fbpx
11.3 C
София
петък | 20.05.2022 | 00:44:43
петък | 20.05.2022 | 00:44:43
11.3 C
София

Да минеш през Вратата на Богинята Майка

Тайнственият мегалит край с. Бузовград

- РЕКЛАМА -spot_img
- Реклама -spot_imgspot_img

Ранното утро мирише на студ. Земята е замръзнала, а слънцето – твърде далеч, за да я стопли. Дестинацията за днес е само една – Вратата на Богинята Майка, известният мегалит край с. Бузовград. Местните го наричат просто „Мегалитът“. Селото се намира на около 5 км южно от Казанлък и в ранното зимно утро пътят още спи.

На входа на Бузовград виждам огромна табела със снимка на мегалита. Бързо се изстрелвам в края на селото. Идвала съм тук и преди. Търся отбивката за най-голямата местна забележителности. Спомням си къде трябва да завия и автомобилът бавно започва да се изкачва над селото. Асфалтът свършва и започва черен път. Продължавам пеша през малка горичка. Тук-таме се мяркат остатъци от табели, указващи посоката към Мегалита.

Снимка: Боряна Кръстева

Буквално преведено „мегалит“ означава „голям камък“. Той обаче не е природно образувание. Мегалитът е изграден от огромни камъни, закрепени един към друг само със силата на баланса, без никакво спойващо вещество. Обичам мегалитите. Те са едни от най-интересните и магнетични структури по нашите земи. Голяма част от тях са от времето на траките, а ние и до днес не сме сигурни точно как и защо са създадени.

Снимка: Боряна Кръстева

Пръстта хрупа под краката ми подобно на разпръснати захарни кристали. Земята още не се е освободила от сковаващата прегръдка на студа. Тънък слой скреж покрива клоните на близкия храст, които сякаш светят под надничащото слънце. Необичайно тихо е. Пътят криволичи нагоре-надолу. От дясно се издигат два реда телена ограда. Отвъд нея е някаква складова база на военните. От ляво е рехавата гора, където зимният въздух танцува между клоните ѝ.

Снимка: Боряна Кръстева

След още едно рязко спускане и изкачване, пътеката става по-равна. Стъпалата ми се отпускат и сякаш не ходят, а летят над пътя. Докато си мисля как може да е толкова студено и кога най-после ще стигна Мегалита, нещо привлича погледа ми между дърветата. Отклонявам се за малко от пътя, за да видя какво има в гората. Там, съвсем необезпокоявана, си стои нещо, което прилича на огромна каменна маса. Сякаш очаква някой великан всеки момент да се покаже от храсталака и да седне да закусва. Страните на каменната маса са покрити с зелен мъх. Целият пейзаж е като декор от детска приказка.

Снимка: Боряна Кръстева

Продължавам към „Вратата на Богинята Майка“. Слънцето бавно се издига по небосклона, но топлината му не стига до замръзналите ми длани. Продължавам да вървя по пътя. Стигам до гола поляна. Небето гледа с пронизващо сините си очи. Пътеката пред мен се стеснява. Сякаш от нищото изникват камъни, в чието мълчание се крият всички отговори.

Снимка: Боряна Кръстева

Само след още няколко крачки се озовавам пред “Вратата на Богинята Майка”. Наистина прилича на портал. Създателите му са вярвали в задгробния живот. Едва ли е случаен фактът, че точно тук е разпръснат прахът на траколога проф. Александър Фол – човекът, който открива мегалита.  

Любопитен факт е, че в дните на лятното слънцестоене и есенното равноденствие, по залез Слънце, светлинен лъч се спуска точно през отвора, образуван между скалите. В културата на траките залезът е символ на смъртта. Изводите от тези факти оставам на вас.

Снимка: Боряна Кръстева

Доближавам се до огромните камъни. В центъра им е порталът, висок 180 см. Поглеждам през него, но сякаш той гледа в мен. Виждам Розовата долина, която се разстила в подножието, най-високия връх в тази част на планината – Триглав. Тук, покрай бреговете на свещената река Тунджа, в прегръдката между Стара планина и Средна гора, някога е съществувала великата Одриска държава.

Снимка: Боряна Кръстева

Ако се издигна високо над мегалита, ще видя, че той е част от триъгълник. Другите му два върха са: могилата Голямата Косматка и древният град Севтополис, столица на Одриската държава, който днес лежи под водите на яз. Копринка. Мегалитите са едно огромно напомняме, че случайности не съществуват. Гледам върховете, покрити със сняг, в далечината; мъглата, която се разстила като плащ над Долината и брилянтно наредените камъни. Пристъпвам към портала и застивам в него. Миг като вечност. Също като живота.

- Реклама -spot_imgspot_img
Боряна Кръстева
Боряна Кръстеваhttp://www.newsone.bg
Боряна Кръстева е журналист с богат опит в дигиталните медии. От 2014 г. поддържа „Пътеписаници“ – личен блог за пътешествия. Автор е на книгата „Мистични разходки из България за не/обикновени пътешественици“, в която вдъхновява да опознаем родината през местните легенди и фолклор. През 2018 г. е лектор на TEDxStaraZagora. Завършва „Журналистика“ и „Реклама и публична комуникация“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. За себе си казва, че е пътешественик по душа и разказвач по призвание. Тя е човекът, който ще ви отведе до най-интересните кътчета на България!
Последни новини
- Реклама -spot_img
Още новини
- Реклама -spot_img

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук