fbpx
23 C
София
20 август 2022 | събота | 02:42

Денят на българското кино е днес, гледаме безплатно български филми

- РЕКЛАМА -spot_img
- РЕКЛАМА -spot_img

Филмът “Българан е галант” на режисьора Васил Гендов е първият български филм, прожектиран на 13 януари през 1915 г. От 2005 година по инициатива на Националния филмов център на 13 януари кинодейците честват своя професионален празник.

Българан е галант

По случай Деня на българското кино днес 7 киносалона ще представят 13 заглавия на нови български документални, анимационни и игрални филми.

“За съжаление не можахме да направим 13 филма на 13 януари в 13 киносалона, но ги направихме 7”, сподели пред Радио София Камен Балкански – и.д. изп. директор на ИА „Национален филмов център“ и директор на офис „Медиа“, бюро “Творческа Европа” – България. „Магаре“, “Мона Лиза”, “Луцифер”, “Страх” са част от заглавията.

Днес е и последният ден от изложба, която експонира моменти от живота и творчеството на Васил Гендов, експозицията се намира в Изложбена зала “Архиви” на ул. “Московска” 5 в София.

Киносалоните в които ще има прожекции в София са „Одеон“, „Дом на киното“, „G8“ и „Синегранд“. Във Велико Търново е кино „Палас“, във Варна – Фестивален и конгресен център и в Пловдив – „Lucky – Дом на киното“. Входът е свободен. Програмата можете да разгледате по-долу.

Искате да знаете повече?

Потърсихме повече информация в сайта kinoto.bg.

Малко история…

На 13 януари през 1915 г., в първото столично кино „Модерен театър“ се състои публичната премиера на първия български игрален филм „Българан е галант“. Сценарист и режисьор на немия черно-бял филм е пионер на българското кино Васил Гендов. В главните роли са Мара Липина и самият Васил Гендов, и двамата актьори от Народния театър. Операторът Гаетано заснема филма за шест дни пред къщата на предприемача Димитър Съселов на ул. „Славянска“ №9 в София.

Ето го и сюжетът на филма, описан от Гендов:

„Късно през нощта идеята беше в главата ми в завършен вид. Един млад бонвиван, роля, която щях да играя аз, среща една млада дама на улицата и започва да я задиря. Като не може да се отърве от този нахален обожател, тя решава да му даде един добър урок. Запознава се с него и го поканва да я придружи из пазара, като го моли да й заеме пари за покупките, тъй като е забравила парите си вкъщи. Нашият Българан сияе от радост. Ходи от магазин в магазин, заплаща покупките, които тя купува, дори и такива, които не й трябват, натоварва го с кутии и пакети, завежда го в едно от най-скъпите и луксозни навремето заведения „Градското казино“, поръчва най-скъпите закуски и напитки, които нашия Бъкгаран плаща, докато накрая го завежда пред една къща, където среща мъжа си, когото помолва да вземе файтон и да освободи „хамалина“. Когато файтонът дохожда, мъжът взима пакетите от закования като от гръм Българан и му подава 50 стотинки за хамалията. Нашият Българан остава прикован с парите в ръка да гледа подир файтона“. (Васил Гендов, „Трънливият път на българския филм“, с. 64)

По онова време в България киното още не се приема за изкуство и за голяма част от утвърдените български актьори е непрестижно да се снимат във филми. Ето какво казва Гендов в спомените си за снимките във филма: „Обърнах се към артисти от Народния театър, пак същото, дори някои от тях недвусмислено ми отговаряха, че нямат желание да се „резилят“. Този период на търсене продължи два дена, обаче резултат нямаше. Никой не искаше да става „за резил“. На третия ден реших да помоля и моята братовчедка Елена Снежина, голяма актриса в Народния театър, но и тя благовидно отклони поканата ми, като каза, че била много заета и най-важното, че съпругът й, големият български артист Атанас Кирчев, няма да й позволи“. (Васил Гендов, „Трънливият път на българския филм“, с. 66)

Нещо повече, дори е имало известни артисти, които избягвали да вървят по улиците заедно с младия кино режисьор, за да не се резилят. Гендов успява да убеди единствено актрисата от Пловдивския театър Мара Миятева, която впоследствие става част от състава на Народния театър, да изиграе главната женска роля в „Българан е галант” под псевдонима Липина. Всички останали епизодични роли се изпълнили от непрофесионални актьори, с изключение на главната мъжка роля, която самият Гендов играе.

