По време срещата на родния министър-председател Кирил Петков с македонския му колега Димитър Ковачевски двете държави успяха да направят крачка напред в отношенията си. Поне такова е общото мнение. Петков коментира, че времето, прекарано в Скопие, е довело до два важни успеха – изпратената от РС Македония нота до ООН, че името Северна Македония засяга само страната, а не географската област, и реалната възможност за пускане до 60 дни на авиолиния между София и Скопие.
Часове след българската визита се свързахме с македонския журналист Мариян Николовски, за да разберем как обществото, анализаторите и журналистите в югозападната ни съседка са видeли българската визита. Николовски интервюира новия български премиер Кирил Петков малко преди първото му посещение в Скопие.
Здравейте, как македонското общество и журналистите оцениха посещението и поведението на новия български премиер Кирил Петков в Северна Македония?
Генералните оценки на медиите и политическите анализатори са, че Кирил Петков е една нова страница в българската политика, който задава нова реторика и нов тон. Може би една нова надежда за българо-македонските отношения. От гледна точка на това какви резултати са постигнати от срещата между Ковачевски и Петков, настроенията са разделени, в зависимост от това дали гледаме през призмата на опозицията или на управляващите партии в Северна Македония. Ако генерализираме, оценката за събитията е, че идването на Петков дава една позитивна насока в българо-македонските отношения. Разбира се, има дебати около договореностите. Бившият вицепремиер Никола Димитров например смята, че Македония е избързала малко със затварянето на първата точка т.нар. формат „5+1“. Но генералната оценка е позитивна.
Как оценявате постигнатото и договореното между Ковачевски и Петков? Петков заяви, че след този разговор е постигнато повече, отколкото за последните две години между двете държави?
Несъмнено затварянето на една от точките във формата „5+1“ може да се гледа като стъпка напред. Точките вече са 4+1. Как ще се справим със затварянето на следващите точки е въпрос за бъдещето. Доброто нещо е, че двамата нови премиери работят в посоката предложена от Петков да се формират работни групи, които ще разговарят по повече теми и ще бъде много интензивно. Работните групи ще бъдат сформирани на 25, когато София ще е домакин на междуправителственото заседание на България и Северна Македония. От това събитие също вероятно ще излезе нещо позитивно. Колко дълго ще може да се работи с такова темпо и как ще затворим другите точки е специфичен въпрос. Все пак тази точка беше една от най-лесните за затваряне.
Как македонското общество гледаше на посещението на премиера Петков преди пристигането му в Скопие? Имаше ли някакви резерви и очаквания? Сбъднаха ли се те?
Знаете ли, в Македония повече от 2 години се чуват препоръките на Европейския съюз, срещу които България неотстъпчиво защитаваше своята позиция. Очакванията, че нещо ще се случи от българска страна ставаха все по-малки и по-малки. По тази причина коментарите и анализите за това, че Петков ще посети Скопие бяха и все още са по-скоро скептични, отколкото реалистични. Причина за това е, че македонското общество се влияе от блокадата, която България наложи. Нека припомним все пак, че тази блокада все още не е вдигната. Надеждите за посещението не бяха големи. Поне сега има някакви наченки.
Вие самият интервюирахте Кирил Петков наскоро. Какво е вашето интуитивно впечатление на журналист и човек, който е имал възможност да разговаря с новия ни министър-председател?
Моето усещане е, че Петков отговаряше много дипломатично по време на интервюто ни. В същото време e резервиран в намерението си да изрази собствените си позиции. Но от друга страна много самоуверен и убеден в себе си и че това, което прави, е истинският път към правилното решение на въпросите между България и Македония. Дали това ще се случи не мога да кажа, ще видим във времето как ще се развият нещата. Сякаш е един по-различен балкански политик в сравнение с политиците, които сме свикнали да виждаме. Трудно ми е да го коментирам и анализирам, защото все пак не живея с него и не го познавам, но ми остави впечатлението на човек, който вярва в себе си и знае какво прави.
