Днес е последният ден от Страстната седмица. На Велика събота църквата възпоменава телесното погребение на Христос и слизането му в ада. Велика събота е ден на оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и жени, носещи миро; гробът му е запечатан и пред него е поставена стража (вечерта в петъчния ден; тогава църквата отслужва Опело Христово).

На Велика събота св. Църква припомня следните събития: пребъдването на Иисус Христос с тялото Си в гроба, слизането Му с душата в ада, влизането на разбойника в рая, пребъдването на Сина на престола с Отца и Духа. Заедно с това вече се напомня и за приближаване на великото събитие Христовото възкресение. В изключителните по изразителност и умиление богослужения на Велика събота св.

Църква, като пролива сълзи на обич и благодарност към Този, Който е дал живота Си за Своите приятели и Своите врагове и с тялото намиращ се в гроба, призовава всички ни към този свят и безценен гроб – надеждата на всички народи. Тя призовава към този гроб небето и земята, ангелите и човеците, обкръжава го със светлия облак на древните старозаветни свидетели, предвидили го векове преди това; със събор на новозаветните предвестници, които тук пред гроба като че ли дават отчет за своята всемирна проповед за Неговия изкупителен кръст, смърт и възкресение.

Цялото богослужение на Велика събота изразява противоположни чувства – на скръб и надежда, на мъка и радост, на сълзи и светло ликуване.

В синаксара на Велика събота се казва, че „светата и велика Четиридесетница превъзхожда всички дни, но по-голяма от св. Четиридесетница е Светата и Велика седмица (Страстната седмица), а по-голяма от най-голямата седмица е тази Велика и света събота. Тази седмица се казва Велика не защото е по-голяма с дни или часове от останалите, а защото през тази седмица са се извършили великите и свръхестествени чудеса и изключителните дела на нашия Спасител, особено в тази събота. Защото, както при първото творение, след като създал всички твари, накрая Бог създал и най-превъзходната – човека, в седмия ден Той си починал от всичките Си дела и го осветил, като го нарекъл събота, т.е. покой…

Така, като извършил цялото дело на изкуплението и в шестия ден (петък) пак възсъздал падналия човек, като го обновил чрез животоносния Кръст и смърт, в този, пак седми ден, Господ се успокоил със съвършеното успокоение, като заспал спасителен сън. Бог Слово с плътта Си слезе в Гроба, слезе и в ада с безсмъртната си и божествена душа, която чрез смъртта се бе отделила от тялото и се предала в ръцете на Отца, на Който Той доброволно принесъл Своята кръв за нашето избавление…”

Църковното богослужение започва през този ден рано сутринта и продължава непрекъснато до края на деня, така че последните съботни песнопения се сливат с възкресните (неделните) и свършват вече при звуците на тържественото „Христос воскресе!”

По Твоето неизказано милосърдие, Господи Иисус Христе Боже наш, Който след претърпените мъки и кръстна смърт си благоволил да бъдеш положен в гроб, помилуй ни и ни удостой да се поклоним на славното Ти възкресение! Амин!

„Църковен вестник”, бр. 15, 1996 г.