион” на церемония в Елисейския дворец на 15 ноември, 2021. Франсоа Оланд я направи “Офицер на Почетния легион” през 2015 г., а настоящият президент повишава статута ѝ. Речта му, поместена по-долу, е може би най-вълнуващият и просветен текст, произнесен от световен политик през последните години. В речта на Макрон многократно се споменава България. Българските медии мълчат.

    Наричана многократно “най-влиятелната публична интелектуалка на нашето време” от най-различни университети и медии в света писателката, психоаналитик, общественик, учен, семиотик, лингвист, философ и феминистка Юлия Кръстева напуска България през 1966 г. и оттогава българите сякаш не могат да ѝ го простят.

    (Повече за това коя е Юлия Кръстева можете да научите в трейлъра на документалния ми филм за нея “Кой се страхува от Юлия Кръстева?” ето тук, бел.а.):

    Първият и единствен български документален филм, посветен на голямата интелектуалка е на Искра Ангелова. “Кой се страхува от Юлия Кръстева?” откри фестивала за документално кино Master of Art в София и бе част от официалната селекция на най-стария английски фестивал за документално кино London International Documentary Festival (LIDF) в Лондон и Париж, с него се откри и ежегодната конференция на “Кръгът Кръстева” през 2019 г. в Атланта, САЩ.

    Журналистката Еми Барух реагира на новината за отличието и мълчанието на българските медии така:

    “На 15 ноември в Елисейския дворец президентът на Франция Еманюел Макрон връчи на световноизвестната Юлия Кръстева изключителното отличие – Велик офицер от Почетния легион. Направи го бляскаво с вълнуващи думи, в които България бе споменавана многократно. Ще повторя: изключително постижение на изключителна жена, направено с необходимата доза респект към родината на Кръстева. Подминаването на този факт от българските медии е диагноза – за провинциализма на елитите (политически, интелектуални, управленски) и мизерността на локалната колегиалност.”

    Julia Kristeva Emmanuel Macron Elysée 2021 Photo Sophie Zhang

    “Уважаема Юлия Кръстева,

    българка сте – заради рода си, по рождение, в младостта си.

    Но вие сте и французойка – заради вашите текстове, заради вашите любови, по ваш избор.

    Но вие сте и гражданка на Републиката на буквите, чийто паспорт са книгите и чиито граници са пътищата.

    “In via, in patria” – “Моята родина е пътят” – казвате, цитирайки Свети Августин: а това е непрестанното питане, непрестанното търсене на знание, отвъд предразсъдъците. Ако вашият учител и приятел Ролан Барт ви нарича „чужденка“, това не е само защото идвате от другаде, а защото от самото начало съвсем методично отваряте очите ни, разширявате кръгозора ни. Без съмнение, защото изучаването на език има тази сила да трансформира света. Вие лично сте изпитали това, вие, родена в Съветска България, където не ви е било позволено да протестирате, да мислите, да говорите свободно. Вие, която вашите родители, като просветени интелектуалци, са записали в Алианс Франсез, за ​​да разчистят пътя ви на еманципация.

    Юлия Кръстева, снимка: личен архив

    Когато сте били на осем години, докато сте се катерили по сливовите дръвчета в градината на баба ви, вие сте рецитирали наизуст Виктор Юго, La barricade, едно от първите стихотворения, на които по-късно ще научите сина си Давид. На осемнадесет, все още гладна да достигате нови висоти, вие сте искали да покорите звездите, да станете астрофизик. Баща ви, убеден православен интелектуалец и дисидент, не е част от номенклатурата, което е било задължително условие за достъп до космическите изследвания. При липса на космос, вие започвате да изследвате микрокосмоса – също толкова ярък и неясен за мнозина – този на постструктурализма: получавате стипендия от френското правителство, за да дойдете да учите в Париж.

    Julia Kristeva Emmanuel Macron Elysée 2021 Photo G. K. Galabov

    Един прекрасен ден вие пристигате в столицата ни – град, богат и предлагащ всичко – с един куфар, пет долара и вашите двадесет и пет години. Отвъд мечтаната страна, която бленувате – страната на Дидро, Волтер и Революцията от 89-та г., вие се влюбвате в истинската страна, тази на Арагон, Барт и бунтовете от 68 г. Гравитирате в средите на списание Tel Quel, чийто директор, някой си Филип Солерс, много бързо ви предлага интелектуален обмен, договори за публикуване на вашите текстове и… романтично партньорство, което ще бъде най-красивият от вашите романи. Вашата история започва с интервю, преминава в литературен и романтичен диалог, завършва като екзистенциален дует. Кой би повярвал в тази почти барокова сплав между момиче от Изтока, възпитано в комунистическа среда от неудобни на режима православни родители и син на буржоазията на Бордо с роднини-левичари? И все пак животът ви, външният ви вид, вашите интереси, вашите забавления и недоумения, вашите книги за четене, вашите химикалки понякога са едни и същи. Филип Солерс няма да намери по-добър коректор на своите романи, на своите монографии за художници, на своите музикални проучвания от вас. И вашите есета не са по-малко критични от неговите. И някъде дълбоко, през всичките тези години, е заровена тайната ви – да обедините живота си, без да стандартизирате умовете си: да мислите рамо до рамо, без да мислите еднакво, което остава така и до днес.

    Филип Солерс и Юлия Кръстева в дома им в Париж, 2016 г., снимка: Искра Ангелова

    Но в живота ви има втори мъж: той се казва Достоевски. Този „клиничен изследовател на подземията на човешките страсти“, на когото сте посветили есе и антология, и чието безкрайно търсене на смисъл споделяте. Всичко се случва, всичко се поддава на вашия талант, на силата на това ваше търсене. Вашият текст Sèméiôtikè е есе с майсторски щрих: вие анализирате появата на литературата в историческото и социалното поле; и за да изследвате обратите в тази връзка на любов и омраза, съставена от противопоставяния, взаимни реакции и подхранване вие използвате всички възможни инструменти. Вие се облягате на лингвистични, семиотични, психоаналитични способи, прожектирате на всички екрани, изследвате всички смисли. Тогава кариерата ви приема по-малко научен и по-философски уклон: черпите от двойния си опит на читател и на психоаналитик, за да издадете три части на едно и също размишление за изворите на човешката душа – ужасът, който зашеметява разума; любовта, която го помита; меланхолията, която го замъглява. Вие познавате по-добре от всеки друг тези вълнения в душите на хората и ги разказвате в “Новите болести на душата” през 1993 г.

    Награждаването в Елисейския дворец, снимка: личен архив

    Бернанос* вече го е казал преди 70 години: „модерният свят е конспирация срещу всички форми на вътрешен живот”. Този феномен все повече се усилва и вие осъждате тази ерозия на психиката под въздействието на стреса, лудостта и външните забавления, това ненаситно желание все повече да печелим, да харчим и да се наслаждаваме, тази нарастваща неспособност да познаваме себе си, да обработваме своята собствена вътрешна градина. Вашият вътрешен свят, от друга страна, продължава да разцъфва и да се разгръща – в статиите, в романите, в есетата ви. През 1991 г. публикувахте Etrangers à nous-nous, книга, която поставя под въпрос връзката на европейците с чужденците, от метеките** до варварите. Това изследване на разликата винаги прозира под повърхността на вашите текстове. Скоро се впускате и във втората от вашите големи трилогии: изследването на женския гений, Хана Аренд, Мелани Клайн, Колет, към което добавяте и четвърти аспект, по-романтизиран, с Тереза ​​от Авила. Вие сте съставена от същата материя като тях – тези велики писателки, тези големи любовници – независимо дали са запалени по някоя нова идея, дали просто обичат човека или са се посветили на Бога. През вековете те са вашите сестри, вашите икони, музи на вашата неуморна феминистка борба. Симон дьо Бовоар също е сред тях: през 2008 г., по случай 100-годишнината от рождението ѝ, вие създавате награда на нейно име, която всяка година почита и се ангажира със свободата на жените.

