fbpx
27.8 C
София
9 август 2022 | вторник | 13:27

Експертен анализ: Европа трябва да съкрати потреблението си, за да се справи при липса на руски газ

Пълното спиране на руските потоци би намалило всеки поток в рамките на ЕС, а Турски поток вероятно ще остане последният функциониращ

- РЕКЛАМА -spot_img
- РЕКЛАМА -spot_img

Делът на доставката на газ за Европейския съюз, осигурен от Русия, спадна от над 40% през 2021 г. до едва 20% през юни 2022 г. Разликата от над 300 тераватчаса през първите шест месеца на 2022 г. спрямо 2021 г. досега е запълнена предимно от 240 TWh допълнителен внос на втечнен природен газ (LNG). Това е заключението на анализа на независимите международни енергийни експерти от сайта Bruegel.org.

Газпром наруши няколко дългосрочни договора за доставка с търговските си партньори от ЕС и рискът Русия да спре всички доставки за ЕС преди зимата е висок, ако сметне това за стратегически изгодно. Заместването на руския газ с втечнен природен газ до голяма степен достигна своя предел, смятат експертите. По-малкият внос от Русия сега може да бъде посрещнат само чрез намаляване на търсенето на газ в ЕС. Незабавното прилагане на координиран подход на ЕС предлага най-добрия вариант за значително намаляване на общите разходи за намаляване на търсенето на газ. За ЕС като цяло ще е необходимо общо намаление на търсенето през следващите 10 месеца с около 15%, в сравнение със средното търсене през 2019-2021 г., за да се компенсира пълното спиране на вноса от руски тръбопроводи, пишат още специалистите.

Зависимостта, според регионалното разположение на различните страни, варира от нула до -54%. Вътрешният газов пазар на ЕС не е идеално свързан, което означава, че определени групи държави ще изискват по-стъпаловидно намаляване на доставките в зависимост от търсенето, е заключението на специалистите. Зимните температури са ключовата променлива, движеща несигурността: дълга, студена зима би наложила по-стръмни графики на дефицита.

Зависимостта, от една страна, и ножицата между изискуемото потребление и скоростта на запълване на хранилищата и доставките разделят държавите на няколко групи, в зависимост от това колко стръмна е кривата между необходимото потребление и евентуалните наличности при една средна статистически като температури зима.

За съжаление, България, Хърватия, Унгария, Гърция и Сърбия попадат в страните с най-висока зависимост и респективно ще изпаднат в най-голяма необходимост за запълване на разликите, при спиране на доставките на руски тръбен газ.

Пълното спиране на руските газови доставки би намалило всеки поток в рамките на ЕС. Ограничение е, че предполагаемо пазарите ще работят по същия начин, както през първата половина на годината. Въпреки че е вероятно пазарите да се приспособят, много области от мрежата вече работят с пълен капацитет и днешните потоци предлагат добра индикация. Търсенето и вносът на газ също са силно сезонни, но тъй като първата половина на годината включва смесица от зимни и по-топли месеци, сезонната намеса трябва да бъде разумно компенсирана, смятат още специалистите.

Групата на Португалия, Испания и Франция са ефективно изолирани от по-широкия европейски пазар поради ограничените връзки между Испания и Франция, от една страна и Франция и Североизтока, от друга. Доставките на тези страни не са уязвими от руски срив, въпреки че слабото френско производство на ядрена енергия натоварва електроснабдяването на нейния съсед и следователно търсенето на газ. Сътрудничеството може да позволи алжирският газ да бъде пренасочен от Испания към Италия, като по този начин испанският свободен капацитет може да се използва по-добре в европейски контекст, предлагат още енергийните експерти.

Балтийските страни исторически са били силно зависими от Русия. Сега регионът е силно зависим от вноса през Клайпеда LNG терминала в Литва, докато нова междусистемна връзка (Santaka) с Полша е важна, защото свързва региона с по-широкия европейски пазар. Засега връзката се използва за снабдяване на Полша, но позволява гъвкавост по отношение на намаленията в Полша и Балтийските страни.

Дания и Швеция образуват обща балансираща зона. Обикновено страните биха били до голяма степен самодостатъчни с газ, но датското находище Тиро е в процес на поддръжка до юни 2023 г., създавайки зависимост от вноса от Германия, която е изложена на руски прекъсвания.

Румъния разполага със значителни собствени производствени мощности. Въпреки това значителен внос идва от Украйна и България (и двете базирани на руски газ). Възможно е да има варианти за пренасочване през България на друг газ (втечнен газ, пристигащ в Турция или Гърция, или друг газ, транзитиран през Турция). Въпреки това България служи като ключова транзитна страна в региона на Югоизточна Европа, като е входна точка за Турски поток. Така, ако потоците по газопровода са бавни, много страни ще търсят България за транзит на газ, уточняват специалистите.

Чехия, Австрия, Словакия и Словения ще зависят силно от Германия, ако руските потоци през Украйна спрат. Ключова променлива ще бъде как реагира търсенето в Южна Германия и дали достатъчно газ продължава да преминава през Чехия и Австрия. Складовете в Австрия са сравнително големи, което означава, че групата от страни има голяма възможност да се подготви за зимата през следващите няколко месеца.

Терминалите за втечнен газ на Хърватия и Гърция са ключови точки за пазара. Част от азерския газ, внасян през Гърция, може да бъде отклонен на север, за да захранва България. Ако италианското търсене на азерски газ бъде намалено, може да се освободи повече, за да се насочат към България. Разширяването на хърватския терминал KrK по-късно през годината може да донесе още 0,3 TWh/месечен капацитет, което би било добре дошло за терминал, който в момента работи с много висок капацитет. Нова оперативна междусистемна връзка между Гърция и България (2,5 TWh/месец) също подобрява ситуацията. Тъй като Сърбия подписа нова сделка за повече руски газ през последните дни и договореното освобождаване на Унгария от петролното ембарго, е вероятно Турски поток така или иначе да бъде последната руска тръба, която все още функционира.

- РЕКЛАМА -spot_img
Иван Петрински
Иван Петринскиhttp://www.newsone.bg
Иван Петрински е журналист с дългогодишен опит като редактор и автор и основател на печатни и електронни медии. Дългогодишен кореспондент и коментатор по темата за гръцката криза за български телевизии и радиостанции. Създател, главен редактор и автор в медии за българите в чужбина. Участник в множество международни медийни срещи. Човек с голям опит в комуникацията с българската диаспора и проблемите, свързани с битието на нашите сънародници зад граница.
Последни новини
- РЕКЛАМА -spot_img
Подобни новини
- РЕКЛАМА -spot_img

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here