-0.5 C
София
петък | 03.12.2021 | 05:50:14
-0.5 C
София
петък | 03.12.2021 | 05:50:14

Кирил Петков в разговор с Искра Ангелова: „32 години гледаме фалшив куклен театър!“

В Рубриката на CultureONE „ИЗКУСТВО на политиката“ ще говорим с нашите представители в Парламента за... изкуство. Кои са любимите им книги, музика, театрални представления и филми? За културни политики, образование, наука, спорт, пътешествия, философия и други интересни работи

- РЕКЛАМА -spot_img
- Реклама -spot_imgspot_img

Той не може да остане незабелязан – изглежда модерен, образован, цивилизован, градски, съвременен, прям. Отдавна не се бяха появявали хора като нас самите в политиката – удивени сме. Всички го харесаха и затова веднага беше нападнат много яростно. Излезе внезапно на сцената и без никакво усилие влезе много добре в главната роля. Иска да спре изцяло корупцията, иска да върне достойнството на пенсионерите ни, на нашите майки, бащи, баби и дядовци, иска да приема в партията си само хора, които имат видими сметки и са членували само веднъж в друга политическа сила… Too good to be true. Срещам го пред автобуса на партията му, в слънчевия следобед на 11 ноември през 2021 г., когато светът е в криза и се променя пред очите ни. Той е весел, усмихнат, организиран и готов да говори. За всичко. Човек, с когото се разбираш с една дума, професионално. Не шикалкави, не гледа в земята, не увърта, не е груб, нито фамилиарен. Отвикнали сме от такива хора в политиката, определено. А на мен винаги ми е било интересно какви са те, когато не ги следят камерите – как живеят, какво четат, с какво се занимават, какво слушат.

Но… проблемът е, че тук никой вече не вярва на никого. Преминали сме такъв праг на търпимост, че хората не просто не слушат думите, те и на делата нямат вяра. Живеем най-голямата криза на демокрацията, на политическото представителство изобщо след социализма, политиците се налага да стават все по-изобретателни в търсене на нови изразни средства. Този обществено-културен феномен се задълбочава и докато хората все повече губят интерес от изборите и политическите „игри“, и защото се опитват да оцелеят на чисто битово ниво, на терена се появиха много нови и интересни играчи. Подозрението за „задкулисие“ и за нова „схема“ обаче остава. Голяма сила на духа трябва, за да се удържи на огромното недоверие, да се надмогне. И да се вдъхне надежда.

Кирил Петков преподава безплатно курсове от Харвард на български студенти

Искра Ангелова:

Вие сте завършили магистратура в Харвард – университетът, който отглежда лидерите на света, живяли сте в Канада… Защо се върнахте? И ние, моето семейство се върнахме от чужбина, аз от Щатите – уж да помагаме да се развива България, да работим, да се реализираме тук, където се чувствахме най-добре и мислехме, че ще има нужда от нас – а сега вече се чудим как да емигрираме. Искаш да променяш средата, но в един момент осъзнаваш, че тя не ти дава, тя не иска да я променяш, а и не можеш сам. А най-непоносимото усещане е, че децата ти растат в това цялото – в този безнадежден, нечестен, мърляв разпад. Можещите и знаещите бяха постепенно изтикани в ъгъла и им бяха отнети всички възможности. По този начин се чувстваме много хора. Вие с кой акъл потегляте с това влакче на ужасите? То у нас няма happy end.

Кирил Петков:

Сега имаме шанс, наистина вярвам, че имаме шанс, ние наистина направихме пробив. То е политически арбитраж почти, който ни дава шанс, вълна е. И хората, с които се заобикаляме са безкомпромисни, поне сред хората, на които ние разчитаме нямаме един компромис. И средствата, с които се финансираме са с нула компромис, няма кой да ни вдигне телефона и да ни каже каквото и да било.  

