fbpx
24.1 C
София
12 август 2022 | петък | 14:30

Депутатите от Продължаваме промяната настояват за преразглеждане на новия ПУП за Борисовата градина

Летният театър и къпалнята Мария Луиза са частна собственост на Румен Гайтански-Вълка, Гриша Ганчев също е съсобственик на огромно УПИ

- РЕКЛАМА -spot_img
- РЕКЛАМА -spot_img

ЗАПОЧВА ПОСЛЕДНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОБСЪЖДАНЕ НА НОВИЯ ПЛАН, ЕТО ОТКЪДЕ МОЖЕ ДА СЕ ВЛЕЗЕ В ДИСКУСИЯТА: https://city-council-sofia.webex.com/wbxmjs/joinservice/sites/city-council-sofia/meeting/download/4ff7b7878d174c1db14d4b534acdce85?siteurl=city-council-sofia&MTID=m14e3a439f1c2995b23db5722f8e61028

Публикуваме тук декларация по темата, прочетена днес в Народното събрание от депутата на Продължаваме промяната в 24 МИР Димитър Гочев.

Декларация

във връзка с развитието на проекта за подробен устройствен план на местността

„Борисова градина“

(план за парк и градина по чл. 62, ал. 1 от ЗУТ, Столична община, гр. София)

“Уважаеми господин Председател, Уважаеми Народни представители,

Ние, народните представители на Промяната от софийските избирателни райони, изразяваме силното си безпокойство по отношение на обявения от Столична община проект за Подробен устройствен план на м. „Борисова градина“, както и за цялостното развитие на парковите пространства, зелените площи и площите за отдих в града, включително игрища, градинки, междублокови пространства, детски площадки.

Правим го днес на обявената дата за заключителната част на общественото обсъждане на подробния устройствен план за “Борисова градина”, за да подкрепим усилията на гражданското общество и независимите експерти, които милеят за каузата “Борисова градина”!

На първо място, следва да припомним, че опазването на околната среда и биоразнообразието, както и стопанисването на парковете и резерватите с национално значение, е във висок обществен интерес.

Важно е и да се подчертае, че територията на „Борисова градина“ обхваща и редица единични и групови недвижими културни ценности, сред които  са и резерватите на градинско-парковото изкуство. Документирани са и множество растителни и животински видове в рамките на местността, част от които са защитени.

На второ място, следва да отбележим, че териториалноустройствената защита на недвижимите културни ценности, съгласно Закона за културното наследство, следва да се осъществява с оглед опазване и устойчиво развитие на съответната ценност. Устройствените планове и специфичните правила и нормативи, които се определят към тях, следва да са насочени към насърчаване на ефективната защита, реставрацията и благоустройството на обществените пространства.

С оглед на посоченото, считаме, че изложеното в проектната документация за подробния устройствен план на м. „Борисова градина“ все още не съответства на интересите на обществото. Макар и някои от предложените действия по реставрация и облагородяване да са полезни, друга част от предвидените обекти са силно обезпокоителни. Поддържането на парковото пространство и възстановяването по автентични данни не следва да се използва като претекст за допускане на необосновани намеси и разрешаване на ново строителство.

Изграждането на връзки за улеснен достъп до парка и на спортни атракциони не следва да се прави за сметка на лесопарковите пространства. Не следва да се допуска и изграждането на нови обекти, за нуждата от които няма ясна обосновка, има неизяснена собственост или придобита през годините при превратни условия такава. Днес съществена част от Борисова градина и едни от най-важните културни обекти на нейна територия са в ръцете на знакови фигури от тъмните години на управлението на страната ни.

Ярък пример за това са къпалнята “Мария Луиза” и Летният театър.

Знаем, че подобни проблеми има във всички квартали на града ни, където по различни причини обществените пространства и зелените площи са преплетени с частна собственост. Това е проблем във всички големи градове в страната. Решението на местните власти досега много често е било зелените пространства да се застрояват, докато градовете ни се превръщат в бетонна пустиня.

Декларираме, че ще работим по тези проблеми по законосъобразен начин, с респект към законосъобразно придобитата частна или реституирана собственост и в полза на обществения интерес.

В заключение, настояваме компетентните органи да преразгледат проекта за подробен устройствен план на м. Борисова градина, както и другите проекти за подробни устройствени планове, които ограничават съществуващите зелени площи и площи за отдих в град София.

Настояваме да бъде съставена адекватна оценка на рисковете за биологичните видове на територията на парка и стратегията за опазване на биоразнообразието да се приведе в съответствие с нея, предвиждайки механизми за тяхното управление. Наблягаме на историческото и културното значение на парка и призоваваме за недопускане на ново строителство и изграждане на съоръжения, за които не е налице доказана необходимост. Усилията на гражданското общество, което от години се бори и осветява проблемите на плановете за “Борисова градина”, заслужават своя справедлив резултат и имат нашата подкрепа!

Промяната, уважаеми колеги, не е декларация, а процес на малките стъпки. Малките стъпки, в които възвръщаме доверието, че бъдещето на градовете ни, бъдещето на “Борисовата градина”, като символ на качествената градска среда, ще е за всички, а няма да бъде изконсумирано от алчността на съмнителни субекти!

Благодаря!”

По въпроса за гражданството в международното право и Конституцията - Lex.bg  News
Димитър Гочев, депутат от ПП в 24 МИР, София, снимка: Facebook
- РЕКЛАМА -spot_img
Искра Ангелова
Искра Ангеловаhttp://www.cultureone.bg
Искра Ангелова е българска журналистка, актриса, преводачка, продуцентка и писателка. Тя завършва с отличие 22-ра гимназия в София и печели Националната олимпиада по литература, с което е приета в специалност Българска филология в СУ „Климент Охридски“. Междувременно я приемат и в специалността Актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ в класовете на проф. Димитрина Гюрова и Пламен Марков, и на Леон Даниел, Ивайло Христов и Меглена Караламбова, както и в специалността Театрознание. Искра завършва едновременно актьорско майсторство и българска филология. Две години е на щат в Сатиричния театър, играе в няколко представления там, както и в театър „Сълза и смях“, води различни детски и младежки рубрики в БНТ и участва във филми на Студио „Екран“, както и в рубриката „Телевизионен театър“. Прави първите си интервюта като журналист за сп. „Театър“. През пролетта на 1996 г. тя спечелва стипендията Фулбрайт на американското правителство и през 1997 г. заминава, за да учи телевизионна и радио журналистика в университета „Емерсън“ в Бостън, САЩ. Докато следва, Искра се явява на кастинги и играе Нина Заречная в „Portal Theatre“ в Бостън, както и снима в няколко филма. След като завършва магистратурата си и стажува като репортер в местните канали на NBC и ABC News в Бостън, тя се явява на интервю за втори продуцент на сутрешния блок на CBS в Ню Йорк и го печели. Там Искра отразява войната в Косово, прави репортажи за престрелките в училищата, ураганите и др. горещи новини, подготвя интервютата с актьори като Дъстин Хофман, Глен Клоуз и Хю Грант, режисьори като Мартин Скорсезе и музиканти като Уинтън Марсалис и Марая Кери, но големият ѝ пробив е интервюто с беглец от ФБР, по което известното публицистично предаване „60 минути“ на телевизията прави цял епизод. Поради регламента на Фулбрайт, Искра трябва да се върне в България. Тя се явява на интервю още във Fox News в Ню Йорк и така става един от създателите на сутрешния блок на bTV “Тази сутрин“ в България, където е водещ. Между 2002-2005 г. Искра е главен редактор и водещ на сутрешния уикенд блок по Нова телевизия „У нас“. От 2005 до 2019 г. тя е главен редактор, сценарист и водещ на културното токшоу по БНТ „Нощни птици“, където е канила най-изявените, интересни и свободомислещи хора на изкуството у нас, както и световни звезди от ранга на Вим Вендерс, Джон Лоутън, Серджо Кастелито, Маргарет Мацантини, Джон Савидж, Лоренцо Ламас и др. През 2019 г. предаването е спряно с неясни мотиви. Междувременно Искра е автор на няколко документални филма за писателките Лаура Ескивел, Елиф Шафак и Юлия Кръстева, като вторият ѝ филм за Кръстева „Кой се страхува от Юлия Кръстева?“ открива фестивала „Master of Art“ през 2017 г. и е показан в рамките на LIDF – London International Film Festival – в Лондон и Париж. Тя е съосновател на „Общество Айн Ранд“ в България, както и редактор на „Атлас изправи рамене“ на авторката. През последните 2 години Искра работи над онлайн интерактивна енциклопедия „Мамапедия“, която става сайт на годината за 2020 г. според публиката на bgweb.bg. Искра Ангелова е горд носител на наградата на Съюза на българските журналисти за специален принос за 2019 г. Искра е била преподавател по сценична реч на два класа в НАТФИЗ, а през последните години превежда няколко книги и пиеси, в които и играе, като „По-близо“ и „Красиви тела“. Те имат дълъг живот на българска сцена, второто наскоро постигна рекордните 14 години на пълни салони. Откакто е в България, тя снима в няколко американски филмови продукции и играе на сцените на Народен театър „Иван Вазов“, Театър „Българска Армия“, Варненски театър, „Сълза и смях“, Младежки театър „Николай Бинев“, Модерен театър, галерия „Етюд“ и др. Тя става сред най-четените автори на сайта Offnews, а статията ѝ за сп. „Артизанин“ от 2019 г. „Краят на елитите“ има над 500 000 прочитания. През 2020/21 г. тя организира и представя поредица музикално-литературни четения, посветени на големите български поети Лилиев, Явров и Багряна със свои приятели – именити артисти и музиканти.
Последни новини
- РЕКЛАМА -spot_img
Подобни новини
- РЕКЛАМА -spot_img