„Предизвикателството пред нас сега е да достигнем до хората с ясното съобщение, че Зелената сделка е важна за тях и за това каква планета ще оставим на следващото поколение. И това по никакъв начин не е в противоречие с възможностите им за работа. В резултат от нея ще се появят нови и повече работни места.“

Това заяви вицепремиерът и министър на регионалното развитие и благоустройството в оставка Гроздан Караджов по време на днешния форум „Зелената сделка – иновации, инвестиции и справедлив преход“, съобщиха от пресцентъра на ресорното министерство.

Във форума участваха президентът на България Румен Радев, европейският комисар по сближаване и реформи Елиза Ферейра, президентът на Европейската инвестиционна банка Вернер Хойер и изпълнителният директор на ОББ, член на кънтри екипа на KBC Груп в Българи и лидер на програмата за Устойчиво финансиране на KBC Груп в България Теодор Маринов.

Вицепремиерът посочи, че България е с най-въглеродната и ресурсоемка икономика в целия Европейски съюз. Това означава висока енергийна неефективност на производствените процеси. Същото се отнася за енергийната ефективност на сградния фонд. На този фон трябва да бъдат проведени предстоящите тежки реформи в контекста на Зелената сделка.

Ключов приоритет за нас е да осигурим пълна подкрепа за българските региони и общини за справяне със социално-икономическите последици и прехода към климатична неутралност, каза Караджов. Мерките и инвестициите, които ще подкрепим по пътя към декарбонизация на българската икономика, трябва да гарантират сигурност на хората, най-вече на тези, които живеят в 3-те въглищни региона – Стара Загора, Перник и Кюстендил, допълни той. Вицепремиерът обясни, че за тази цел ще бъде инвестиран сериозен ресурс. 

През периода до 2027 г. той възлиза на 6,6 млрд. лв. (от ЕС и националния принос) по Програмата за развитие на регионите. Средствата трябва да постигнат няколко цели, всяка от които с особена важност: намаляване на дисбалансите в развитието на общините, промяна в негативните демографски тенденции, икономически растеж и условия за по-качествен живот на хората по тези места.

Фокусът на инвестициите е поставен върху спецификата на отделните територии, техните нужди и потенциал за развитие, отбеляза вицепремиерът. Той обърна внимание, че с 45% от този ресурс или 3 млрд. лв. ще бъде оказана подкрепа на трите най-засегнати от прехода към нисковъглеродна икономика района в страната – Стара Загора, Перник и Кюстендил.

Задължително условие за подкрепа обаче е финансираните мерки да бъдат идентифицирани в Териториалните планове за справедлив преход, като проектите, които ще бъдат реализирани в тези райони, ще се изготвят отдолу нагоре, т.е. на място.

1,048 млрд. лв. от Програмата за развитие на регионите ще бъдат насочени към 10 градски общини центрове на растеж въз основа на плановете им за интегрирано развитие. Още 40 средни и по-малки общини ще разполагат с други 2,506  млрд. лв. от програмата. Чрез тях ще бъде оказана подкрепа за интегрирани териториални инвестиции с финансиране от различни програми, идентифицирани от местните заинтересовани страни.

„Над 717 млн. лв. по линия на Националния план за възстановяване и устойчивост ще бъдат инвестирани за устойчиво енергийно обновяване на нежилищни сгради и „зелена“ мобилност. Има и програма за финансиране на проекти за енергия от възобновяеми източници в еднофамилни и многофамилни сгради. Средствата за енергийна ефективност на жилищния сграден фонд са в размер на 1,4 млрд. лв.,“ напомни Гроздан Караджов.

471 млн. лв. по линия на Плана ще бъдат инвестирани във ВиК системи и пречиствателни станции – 471 млн. лв. Други 9 млн. лв. ще се насочат към въвеждането на строително информационното моделиране в инвестиционното проектиране и строителството, а с още 3,5 млн. лв. е предвидено да се финансира единна информационна система по устройство на територията, които ще улеснят изпълнението на различни обекти.

Вицепремиерът Караджов напомни, че благодарение на кохезионната политика в България вече са реализирани много стратегически инфраструктурни проекти, които преобразиха цели региони. Пример за това е обособяването на икономическа зона „Тракия“ около автомагистрала „Тракия“. Това обаче е задълбочило разделението между Южна България и Северна България, в която все още няма завършена магистрала.

Затова все още предстои огромна работа по осигуряване на необходимите транспортни връзки. Гроздан Караджов съобщи, че е срещнал разбирането на комисаря по сближаване и реформи Елиза Ферейра за необходимостта от изграждане на магистрала от София, през тунел под Петрохан, до Видин, която да осигури връзка със Западна Европа чрез трасе и в Румъния.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here