fbpx
25.8 C
София
11 август 2022 | четвъртък | 17:00

Доброволецът Любо Стефанов: Малките инициативи водят към голямата промяна

Мечтая кв. „Княжево“ да има музей, заяви още той

- РЕКЛАМА -spot_img
- РЕКЛАМА -spot_img

Любо Стефанов е на 41 г. Роден е в „Княжево“. Графичен дизайнер е по професия. Интересува се от фотография и обръща сериозно внимание на детайлите, както в областта на изкуството, така и в градската среда. Създател е на фейсбук групата „Княжевецъ“ и е автор на много инициативи, целящи да подобрят живота в квартала му и в града. Много обича София и определя себе си като градски оптимист. Вярва в нещата, които прави. Често се случва тези проекти, които реализира, години назад да ги вижда във въображението си и да визулизира това, което иска да се случи. Знае как трябва да се случи даден проект и е последователен в стъпките към неговата реализация.

Снимка: Владимир Христовски

Ти си човек, който се занимава с решаването на проблеми в града. Работиш на микрониво, като се бориш за „Княжево“. Защо?

Интересното е, че това е един въпрос, който е с много отговори и отговорите се появяват един след друг през времето. Ако допреди три години съм си отговарял по един начин защо го правя, защото неизменно човек си задава такъв въпрос, и съм си отговарял по един начин, сега си отговарям по друг начин на този въпрос. На първо място, защото има нужда. На второ място – защото носи удовлетворение. Мога да кажа на хората, които никога не са доброволствали, поне един път през живота си да опитат, защото чувството, което човек получава при доброволстването е прекрасно.  Приканвам всички хора, които доброволстват, към днешна дата, да продължават да го правят, а тези които никога не са го правили, да опитат.

Как започна да доброволстваш?

Това е много труден за мен въпрос, защото не мога да посоча точно кога. Нещата тръгнаха на едно микрониво – помагах в местната детска градина. Обърна се една учителка към мен с молба дали мога да им съдействам за едни табелки и аз им помогнах. След време тази учителка беше казала на някой друг, че мога да съдействам с печатни материали, помогнах и на тях. Лека-полека това чувство узря за желание да доброволствам и в един момент започнах да се включвам в разни доброволчески инициативи, а след време и започнах да ги създавам сам. В развитие е цялото нещо. Обикновено всичко тръгва плахо, но чувството, което ти носи, те кара да продължиш и да го разиваш. Освен това, аз не доброволствам само на микрониво в „Княжево“, опитвам се да се включвам и в други инициативи за цяла София, а и не само, но предимно за София.

Любо Стефанов и доброволците, с които е ремонтирал спирката на трамвай номер 5 в “Княжево”
Снимка: Личен архив на Любо Стефанов

Кои са големите успехи, които успя да постигнеш в „Княжево“?

Не бих си позволил такова определение, като големи успехи за това, което аз върша. Смятам, че това което аз правя, са едни инициативи, които са малки сами за себе си, но пък вярвам, че голямата промяна е възможна след много на брой малки инициативи. Трудно сам човек или пък една група от ентусиасти може да направи голяма инициатива. Точно малките инициативи водят към голямата промяна или както се казва: „Апетитът идва с яденето“.  Когато хората виждат, че тези доброволчески кампании дават някакъв резултат макар и на микрониво,  макар и с много малки промени, те някак си разбират, че тези малки стъпки са много работещи.

Доста добър и голям ефект постигнахте с ремонта на последната спирка на трамвай номер 5 в „Княжево“. Как се случиха нещата?

Инициативата е наша. Идеята за преобразяването на спирката тръгна от нашата група „Княжевецъ“, чисто на идейно ниво. Тази инициатива е един много добър пример как малките идеи и желание могат да се трансформират в една по-сериозна промяна на средата около нас. В тази инициатива успяхме да привлечем и район „Витоша“, на които благодарим за подкрепата в инициативите ни и се надяваме на бъдещо партньорство. Те се включиха чисто материално като помощ. Ние успяхме да направим нещо много значимо за „Княжево“. Тази спирка е уникална по рода си за София, няма такава голяма покрита спирка на друго място.  От едно място, което беше просто за изчакване на трамвая, което за съжаление се използваше и за тоалетна, ние успяхме да направим една открита изложба, едно място, където хората се чувстват прекрасно, докато чакат трамвая. Преди беше едно много тъмно място, което криеше редица неудобства и опасности вечер.

Спирката след ремонта
Снимка: Архив на Любо Стефанов

Поставихме едни големи пана със старо „Княжево“, които бяха ретуширани – от черно-бели бяха направени цветни. Постави се осветление, за да може тези пана да се осветят и същевременно се освети цялата спирка. Поставиха се пейки, на които хората могат да седнат и да си изчакат трамвая, поставиха се кашпи с цветя. Понеже там живеят едни княжевски кученца, спят на едни кашони, двама доброволци от село Герман изработиха една двойна къщичка, в която кучетата ще могат да спят, вместо да живеят върху кашони, създавайки един неугледен вид на спирката.  Облагородихме пространството около паметната плоча на школата за запасни офицери, която е спасена от район “Витоша”. Самата паметна плоча е срещу спирката и пред нея направихме аранжировка с цветя. Имаме идея бившият билетен център да се отвори наново и да има туристически център, който да се помещава вътре.

Вие съдействахте там да се сложи и видео наблюдение?

То беше на последващ етап и по настояване на групата се постави видео наблюдение.

Скоро след ремонта спирката стана обект на посегателство?

Имаше едно посегателство върху нея с един арт графит. Не беше просто някаква драсканица, беше арт самият графит. За огромно наше учудване се оказа, че той е направен от момиче, което живее в „Княжево“. Намерихме начин, през „Фейсбук“, да я помолим да не се повтаря това нещо, защото в крайна сметка има много места, на които тя може да изявява таланта си. Това място не е спирката, особено след тези усилия, които хвърлихме да я възстановим. Графитът беше своевременно заличен. Единственото, което ни притеснява е един участък от спирката, който не се заснема с камера и там започват да го ползват отново като тоалетна. Надяваме се, че ще решим и този въпрос. Действаме в посока да се постави още една камера и допълнително осветление.

Ако трябва да говорим по-мащабно за града, кои са най-големите проблеми на София?

Проблемите са страшно много. Смятам, че най-големите проблеми на София са инфраструктурните – състоянието на тротоарите, абсолютно недостъпни са за майки с колички, за малки деца, за трудноподвижни хора, за инвалиди. Това е много сериозен проблем и за съжаление години наред няма никакво развитие в тази посока, което е много неприятно. Друг много сериозен инфраструктурен проблем е състоянието на пътищата, липсата на адекватни велоалеи, защото има тук-таме някои велоалеи, които не са свързани помежду си, а там където са, те са изградени неадекватно. Липсва една категоричност и един професионализъм в създаването на една добра градска среда. Най-безопасен вариант е, когато велоалеите са в автономни трасета. Ако трябва да избираме между това да бъдат на тротоара или да бъдат на улицата, мястото им е на улицата, но те трябва да бъдат отделени от останалото движение. Пример за изключително лошо и необезопасено трасе е на „Околовръстния път“, при резиденция „Бояна“.

Много хора казват, че не е работа на гражданите да решават проблемите в града. Ти какво би им отговорил?

Ако трябва да съм честен може би има някаква доза истина в това, че не е работа на гражданите да асфалтират улиците. Да, така е, но е работа на гражданите да осъществяват контрол, когато това не се случва добре. Хората трябва да се интересуват от работата на институциите, те трябва да следят за това как те си вършат работата. И когато не я вършат, да сигнализират за това нещо. Всъщност гражданското общество, за което толкова много си мечтаем, и което, слава Богу, в България прохожда, но все още много плахо, е това, което отличава България от Западния свят. Там има гражданско общество, там има контрол, затова там институциите работят добре и затова нещата се случват качествено и както трябва.

Тук имам усещането, че ние плащаме твърде ниски данъци, но искаме европейско обслужване и качество. Възможно ли е това да се случи?

София има немалък бюджет, съизмерим със столиците на някои европейски държави. Смятам, че бюджетът, който София вече има през последните години, спокойно позволява една качествена услуга в полза на гражданите и работа в детайл. Асфалтираме някаква улица, но когато се вгледаш в детайлите след този ремонт – бордюри се разпадат, има намятан асфалт върху дърветата… Това са детайлите, които ни куцат. Големият проблем тук е корупцията, като цяло на България, на микрониво в София и в кварталите. Това, че когато нещо бъде изпълнено некачествено, няма санкция или ако има такава, тези, които трябва да проследят затова да бъде наложена, си затварят очите. Не смятам, че трябва да бъдат увеличени данъците. Поне не, докато не се увеличат доходите.

Защо некачествените ремонти се превърнаха в бич за София?

Пак ще кажа – корупцията е обяснението затова нещо. Вероятно някой вади някакви облаги от цялото това нещо.  

Буквално – какви са бъдещите ти творчески планове?

Аз имам страшно много идеи. Имам още няколко идеи за различни инициативи в „Княжево“. Преди години направихме една акция за възстановяване на княжевския стадион. Той беше много занемарен. Акцията протече много добре, тогава пак бяхме в съдружие с район „Витоша“. Там акцията ни още не е приключила. Имахме доста идеи, които към днешна дата не сме ги реализирали. Искаме да направим стадион на историята на „Княжево“. Нещо, за което много си мечтая е „Княжево“ да има музей. Той е пълен с много история и има много неща, които могат да бъдат разказани за хората, които не са от квартала, за децата и изобщо за хората от София и България. Към днешна дата може би няма как да се случи, но това е един от плановете ми.

На стадиона в „Княжево“ искаме да направим един участък от него, който да бъде стадион на историята на квартала. Там искам да сложим пана с известни личности от тук, които са спомогнали за квартала, и които цяла България познава.

Трябва ли, за да се случват нещата, задължително да сме партньори с институциите?

Не, не е задължително. Има едно важно условие, за да правите съвместна инициатива с институциите и това е да имате чуваемост. Ако в района има хора, които не разбират това, което правите, не искат да чуят, това, което им предлагате и не са готови да ви съдействат, то по-добре човек да прави инициатива самичък. Разбира се, когато има чуваемост и вървите в една посока, инициативата може да има по-голям мащаб и точно такъв пример е ремонтът на последната спирка на петицата трамвай. Може би ние щяхме да проведем тази камппания и тази инициатива да се случи, но не толкова бързо и не в този мащаб, който беше.

Кучешката алея в „Княжево“. Тя беше създадена по инициатива отново на нашата група и тя е един много добър пример за това как една идея може много успешно да се реализира. В тази алея предстоят много неща да добавим – кучешки атракциони, осветление и т.н., но сме тръгнали в тази посока.

Без разрешение от институциите обаче каквото и да се направи се води самоуправство?

Точно така е, въпреки, че не смятам, че да боядисаш няколко метални стълба или няколко пейки би могло да се води за самоуправство.

Защо създаде групата „Княжевецъ“?

Провокира ме това, че аз вярвам в това, че хората са способни да променят средата около тях и напук на схващането, че институциите трябва да вършат дадена работа, аз не съм много съгласен с това. Смятам, че човек може да бъде полезен под много форми. Най-важното е да намери съмишленици около себе си, да направи едно ядро от хора, които също като него имат непоносимост към лошата градска среда, децата да растат в една неугледна среда. Причината да направя тази група е да намеря съмишленици, да може да се обединим около едни хубави идеи за квартала и да ги реализираме. Това е абсолютно възможно и е нужно само няколко човека с желание, за да може да повлекат крак и да намерят съмишленици, и да вършат много хубави неща за града.

Работен момент от ремонта на спирката

Как се бориш с хората, които казват, че това са безсмислени неща, не са ваша работа и ви обвиняват, че обслужвате някоя партия?

По принцип винаги има някой, който не разбира това, което правите. Когато човек е  доброволец трябва да се примири с няколко неща. Едното е, че винаги ще има хора, които одобряват това, което прави и винаги ще има хора, които неодобряват. Обикновено хората, които неодобряват, не разбират целия смисъл на това, което вършим. Аз се стремя да не хабя от енерията си да убеждавам такива хора.

Това демотивира ли те?

Стремя се да не демотивира.        

- РЕКЛАМА -spot_img
Владимир Христовски
Владимир Христовскиhttps://www.newsone.bg
Владимир Христовски е заместник главен редактор и журналист в информационния сайт NewsOne.bg. Той има дългогодишен опит, придобит при работата си във вестници, радио, телевизия и информационна агенция. През годините той се насочва към създаването на новини за хората. Христовски вярва, че журналистиката, освен че трябва да информира точно и безпристрастно, трябва да помага и решава трайно проблеми, да бъде в основата на законодателни промени, водещи до качествената промяна на живота на обществото. В NewsOne.bg Владимир Христовски ще Ви информира за актуалното и най-важното от деня в страната, от сферата на Столичната община, образованието, социалната сфера, здравеопазването, иновациите, културата. Също така ще Ви среща с добрия пример, ще съдейства за разрешаването на проблеми и ще Ви среща с интересни и вълнуващи личности. Като запазена негова марка, той ще търси и отговорите на онези въпроси, които малцина журналисти се осмеляват да задават.
Последни новини
- РЕКЛАМА -spot_img
Подобни новини
- РЕКЛАМА -spot_img