fbpx
-8.9 C
София
понеделник | 24.01.2022 | 21:21:00
понеделник | 24.01.2022 | 21:21:00
-8.9 C
София

Левон Хампарцумян: Очаква ни период на икономически растеж и инфлация

Спукване на балон е когато катастрофално цените на всички имоти рязко спаднат, хората да не могат да си покриват кредитите и ние сме далече от такъв сценарий, заяви още експертът

- РЕКЛАМА -spot_img
- Реклама -spot_imgspot_img


Левон Хампарцумян е роден е на 26 декември 1953 г. в гр. София. Дипломира се като инженер-химик. През социалистическите години работи в “Кремиковци” АД и в Централния институт по изчислителна техника. Има 6 патента в сферата на производствените технологии.

Левон Хампарцумян е от пионерите в консултантско-одиторския бранш в България. През 1992 г. с Мартин Заимов създават “Българска одиторска компания” – консултантска фирма, асоциирана в интернационалната мрежа на Coopers&Lybrand. След две години продават компанията си на Coopers&Lybrand. В средата на 1990-те оглавява департамент “Бизнес развитие” на компанията Pricewaterhouse-Coopers, а после се премества в българския офис на Ernst&Young. Прекарва 5 години в Канада, работейки като консултант по проекти с Русия.

През 1997 г. е избран за почетен консул на Канада в София, като заема позицията и по-късно, с изключение на периодите, през които е на длъжности в държавната администрация. В кабинета на Иван Костов, Хампарцумян е заместник-министър на икономиката, а от 2000 г. и изпълнителен директор на Агенцията за приватизация.

През 2001 г. става главен изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на “УниКредит Булбанк”. Той е и заместник–председател на Управителния съвет на БОРИКА и председател на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България.

Понастоящем е и член на Управителния съвет на Института за пазарна икономика, председател на Настоятелството на СУ “Св. Климент Охридски”, член на Настоятелството на Висшето училище по застраховане и финанси и член на Настоятелството на City University of Seattle в България.

Неотдавна става заместник-председател на Управителния съвет на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).

Хампарцумян е носител на множество награди. През 2007 г. фондация „Атанас Буров” му присъжда наградата “Буров” за банково управление. Той е обявяван 2 пъти за “банкер на годината” – от списание Finance Central Europe през 2005 г. и от вестник “Банкеръ” през 2007 г. През 2006 г. списание “Мениджър” му връчва приза “Мениджър на годината”.

Банкерът е носител на Ордена на звездата на италианската солидарност (Ordine della Stella della Solidarietà Italiana) и получава титлата “комендаторе” от президента на Република Италия Джорджо Наполитано през 2008 г. През 2012 г. получава наградата “Мениджър на годината”.

Снимка: личният фейсбук профил на Хампарцумян

Г-н Хампарцумян, ще има ли катастрофални ефекти след премахването на Мораториума за цените на тока, парното и водата за домакинствата?

Няма да има катастрофални ефекти. Ние не сме в катастрофична фаза на развитието си. Дори да има натрупани неефективности в управлението на енергетиката в България плюс един външен шок, който при всички случай е временен и един постоянен шок, който е неправилната холограма на зелената сделка. По-богатите страни могат да си позволят по-бързо да позеленеят. Те така или иначе, ако си затворят атомните централи, както е в Германия, ще трябва да купуват ток от останалата Европа, в съседство има Франция и други държави, които имат ядрена енергетика. Има държави, които все още имат въглища. Би трябвало там да се синхронизират нещата, за да няма такива шокове, защото благосъстоянието на населението трябва да бъде в баланс с позеленяването. Самата дефиниция зелена енергия е идеалистично политическо- популистка, отколкото технологична.

Казват, че мораториумът предсрочно ще бъде отменен. Да не очакваме повишение на цените на електроенергията, така ли?

Не. Цените на енергията ще вървят нагоре, но не така рязко, сигурно ще има едно връщане назад. Същевременно в света виждате, че има инфлационни процеси, които ще се овладеят, за да няма шокова инфлация. Най-вероятно ни очаква един период на икономически растеж, който винаги се придружава с инфлация. Работата на Централните банки е да държат инфлацията в някакви разумни граници.

Очаквате ли инфлацията през 2022 г. да е двуцифрена?

