fbpx
27.8 C
София
9 август 2022 | вторник | 13:04

Излагазация

Става въпрос  за пренасочване на външната политика към Русия

- РЕКЛАМА -spot_img
- РЕКЛАМА -spot_img

Има простички неща. Неща, които се подразбират от само себе си. Или поне би трябвало да е така.

Да кажем, че се преговаря с Газпром, защото иначе няма как (макар и да има).

Когато имаш зад гърба си възможността за доставка на 7 танкера с газ.

Когато можеш, ако си дадеш зор, да договориш доставка на още 7.

Когато имаш възможността за внос на азербайджански газ.

Когато можеш да договориш допълнителен внос от Азербайджан.

Когато можеш да помислиш за допълнителни доставки от Турция.

Когато можеш да потърсиш помощ и от Европейския Съюз.

Тогава водиш преговорите по един достоен и изгоден за държавата начин. С търсене на най-ниските цени. Защото продавачът ( примерно Газпром) знае, че можеш да се снабдиш с газ и от други източници. Толкова е просто.

И не е нужно да си много голям специалист- енергетик, за да се досетиш за тези неща. Дори въобще не е нужно да си специалист. Нужно е поне малко да помислиш. Примерно три минути. И да си безкористен.

Но изброените предимства за купувач, който може да се възползва от разнообразни енергийни източници не са най-важното. Това са само търговски подробности и похвати.

Има нещо много по-основно. Обществената подкрепа.

Когато Турция и Русия влошиха отношенията си, турски социолози и журналисти направиха запитване към хората: “какво бихте направили, ако Русия спре газа за страната ни”. Най-често срещаният отговор (90 процента) се оказа: “ами ще се топлим с дърва и въглища, ще се завиваме с одеяла, но няма да отстъпим пред изнудванията на Русия”. Достоен отговор на граждани със самочувствие и на нация от господари. 

Българският десетилетен вече хленч “леле-мале, аман-заман, ами какво ще стане, ако Русия ни спре газа, край с нас! ” е хленч на хора, чиите деди и прадеди са били роби и които са наследили самочувствието на роби, хленч на хора, чийто върховен доскоро представител – як и висок свръхмъжкар се молеше на мижавия дребен Путин да прости на страната му, защото “големите прощавали на малките”.

Голямото предимство на образованите в чужбина млади хора от “Продължаваме Промяната” е, че нямат това срамно и унизително, унаследено от турското и социалистическото робство чувство за малоценност. Голямата им, дългосрочна заслуга пред България е, че успяха да разкламбичкат поне, ако не и да премахнат този унаследен и втълпяван от користни политици, антрополози, социолози и журналисти-четирихилядници страх от лъжливото могъщество на Русия, който водеше до познатото унизително подмазване на държавните ни мъже пред онова дребно човече – Путин.

Снимка: AP

Разбира се, преодоляване на робските нагласи ще отнеме десетилетия. 

Користно, или безкористно, от незнание, или пък все от това предавано от поколение на поколение чувство за малоценност (ние сме малки, бедни, нещастни, нищожни, от нас нищо не зависи, няма кой да ни помогне, всички ни лъжат, всички ни крадат), робската липса на самочувствие се шири по всички обществени стъгди и мегдани, по всички  държавни служби и учреждения (институции), както и по всички медии.

По телевизия Нова Нюз, например, една докторка по психиатрия – Цветеслава Гълъбова, между другото председател на инициативния комитет за втория мандат на Румен Радев, горко, със сълзи в очите едва ли не,  се вайкА и се тюхкА, че ще останат били болниците без газ. И това не беше тази Гълъбова някоя наплашена женица от махалата, че да я разбереш донякъде, а коскоджамити докторка беше, пък и председател на инициативен комитет за избиране не на кой да е, а на президента на България при това. И нямаше кой да й рекне “Спокойно бе, уважаема госпожо, спокойно бе жено, поне една трета от газа е осигурен, а на първо място при разпределението му са болниците и битовите абонати, така че няма смисъл да се вайкатe, да се тюхкате, да ревете и да плашите и без това наплашените хора”. И водещият нищо не каза, защото по нашенско водещите никога нищо не казват, каквато и глупост да им се изтърси. Щото те отде ще знаят, че е глупост. А до уважаемата докторка коскоджамити едно брадато икономистче, един Кузман Илиев, дето шета из всичките нашенски медии, и той също вместо да успокои горката госпожа, притури към лъжите и страховете. Азербайджанският газ не бил азербайджански, а пак бил руски, защото руснаци имали проценти в предприятието, което го добива. Има ли смисъл да се обяснява на чудатия тоз икономист (ама дали пък е такъв, наистина), че колкото и проценти да имат тия руснаци, газът си е пак азербайджански, най-малкото защото Путин по никакъв начин не може да му върти и превърта кранчето. И дума същото това икономистче, че правителството на Петков спряло доставките на газ, а не Газпром, което вече си е направо лъжа.  Такава му е задачата – такива си ги говори, да е жив и здрав, да хиляди и четирихилядИ. 

Снимка: NewsONE

А към простонародните вопли, хленчове, ревове се притурят и тези на така наречения бизнес. Поскъпнал бил газът, та държавата трябвало да му помага. Което означава бедните да помагат на богатите, защото са богати. При истинския пазар бизнесът помага на държавата и на  бедните, а не обратното. Най-вече по време на криза. Ама кой да ги знае тия неща. И при всеобщото това невежество, при повсеместния този хленч и при тия страховити прокоби, най-лесното е да се направиш на спасител и ако си от военните да му наденеш един щаб. Щаб, който трябва да се заеме с това, което всъщност си е работа по подразбиране на премиера и съответните му министри. Работа, която би трябвало да вършат без да мрънкат, да се оплакват, да се тюхкат и плашат хората. А именно: да потвърдят до 19-ти август сделката с газовите танкери, да намерят слотове (никак не е сложно), да довършат газовата връзка с Гърция, за да потече азербайджанския газ, да потърсят допълнителни доставки от Азербайджан, или от САЩ, да видят с какво може да помогне Европа и тогава вече, с цялата свършена работа и с всички предимства на държава, която може да разчита на разнообразни енергийни доставчици, да започне преговори с Газпром, ако същият предложи някакви особено ниски цени. И ако се откаже от нелепите си изисквания около разплащането.

Така наречения щаб, обаче, прави точно обратното – първо иска договаряне с Газпром, пък после всичко останало. И то когато си оревал целия орталък, че си закъсал и имаш нужда от газ. Ама и най-смотаното циганче ще ти го каже – когато купуваш нещо и ревеш, че без него си загубен, продавачът вдига цената – толкова е просто. Но тук не става въпрос за прости и истински неща. Става въпрос  за пренасочване на външната политика към Русия. Без оглед на това, че от всички възможни доставчици, руският Газпром е най-несигурен. Излагазация и това е.

- РЕКЛАМА -spot_img
Иво Беров
Иво Беровhttp://www.newsone.bg
Иво Беров е роден на 12 декември 1953 г. в София. Завършва френска филология. Работи като каменоделец, пощальон, разносвач на мляко през нощта. От 1991 до 1994 г. работи в предаването на БНТ "Панорама", а след уволнението си оттам - във в. "Демокрация". По това време сатиричният му коментар "Хей, Лице" изобличава уродливостта на набиращия скорост жълт поръчков печат и вдъхновява една генерация млади журналисти.
Последни новини
- РЕКЛАМА -spot_img
Подобни новини
- РЕКЛАМА -spot_img

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here