3.11.1989, Първият митинг на Екогласност, снимка: Иван Бакалов
3.11.1989, Първият митинг на Екогласност, снимка: Иван Бакалов

10 НОЕМВРИ

Искра Ангелова:

Вчера беше 10 ноември, вие спомняте ли си къде бяхте на 10 ноември, 1989 година? Защото знам, че баща ви е бил един от основателите на дисидентската тогава Екогласност. Аз бях на 16 и бях тайно на първия им митинг, защото нашите отидоха сами и ми казаха, че е опасно и че ще ни снимат… Вие къде бяхте?

Кирил Петков:

Аз съм бил на девет години. Трети клас.

Искра Ангелова:

А имате ли спомен от този момент?

Кирил Петков:

Да, всъщност имам спомен. Спомням си как в гарсониерата в Зоната се връщаха нашите – много разпалени, много развълнувани, с много голяма надежда. Помня живата верига пред Парламента… В кино „Петър Берон“ тайните срещи…

Искра Ангелова:

Вашите тогава преподават литература и биология, нали? Сигурно и у вас се е четяло руското перестроечно „Огоньок“…

Кирил Петков:

Да, точно така, някакви фотокопия на някакви текстове се въртяха… и всичко това беше една огромна надежда. Но това, което за съжаление виждам, че е станало, и което донякъде можеше да се очаква е, че когато тогава имаш една система с много ясен политически елит, няма шанс тези хора, държейки и службите, и парите, и държавата, в един момент просто да кажат: „Я, там едни протестират на улицата, дай да им прехвърлим цялата власт!“ Няма как да стане.

И всъщност оттогава започва според мен това, което се видя през годините – фалшивият куклен театър. Фалшивият куклен театър представлява следното – същите тези хора и техните служители са продължили да държат властта. Как става кукленият театър? Те финансират едни политически партии, а политическите партии са като едни маркетингови компании – има лоши, добри, всякакви – точно като в един куклен театър, и накрая, когато успеят да вземат гласовете, хващат публичния ресурс през този модел на демокрацията и този публичен ресурс се раздава на инвеститорите в този политически процес. Това е, което ние счупваме в този момент. Ние нямаме политически инвеститори. Те затова не знаят какво да ни правят. Ние сме си инвеститорите и нашите най-добри приятели са, те даже не са инвеститори – те са политически филантропи. Хора, които не очакват възвращаемост от тази работа. Това е първото.

Второто е, че никой от хората, които вкарваме в тези листи не иска да е политик. Това е другата зависимост, която може човек да има – когато си мечтае да е политик…

Искра Ангелова:

Когато не е реализиран в професията си и иска бързо да забогатее, да блесне…

Кирил Петков:   

Да, представяте ли си колко е страшно, ако не сте реализирана, а изведнъж сте блеснала в политиката – колко ви е страх да не се върнете обратно! Там, откъдето сте тръгнали. Така че, махайки всички тези политически зависимости аз се надявам, че имаме шанс да счупим този модел и да сложим България на нов коловоз.

Кирил Петков с Любомир Попйорданов и Мирослава Петрова, кампания октомври 2021
С Любомир Попйорданов и Мирослава Петрова, кампания октомври 2021

ВСИЧКИ ЛИ СА МАСКАРИ?

Искра Ангелова:

Обаче имате ли достатъчно съюзници, които да мислят като вас? Защото ми се струва, че този стар, порочен модел тече в кръвоносната система на повечето партии в Парламента…  Вярно, появиха се – уж да борят статуквото – едни шоумени, които бяха създадени от мейнстрийм медиите и са живото доказателство за това, че като владееш медиите – владееш всичко. Оказа се обаче, че те само внасят шум в системата… Та въпросът е: ще имате ли достатъчно можещи, знаещи, честни, почтени хора – вие използвате много често тази дума – които влизат в политиката не за да „намажат“ и „облажат“, не за да „захапят кокала“? Има огромно недоверие сред хората към политиката вече – включително сред моите приятели. Много си мислят, че и вие сте някаква поредна „схема“, че и вие сте „проект“ – имаше вече такъв юпи-проект в началото на новия милениум.

Кирил Петков:

Така е. Ами знаете ли, когато Ник Събев извади бележка, че е платил 200 милиона на държавата като данък, а фирмата му е един милиард – как точно купувате такъв човек? Не може. Аз не съм с неговите размери, но ето – в момента сме на Джъмбо плаза – проект, който съм започнал от една ливада, осъществил съм го и съм го продал.

И през последните 8 години данъците към държавата са ми 5 милиона. Това означава, че аз съм направил доста сериозен приход от бизнес, който е абсолютно честен, независим от държавата, няма нищо общо – и мен не можеш да ме купиш. Няма как. Това няма цена.

И Асен Василев – прави всичките самолетни билети в Китай – и него не можеш. Събираме хора, които да не могат да бъдат купени. Те затова сега се чудят какво да ни правят. Не знаят. Някакъв конституционен съд се опитаха да въртят, но и това не проработи – даже ни вдигна рейтинга. Така че те имат проблем, а ние имаме възможност.

Кирил Петков, снимка: личен архив
Кирил Петков, снимка: личен архив

НАСТОЛНА КНИГА

Искра Ангелова:

Какви книги четете, когато имате нужда от малко храна за ума, от провокация, ако изобщо ви остава време напоследък?

Кирил Петков:

Това е едно от нещата, които ми липсват в момента. Особено през последните няколко месеца чета само неща, които ми трябват за дейността в момента. Какви книги обичам? Примерно Умберто Еко много го харесвам.

Как се пътува със сьомга, Умберто Еко
18% сиво, Захари Карабашлиев
Конкурентна стратегия, Майкъл Портър

Една книжка, която не е много популярна на Умберто Еко е “How to travel with a salmon?” или „Как се пътува със сьомга?“

Други хора като Сапалски, Monkeyluv. Не знам дали е преведена – аз ги чета на английски, в оригинал. Той пък е един станфордски професор, който свързва биологията с начина на действие – това е един от най-добрите генетици в Станфорд. Но го е направил на литература и е ужасно смешно. Това е тип книги, на които много се кефя. Български автори – на Карабашлиев обичам книгите, “18% сиво” ми е любима, до последно ме държа, си спомням, докато разбера какво става след цялото това пътешествие, което се случи по време на книгата.

Чета и литература, която е професионална и също ми е много важна за развитието – например „On competition” – „Конкурентна стратегия“ на Майкъл Портър. Това ми е любима икономическа книга, тя не е учебник, тя е изчистена мисъл. Нямам време да прочета всичките книги, които искам. Но от друга страна си мечтая един ден, когато свършим…

Искра Ангелова:

… да отида на Корал…

Кирил Петков и съпругата му Линда, снимка: facebook

КОРАЛ, КАЙТЪТ И ДЮНИТЕ

Кирил Петков:

Да, това ми е любимото. Ако трябва да призная кое е любимото ми време – да отида на Корал, да съм покарал кайт малко и да няма вятър, и просто да си чета под чадъра.

Искра Ангелова:

Слухове се носят как карате кайт и сноуборд, бяхте един от хората, които търсиха до последно Боян Петров в Хималаите, успяхте да запазите няколко от любимите ни плажове от концесия…

Кирил Петков:

Поне да не си унищожаваме дюните. Не са останали толкова много. Имаме три плажа за природосъобразен туризъм, едвам едвам ги измъкнахме от ръцете на местния бизнесмен, който искаше да построи стотици квадратни метра върху дюните и местният кмет питаше дюните дюни ли са… Ами дюни са, да.

И това беше едно от хубавите неща, които се случиха по време на служебното правителство – нещо, за което се борехме десет години, сега за три месеца се реши – вече дюните са дюни на Корал…

Искра Ангелова:

А Велека?

Кирил Петков:

Това разбрах – слонът се яде на хапки. Значи, ако се отворим всичките фронтове едновременно – не става. Ако ги борим едно по едно – ние даже се смяхме с приятели: добре, 800 метра са спасени, останаха само 110 000 квадратни километра зад плажа Корал.

Но работим. Въпросът е, че се случват нещата. И сега вярвам, че има вълна, която ще позволи на тези хора, на които просто им е писнало да гледат какво се случва с целия потенциал на България – да действат, да се включат.

И разбрахме, че не става с протести. Ние ходихме на протести 2013-та, ходихме на протести срещу Гешев, ходихме на протести 2020-та…

Искра Ангелова:

И през 1997-ма ходихме на протести, изобщо – целият ни живот мина в протести май?

Протест за Пирин. Снимка от профила на Кирил Петков във facebook
Протест за Пирин. Снимка от профила на Кирил Петков във facebook

Кирил Петков:

Сега е време да се влезе, имаме директна възможност отвътре да сменим цялото нещо и вярвам, че има достатъчно хора, които мислят по този начин. И сега само трябва да излязат да гласуват.

Кирил Петков и семейството му,  снимка: личен архив
Кирил Петков и семейството му, снимка: личен архив

МЕДИИТЕ

Искра Ангелова:

Коя радиостанция слушате в колата си?

Кирил Петков:

„Хоризонт“ в интерес на истината, защото това е в малкото свободно време, което имам напоследък и искам да се информирам със сравнително добри новини и сравнително добри предавания. Хора като Силвия Великова например – нея я слушам много внимателно. Това ми се струва, че е сравнително свободна медия. Също и „Дарик“ слушам – също има добри предавания. Тези двете. А някой път просто си пускам Energy, за да чуя някой стар хит отпреди някоя и друга година.

Искра Ангелова:

Ние сме на 112-то място по свобода на медиите и печата според „Репортери без граници“. Лошото е, че ако досега това беше разговор за някакъв лукс, който да имаш или да нямаш – плурализъм в медиите – нали има интернет, социални мрежи, все пак, можеш да се информираш, ако толкова искаш… то днес това се превърна във въпрос на живот и смърт. Защото, ако една държава няма професионални и независими медии, които да спазват висок професионален стандарт, те започват да облъчват населението с откровени лъжи, конспирации и дебати дали земята е плоска например, публиката много се влияе и ето – не иска да се ваксинира, съмнява се в науката. Само в България. Т.е. имаме проблем с медиите. Вие какво бихте направили в следващия парламент, в следващото правителство, за да освободите медиите в България?

Кирил Петков:

Знаете ли откъде идва зависимостта? Аз не го разбирах, сега започнах да го разбирам. Голяма част от средствата за медиите идват през някакви държавни поръчки и през държавни органи. Всъщност голямата зависимост на медиите от публичните средства ги прави зависими. Проблемът ни е от една страна, че пазарът ни е малък и няма достатъчно частни средства. От друга страна на политиците им е удобно да финансират през някоя и друга програма, през някое и друго министерство някоя медия, за да им осигури комфорт и така се получава това. Всъщност зависимостта не е толкова директна, колкото си мислех едно време – просто някой ги притежава и им казва какво да правят – то е един огромен пазар и се оказва, че много от медиите, за да оцеляват са готови да се поддадат на зависимост, защото си казват: зависимост, не зависимост – трябва да се оцелява.

Сега, първият начин, по който може това да се промени е да има много ясен, прозрачен държавен регистър кои държавни средства в кои медии отиват. Защото естествено има програми, чиито средства са предназначени именно за медии, но процесът на разпределянето им трябва да е много ясен. И да има такъв общ портал, в който да се вижда коя медия какви средства е получила – това ако стане абсолютно прозрачно – това ще е първата стъпка към независимостта. Защото тогава на всеки ще е ясно като пише някой нещо – защо го пише и откъде е взел пари. Това е първото.

Второто: не трябва да има статии без автор. Това аз бих го сменил, ако зависи от нас, като закон – всяка статия трябва да има автор. Така че, примерно като се напишат някакви глупости или фалшиви новини, ако няма автор – да може да се съди самата медия. А ако има автор и той е написал някакви глупости – този автор трябва да носи отговорност за това, което пише. Например в ПИК в момента 70% от статиите са за мен, но няма автори. Така че – яснота на публичните средства, яснота кой е авторът отзад.

Искра Ангелова:

И, може би, контролиращият електронните медии орган СЕМ да бъде някак по-обществен, съставен от широка палитра утвърдени експерти и журналисти, да се избира от обществото, а не от политическите партии на власт, както е сега? Той сега е и много малък.

Кирил Петков:

Той няма и бюджет, той няма и хора, той няма ресурс. Всичките контролни органи на България в момента са оставени без ресурс и без хора, и без бюджет. Това не е само в медиите – това е и в Агенцията по горите, това е и в земеделието, това е и във финансовия контролен орган, просто в момента имаме една държава с псевдо-контрол, без контролни органи.

Кирил Петков по време на кампанията
Кирил Петков по време на кампанията, личен архив

ИЗКУСТВО НА ПОЛИТИКАТА

Искра Ангелова:

И изкуството е почти без бюджет, ама това е така от много години. А това са ваши естествени съюзници ми се струва – хората на изкуството, на науката, учителите, интелектуалците, преподавателите… те са натикани от няколко поредни правителства в един много унизителен ъгъл. А знаете, че в момента най-големите световни награди България получава заради живите си изкуства – дали ще е в киното, в литературата, в театъра, в операта, над 20 световни оркестъра имат концертмайстори-българи… Живите ни артисти са един безкрайно ценен капитал.

Обаче, за съжаление, който от тях е успял – е избягал. Защото тук условията на живот за хората на изкуството са чудовищни, една продавачка в Лидл е по-добре в икономическо отношение. Дали си на щат или на свободна практика – няма значение, ти не можеш да си храниш децата, макар да си талантлив. На хората на изкуството се гледа като на някакви постоянни мрънкачи, които са на държавна хранилка, ами то цялата държавна администрация, всички лекари, учители, полицаи… те също са на държавна хранилка, ако гледаме така. Изобщо функцията на държавата каква е? Да ни пази, да ни лекува, да ни образова, да ни цивилизова, да ни прави по-културни и чак тогава да ни санкционира. А у нас сякаш само последното важи, и то – само за някои. А и след 100 години, дай Боже да си спомнят за вас, но никой няма да помни кой е бил кмет, министър или директор – ще останат завинаги имената на Яворов и Багряна, на Гена Димитрова, на Рангел Вълчанов, на Владимир Димитров-Майстора, на Тодор Колев и Невена Коканова, на Сашо Морфов…

Кирил Петков:

Дааа, страхотно харесвам представленията на Сашо Морфов.

Искра Ангелова:

Ами да, ама го изгонихме от България, той се озова в ролята на неговите Хъшове… Явор Гърдев, Теди Москов… Ние имаме невероятно богата култура. Как ще ѝ помогнете в следващия парламент и правителство?

Кирил Петков:

Първото нещо е: трябва да увеличим бюджета за култура. Точка.

Но това трябва да го направим по умен начин – да се даде възможност да не се финансира изкуството само с директни субсидии, а да е и косвена подкрепата. Какво, ако например отпуснем бюджет на всички училища да водят учениците на театър? Това дава две неща – първо: дава повече средства за театър и второ: дава избор на учителите на коя пиеса да ги заведат. Така че не убиваме конкурентното начало в културата, защото единият от страховете е, че всичко, което е със 100% държавна подкрепа и особено тези, които получават най-големите средства, са най-приближени до властта, а не най-талантливи.

Кирил Петков с млади учени, CASI, снимка: facebook
Кирил Петков с млади учени, CASI, снимка: facebook

Друго: за младите хора в културата и изкуството трябва да има възможност и те да се реализират. Не е нужно да чиракуваш 20 години някъде, за да можеш да имаш име. Може би, ако си млад талант, трябва да имаш достъп. Ако направите най-готината пиеса, ами може би учениците ще искат да ходят там, на базата на такъв бюджет.

Третото нещо, което си мисля, и това го научих от Кристо и Жан Клод в един директен разговор, както си говоря с вас: много е важно да се мислят и бизнес модели около културата. Знам, че тези неща не идват естествено. Но както ми каза Кристо – единственият начин да бъда напълно независим в моята професия е, че съм отказал да се финансирам от каквито и да било програми. Аз мога да откажа на City of New York ей така. И аз го питам как го прави. И той казва: „Включих пазара в моето изкуство, без той да ми влияе на изкуството.“ Питам го: „Как?“ И той ми казва: „Рисувам 10 различни проекта и парите от картините, които продавам, инвестирам в развитието на един проект. И така давам на пазара да избере кой проект да се случи. Защото който продава най-много – той е. Накрая, като се избере проекта, цените на картините ми скачат 20 пъти, когато той се реализира – като едно бебе, което се ражда.“ И казва: „По този начин аз си увеличих пазара за моето изкуство – идеята ми беше то да стане интересно не само за хора, които са експерти в културата, но да събира и други. И се събра огромна група, която започна едва ли не да залага кой от десетте ми проекта ще се осъществи.“

Сега. Това е негов специфичен модел. Но ние не трябва да изключваме тази взаимовръзка. Даже с проф. Минеков си говорихме за Музея на модерното изкуство зад Хилтън – да дадем това пространство на млади хора на изкуството да си правят своите изложби там, например на всеки 2 седмици, но не само да ги излагат, а и да ги продават там. И част от тези приходи да се връщат при тях, и едновременно с това да направим и курсове по предприемачество в културата. Ще може всеки млад човек, който излага там, да доведе поне 50 приятели, а в момента там имаме 4 посетителя на седмица. 4 души, представяте ли си??? Но 120 милиона искам да сложа повече в бюджета на Министерство на културата.

Кирил Петков, снимка: личен архив
Кирил Петков, снимка: личен архив

Искра Ангелова:

Разбирам ви много добре, защото като американски възпитаник вие сте предприемач. Не ви доразбрахме явно, когато цитирахте примера с Кристо първия път. Моето опасение обаче е, че понеже пазарът тук е много малък – ако искаме отново да слушаме някоя от симфониите на Бетовен или да гледаме пиесите на Шекспир с 20-30 човека на сцената, вместо главно чалга – няма как да се издържа това от пазара. Не само е малък, а и цените на билетите са много ниски. Високото, професионалното изкуство беше унищожено от предишните правителства, като се обвърза продажбата на билети с дотацията от държавата. И горките колеги тръгнаха с лек декор, с по един дюшек по села и паланки, по двама, по трима, с някоя комедия – да гастролират. Няма как да се самофинансира изкуството. Вижте Полша, Чехия, Германия, Франция, Австрия. Огромни пари се наливат в култура, защото иначе – ето ви го шоуто е в Парламента. Съгласен ли сте?

Кирил Петков:

Категорично съгласен. Бюджетът трябва да се увеличи, аз с това започнах. В моята глава едни 120 милиона допълнително трябва да се насочат към културата.

Искра Ангелова:

Но защо не и да се повиши предприемаческата култура?

Кирил Петков:

Едновременно.

Искра Ангелова:

И в малките населени места да се назначат едни страхотни, млади мениджъри и предприемачи, които да вдигнат културните институти там, вместо те да се закриват?

Кирил Петков:

И самите хора от културата… аз това го видях – хората от науката се оказаха по-добри предприемачи от предприемачите. Ако се научат. Аз правя това в моя курс. (бел.а. Кирил Петков и Асен Василев съвсем безвъзмездно преподават курсовете, които считат за най-важни от Харвард на български студенти.)

Той например е директор на театър – ами той сега какво и как продава – само театъра като традиционно изкуство. А той може да вкара и новите канали – YouТube, Instagram, Facebook, да се опита да го разтвори, да го разчупи…

Ние знаем, че държавата трябва да застане зад тях, защото не могат да се справят сами. Но пък тези, които успеят да счупят традиционния модел – този театър, който не се е променил 100 години, те ще измислят как той да се внедри в новите комуникационни канали.

И така първо: ще стане по-интересно за всички, и второ: така най-талантливите ще имат реални успехи и те ще станат модел за подражание. Защото, ако видиш, че един млад режисьор не само е невероятно талантлив, не само успява да прави много интересно своите пиеси, но става успешен и като предприемач, тогава, ако си млад човек в културата, вече не ти е толкова безнадеждно и не си казваш: „Ох, трябва да завися от държавата и ще взимам едвам 900 лв.“, а си казваш: „Искам да стана като него!“ Така че много ми се ще и това ще стане – да поканим хора от културата да взимат с нас тези решения и да реализираме заедно тези идеи.

Искра Ангелова:

Напълно съм съгласна. Но това ни връща пак при медиите – ами през последните 3 години на големите медии реално им забраниха да говорят за изкуство под претекста, че било скучно, че не било рейтингово. Това отдавна се случва – аз самата станах жертва на тази забрана. Но ето че именно рубриката за култура в тази нова медия NewsONE, която пиша има най-много четения, в пъти повече, така че собствениците ще създадат специален хъб за култура – CultureONE. И тук искам да извикам много силно от радост, скъпи медии и политици, да обявя най-официално, че културата е много IN, модерна и търсена е. Т.е. може би е крайно време и медиите, и политиците да разберат, че хората изобщо не са толкова глупави – наопаки, любознателни и знаещи са, че ги подценяват и че има глад за култура, не обратното.

Но, в този ред на мисли – каква музика слушате, коя група, стил, кой е любимият ви български изпълнител?

Кирил Петков:

Теодосий Спасов. Той ми е най-любимият български музикант. Етно джазът, примерно Gypsy Wedding направо ми пълни душата. Когато съчетаеш корен и импровизация – разливам се. От по-модерните – един човек, който е вече в листите ни, Ицо Хазарта ми беше любим като певец и като група – Ъпсурт – от доста време. И той ми показа, че един човек, който прави успешно изкуство има смисъл в обществото, и е успешен и като бизнесмен даже. Т.е. човек като него, който съчетава тези три неща може би ще стане заедно с нас и общественик, който ще има роля в образователната система на България – защо не. Такива примери са много готини.

Кирил Петков, снимка: личен архив
Кирил Петков, снимка: личен архив

ЕПИДЕМИЯТА

Искра Ангелова

Обаче всичко това тече по време на огромната световна здравна криза Ковид. Какво според вас предстои да се случи с човечеството в близко бъдеще? Вие самият кога виждате излизането на света от този дистопичен „роман“ с елементи на хорър? И най-смелите прогнози на Оруел, Бредбъри, Замятин, Айн Ранд и Дейв Егърс (авторът на „Кръгът“) бледнеят пред онова, което се случва пред очите ни… Какво мислите ще се стане в бъдеще?

Кирил Петков:

Проблемът е, че имаме вече отговор на задачата, но не успяваме да го комуникираме към достатъчно много хора. В момента Израел вече няма проблем с Ковид, това свърши, това е зад тях. И се надявам, че и ние ще успеем да направим една хубава промоционална и информационна кампания по някакъв доста по-ясен начин, така че първо да убедим самите лекари, джипитата, че те трябва да се ваксинират и те трябва да разясняват ваксинирането и след това се надяваме, че и самите хора ще го направят. Защото, когато нямаше отговор на задачата – беше страшно. Сега има отговор с тези ваксини и ние мислим да го използваме.

Искра Ангелова:

Т.е. не мислите, че ще бъдем свидетели на края на света?

Кирил Петков:

Не, в никакъв случай. Надявам се, че ще бъдем свидетели на това как България най-после успява да изпълни поне част от потенциала, който има.

- Реклама -spot_imgspot_img
Искра Ангеловаhttp://www.newsone.bg
Искра Ангелова е българска журналистка, актриса, преводачка, продуцентка и писателка. Тя завършва с отличие 22-ра гимназия в София и печели Националната олимпиада по литература, с което е приета в специалност Българска филология в СУ „Климент Охридски“. Междувременно я приемат и в специалността Актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ в класовете на проф. Димитрина Гюрова и Пламен Марков, и на Леон Даниел, Ивайло Христов и Меглена Караламбова, както и в специалността Театрознание. Искра завършва едновременно актьорско майсторство и българска филология. Две години е на щат в Сатиричния театър, играе в няколко представления там, както и в театър „Сълза и смях“, води различни детски и младежки рубрики в БНТ и участва във филми на Студио „Екран“, както и в рубриката „Телевизионен театър“. Прави първите си интервюта като журналист за сп. „Театър“. През пролетта на 1996 г. тя спечелва стипендията Фулбрайт на американското правителство и през 1997 г. заминава, за да учи телевизионна и радио журналистика в университета „Емерсън“ в Бостън, САЩ. Докато следва, Искра се явява на кастинги и играе Нина Заречная в „Portal Theatre“ в Бостън, както и снима в няколко филма. След като завършва магистратурата си и стажува като репортер в местните канали на NBC и ABC News в Бостън, тя се явява на интервю за втори продуцент на сутрешния блок на CBS в Ню Йорк и го печели. Там Искра отразява войната в Косово, прави репортажи за престрелките в училищата, ураганите и др. горещи новини, подготвя интервютата с актьори като Дъстин Хофман, Глен Клоуз и Хю Грант, режисьори като Мартин Скорсезе и музиканти като Уинтън Марсалис и Марая Кери, но големият ѝ пробив е интервюто с беглец от ФБР, по което известното публицистично предаване „60 минути“ на телевизията прави цял епизод. Поради регламента на Фулбрайт, Искра трябва да се върне в България. Тя се явява на интервю още във Fox News в Ню Йорк и така става един от създателите на сутрешния блок на bTV “Тази сутрин“ в България, където е водещ. Между 2002-2005 г. Искра е главен редактор и водещ на сутрешния уикенд блок по Нова телевизия „У нас“. От 2005 до 2019 г. тя е главен редактор, сценарист и водещ на културното токшоу по БНТ „Нощни птици“, където е канила най-изявените, интересни и свободомислещи хора на изкуството у нас, както и световни звезди от ранга на Вим Вендерс, Джон Лоутън, Серджо Кастелито, Маргарет Мацантини, Джон Савидж, Лоренцо Ламас и др. През 2019 г. предаването е спряно с неясни мотиви. Междувременно Искра е автор на няколко документални филма за писателките Лаура Ескивел, Елиф Шафак и Юлия Кръстева, като вторият ѝ филм за Кръстева „Кой се страхува от Юлия Кръстева?“ открива фестивала „Master of Art“ през 2017 г. и е показан в рамките на LIDF – London International Film Festival – в Лондон и Париж. Тя е съосновател на „Общество Айн Ранд“ в България, както и редактор на „Атлас изправи рамене“ на авторката. През последните 2 години Искра работи над онлайн интерактивна енциклопедия „Мамапедия“, която става сайт на годината за 2020 г. според публиката на bgweb.bg. Искра Ангелова е горд носител на наградата на Съюза на българските журналисти за специален принос за 2019 г. Искра е била преподавател по сценична реч на два класа в НАТФИЗ, а през последните години превежда няколко книги и пиеси, в които и играе, като „По-близо“ и „Красиви тела“. Те имат дълъг живот на българска сцена, второто наскоро постигна рекордните 14 години на пълни салони. Откакто е в България, тя снима в няколко американски филмови продукции и играе на сцените на Народен театър „Иван Вазов“, Театър „Българска Армия“, Варненски театър, „Сълза и смях“, Младежки театър „Николай Бинев“, Модерен театър, галерия „Етюд“ и др. Тя става сред най-четените автори на сайта Offnews, а статията ѝ за сп. „Артизанин“ от 2019 г. „Краят на елитите“ има над 500 000 прочитания. През 2020/21 г. тя организира и представя поредица музикално-литературни четения, посветени на големите български поети Лилиев, Явров и Багряна със свои приятели – именити артисти и музиканти.
Последни новини
- Реклама -spot_img
Още новини
- Реклама -spot_img

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук