5.12.2022 | понеделник | 21:18

Димитър, който винаги се появява в историята, когато е необходим

Публикувано:

Сподели поста:

Те не се познават лично. Никога не са се виждали. Съдбата им е била да бъдат родени на една земя, но в различно време. Да се наричат българи, но да дадат своя принос за страната си, според порядките и нуждите й в епохи, които нямат нищо общо помежду си. Единственият паралел, който пресича животите им, е начинът, по който са ги наричали. И това, което са оставили след себе си. Те са 5 мъже с необикновени съдби и нещо общо – името Димитър.

„Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира“

Великите думи, които ще прочетете върху студения камък на паметници или ще чуете в устата на съвременници, говорейки за миналото, са написани за един млад мъж, останал завинаги високо в планината – толкова високо, колкото са били и идеалите му. Хаджи Димитър си отива едва на 28 години. В битка. Цялата младост на войводата е прекарана в „хайдутлък“  за по-доброто бъдеще на българите.

See the source image

През пролетта на 1868 г. в Румъния се сформира четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Бунтовниците преминават Дунава и след поредица от сблъсъци с турски потери в Балкана, Хаджи Димитър пада убит на 18 юли. За края му във вестник „Курие д’Ориан“ от 18 юли 1868 г. е писано: „И от двете страни боят се води с жестоко упорство. Борбата продължи малко повече от пет часа. Хаджи Димитър, тежко ранен, малко остана да падне в ръцете на турските войници. Но въоръжен с револвера си, той се бори до последната минута с една енергия, достойна за по-добро време. Най-после и той падна. Сабята му, револверът, един телескоп и много писма се изпратиха на Митхад паша в Русчук.“

Съвсем скоро Ботев ще напише прословутото стихотворение „Хаджи Димитър“, в което ще се възхити на воинския дух на войводата:

Жив е той, жив е! Там на Балкана,

потънал в кърви лежи и пъшка

юнак с дълбока на гърди рана,

юнак във младост и в сила мъжка.

„Ако някога ми падне насреща противников самолет, ще го изям, па ако ще и с машината да се блъсна в него“

Буен, непримирим, извън клишето на мълчаливия военен, приемащ безкритично заповеди, Димитър Списаревски остава в историята като първата българска жива торпила. В защита на родното небе и едва на 27 години, пилотът врязва самолета си в противниковата британска „крепост“ Б-24 „Либерейтър“, като не позволява тя да изсипе повече бомби върху София.

See the source image

На 20 декември 1943 година 60 „летящи крепости” „Либърейтър” Б-24 с охрана от 50 изтребителя „Лайтнинг” се насочват към София. Българските изтребители са многократно по-малобройни. Отбранявайки небето над столицата, в първия си и последен боен полет, Списаревски сваля една и се врязва със самолета си в друга „летяща крепост”, но загива и той. През целия си живот Димитър Списаревски защитава с огнения си нрав справедливи каузи и на земята. Той спасява еврейка при опит на българската полиция да я арестува в София и публично критикува решението на България да обяви война на САЩ и Великобритания. Когато моментът да защити родното небе настъпва, Списаревски не се замисля и за миг. „По-добре е да загинеш във въздуха и да разбере цял народ, отколкото да умреш и никой да не разбере”, споделил Димитър малко преди първия и последен боен полет.

„Дори най-честните съдии развързват очите на Темида, когато разглеждат дело за тридесет милиона.”

Димитър Димов остава в историята като автор на един от най-четените романи в българската литература. „Тютюн“ се появява в българския литературен свят през 1951 година, оставяйки дълбока следа, както сред читателските кръгове, така и в социално-политическото битие на България.

See the source image

Той разтърсва литературните среди до такива нива, че от една страна романът на Димов е подложена на яростна критика. Независимо от големите полемики относно книгата, критиците я признават като шедьовър в литературното изкуство. До ден- днешен „Тютюн“ е част от учебните програми на българското средно образование и участва в конспекта за държавните зрелостни изпити след 12 клас.

Писмото, което ще помогне за спасяването на хиляди човешки животи

През 1943г. България е съюзник на Германия – мощна военна машина, която внушава страх в цяла Европа.  Наред с агресивната военна кампания на Третия Райх, безмилостен Берлин е започнал мащабно етническо прочистване. Милиони евреи ще загубят живота си в концентрационни лагери, ще бъдат преследвани и убивани. В тези моменти съюзниците на Германия нямат широко поле за действия и възпиране. България обаче прави немислимото. А в него, участие взима Димитър Пешев – председател на 25-тото Народно събрание.

See the source image

На 17 април 1943г. Димитър Пешев, заедно с още 42-ма депутати, написва и подписва протестно писмо, което е изпратено до цар Борис Трети. Идеята на писмото е да институционализира нагласите на българското общество срещу антисемитизма.

„Ние не можем да допуснем, че се е възнамерявало изпращането на тези хора вън от България, каквото намерение един, мислим, злонамерен слух иска да припише на българското правителство. Такава мерка е недопустима не само защото тези хора, не лишени от българското си поданство, не може да бъдат изгонвани вън от България, но и защото това би било една пакостна и с тежки политически последици за страната мерка. Тя би лепнала на челото на България незаслужено едно петно, което не само ще ѝ тежи морално, но и политически ще обезсилва всички нейни аргументи от такъв характер, към които тя сигурно ще има нужда да прибягва в бъдещите свои международни отношения“, се казва в писмото.

See the source image

Смята се, че решимостта на Димитър Пешев и българските депутати, единомислието на българския народ и решителните действия на Българската православна църква успяват да консолидират позиция, която в крайна сметка води до спасяването на хиляди български евреи от сигурна смърт. По ирония на съдбата, Пешев е обявен от Народния съд след 1944г. в антисемитизъм. Години по-късно обаче той ще получи званието „Праведник на света“, заради политическата му смелост да се противопостави срещу депортацията на български евреи.

Неразбраният гений, който спираше дъха на феновете, докато докосва топката

„Берба“, както го наричат съотборниците му в поне 5 държави, остава в историята на българския футбол като един от най-успешните родни спортисти. Тръгнал от малкия и непознат за света „Пирин“ – Благоевград, Димитър Бербатов става голмайстор на един от най-легендарните футболни отбори на Албиона и света – Манчестър Юнайтед.

See the source image

През 2011 година Димитър става голмайстор на Висшата лига на Англия със своите 20 попадения. Обличал е фланелките на Байер – Леверкузен, Манчестър Юнайтед, ЦСКА, Монако, Тотнъм, Фулъм и дори игра в екзотична Индия. До ден-днешен феновете на „Червените дяволи“ коментират негови изпълнения в социалните мрежи, определяйки го като „гения с най-доброто първо докосване на топката“ и човек, който разчита играта „по-добре от всеки друг“. За него легендарният футболен стратег Алекс Фъргюсън казваше – „Понякога е трудно да се играе с Бербатов, защото е трудно да разбереш футболист, който е с няколко хода напред.“ Днес Димитър е извън зеления килим, а само преди дни загуби в изключително оспорвана битка надпреварата за президентското място на Българския футболен съюз. От години насам, Бербатов развива своя фондация в България, която помага на талантливи деца в стремежа им да развиват дарбите си.

Смята се, че в момента повече от 130 000 души носят името Димитър или производно нему в България. В по-широк превод, то означава „принадлежащ на Деметра“ – гръцката богиня на плодородието, за която старите свитъци твърдят, че е дала на света земеделието. Истина или не, древните вярвали, че ако искаме да видим Деметра, трябва да погледнем към съзвездието „Дева“. За да видиш необикновените неща обаче понякога е достатъчно да се огледаш наоколо. Там винаги има по някой Димитър. Честит празник!

Цветин Филипов
Цветин Филиповhttp://www.newsone.bg
Цветин Филипов е журналист на информационния сайт NewsOne.bg. Всеки ден той ще ви запознава с най-важните и любопитни вътрешнополитически теми в страната, но ще научавате много от него и за сложните международни събития в областта на геополитиката, сигурността и икономиката. Цветин е репортер с опит в сферата на телевизионната журналистика и магистър по "Международна сигурност" от Софийския университет "Св. Климент Охридски" . През последните години изследователските му интереси са насочени силно към процесите в региона на Източна Азия.
София
облачно
5 ° C
5.2 °
4.8 °
89 %
3.1kmh
100 %
пн
6 °
вт
9 °
ср
10 °
чт
11 °
пт
9 °

Прочети още

Румен Радев на среща с президента на ЕБВР: България работи за дългосрочни решения, които да гарантират надеждност и автономност на енергетиката

България работи за дългосрочни решения, които да гарантират надеждност и автономност на енергетиката и да минимизират негативните ефекти...

Никола Стоянов ще участва в откриването на кръгла маса на тема „Дигитализация, киберсигурност и местно самоуправление“ в УНСС

Министърът на икономиката и индустрията Никола Стоянов ще участва в  официалното откриване на кръгла маса на тема „Дигитализация,...

Две олимпийски шампионки по карате застанаха зад инициативата “Избери живота”

Кампанията “Избери живота” #СприНавреме беше подкрепена от участниците в уникално спортно събитие с двама олимпийски шампиони по карате,...

Румен Радев: България е изпълнила всички технически критерии за Шенген и ще продължи да отстоява достойнството и интересите си (видео)

Беше грешка, че допуснах и дадох шанс на хора, които откраднаха надеждите ни за промяна, посочи президентът Българската държава...