Когато вестник „Дневник” рекламира филма „Българан е галант” пуска следното съобщение: „Комедията и снимките са доста сполучливо направени и тази комедия представлява голяма новост за българското общество (…). Интересно е всеки да види как се заражда едно изкуство в една млада и напредничава страна като България”, която се стреми да подражава във всичко на Западноевропейските гиганти и не иска да остане назад и в областта на кинематографията и почва да туря началото на един нов отрасъл на изкуството”. („Дневник” от 13.01.1915 г.)

Филмът има голям зрителски и финансов успех, но той остава най- вече за собственика на кино „Модерен театър“. С огорчение Васил Гендов си спомня:

„Колкото и радостен да беше за мен моралният успех, материалният обаче остана само за „Модерен театър“. За мен до ден-днешен остана нещо неизяснено. И все пак си мисля, че се дължи на случайност, на едно нехайство от страна на Аладар. Блазнех се мисълта, че той ще ме повика, ще ми предложи макар и нещо малко, поне продадения часовник. Това обаче той не стори и аз си останах с възторзите на публиката, което за начало все пак беше най-голямата награда“. (Васил Гендов, „Трънливият път на българския филм“, с. 83)

Самият филм не е съхранен до наши дни. Смята се, че е загубен през 40-те години на ХХ в. при бомбардировките над София по време на Втората световна война. През 1998 г., като част от предаването „Понеделник 8 ½“ на БНТ, група студенти от НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ създават римейк на филма, по оригиналния сценарий и режисьорски дневник на Гендов.

В Деня на българското кино може да бъдат разгледани и две тематични изложби свързани с историята на родната кинематография:

В Деян на българското кино ще могат да се видят следните филми:

Пълнометражни игрални филми:

„Като за последно“ – 2020, реж. Ивайло Пенчев, 118’

с Васил Банов, Мария Бакалова, Филип Аврамов, Малин Кръстев

Наградата на публиката на фестивала „Златна роза“, Варна 2020

„Страх“ – 2020, реж. Ивайло Христов, 100’

със Светлана Янчева, Майкъл Флеминг, Стоян Бочев

„Златна роза” за най-добър филм и нагарадата за главна женска роля на Светлана Янчева), Варна 2020

Късометражни игрални филми:

„Магаре“ (к/м) – 2021, реж. Мартин Негрев, 22’

с Красимир Доков

„Златна роза“ за най-добър късометражен игрален филм на фестивала „Златна роза“ Варна, 2021

„Мона Лиза“ (к/м) – 2020, реж. Веселка Кунчева, 10’

с Милица Гладнишка, Данаил Обретенов

Наградата на критиката за късометражен филм на фестивала „Златна роза“, както и диплом на Журито на фестивала „Златна роза“ за „модерно съвременно виждане, което ползва похвати от различни медии“. „Златна роза“, Варна 2021

„Хлад“ (к/м) – 2021, реж. Девина Василева, 21’

с Васил Василев-Зуека

Диплом на Журито на фестивала „Златна роза“ за „модерно съвременно виждане, което ползва похвати от различни медии“. „Златна роза“, Варна 2021

Документално кино

„Луцифер“ (док.) – 2020, реж. Мария Николова, 56’

Награда на Община Пловдив на фестивала „Златен ритон“, Пловдив 2020

„Преди края“ (док.) – 2020, реж. Елдора Трайкова, 54’

 “Златен ритон” за най-добър документален филм и наградта за режисура, Пловдив, 2020

Анимационно кино

„Болт“ (аним.) – 2020, реж. Илия Шекерджиев, 8’

Награда за анимационен дебют на фестивала „Златен ритон“

„Глич в йерархията“ (аним.) – България-Австрия, 2019, реж. Весела Данчева, 7’

„Мармалад“ (аним.) – 2020, реж. Радостина Нейкова, 5’

„Призрак“ (аним.) – 2020, реж. Сотир Гелев, 28’

Специалната награда на журито и награда на критиката за анимационен филм на фестивала „Златен ритон“

„Сантяго“ (аним.) – 2020, реж. Анрдей Кулев, 16’

Голямата награда за анимационен филм на фестивала „Златен ритон“

Награда за български късометражен филм на 25-ия София Филм Фест

„Човекът кал“ (аним.) – 2020, реж. Пламен Николов, 6’

- РЕКЛАМА -spot_img
Искра Ангелова
Искра Ангеловаhttp://www.cultureone.bg
Искра Ангелова е българска журналистка, актриса, преводачка, продуцентка и писателка. Тя завършва с отличие 22-ра гимназия в София и печели Националната олимпиада по литература, с което е приета в специалност Българска филология в СУ „Климент Охридски“. Междувременно я приемат и в специалността Актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ в класовете на проф. Димитрина Гюрова и Пламен Марков, и на Леон Даниел, Ивайло Христов и Меглена Караламбова, както и в специалността Театрознание. Искра завършва едновременно актьорско майсторство и българска филология. Две години е на щат в Сатиричния театър, играе в няколко представления там, както и в театър „Сълза и смях“, води различни детски и младежки рубрики в БНТ и участва във филми на Студио „Екран“, както и в рубриката „Телевизионен театър“. Прави първите си интервюта като журналист за сп. „Театър“. През пролетта на 1996 г. тя спечелва стипендията Фулбрайт на американското правителство и през 1997 г. заминава, за да учи телевизионна и радио журналистика в университета „Емерсън“ в Бостън, САЩ. Докато следва, Искра се явява на кастинги и играе Нина Заречная в „Portal Theatre“ в Бостън, както и снима в няколко филма. След като завършва магистратурата си и стажува като репортер в местните канали на NBC и ABC News в Бостън, тя се явява на интервю за втори продуцент на сутрешния блок на CBS в Ню Йорк и го печели. Там Искра отразява войната в Косово, прави репортажи за престрелките в училищата, ураганите и др. горещи новини, подготвя интервютата с актьори като Дъстин Хофман, Глен Клоуз и Хю Грант, режисьори като Мартин Скорсезе и музиканти като Уинтън Марсалис и Марая Кери, но големият ѝ пробив е интервюто с беглец от ФБР, по което известното публицистично предаване „60 минути“ на телевизията прави цял епизод. Поради регламента на Фулбрайт, Искра трябва да се върне в България. Тя се явява на интервю още във Fox News в Ню Йорк и така става един от създателите на сутрешния блок на bTV “Тази сутрин“ в България, където е водещ. Между 2002-2005 г. Искра е главен редактор и водещ на сутрешния уикенд блок по Нова телевизия „У нас“. От 2005 до 2019 г. тя е главен редактор, сценарист и водещ на културното токшоу по БНТ „Нощни птици“, където е канила най-изявените, интересни и свободомислещи хора на изкуството у нас, както и световни звезди от ранга на Вим Вендерс, Джон Лоутън, Серджо Кастелито, Маргарет Мацантини, Джон Савидж, Лоренцо Ламас и др. През 2019 г. предаването е спряно с неясни мотиви. Междувременно Искра е автор на няколко документални филма за писателките Лаура Ескивел, Елиф Шафак и Юлия Кръстева, като вторият ѝ филм за Кръстева „Кой се страхува от Юлия Кръстева?“ открива фестивала „Master of Art“ през 2017 г. и е показан в рамките на LIDF – London International Film Festival – в Лондон и Париж. Тя е съосновател на „Общество Айн Ранд“ в България, както и редактор на „Атлас изправи рамене“ на авторката. През последните 2 години Искра работи над онлайн интерактивна енциклопедия „Мамапедия“, която става сайт на годината за 2020 г. според публиката на bgweb.bg. Искра Ангелова е горд носител на наградата на Съюза на българските журналисти за специален принос за 2019 г. Искра е била преподавател по сценична реч на два класа в НАТФИЗ, а през последните години превежда няколко книги и пиеси, в които и играе, като „По-близо“ и „Красиви тела“. Те имат дълъг живот на българска сцена, второто наскоро постигна рекордните 14 години на пълни салони. Откакто е в България, тя снима в няколко американски филмови продукции и играе на сцените на Народен театър „Иван Вазов“, Театър „Българска Армия“, Варненски театър, „Сълза и смях“, Младежки театър „Николай Бинев“, Модерен театър, галерия „Етюд“ и др. Тя става сред най-четените автори на сайта Offnews, а статията ѝ за сп. „Артизанин“ от 2019 г. „Краят на елитите“ има над 500 000 прочитания. През 2020/21 г. тя организира и представя поредица музикално-литературни четения, посветени на големите български поети Лилиев, Явров и Багряна със свои приятели – именити артисти и музиканти.
Последни новини
- РЕКЛАМА -spot_img
Подобни новини
- РЕКЛАМА -spot_img