    Това не е единствената битка, в която се налага да се сражавате. През неврологичното заболяване на вашия син Давид вие откривате увреждането и крехкостта. Това е нещо, което може да пречупи и най-устойчивите. Но вие сте изключителна жена, която има специален съпруг и двамата посрещате това дете – толкова необикновено като вас – с невиждана любов. Stabat Mater***: издържахте. Това уникално “свързване” на майчината любов, това самоизгнание, това извънредно положение в живота ви ви дават силата да разрушите бариерите: заедно с вашия приятел, професор Гарду, вие започвате борба за хората с увреждания. Борите се за информационни кампании, за повишаване на осведомеността, за повече информираност и промяна на възгледите ни относно хората с увреждания. Две години по-късно CNH организира първите радикални дискусии по въпросите на хората с увреждания в ЮНЕСКО.

    Юлия Кръстева в дома ѝ в Париж, снимка: Искра Ангелова

    Винаги сте гледали на своята гражданска ангажираност не като допълнение към вашите интелектуални дейности, а като основен принцип, който ги предопределя, като мисъл в действие, като реализация на интелигентността. Именно тази сила ви позволи да бъдете университетски професор в продължение на петдесет години, член на ЕИСК (Европейски икономически и социален комитет) в продължение на петнадесет години. Там вие просвещавате обществото ни с позицията си на убеден европеец и пламенен френскоговорящ човек. Срещу релативисткия универсализъм, който отслабва културите, срещу комунитаризма, който ги противопоставя – вие се застъпвате за третия път, който уважава различията и потвърждава, че една култура е споделена, когато следва пътя, проправен от Просвещението, и че Франция ще продължи да защитава тези ценности в света.

    През всичките тези години вие наистина сте сключили брак – вие сте се омъжили за език, за държава и за толкова много литература. Вие представяте най-доброто от страната ни в чужбина. Вие подлагате на яснотата на вашия проникновен поглед недрата на нашия език, потока на нашата психика, проявленията на нашето общество. Концепциите, които сте изковали, са се превърнали в интелектуално оръжие на няколко поколения, вашите текстове са станали основа за цитати и препратки, а вашите действия – за пример. Ето защо тази вечер, заради вашата отдаденост към културата, заради тази одисея в нашите души и нашата литература, заради вашата борба в полза на най-крехките – на жените, и на Франция, имам честта да ви повиша с отличието Велик офицер на Легиона на честта.

    Еманюел Макрон, 15 ноември 2021 г.****

    Докато името на Кръстева е все още доста непознато у нас, съществува международна изследователска организация “Кръгът Кръстева”, която прави ежегодни конференции и се занимава с изследване на нейната работа, а многобройните ѝ почитатели като този рапър създават произведения в нейна чест:

    Рап, посветен на Юлия Кръстева, автор – анонимен почитател

    Искате да знаете повече?

    На български излезе биографията на Кръстева с автор Самюел Док “Пътувам себе си”. Самюел бе един от героите във филма на Искра Ангелова “Кой се страхува от Юлия Кръстева?”

    Юлия Кръстева и Искра Ангелова в дома на Кръстева в Париж, снимка: Милена Гетова

    *Луѝ Емѝл Клема̀н Жорж Бернано̀с (на френски: Louis Émile Clément Georges Bernanos) е френски писател.

    ** Метеките са една от класите в Древна Атина – между робите и свободните има и междинно съсловие – метеки, които били свободни хора, но лишени от политически права и някои икономически свободи.

    ***Стабат Матер: това е най-силната средновековна латинска поема, разкриваща страданията на майката на Исус Дева Мария. Утвърждава се като едно от най-важните канонически последования (секвенции), при богослужението в Западната църква. Въпреки че играе съществена роля в католическото богослужение, днес „Стабат матер“ се споменава най-вече във връзка с музикалните произведения, написани по този текст. Много композитори са написали музика по поемата.

    **** Преводът на речта е на Искра Ангелова.