Служебното правителство, а не Европейската комисия, изисква промени в Прокуратурата. Това заяви зам.-главният прокурор Красимира Филипова, която представи позицията на институцията, свързана с Плана за възстановяване и устойчивост. На представянето на мотивите не присъства главният прокурор Иван Гешев.
Според нея реформирането на прокуратурата и мерките за по-голяма отчетност на главния прокурор нямат общо със стабилността и социално-икономическото възстановяване на България. Европейските институции не ги изискват в Плана за възстановяване, но служебното правителство ги е записало, с цел да ги използва за натиск върху държавното обвинение, коментира тя.
В нея се посочва още, че ръководството на Прокуратурата на Република България категорично се противопоставя на опитите за обвързване на неуспехите на законодателната и изпълнителната власт с функциите на прокуратурата и фигурата на главния прокурор.
Зам.-главният прокурор коментира, че политици се опитват да „внушават, че развитието и просперитета на българската държава зависят от личността на главния прокурор. Вместо да се търсят решения на реални проблеми, вниманието на обществото се фокусира върху главния прокурор. Целта е манипулиране на общественото мнение, с цел отстраняване на главния прокурор и овладяване на прокуратурата, смята тя.
„Твърди се, че България ще загуби милиарди евро заради липса на отчетност на главния прокурор. Както и че се изискват мерки в тази насока. Европейските институции не могат да поставят изисквания за конкретни мерки. Несъстоятелни са внушенията за изключителната необходимост за реформи в Прокуратурата и в частност за отчетността на главния прокурор. Подобни мерки няма как да стоят в основата на социалното и икономическо развитие на България и няма как да бъдат поставени от европейските институции”, каза Филипова.
Тя посочи, че част от мерките вече са налични в законодателството, а други противоречат на Конституцията и са формулирани по начин, който ще доведе до невъзможност за изпълнение в близко бъдеще. По този начин липсата, забавянето или намаляването на парите от Европа ще се обясняват с прокуратурата и ще се превърнат в повод за натиск, смята Филипова.
„Прокуратурата няма да позволи да се използва като оправдание за несполуките на законодателната и изпълнителната власт“, подчерта зам.-главният прокурор.
Тя напомни, че само в условията на взаимодействие между трите вида власти е възможно постигането на върховенството на правото и реализирането на приоритетите на българската държава.
Позицията на Прокуратурата на Република България ще бъде изпратена на Европейската комисия, на Европейския парламент, на посолствата на държавите – членки на Европейския съюз, на посолствата на САЩ и на Обединено кралство, се посочва още в документа.