Не, в никакъв случай. Поне прогнозите на ЕЦБ и хората, които се занимават с този проблем, е, че през втората половина на годината инфлационните процеси ще бъдат балансирани. Най-лошият сценарий е стагфлацията, когато имаме стагнация, придружена от инфлация. Да се надяваме, че няма да се стигне дотам. Нито един сценарий не е изключен, въпросът е с каква вероятност той би се осъществил.

На какво отдавате това, че потребителят спестява повече от обичайното? Това проблем ли е за икономиката?

По принцип българинът е спестовен. Общо взето имаме стабилна банкова система, тя е инфраструктура на реалната икономика. Тя не е нещо изолирано. Когато реалната икономика тръгне да расте, банките имат ролята да я подкрепят. Ако няма достатъчно проекти, в които да се инвестират тези пари, те се спестяват. Когато имате шокове като пандемията, хората по естествен начин е добре тези, които имат възможност, да спестяват, и отлагат някои по-фундаментални покупки или инвестиции.

Снимка: Pixabay

Това е ресурсът, който ще подкрепи бъдещото развитие на икономиката и благосъстоянието на хората. Както виждате имотният пазар е показателен, че един куп хора искат едно по-хубаво жилище. Богатството на хората расте, колкото и това да изглежда парадоксално на фона на приказките за криза. Последствията от предполагаемата пандемична криза върху икономиката бяха по-малки в световен мащаб и в България.  

Във време на криза всички очакваха понижаване на цените на недвижимите имоти, а пък там се наблюдава скок? Това логично ли е?

Това е търсене и предлагане. Скокът на цените на имотите е само в няколко града на България, където има повече икономическо активни хора, където има повече възможности да се печели добре. Съответно има търсене и предлагане, което не може да догони търсенето в момента, в което цените растат.

Снимка: Pixabay

Има тенденции, които ако продължат да се развиват по определен начин, биха довели до балон. Но ако след 1 година растежът на цените спре или дори има някакво връщане, това все още не е спукване на балон, а балансиране на пазара. Спукване на балон е когато катастрофално цените на всички имоти рязко спаднат, хората започнат масово и панически да разпродават, да не могат да си покриват кредитите. Ние сме далече от такъв сценарий.

Финансов експерт: Увеличение на банковите такси до 30% | NewsONE

Банките повишиха таксите си. Това логично ли е във времето, в което се намираме?

Финансовите услуги днес са значително по-съвършени, отколкото преди 10 години. Ако преди 10-15 години присъствието на една банка се изразяваше на развита клонова мрежа, днес все повече отиваме в сферата на безналични плащания, дигитални услуги, които изискват разходи от страна на банките. Тези разходи се прехвърлят върху цената на услугите. До момента, в който хората са склонни да ги плащат, да си купуват удобство заедно с по-високите цени.

Не бива да забравяме, че не е толкова далече времето, когато заплатите се изплащаха на каса, което означаваше два пъти в месеца да има опашки и да се блокира работата на фирма или институция. Днес имаме достъп до парите си 24/7. Това струва някакви пари – поддръжката на тези системи, киберсигурност, всякакви други неща, които не са така видими, както един лъскав банков клон.

От друга страна се появяват нови играчи на пазара на разплащанията. Те се опитват да влязат в тази относително безрискова игра и да предложат по-ниски цени. Това ще бъде пак едно състезание между търсене и предлагане.

Повишаващите се такси правят ли непривлекателни банките за хората и карат ли ги да се отказват от тях?

Не бих казал, че са непривлекателни. Алтернативата на това човек да си държи парите в банка са дюшеци, буркани. Там разходи нямате, но имате рискове, че може някой да ги открадне, да се наводнят или да изгорят. Те показват, че част от парите, които плащаме на банките за услугите, ние си купуваме и определена доза сигурност.

Нараства ли търсенето на кредити?

Има известен ръст. Той основно е базиран на ръста на ипотечния пазар. Доста хора вземат кредити за ремонт на жилища, когато става дума за физически лица. Когато става въпрос за инвестиции – икономически растеж в света, в Европа и пренареждането на веригите за производство и доставка би трябвало да създадат определени шансове за България ние да си намерим едно по-добро място в новата подредба на света.

Каква 2022 година да очакваме по отношение на икономиката и банките?

