28.11.2022 | понеделник | 03:40

Йоана Колева, JAMBA: Станах по-добър човек, откакто започнах да работя с хора с различни възможности

Публикувано:

Сподели поста:

Йоана Колева завършва бакалавърска програма „Бизнес администрация“, специализира „Маркетинг“ и „Връзки с обществеността“. Магистър е по „Обществени комуникации“ със специализация „Комуникационен и бранд мениджмънт“. Омъжена с едно дете – момиче на 9 години.

Работи като маркетинг експерт над 10 години, след което прави рязък завой и влиза в неправителствения сектор. От 2016 година активно работи за каузи в България, осъзнавайки че най-голяма нужда от подкрепа имат хора с увреждания, или както тя ги нарича – хора с различни възможности, защото наистина вярва в потенциала им и в това, че те трябва да бъдат включени активно в обществото.

От 2017-та година Йоана Колева е председател на фондация „Сошъл Фючър” и съосновател на първия проект на фондацията (заедно с Ива Цолова) “Jamba” – обучение и специализирана подкрепа при включване в пазара на труда за хора с различни възможности. Организатор на Run2Gether България и на „Агент на промяната“ – още два от проектите на Фондация „Сошъл Фючър“. Йоана е съосновател на социалната агенция – Lemur Social Creative Studio, която е фокусирана в организацията на събития, давайки заетост на хора с различни възможности. През октомври 2017 г., участва в 10-то юбилейно издание на Clinton Global Initiative (CGI U 2017) на Clinton Foundation в Бостън, заедно с другия съосновател. Йоана Колева е един от българските говорители на Глобалния форум на жените-лидери 2018, който беше част от Българското председателство на Съвета на Европейския съюз. През 2018-та година, Фондация “Сошъл Фючър” става съосновател нa „Многообразието работи“ – съвместна инициатива на 5 неправителствени организации. Като съосновател Йоана Колева е отличена с президентската награда „Джон Атанасов“ 2018 за проекта JAMBA в категория „Висок обществен принос”. JAMBA печели 1-во място в категория „Обществена дейност“ и 2-ро място в категория „Най-добър стартиращ бизнес“ на Forbes Business Awards 2018. През 2020 Йоана Колева е избрана за един от ТОП 10 на „Най-изявените млади личности на България“ за 2020 година.

Снимка: Личен архив на Й. Колева

Каква е целта на създадения през 2021 г. кариерен център и трудов посредник JAMBA?

Нашата основна мисия е да осигуряваме работа. Каквато и достъпност да има човек, ако той няма икономическа активност, той продължава да се чувства половин човек.

Как се роди идеята?

Направихме проучване и излезе, че в България няма място, където да може да се включиш в някакво обучение, което да ти помогне, ако си човек с различни възможности, или да намериш директно работа. Винаги съм си представяла, че има някаква институция, в която хората с различни възможни отиват и там ти казват какво ти предлагат, съобразно специфичните нужди, които има човек.

Оказа се че такова нещо няма. Представяхме си, че като създадем една платформа и решаваме проблема на хората. Действителността обаче беше различна. Само по себе си нито бизнесът пускаше обяви, нито хората почнаха да кандидатстват и създават профили. Тогава започнахме да се питаме къде е проблемът. Разбрахме каква е причината – огромната пропаст между двете страни. Те говорят на различни езици, страхът го има както в едните, така и в другите. Този страх не е от това, че някой ще злоупотреби, а е от това, че имаш нещо непознато отсреща и това непознато нещо те плаши страшно много и ти взимаш по-лесното решение да не го предприемаш. Дадохме си и сметка, че ако не направим физически кариерен център, едно място, в което да обучаваме реално хората, ние реално няма да може да постигнем резултати и JAMBA ще бъде принудена да приключи дейността си.

Създавайки платформата JAMBA, ние пуснахме заявка за трудов посредник, взехме лиценза и започнахме сериозни преговори с компаниите. Разбрахме от какво имат нужда, запознахме се с всички техни изисквания, те са доста. Започнахме да мислим как да направим така, че кандидатите ни да паснат на всичко онова, което имаме от другата страна. С годините позатворихме малко дупката между двете страни, но има още много работа.

На колко години е JAMBA?

2017 е официалната регистрация, но въпросният технологичен стартъп, който започнахме, е отпреди това, след което основахме вече фондация. Преди физическото създаване на центъра работихме основно онлайн и ползвахме чужди пространства, което всъщност оказа много трудности, защото ако ти дойде един незрящ човек и ти отиваш в чуждо пространство и там няма аудио софтуер на компютъра, човекът, който не вижда, няма как да използва устройството. Налагаше се да търсим лаптопи, в последния момент да инсталираме програми. Неща, които са трудоемки, и честно казано, не са достатъчно ефективни като модел на работа.

Четири години ни отне докато получим подходящо помещение от Столичната община.

Другото предизвикателство беше да намерим финанси да го ремонтираме.  Притече ни се на помощ един от столичните молове, които поискаха да им представим проект, за да ни дадат средства. Те обаче не ни стигнаха. Включиха се и други компании, които ни дариха компютри, мебели, цветя.

Идеята оттук насетне е да издържаме това място. Всички обучения, които предлагаме, са напълно безплатни.

Какви са те?

През годините сме предлагали всякакви компютърни обучения. Искаме малко повече да разширим сферите. Предлагаме всички програмистки и софтуерни курсове. Имаме и графичен дизайн. Сега искаме да стартираме и бранд мениджмънт. Сега стартираме кулинарни умения. Краси Георгиев – ултрамаратонецът, ще води обучение по кулинарство, той е бил готвач преди да стане бегач. Ще обучаваме за бармани и бариста умения.

Иван Карастоянов, който е незрящ,  ще води йога. Янка, която е глуха, тя е архитект и художник по професия. С нея ще правим рисуване, жестов език, вино и музика. Идеята ни е да вкарваме хората в различни ситуации, да отваряме сетивата им, за да осъзнаят, че разтоварването на човек е нещо важно, за да може да оценят малките неща.

Фотографски обучения- това е новото, което направихме тук, и покрай тях искаме да направим семейни фотосесии по Коледа, които да са с благотворителна цел, в името на това да издържаме JAMBA.

Снимка: Владимир Христовски

Обмисляте ли курсове по финансова култура и да обучавате хората как да си търсят работа?

Не правим нещо, което после не знаем как да го реализираме. Хората очакват, че когато ги обучим, ще им намерим и работа. В това отношение ние винаги тръгваме отзад напред – „Имаме ли работа за съответния курс? Имаме. Нека направим този курс, за да предложим качествени кандидати“.

Само хора с увреждания ли ще имат достъп до безплатните обучения или в тях могат да се включат и социално слаби?

Ние го кръстихме JAMBA – хъб на възможностите. Избягахме от кариерен център, въпреки че в общия смисъл е точно такъв. Реално искахме да го кръстим JAMBA – хъб на възможностите,  защото тук искаме да се получи като средище, като място, на което да се срещат хора с различни интереси, които по един или друг начин да се подкрепят. Тук може да дойде един човек, който иска да бъде ментор на човек с различни възможности. Например да хване Силвия и да й обясни как да работи на „Ексел“, с помощта на аудио програма. Искаме да предложим адаптиран театър, прожекция на субтитрирани български филми, литературно четене на жестов език.

Снимка: Владимир Христовски

С каква продължителност са курсовете?

Различно, зависи от естеството им. Курсът по програмиране за начинаещи започна на 25 октомври и ще продължи до 17 декември. Той е по три часа на ден, всеки ден, през седмицата. Това е сериозна материя.

А езикови курсове?

Направили сме по английски език. Ще продължим да ги правим. Това е нещо, на което задължително залагаме. Най-големият дефицит на групата са езиковите знания. Както знаем всички – почти невъзможно е без език. Поне на разговорно ниво всеки трябва да знае, за да може да прочете документи, мейл, да отговори на мейл.

А други езици?

Как правим ние обученията? Търсим ментори, които да припознаят каузата и доброволно да дават часове. За да може да предлагаме безплатно курсовете, трябва да имаме и доброволци-преподаватели. Ако може през това интервю да намерим някой да преподава, би било страхотно.  Най-основните неща са езиците и компютърните умения, както и всякакви други, естествено. Планираме обучение по български език. На хората с увреждания им е писнало държавата да ги обучава на меки умения – да си правят CV, как да се държат в бизнес среда. Практиката учи, а не един курс.  

Спомена, че ще организирате детска академия – какво ще представлява тя?

Идеята за детската  академия се роди покрай дъщеря ми. Самата тя е много широко скроен човек и много подкрепяща ,и разбираща, и най-важното – не вижда различия в хората. Давам си сметка, че това се случва благодарение на това, че я водя навсякъде с мен. Всичко това се случва с гледане. Идеята на тази детска академия е да създадем хъб на деца с различни възможности. Целим да създадем първата общност, експериментална група от около 20 деца, която да подкрепя различието и многообразието. В академията ще участват както хора с различни възможности, така и напълно здрави.

В очите на здравите хора много от нещата, които се правят за различните хора, изглеждат като протежиране? Как се борите с тази стигма?

Борим се с тази стигма като първо показваме вдъхновяващи примери. Единственият вариант да убедиш някого в обратното е като му покажеш наистина нещо, което да го вдъхнови. Факт е, че има хора с различни възможности, които злоупотребяват с тази помощ, смятам че го има, но те не са общата маса. Не може да съдим от няколко човека за цялата група. Това, че са протежирани – смятам, че всички сме хора и живеем под едно небе, то е за всички нас, и когато на някой нещо му липсва, другият трябва да му подаде ръка и трябва да приеме, че някой човек по-трудно ще се справи с някои неща, и затова има нужда от подкрепа. Това не е подаяние и не го възприемам като протежиране. По-правилно е това протежиране да се приеме като подкрепа, от която те имат нужда, и без която те не могат да продължат напред.

Може ли човек в инвалидна количка да бъде лидер?

Може, абсолютно. Ние имаме няколко такива примера сред нашето обкръжение в JAMBA. Кристиян Григоров е един такъв пример. Стефан Виет е едно друго момче, което е от нашия екип, той е абсолютен лидер. В един от мобилните оператори имаме примери, които сме назначили по програма, по която сме партньори с оператора вече 4-ти сезон. Един човек в инвалидна количка може да бъде лидер. Когато той е бил достатъчно мотивиран сам да се превърне в лидер, тогава нещата са много силни, защото става като водач на групата и възможностите, които той може да отвори за групата, са много по-големи, отколкото един лидер на организация, но физически здрав човек.

Как успявате да мобилизирате различните хора да действат?

Ние не мотивираме. Ние не искаме да помогнем на някого, който не иска да му бъде помогнато. Насила не даваме. Работим с хора, които вярват и искат тази промяна за себе си и за техните близки, защото това е промяна за цялото семейство. Ще ти дам пример с Николета, която е със загуба на слух. Беше й много трудно, защото тя е лавирала в света на чуващите и на глухите, и е останала сякаш е отстрани от света на глухите, защото не владее добре жестов език. Семейството й са чуващи, има сестра близначка, еднояйчна, която чува. Но тя например всеки Божи ден ми показва, че тя иска да бъде тук, тя иска да промени тази ситуация и тя ще даде всичко от себе си. Тя е човек, който дори не се налага да й давам задачи. Вижда ме и сама тя ми казва какво ще направи. Тя вече знае, че е овластена и всичко е в нейните ръце, и може да си помогне. В наше лице имат един партньор, който ще бъде до тях, но процесът е двустранен. Трябва да има желанието и усилията от двете страни.

Снимка: Владимир Христовски

Обмисляте ли да достигате и до хора, които са извън София?

Мислили сме го много. Също имаме позиции в Пловдив, Варна. За съжаление в провинцията става много трудно. София е нещо по-различно от всички останали места като възможности в България. Повечето хора, които имат желание да се развиват и са с различни възможности, отдавна са в София. На този етап ни е трудно да помагаме на другите, останали там. Имаме идеи, но за да се случи това нещо, първо трябва да направим устойчиво това, което имаме тук. Имаме предложение от една дама, която е представител на бизнес организация, предложи ни място в една от палатите на Панаира на Пловдив.

Как възприема бизнесът различните хора? Иска ли да наема такива хора?

Бизнесът е отворен. Единственото нещо, което спъва процесът, е това, че обявените позиции са по-високи, отколкото ние може да предложим като подготвени кандидати, говоря за изисквания и умения, които залагат в позициите си. Именно затова се борим да повишаваме квалификацията на хората тук, но процесът е дълъг.

Не трябва ли бизнесът да изисква основата и да инвестира в надграждането на уменията на служителите си?

По принцип би било хубаво. Бизнесът се интересува от печалба, това е основното за един бизнес и пряко обвързано с целите. Когато едно нещо ти коства време, по-скоро предпочиташ да не го правиш. Като студентка си мислех дали не им е по-лесно да пишат върху един бял лист. Сега разбирам каква е била причината да търсят хора с опит. Един човек, който идва като бял лист и ти да пишеш върху него ти коства време, а времето ти коства пари.

Снимка: Владимир Христовски

Най-успешните бизнеси обаче залагат именно на това – сами да обучат персонала си?

Има го и този момент. Ние се надяваме да променим това мислене на другите. Това че го казвам като теза, не означава, че го защитавам. Такова е мисленето на бизнеса. Той наистина трябва да разбере, че има едни ограничения в знанията и че те трябва да бъдат надградени.

Кои от хората с увреждания се справят по-лесно в живота – жените или мъжете?

Жените, те са повече, които искат промяната. Не знам на какво се дължи това. При тях като цяло по-трудно става включването. По-лесно си намира работа един мъж, отколкото жена. Има го това нещо. Дори самият факт, че когато тръгнем да търсим хора по позиции съм си давала сметка как записвам четири профила и това са мъжки профили. Но пък тези, които искат да учат, са повече жени.

Наблюдава ли се в общността тенденцията жената да иска да бъде властна, а мъжът по-пасивен и в сянка?

В нашата общност жената все още е по-слабата половинка. В България като цяло по принцип жените дръпнаха много. Не знам дали ти прави впечатление, но основно жени са мениджърите в компаниите.  

Българинът стана ли по-чувствителен и приемащ различните?

Според мен да. Аз самата станах по-добър човек, откакто работя с хора с различни възможности. Донякъде и годините са повлияли на някакви неща у мен. Спомням си как преди съм виждала света, виждам как сега той се отваря пред мен и какво искам аз да дам на света, какво аз получавам от другата страна, на която й давам. Не можеш да получиш, без да дадеш. Когато даваш винаги ти се връща.  Аз много се обогатявам от тези хора, защото всеки един от тях има нещо ценно, което дава и добавя към моята същност, към моя характер.

Със сигурност много по-често се поставям на мястото на другия и самата аз по-малко греша по този начин. Винаги съм била емпатична. Аз самата виждам някакви детайли, на които не съм обръщала внимание преди.

Когато работех в бизнеса бях кариеристка, сега вече не съм. Напуснах скъпо платена длъжност, за да се отдам на тези хора. За мен е важно да давам и да се развивам.

Доброто става ли все повече?

О, да! Вярвам, че то има пулсиращ ефект. Когато един човек се докосне до него, той го прави и после го дава на някого друг и така се получава ефектът „Предай нататък“.

Владимир Христовски
Владимир Христовскиhttps://www.newsone.bg
Владимир Христовски е заместник главен редактор и журналист в информационния сайт NewsOne.bg. Той има дългогодишен опит, придобит при работата си във вестници, радио, телевизия и информационна агенция. През годините той се насочва към създаването на новини за хората. Христовски вярва, че журналистиката, освен че трябва да информира точно и безпристрастно, трябва да помага и решава трайно проблеми, да бъде в основата на законодателни промени, водещи до качествената промяна на живота на обществото. В NewsOne.bg Владимир Христовски ще Ви информира за актуалното и най-важното от деня в страната, от сферата на Столичната община, образованието, социалната сфера, здравеопазването, иновациите, културата. Също така ще Ви среща с добрия пример, ще съдейства за разрешаването на проблеми и ще Ви среща с интересни и вълнуващи личности. Като запазена негова марка, той ще търси и отговорите на онези въпроси, които малцина журналисти се осмеляват да задават.
София
снеговалеж
1.2 ° C
2.1 °
0.7 °
93 %
1.5kmh
100 %
пн
3 °
вт
4 °
ср
5 °
чт
5 °
пт
4 °

Прочети още

Информация за състоянието на републиканските пътища към 17:30 ч. на 27.11.2022 г.

МЕТЕОРОЛОГИЧНА ОБСТАНОВКА: Температурите са в интервала от -4 °С до +13 °С. Времето над страната е предимно облачно. Слаб...

Cъвет на президентите на BusinessEurope

Cъвет на президентите на BusinessEurope

Весела Лечева ще участва в Съвета по образование, младеж, култура и спорт в Брюксел

Министърът на младежта и спорта Весела Лечева и заместник-министър Петър Бучков отпътуваха за Брюксел днес, където утре и...

Литературният феномен „Ордеса“ е вече на български

Разтърсващ и дълбок, романът е посветен на любовта, загубата и паметта Познат на българската публика със своята поезия, забележителният...