fbpx
24.1 C
София
12 август 2022 | петък | 12:21

Изповед на поп и джаз дивата Камелия Тодорова – интервю

"Моят глас" е личен разказ в музика", каза певицата в специално интервю за Искра Ангелова и NewsONE

- РЕКЛАМА -spot_img
- РЕКЛАМА -spot_img

Във времена на големи изпитания, каквато е безпрецедентната световна здравна криза, всеки народ има нужда неговите звезди, най-талантливите му представители, поетите и писателите, музикантите и хората на изкуството да му помогнат да осмисли ставащото. Жалко е, че в България те не са непременно лидерите на обществено мнение. Но ние тук, в тази нова медия ще се опитаме да чуем именно техния глас. Първото голямо интервю ще е с примата на джаза и соула Камелия Тодорова. Благодарим ѝ.

Повод е, разбира се, новият ѝ спектакъл “Моят глас”, който ще има своята премиера на 22 ноември в театър “Азарян” в подлеза на НДК (бившата Зала 2). Той е личен разказ в музика и видео. Можете да усетите великолепното настроение в клипа “I’ve got the music in me”. В него тя стои и живее като истинска световна звезда.

“I’ve got the music in me”, Камелия Тодорова

В новия си спектакъл „Моят глас“ голямата ни джаз и поп прима споделя моменти от своя интригуващ път в света на музиката и киното, за да потопи зрителите в своите спомени и да им изпее едни от най-обичаните нейни песни като “Да е влюбен този свят”, “Ден и нощ”, “Не ме гледай така, момче”, “Прошепнати мечти”, както и най-известните ѝ изпълнения на джаз и соул музика.

“Моят глас”, снимка: личен архив

А ето какво каза специално за NewsONE.bg Камелия, която винаги е била пример за силен дух, огромен талант, голяма смелост и ескцентричност, а когато бях малка знаех всичките ѝ песни наизуст и истински ѝ се възхищавах по онзи незабравим детски начин. Правя го и до днес.

Искра Ангелова:

Скъпа Камелия, живеем в много бързи и бурни времена, в епидемия, в кризи, че и непрекъснато сме на избори – ти успя ли да гласуваш и какво мислиш за третия опит тази година България да реши кой да я управлява? Какво очакваш да се случи през следващите месеци?

Камелия Тодорова:

Искра, едва ли някой може да ти отговори на този въпрос. Аз специално гласувах и ми се струва че повечето грамотни и интелигентни хора го направиха. Единствено не одобрявам вота в Турция, тъй като 90% дори не говорят български, не четат на български. А и голяма част от възрастното поколение няма елементарна компютърна грамотност.

Що се отнася за развитието на културата у нас в последните две особено кризисни години, както и в икономиката, така и в социалната политика липсва визия, липсва политика на действие. Артистът е доведен до просешка тояга и борба за оцеляване. Да си призная, няма от какво да се разочаровам повече! Ние сме на дъното! Дано сега има повече воля за промяна.

И.А.: Ти си борец против статуквото открай време. Иска ми се да ни разкажеш пак за онзи паметен момент, когато си избягала през Желязната завеса с кола, кораб и влак… Била си емигрантка, невъзвръщенка… Запомнила съм го, жигосал се е в паметта ми като символ на смелостта да избереш свободата, във време, когато това е можело да ти коства много.

Камелия Тодорова:

Тази паметна вечер беше след като направих генерална репетиция за шоуто, което трябваше да се открие на другия ден.

Аз се срещнах с Майкъл (Кунстман) и потеглихме с кола към Игуменица. Имах на разположение около час да реша дали да пътувам или да остана с групата да реализирам шоуто и – разбира се – завинаги в България. Беше тежко и неочаквано трудно взимането на това решение. Не бях сигурна до колко съм влюбена или просто съм искала да сбъдна мечтата си да се реализирам като артист на Запад. Преминах през много сълзи и емоционални състояния в този кратък период от време. И накрая просто се оставих на съдбата да ме води. Аз все пак се подготвях за този момент близо година. След което продължихме пътуването с ферибот до Корфу, където изчаквах да ми бъдат донесени документите, за да изляза от Гърция. И така. Другата част е дълга за разказване, но рано или късно ще я научите.

Камелия Тодорова на снимачната площадка, снимка: личен архив

И.А.: Трудно ли беше да те приемат обратно в България? Защо?

Камелия Тодорова:

Докато бяхме заедно с Майкъл и промотирахме албума „Две души в една“ всичко беше нормално. Но от момента на нашата раздяла всичко се обърка. А и процедурата по обратно взимане на българско гражданство се оказа голямо ходене по мъките.

Имах изключителни неприятности, три години стоях без гражданство и без паспорт… Имаше и други препятствия – веднъж като е отсъствал човек дълго време е много трудно да се завърне в бизнеса. Хората се чудят как да те възприемат, те са свикнали да те категоризират някъде – нито бях рок певица, нито бях поп певица, нито бях джаз певица, не бях никъде. А да не говорим за актриса –  бях отдавна отписана. У нас ужасно много се влияят всички от първоначалния ти имидж  – искат да те сложат в рамка. А има хора, които не можеш да ги сложиш в една рамка, те се развиват многопосочно. Не можеш да поставиш всички под един знаменател. Отне ми време, както казах, за да си върна публиката, а и да стабилизирам личния си живот.

И.А.: Интересен ще е този спектакъл, нямам търпение да дойда да го гледам! Ще те видим ли в непозната светлина? Как?

Камелия Тодорова:

Дали ще бъде интересен – ще видим, но няма да е скучен. Ще има емоционални преживявания и красива музика. Ще ме видите в светлините на периодите и промените в моя житейски и творчески път. Като пред най-близки приятели ще се осмеля да споделя преживяванията си и част от премеждията в творческия ми живот – спонтанен, енергичен, ироничен и тъжен. Живот, изпълнен с много върхове и спадове, но никога скучен.

И.А. В началото на локдауна миналата година ти беше така добра да ми дадеш интервю по Zoom. Няма да забравя думите ти тогава: „Нашата нация трябва да се научи да бъде по-дисциплинирана. Дисциплината помага за изграждането на човека като личност, като гражданин.“ Какво мислиш днес?

Камелия Тодорова:

Не съм си променила мнението. Не само дисциплина, но и възпитание. Нужно е да се спазват законите на природата и правилата на живота, и в политиката. Обратното води до хаос и объркване, което от своя страна пък ни тласка в пълното безхаберие и липса на отговорност.

Лексиконът на Искра с гост Камелия Тодорова, април 2020 г., целият свят е в локдаун заради Ковид19, монтаж: Емил Димитров

И.А. Какво се случва с твоите студенти в НБУ, сега отново ли сте заедно онлайн – плаши ли те такова бъдеще? По-трудно ли се учи пеене онлайн?

Камелия Тодорова:

Като че ли посвикнахме, но е особено трудно да се усвоява материал и да се репетира репертоар. Все още системата в интернет не може да възпроизвежда реален звук и това създава проблем. Човекът все още не е станал компютър. А и нашата работа изисква душа и съзнание. Това изкуство – вокалът – е подчинено на много и най-различни емоции, които трудно се долавят по интернет. Но като за временно обучение става.

И.А. Липсата на свобода на медиите у нас доведе до липса на доверие у хората в това, което „се казва по телевизията“. И затова ли сме на първо място по смъртност в света? Как мислиш? Не са ли пряко свързани медиите и тяхната свобода с нивото на просветеност, на дисциплина, на социална отговорност?

Аз мисля, че не може да се очаква от неграмотна, недисциплинирана и загубила историята и традициите си нация да консумира и осмисли смисъла на демократична свобода.

Не искам да обиждам журналистите и да ги критикувам, тъй като и те са зависими от хаоса, в който се намираме. Главните редактори търсят сензации чрез просташки  заглавия, които смятат че им продават статиите или медийните истории. Това се нарича криворазбрана цивилизация. А пък то у нас няма и цивилизация!

И.А.: Oколо здравната криза сега отново се развява знамето на свободата – че как я използвахме ние преди епидемията? Кога си се чувствала най-несвободна?

Камелия Тодорова:

Аз не се чувствам свободна, откакто се върнах в България и това ми беше много обидно – системата не ме възприе като българка. А и плюс това има и още нещо – българинът има много къса памет. Добрите неща забравя. В момента, в който не си в медийното пространство… ти изчезваш за хората и си забравен.

Камелия Тодорова, снимка: Петър Вълчев, личен архив

И.А. Ти си една истинска интелектуалка, защото четеш по няколко книги наведнъж. В контекста на тази тотална неграмотност, която дойде на мода не знам как се усещаш… Но от предното ни интервю помня, че много харесваш Елиф Шафак и Харуки Мураками, ти тогава четеше и „Да мислиш двайсети век“ на Томи Джъд, както и „Мидълсекс“ на Джефри Юдженидис. А какво четеш сега?

Камелия Тодорова:

Сега се уча да пиша. Не се смей, по-добре късно отколкото никога. Като начало написах сценария за моя спектакъл и се надявам за в бъдеще да се справя и с книгата  си. А на нощното ми шкафче стоят книгите на Георги Господинов. В момента все още съм отдадена на работата си върху спeктакъла.

И.А. Миналата година беше харесала много сериалите „Короната“, „Unorthodox”, “Outlander” по Нетфликс. „Двамата папи“ го беше определила като най-добър. Кои сериали и филми те грабнаха напоследък?

Камелия Тодорова:

Продължавам да гледам и списъка ми набъбна. Като “The Kоminski Method” , “The Queen’s Gambit “, “Downton Abbey”, “Passing” , “Holston” “Scenes from a Marriage”, “Years and Years” и други. Като в момента съм се нагласила да гледам “Dune” но не ми стига времето.

Официален трейлър на сериала “Двамата папи”

И.А. Все още ли правиш сутрин йога и танцуваш вечер jazz и hip hop в хола си?

Камелия Тодорова:

Продължавам да играя йога и фитнес всяка сутрин. Малко с танците не ми се получава но пък си играя на криеница и танцувам с внучката си.

И.А. А помагаш ли на дъщеря си Рейчъл с детето? Какъв човек е внучка ти?

О… трудно ми е с помощта, но винаги когато имам свободно време го прекарвам с тях.

И.А. Беше ми разказала още нещо – ти готвиш и се храниш изключително здравословно, използваш много подправки, като любимата ти е куркума… Голямата гранд дама на българския джаз И готви! Сигурно имаш огромно желание да твориш, а ето готвенето е един начин, по който човек може да се почувства поне мъничко създател… Позволявам си да публикувам тук твоята рецепта за приготвяне на киноа. И ти благодаря за това интервю.

Снимка: Pexels

РЕЦЕПТАТА НА КАМЕЛИЯ ТОДОРОВА: Киноа

Всички зеленчуци, които намерите на пазара:

чушки, праз, пресен чесън, карфиол, тиквичка, морков, всички тези неща ги задушавам в голям тиган и слагам 3 вида киноа – шарена, бяла и червена. Задушава се с 2 ч. вода на 1 ч. киноа, ястието е със зехтин. Ако има месо – първо се приготвя месото (нарязано на тънки лентички и няма значение дали е телешко, свинско или пилешко), и всичко останало се добавя, след като месото омекне. При наличието на месо се използва и чаша вино. Бяло при пилешко и свинско, и червено, ако е телешко месо. А може и предварително да се накисне в марината. Като не се забравя и употребата на чесън. Готви се не повече 30 минути, така че зеленчуците да останат малко хрупкави – използвам и China Gewurst соя сос, кокосово масло или зехтин. Слагам люта чушка или табаско.

Камелия Тодорова, снимка: Петър Вълчев, личен архив

Искате да знаете повече?

Камелия Тодорова е родена на 21 януари през 1954 г. в София.

Родителите ѝ са Стойка Александрова Тодорова, певица в хоровата капела „Светослав Обретенов“, и Кирил Костов Тодоров, преводач и почитател на джаза. Дядо ѝ по бащина линия е Коста Тодоров. Завършва техникума по вътрешна архитектура и дървообработване. Следват първите ѝ изяви на сцена като актриса между 1972 и 1975 г. с експерименталната театрална трупа „4+4“ на режисьора Николай Георгиев. Там научава за певческите си способности, затова започва да взима уроци по пеене при Катя Спиридонова, а през 1975 г., след като затварят театър „4+4“ и не е приета във ВИТИЗ, започва да учи пеене в Естрадния отдел на Националната музикална академия при Ирина Чмихова. Завършва през 1976 г. Повлияна от пианистите Сашо Мирев и Марио Станчев, Камелия се насочва към джаза.

През 1978 г. дебютира на Втория преглед на българските джазови оркестри в зала „Универсиада“ с квинтета на Людмил Георгиев, а година по-късно печели Втора награда на конкурса за млади джаз певци в Люблин, Полша, както и специалната награда на името на Дюк Елингтън. Следват участия с награди на фестивали в Бомбай, Братислава и Варшава, рецитал на джаз фестивала в Малта и участие в шоупрограми на музикалния театър „Фридрихщатпалас“ в Берлин. На фестивала Jazz Yatra („Джаз ятра“) в Бомбай/Мумбай поради липса на съпровождаща група, тя склонява ритмичната секция на Стан Гец да ѝ акомпанира при едно изцяло импровизирано и успешно участие.

Камелия Тодорова в “Бон шанс, инспекторе”, снимка: личен архив

В началото на 80-те години Камелия Тодорова, заедно с бигбенда на БНР с диригент Вили Казасян записва едни от най-успешните си песни: „Не ме гледай така, момче“, „Прошепнати мечти“ и „Да е влюбен този свят“, които остават запазена марка в репертоара на певицата. През 1980 г. излиза първата ѝ дългосвиреща плоча – „Софийски диксиленд и Камелия Тодорова“. Не след дълго предстои поредица от отличия. Към наградите си за джазови изпълнения прибавя призове от конкурси за популярна музика – Златният Орфей (1980, голяма награда за песните „Стая на релси“ и Maybe This Time от филма „Кабаре“) и Internationales Schlagerfestival Dresden („Международен шлагер фестивал в Дрезден“) (1982, голяма награда), на който се представя с песента Auf diesen Tag hab’ ich gewartet („Очаквах този ден“), позната в българския си вариант като „Откритие“, по музика на Александър Бръзицов и текст на Матей Стоянов.

По това време участва и в няколко успешни български филма. Играе една от главните роли в „Търновската царица“ (1981), участва и в „Монолог за прасенцето“ (1981), „Прилив на нежност“ (1983), който е спрян след заминаването ѝ от България по-късно същата година, и „Бон шанс, инспекторе!“ (1983).

През 1983 г. на музикален фестивал в Солун Камелия се среща с бъдещия си съпруг Майкъл Кунстман, решава да се омъжи за него и така от остров Корфу двамата заминават за Италия, като Камелия се представя под името Лилия Марани и боядисва косата си руса, за да не бъде разпозната. На 25 юли 1984 г. се раждат разнояйчните близначки на двойката: Рахел-Лилия и Мириам-Ребека. Камелия подписва договор с музикалната компания Върджин Рекърдс (Великобритания) под артистичното име Camy Todorow (Кеми Тодоров) и през септември на 1985 г. издава първата си сингъл плоча, Bursting at the Seams, записана съвместно с барабаниста на „Куийн“, Роджър Тейлър, в студиото Mountain Studios на групата в Монтрьо, Швейцария. Едноименната 12-инчова плоча включва ремикс на песента, инструментала към нея, както и още една песен – Don’t Stop It, I Like It.

А ето и нейните албуми:

Проектът “Моят глас” се реализира с подкрепата на Министерството на културата и на Столичната община.

Камелия Тодорова на концерт, снимка: личен архив

- РЕКЛАМА -spot_img
Искра Ангелова
Искра Ангеловаhttp://www.cultureone.bg
Искра Ангелова е българска журналистка, актриса, преводачка, продуцентка и писателка. Тя завършва с отличие 22-ра гимназия в София и печели Националната олимпиада по литература, с което е приета в специалност Българска филология в СУ „Климент Охридски“. Междувременно я приемат и в специалността Актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ в класовете на проф. Димитрина Гюрова и Пламен Марков, и на Леон Даниел, Ивайло Христов и Меглена Караламбова, както и в специалността Театрознание. Искра завършва едновременно актьорско майсторство и българска филология. Две години е на щат в Сатиричния театър, играе в няколко представления там, както и в театър „Сълза и смях“, води различни детски и младежки рубрики в БНТ и участва във филми на Студио „Екран“, както и в рубриката „Телевизионен театър“. Прави първите си интервюта като журналист за сп. „Театър“. През пролетта на 1996 г. тя спечелва стипендията Фулбрайт на американското правителство и през 1997 г. заминава, за да учи телевизионна и радио журналистика в университета „Емерсън“ в Бостън, САЩ. Докато следва, Искра се явява на кастинги и играе Нина Заречная в „Portal Theatre“ в Бостън, както и снима в няколко филма. След като завършва магистратурата си и стажува като репортер в местните канали на NBC и ABC News в Бостън, тя се явява на интервю за втори продуцент на сутрешния блок на CBS в Ню Йорк и го печели. Там Искра отразява войната в Косово, прави репортажи за престрелките в училищата, ураганите и др. горещи новини, подготвя интервютата с актьори като Дъстин Хофман, Глен Клоуз и Хю Грант, режисьори като Мартин Скорсезе и музиканти като Уинтън Марсалис и Марая Кери, но големият ѝ пробив е интервюто с беглец от ФБР, по което известното публицистично предаване „60 минути“ на телевизията прави цял епизод. Поради регламента на Фулбрайт, Искра трябва да се върне в България. Тя се явява на интервю още във Fox News в Ню Йорк и така става един от създателите на сутрешния блок на bTV “Тази сутрин“ в България, където е водещ. Между 2002-2005 г. Искра е главен редактор и водещ на сутрешния уикенд блок по Нова телевизия „У нас“. От 2005 до 2019 г. тя е главен редактор, сценарист и водещ на културното токшоу по БНТ „Нощни птици“, където е канила най-изявените, интересни и свободомислещи хора на изкуството у нас, както и световни звезди от ранга на Вим Вендерс, Джон Лоутън, Серджо Кастелито, Маргарет Мацантини, Джон Савидж, Лоренцо Ламас и др. През 2019 г. предаването е спряно с неясни мотиви. Междувременно Искра е автор на няколко документални филма за писателките Лаура Ескивел, Елиф Шафак и Юлия Кръстева, като вторият ѝ филм за Кръстева „Кой се страхува от Юлия Кръстева?“ открива фестивала „Master of Art“ през 2017 г. и е показан в рамките на LIDF – London International Film Festival – в Лондон и Париж. Тя е съосновател на „Общество Айн Ранд“ в България, както и редактор на „Атлас изправи рамене“ на авторката. През последните 2 години Искра работи над онлайн интерактивна енциклопедия „Мамапедия“, която става сайт на годината за 2020 г. според публиката на bgweb.bg. Искра Ангелова е горд носител на наградата на Съюза на българските журналисти за специален принос за 2019 г. Искра е била преподавател по сценична реч на два класа в НАТФИЗ, а през последните години превежда няколко книги и пиеси, в които и играе, като „По-близо“ и „Красиви тела“. Те имат дълъг живот на българска сцена, второто наскоро постигна рекордните 14 години на пълни салони. Откакто е в България, тя снима в няколко американски филмови продукции и играе на сцените на Народен театър „Иван Вазов“, Театър „Българска Армия“, Варненски театър, „Сълза и смях“, Младежки театър „Николай Бинев“, Модерен театър, галерия „Етюд“ и др. Тя става сред най-четените автори на сайта Offnews, а статията ѝ за сп. „Артизанин“ от 2019 г. „Краят на елитите“ има над 500 000 прочитания. През 2020/21 г. тя организира и представя поредица музикално-литературни четения, посветени на големите български поети Лилиев, Явров и Багряна със свои приятели – именити артисти и музиканти.
Последни новини
- РЕКЛАМА -spot_img
Подобни новини
- РЕКЛАМА -spot_img