Надяваме се най-после тези пандемични въздействия да намалеят значително и да имаме икономически растеж. Очакванията на света са за растеж. Обикновено след всяка война, пандемия и други има един естествен стремеж хората да компенсират с лично потребление, с инвестиции, с развитие, с пътувания.

Няма да бъде точно светът, който загубихме през 2019 година, но имаме всички предпоставки да се надяваме да бъдем успешни.

В новата история на България след Освобождението, в края на XIX в. до ден днешен България никога не е била по-богата. Как е разпределено богатството вече е друг въпрос, но ние имаме предпоставките да бъдем с един по-висок жизнен стандарт, да имаме една по-добре подредена икономика с добри връзки с останалата част на света и да може да предлагаме стоки и услуги, които светът да иска.

Въпреки това ние сме бедни, в сравнение с най-развитите страни в Европа, но бихме могли да направим дългосрочни и устойчиви усилия да не сме в тази позиция. Това обаче не става с два декрета на правителството или някакви масирани помощи и планове за възстановяване. Трябва да се стимулира предприемчивостта, трябва да се подобри образованието, трябва да се подобри и да се направи по-ефективна и предсказуема средата за бизнес и всички други неща, които са характерни за развитите държави.

- Реклама -spot_imgspot_img
Владимир Христовскиhttps://www.newsone.bg
Владимир Христовски е журналист в информационния сайт NewsOne.bg. Той има дългогодишен опит, придобит при работата си във вестници, радио, телевизия и информационна агенция. През годините той се насочва към създаването на новини за хората. Христовски вярва, че журналистиката, освен че трябва да информира точно и безпристрастно, трябва да помага и решава трайно проблеми, да бъде в основата на законодателни промени, водещи до качествената промяна на живота на обществото. В NewsOne.bg Владимир Христовски ще Ви информира за актуалното и най-важното от деня в страната, от сферата на Столичната община, образованието, социалната сфера, здравеопазването, иновациите, културата. Също така ще Ви среща с добрия пример, ще съдейства за разрешаването на проблеми и ще Ви среща с интересни и вълнуващи личности. Като запазена негова марка, той ще търси и отговорите на онези въпроси, които малцина журналисти се осмеляват да задават.
Video thumbnail
ONEpodcast.live представя: "Попитай журналиста" с Владимир Христовски
01:32:10
Video thumbnail
"Без граници" - Епизод 4: доц. д-р Мартин Крупев за границите, авторитета на лекарите и още ...
47:37
Video thumbnail
АГОРА (Еп. 5) Михаил Кунчев за литературата и приключенията (Част 2)
45:35
Video thumbnail
Джаф-джаф с Драго Симеонов: Веселият Торбалан (епизод 4)
06:13
Video thumbnail
Едно интервю на Искра Ангелова с екипа на българското предложение за Оскар "Страх", епизод 3
01:06:10
Video thumbnail
Попитай журналиста (епизод 1): Протестът на ПП "Възраждане"
01:46:15
Video thumbnail
"Без граници" - Епизод 3: Зуека за телевизията, театъра, рисуването и живота в чужбина
56:41
Video thumbnail
Агора (еп. 4): Номадът Михаил Кунчев, който препуска през историята в търсене на същността ни
01:05:28
Video thumbnail
Джаф-джаф с Драго Симеонов: Сет пойнт с чек пойнт (епизод 3)
05:34
Video thumbnail
Лексиконът на Искра: "Няма нищо по-смешно от нещастието" (епизод 1)
33:51
Video thumbnail
Агора: Руслан Трад за кризата по руско-украинската граница (епизод 3)
48:54
Video thumbnail
Джаф-джаф с Драго Симеонов: Просто ей така (епизод 2)
06:56
Video thumbnail
Лексиконът на Искра: "Много е гадно да си жена" (епизод 2)
01:02:11
Video thumbnail
Без граници: За българите в България и българите по света (епизод 2)
51:52
Video thumbnail
Агора: Да разбереш македонец! Когато Вие ние обиждате, Ние реагираме (част 2)
41:06
Video thumbnail
Джаф-джаф с Драго Симеонов: ТикТок-ът на културата (епизод 1)
07:23
Video thumbnail
"Без граници", епизод 1 - Разговор с Петър Пунчев, гражданин на света
47:04
Video thumbnail
Агора: Да разбереш македонец (част I)
59:46
Последни новини
- Реклама -spot_img
Още новини
- Реклама -spot_img

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук