Само на 2 км източно от популярния балнеокурорт Павел баня, съвсем близо до водите на яз. Копринка, стърчат останките от храм. Името му е „Св. Атанасий“. Някога е бил голяма и красива църква, а днес е само спомен от нея. Тя е била основен стожер на вярата за хората от старото село Виден.
В навигацията и в разказите на местните за нея ще я откриете под името „потопената църква на яз. Копринка“. През пролетта водите на язовира стигат чак до стените ѝ и влизат до самия олтар. Как обаче се стига до това недоразумение?
Църквата „Св. Атанасий“ е построена в периода 1851 – 1854 г. По време на Руско-турската война е безмилостно опустошена от башибозуците. Около 50 години след Освобождението храмът е възстановен с помощта на дарения и доброволен труд на местни жители. Те съграждат храма от нищото и го правят още по-впечатляващ от преди. Славата на църквата във Виден се разнася надлъж и нашир. Тя е била най-красивата и богато украсена в района на Казанлък.
Всеки, който прекрачел прага ѝ, се удивлявал пред писаните икони, изящния дървен иконостас и огромните висящи полилеи. Дори днес, щом човек застане пред празния храм, от който са оцелели само стените, вижда поразяващото величие и огромни размери на църквата. В миналото е имала и балкон, където се е събирал църковният хор. Песнопенията им изпълвали целия храм. Днес спомена за тези песни изчезва като дим, но не през комина, а през липсващия покрив. Сега пределът е само небето.
Интересно е, че именно песнопенията са разкривали най-впечатляващата част от църквата „Св. Атанасий“ и това е нейната величествена акустика. Съвременници споделят, че без съмнение можела да се мери с тази на Миланската скала. Тайната на перфектната акустика на храма се крие в празни глинени гърнета, вградени на точните места в стените. Така българските майстори превръщат църквата в концертна зала с кристален звук. Техните усет и познания създават шедьовър, с който да славят Бога.
По оглозганите от времето стени още личат глинените гърнета, поставени в градежа. Наредени по някакъв невидим алгоритъм, те са превръщали всеки звук в хармония. Не случайно славата на храма се разнасяла толкова надалеч.
През 50-те години на миналия век обаче започва строителството на яз. Копринка, който по това време носи името „Георги Димитров“. Той е официално открит през 1955 г. Няколко години по-късно водите му стигат до старото село Виден и се настаняват първо в храма. Хората са изселени от домовете си, а храмът остава сам на Божията милост. Песнопенията секват. Занемява и камбанарията. Тя и до днес стърчи непоклатима пред църквата. На куполът ѝ вече няма кръст, а вместо него, щъркели си свиват гнездо. Каква чудесна метафора, че каквито и трагедии да се случват, животът продължава.
През 2006 г., в новото село Виден, започва строителството на нов храм, приемник на стария, който също носи името „Св. Атанасий“. Тук камбаната отново пее – за живите и за всичко, безвъзвратно изгубено.
