2.12.2022 | петък | 00:54

Георги Георгиев, председател на СОС: Борим се за мигащите светофари

Публикувано:

Сподели поста:

Георги Георгиев е председател на Столичния общински съвет. Преди това е бил председател на постоянната комисия по бюджет и финанси в СОС. Роден е през 1986 г., завършил е право в Софийския университет, има магистърска степен по международно търговско право от King’s College в Лондон. Защитава дисертация на тема „Залог на търговско предприятие“ в СУ, въз основа на която издава книга със същото заглавие.
Съавтор е в международни изследвания, публикувани от чуждестранни и български издателства. Главен асистент е по търговско право в СУ и е управляващ съдружник в адвокатско дружество „Георгиев и Колев“.

Снимка: NewsOne

Г-н Георгиев, какви са големите предизвикателства пред града ни през следващите месеци и идната 2022 година?

София е динамичен град и като всеки такъв ежедневно се изправя пред предизвикателства. Едните са стратегически, по които се работи системно и се постига много през годините. Те касаят транспортната свързаност, обновяването на градския транспорт, въвеждането на новите линии на метрото. На второ място това е архитектурният облик на града, което означава инфраструктура. Идеята е чрез обособяването на вътрешен ринг да се създадат връзки, свързващи ключови булеварди един с друг, подобно на тези в Барселона, Виена, в развитите градове в Европа. По този начин ще можем да изведем трафика от центъра. В момента, за да стигнете от „Орлов мост“ до „Люлин“ минавате през центъра на София. Независимо, че има възможност да се мине и през околовръстното, въпросът е, че трябва да имаме достатъчно удобни алтернативи. Сред основните ни задачи е и работата в кварталите.  Ние сме длъжници на хората и си даваме сметка за това. Непопулярните мерки, като увеличаването на данъците на най-замърсяващите автомобили, които въведохме, всъщност ни дадоха възможност по времето на ковид кризата да не пестим, а да увеличим парите за ремонти на тротоари, като си даваме сметка, че и сега не са достатъчно. Моето разбиране е, че за хората Общината е доставчик на услуги, които означават редовен и модерен градски транспорт, здравни и социални услуги, нови тротоари, обновени улици, чиста градска среда. Всяка година увеличаваме парите за екология, което пряко се отразява върху качеството на въздуха, защото колкото повече машинно миене има, толкова по-малко прахоляк остава по улиците. Колкото по-често е извозването на кофите за боклук, толкова по-малък е  рискът  от зараза. Най-общо бих казал, че пред нас има въпроси за решаване, които са основополагащи за града и други, които определят визията, облика и стратегията за развитие на града и работим еднакво съсредоточено по всички тях.

Преди дни Съдът осъди Общината заради мръсния въздух и й даде една година срок да приложи мерки за справяне с проблема. Основателно ли е според Вас решението на магистратите?

Не мога да си позволя да коментирам съдебни решения. Тук въпросът е дали е основателно или не.  Това гледа следващата инстанция, в случай че има обжалване. Не забравяйте, че по дело всяка страна чете тази част от решението, която ѝ харесва и възприема твърденията ѝ, като неглижира останалата. Факт е, че Столична община направи много за подобряване чистота на атмосферния въздух и това изрично го пише в съдебното решение – на десетки страници съдът анализира и конкретно се позовава на приложените вече мерки от общината. Също факт е обаче, че една част от мерките не са такива, които могат да бъдат изпълнени самостоятелно от нея. С това е наясно всеки. Нямаме нужда от дело, за да ни се каже, че има проблем с чистотата на атмосферния въздух в София. Неслучайно има приет механизъм от Столичния общински съвет, вече е в ход поредната кампания за подмяна на уредите за отопление на твърдо гориво с безплатни нови уреди от общината. Работим и по въвеждане на нискоемисионни зони, т.е. ограничаване на движението на определени категории автомобили в широкия център, така както има навсякъде по света. Стартирахме две процедури за изграждане на буферни паркинги. Над 3000 са паркоместата в такива паркинги, изградени в последните години, по новите станции на метрото. На „Цариградско шосе“ са 1 250 места, на „Джеймс Баучер“ са близо 580, на националния стадион „Васил Левски“, срещу БНР, почти 200 места, на „Бели Дунав“ – близо 500 места. Очевидно само тези решения не са достатъчни, затова започнахме програма за изграждане на паркинги в кварталите. Стартирахме процедурата за „Слатина“, на пазара „Ситняково“, където ще има паркинг, както и в район „Надежда“ – на ул. „Кирил Дрангов“. Текат две тръжни процедури, които са за проектиране на тези два паркинга. Проведохме обществени обсъждания, на които хората казаха, че не искат частници да строят паркинги, затова ние потърсихме възможности за финансирането им и решихме конкретно тези паркинги, да ги работим със собствени средства.  През 2023-а година се надявам да ги открием и двата.  Програмата „Паркирай и пътувай“ също е част от мерките за чистота на атмосферния въздух. Тя дава възможност колата ви да стои безплатно в буферен паркинг, ако сте се чекирали в метрото. През деня имаме огромна степен на запълняемост, но предизвикателството е да ги напълним вечер от живущите, защото хората предпочитат да си държат колите пред блока и да не плащат за буферния паркинг през нощта.

Освен тези паркинги ние имаме програмата за т.нар. „кални точки“ – зелени площи, в които се паркират коли в момента – тях ги превръщаме в междублокови паркинги и са много ефективно средство за улесняване на гражданите. Те се обособяват с парите за облагородяване на междублоковите зелени пространства. Затова през изминалата година имаме много голям успех на тази програма и планираме да я продължим много активно и догодина. Тези т.нар. „кални точки“ се работят бързо и са сравнително евтини на фона на многомилионни паркинги. С тези точки успяваме много бързо и ударно да създаваме места за по 50-60 коли. Миналата година имаме три такива само в район „Надежда“. Във всеки район вече има подобни обособени места. За изграждането им, ние отпускаме средства на районните кметове, които пряко да разполагат с тях.

В „Надежда“ Центърът за градска мобилност откри паркинг, който е в междублоково пространство.

Живущите обаче са бесни, че този паркинг е платен и е с високи цени?

Помолих  ЦГМ да помислят след анализ на работата през първите месеци дали могат да ревизират цените и да си направят проучвания на нагласите, след като се ползва известно време паркинга. В момента над половината паркинг е пълен, така че „бесните“ са една част, които искат да паркират безплатно. Няма как да е безплатно, когато е паркинг, на който има бариера, охрана, поддържа се и е изграден със средства на дружеството и инвестиции с обществени средства. Затова и вместо да се ползва като наказателен паркинг една част от него, след като гражданите изразиха недоволство, ръководството на дружеството реши да бъде изцяло за ползване от живеещите наоколо. Възложил съм и анализ на ползването на останалите паркинги на метростанциите, проучване на конкурентните такива в съответния район, когато ги има и ориентиране към гъвкав пазарен подход, който да осигури по-голяма запълняемост на паркингите.

Говорейки за инфраструктура няма как да пропуснем факта, че съдът отмени искането на Общината да не се дава строително разрешение на инвеститор без да са изградени тротоари, улици и др. Това ще доведе ли до затрудняване в изпълнението на мисията градът да осигури на всички условия за добър живот на жителите си?

Решенията на съда или ги обжалваш, или ги изпълняваш. Тези поправки имаха за цел да не позволят безразборното застрояване, така че като си купят хората жилище в една ливада в градски условия да не са недоволни, че общината не работи и няма инфраструктура до съответния терен, доскоро изглеждал като нива. Реално парите, с които София ефективно разполага, за да се изгражда нова инфраструктура, са по-малко от 100 млн. лева собствени средства.

Ще кажете, че и това не са малко пари. И като се започне по конкретните направления да видим колко струва изграждането на един голям булевард –  имаме повишаване на цените на всичко в строителството, проектиране, инвеститорски надзор и други и се оказва, че тези пари просто не стигат за големи проекти. Всички дейности, които представляват големите „пера“ в бюджета, са за поддръжка и функциониране на града такъв, какъвто го познаваме като образование, за което инвестираме годишно 630 млн. лв., социални дейности, 220 млн. за почистване, тази година ги увеличаваме на 237 млн. лв., да не забравяме работещия на загуба от ковид кризата насам градски транспорт, който постоянно подпомагаме, заради спада в приходите и ръста на цената на ел. енергия и горивата. Поддържаме над 3900 км улична мрежа на територията на общината. Това са разходи за поддръжка на града, за да го има в този му вид, да не е мръсно, да е по-чисто и по-приветливо с всяка следваща година.

Отделно от това се вдигнаха заплати на служители в детските градини, учители. На следващо място имаме допълнителни разходи за спазване на противоепидемичните мерки, дезинфекция на помещения и на превозните средства в градския транспорт, допълнителни възнаграждения за лекари. Подкрепихме бизнеса – около 7 млн. остават в него, като го освободихме от наемите от магазинчетата, будките, сергиите на пазара. Така че промяна с тези пари трудно може да направим.

Какво се случва с реконструкцията на зони 2 и 4?

За зона 2 и 4 – „Александър Невски“ и „Граф Игнатиев“,  текат процедури за избор на изпълнител, да се довършат ремонтните дейности, цялото обновяване на площада и улица „Шишман“. Догодина трябва да започне ремонтът на площадното пространство около храм-паметника. Там бяха прекратени договорите и се сключват нови, защото за нас е важно да осигурим високо качество на ремонтите и да не изгубим европейското финансиране – не забравяйте, че срещу всеки лев от бюджета екипът на кмета Фандъкова привлича поне още 1 евро, така плащаме със собствени средства по-малко от всички разходи. От друга страна при налагане на санкции си има последици и ние сме положили дължимата грижа това да не се случва. Преди няколко месеца предложихме пакет от законодателни промени, за да няма повече „ремонт на ремонта“, за да може да въвлечем в процеса строител – проектант – надзор с една солидарна отговорност и да я носят, без да си прехвърлят топката, както правят в момента – строителят казва, че проектантът е виновен, а проектантът казва – строителят ви е некадърен. Ние налагаме глоби, те казват, че ще обжалват в съда глобите, обаче няма да работят повече на обекта, което пък ще доведе до голямо забавяне. Навсякъде е трудно инфраструктурното строителство.  През последната година и половина бяха променени договорите на общината с по-затегнати клаузи за неустойки, ясно дефиниране на отговорността, както и бързина при усвояване на гаранции. Това, което можем ние, без законодателни промени, сме го направили. Реално проблемът стои и се надявам да се сформира наистина работещ парламент, за да вземат отношение и решения по готовите варианти, които им предлагаме – в полза е само на 2 млн. граждани, които живеят тук в София.

След ремонта пред катедралата, ще изчезне ли паркингът на депутатите?

С депутатите имаше една немного лицеприятна история. Те ни „изиграха“, образно казано, защото беше направена една промяна в правилника им и обособиха паркинга си като зона за сигурност. А на техния правилник ние не може да влияем. Но в действителност, ако е истинска зона за сигурност, там няма да може да се паркира.

Снимка: СО

Трябва ли да има децентрализиция на районните администрации?

Бюджетирането им се определя по формулата: 50% дължина на уличната мрежа и 50% брой население. Това са определили хората преди мен като обективни критерии, на които да сравняваме колко тежи един квартал. Опитите за децентрализация обаче не са обнадеждаващи. Такъв пример е детската градина в „Лозенец“ – какво му пречи на районния кмет една година да я довърши? Какво му пречи децентрализацията? Парите са в него, възложител е лично той като израз на децентрализацията.

Тук има нещо много важно – хората държат отговорен кмета на Столичната община за случващото се. Малцина знаят, че имат районен кмет или по-скоро малцина знаят името му. Затова след като г-жа Фандъкова е избрана за кмет на общината, тя трябва да разполага и с правомощията да управлява централизирания бюджет на общината. Не можем да делим и противопоставяме хората по квартали един срещу друг. Големите булеварди минават през няколко района, управлявани от различни районни кметове – как да отрежем и да кажем – дотук ще е булевардът, защото в този район живеят повече хора? Това прехвърляне на топката и оплакване от някои районни кметове, аз го намирам за много непродуктивно. Всяка година даваме пари за тротоари. Росина Станиславова, кметът на Красно село, усвои нула лева за тротоари през 2020 г. Какво полезно за гражданите на „Красно село“ се случи от децентрализацията в този конкретен случай?

снимка: NewsOne

Възможно ли е процент от данъците да се връща в администрациите?

А кой да плаща метрото? А кой да плаща разходите за общинската болница, която не е в „Слатина“, а е в „Люлин“? Ползите от цялостната реконструкция на улица „Коперник“ не са само за жителите на „Слатина“. Или с реконструкциите на булевардите „Ломско шосе“ и „Рожен“ не се отпушва трафикът просто в „Надежда“, а създават поток и мобилност за града, за да може да стигнете от „Слатина“ до „Нови Искър“, да речем. Не може да се гледа на парче. Не е това подходът на отговорните управници.

Друг голям проблем в града е недостигът на места в детските градини. Кога ще се реши той?

Знаете, че за разрешаването на проблема беше приета програма на г-жа Фандъкова. Тя не е просто поредният документ, а ясно разписан план за действие – с обекти, степенувани по готовност и спешност и конкретно разписани дейности. Там, където има пари, те са дадени на районни кметове да строят градини, но често те не се инвестират, бавят се поръчки, обявяват се по няколко пъти едни и същи за една градина и това отлага решаването на проблема.

Имаме няколко типа проблеми за детските градини. Първият тип е, че липсват достатъчно терени. С промените, които се направиха по настояване на г-жа Фандъкова, с възможността в партерния етаж да се строят детски градини и на терени с намалени отстояния освободихме голям брой терени. Средно по три нови детски градини одобряваме на заседание на общинския съвет, а такива имаме два пъти в месеца. На второ място – тази година сключихме договор за над 20 млн. лв. за строителство на детски ясли. Това са много обекти. Минаха процедурите, проектират се и се върви по план за тяхното изпълнение. Истината е, че градът се развива с изключително високи темпове. Прирастът на населението, той не е само в резултат на възпроизвеждането ни, той се дължи и на това, че София е привлекателен град за много хора. Мнозина са дошли тук, за да учат и са останали да работят, и вече са част от този град. Този прираст не може да бъде спрян. На него се опитваме да отговаряме в рамките на възможностите, които имаме с бюджета и планирането, което сме направили. Струва ми се, че един от проблемите, по които имаме прогрес, е този за детските градини и това ще се види в следващата година особено.

Колко точно детски градини и ясли ще бъдат изградени догодина?

Съгласно одобрената от СОС Програма за строителство за детски градини 2021-2023, през следващата година се очаква да приключат строителните дейности и разширения по вече съществуващи сгради на 14 детски градини. По отношение на яслите – два обекта се строят в момента –  в районите „Триадица“ и „Красно село“.  Имаме абсолютно готови проекти за две ясли, като при единия обект в момента тече процедура по обжалване. По други още три проекта за строителство на ясли в район „Лозенец“ и един в „Триадица“ текат съгласувателни процедури.

Докъде стигнаха няколко месечните усилия на общината да отвори парк „Бояна“ ?

За парк „Бояна“, ние отдавна  работим за неговото отваряне. За първи път сме повдигнали темата през април – лично кметът Фандъкова е инициирала процеса. Аз не се учудвам, че има такова искане и подписка от граждани. Ние с кмета бяхме на последна среща при областния управител преди месец, имаме изготвен проект от наша страна за това коя част от комплекса да се отвори за граждани, но решаваща ще е думата на държавата. И сега продължаваме усилено работа по този въпрос. Хубаво е, че и гражданите подкрепят тази идея. Ние сме дали искането, предложили сме какъв периметър да бъде отсечен, трябва НСО да съгласува проекта и след това областният управител да се произнесе.

Скица на парк „Бояна“

Съоръжения ще има ли?

Той трябва да е на принципа на парк „Врана“. В зависимост от това какви права ще дадат на Столична община, ние може да допринесем, така че да стане по-приветливо.  Пейките са градска мебел, която е най-нужна за хората и създават уют, а и не струват много пари. Тук идеята е да се отвори достъпът за граждани и той да е безплатен.

Има ли възможност мигащата светлина на светофарите да се върне отново, тъй като според експерти по пътна безопасност, тя води до намаляване на катастрофите в града?

Мигащата зелена светлина на светофарите ще бъде запазена. През 2016-а година тази иновация бе въведена от Столична община, която впоследствие бе възприета от други градове в страната. Данните ни показват, че така се намалява броя на ПТП-та наполовина! Това е огромен ефект за безопасността на софиянци.

Затова от 2017 г. Столична община настоява за промяна в Наредбата на министерство на регионалното развитие, която да включи мигащото зелено като част от светофарните сигнализации. В своя скорошна позиция МРРБ подчерта, че няма правно основание за въвеждането на мигаща зелена светлина, тъй като регламентацията не съществува нито в Закона за движение по пътищата, нито в Наредбата, уреждаща светлинните сигнали. В резултат на активната ни намеса и след ясно изразената гражданска позиция по темата, МРРБ казаха, че ще променят наредбата си, така че мигащото зелено да бъде запазено в сигнализацията на светофарите. Тук е мястото да благодаря на всички транспортни експерти и граждани за активния обществен натиск, защото само това е пътят към решаването на проблеми с такава обществена значимост.

Владимир Христовски
Владимир Христовскиhttps://www.newsone.bg
Владимир Христовски е заместник главен редактор и журналист в информационния сайт NewsOne.bg. Той има дългогодишен опит, придобит при работата си във вестници, радио, телевизия и информационна агенция. През годините той се насочва към създаването на новини за хората. Христовски вярва, че журналистиката, освен че трябва да информира точно и безпристрастно, трябва да помага и решава трайно проблеми, да бъде в основата на законодателни промени, водещи до качествената промяна на живота на обществото. В NewsOne.bg Владимир Христовски ще Ви информира за актуалното и най-важното от деня в страната, от сферата на Столичната община, образованието, социалната сфера, здравеопазването, иновациите, културата. Също така ще Ви среща с добрия пример, ще съдейства за разрешаването на проблеми и ще Ви среща с интересни и вълнуващи личности. Като запазена негова марка, той ще търси и отговорите на онези въпроси, които малцина журналисти се осмеляват да задават.
София
облачно
1.7 ° C
3.4 °
1.5 °
87 %
1.5kmh
100 %
пт
7 °
сб
7 °
нд
7 °
пн
7 °
вт
6 °

Прочети още

Весела Лечева: „Обнадеждена съм, че до края на годината „Арена София“ ще има нов генерален спонсор“

Весела Лечева: „Обнадеждена съм, че до края на годината „Арена София“ ще има нов генерален спонсор“

Никола Стоянов ще открие нова инвестиция за 16 млн. лева в Индустриална зона – Божурище

Никола Стоянов ще открие нова инвестиция за 16 млн. лева в Индустриална зона - Божурище

Румен Радев проведе телефонен разговор с председателя на Еврогрупата Паскал Донаху

Румен Радев проведе телефонен разговор с председателя на Еврогрупата Паскал Донаху