fbpx
0.8 C
София
петък | 21.01.2022 | 01:09:02
0.8 C
София
петък | 21.01.2022 | 01:09:02

Четирима български поети са в новата френска “Антология на световната поезия”

- РЕКЛАМА -spot_img
- Реклама -spot_imgspot_img

С театрален спектакъл в Париж беше отбелязана премиерата на „Антология на световна поезия”, издадена в два тома от френското издателство „Карактер”. Артистично оформеното със снимки, гравюри и рисунки многоезично издание представя 372 автори от 96 страни. Българските автори са: Екатерина Йосифова, Пламен Дойнов, Иван Теофилов и Георги Константинов, предадоха световните агенции.

Първите трима поети са сред авторите на изд. „Карактер” (основано от Брюно Дюроше през 1950 г.). Книгата „Кафепоеми” на проф. Пламен Дойнов беше публикувана под заглавие „Le temps d’un café” (Докато изпиеш едно кафе) през 2006 г., стихосбирката „Mains” (Ръце) на Екатерина Йосифова излезе през 2014 г., а идната година предстои издаването на книга със стихове и проза от Иван Теофилов. Преводач и на тримата е Ралица Фризон-Рош.

Френска антология на световната поезия

Съставителите на двутомната антология поетесата и издател Никол Гдалия, френският поет Силвестър Клансие и люксембургският писател Жан Портан са включили автори от целия свят – от представители на големи литератури като Аполинер, Жан Кокто, Рилке, Лорка, Пабло Неруда, Езра Паунд и др. до поети от далечни страни и океански острови, пишещи на редки езици.

Театралният спектакъл в празничната зала на кметството на V район в Париж под режисурата на Морена Кампани, смесвайки различни гласове и ритми, представи езиковото и културно многообразие на антологията и напълно заслужи наименованието си „Бъди многостранен като Вселената”, по стих на Фернандо Песоа.

Екатерина Йосифова на 80, снимка: Яна Лозева, Facebook

ЧЕТЯЩИЯТ
стихотворение
сутрин
в леглото
около десет минути

става,
справя се с
каквото трябва, излиза
и добре понася другите часове.

Екатерина Йосифова

Екатерина Йосифова в родена е на 4 юни 1941 г. в Кюстендил. Учи в родния си град, но завършва средното си образование в София, в 20-то училище „Тодор Минков“. Завършва руска филология в Софийския университет (1964). Работи като учител в Дупница и Кюстендил (1968-1970), журналист в редакцията на в. „Звезда“ (Кюстендил) (1971-1972), драматург в Кюстендилския драматичен театър (1972-1981), завеждащ на отдел „Поезия“ и главен редактор на литературен алманах „Струма“ (1981-1990). Има дъщеря и син.

Нейни стихотворения са превеждани и публикувани в антологии и литературни издания в Австрия, Великобритания, Германия, Гърция, Индия, Италия, Русия, САЩ, Турция, Унгария, Франция и др., а в Северна Македония е издадена книгата ѝ „Ништо ново“, 2003, изд. „Штрк“, Скопие.

Пламен Дойнов, снимка НБУ

ГОЛО ТЯЛО. МОМИЧЕ

Първо шията, а после улея

между гърдите (без лицето).

Тежките клепачи се повдигат, мислят.

Корените на косите разговарят.

Кожата настръхва и ухае.

Капка над корема (юли е),

виж – Венера върху хълма свети…

Следвам тялото й върху листа,

само там постигам слънцето преди загара,

само там я имам цялата до края…

Пламен Дойнов

Ректорът на Нов български университет проф. Пламен Дойнов е роден през 1969 г. в Разград. Завършва история и културология в СУ „Св. Кл. Охридски“. Един от основателите на департамент „Нова българистика“ на Нов български университет (1994), негов ръководител (от 2012 до 2020). През годините работи като заместник-главен редактор и управител на „Литературен вестник“ (1996-1998), директор на Национален студентски дом (1998-2004), асистент, доцент и професор в НБУ. Дългогодишен редактор в седмичника „Литературен вестник“ (от 1993).

Иван Теофилов, снимка Facebook

АДРЕС

Както и да ви  изглеждам, аз съм

Синонимният човек на самотата

и Думте са спътниците ми

в живота.

Иван Теофилов

Иван Теофилов е роден на 24 март 1931 г. в Пловдив. Завършва гимназия в родния си град през 1949 г. и ВИТИЗ през 1955 г. През 1955 –1961 г. е драматург и режисьор в театрите в Русе, Силистра, Бургас, Сливен, както и в Централния куклен театър в София. През 1959 г. специализира в Чехословакия. От 1962 до 1978 г. е драматург в Централния куклен театър. През 1978 – 1991 г. е редактор на библиотека „Поетичен глобус“ в изд. „Народна култура“. Едновременно е и редактор (1984 – 1991) в отдел „Поезия“ на сп. „Пламък“. Създател и главен редактор на литературното сп. „Сезон“. Секретар на Сдружение на български писатели (1994 – 1995) и негов председател (1998 – 2000).

Георги Константинов, снимка Facebook

Боже, толкова човечен
изглежда светът,
щом наоколо няма
хора!
Няма ги
ледените погледи.

Георги Константинов

Георги Константинов е роден на 20 декември 1943 г. в Плевен. Завършва Софийския университет със специалност българска филология в 1967 година. Работи като редактор в Българска телевизия (1967 – 1971), заместник-главен редактор на вестник „Народна младеж“ (1972 – 1973), член на Бюрото на ЦК на ДКМС и главен редактор на списание „Родна реч“ (1973 – 1983), главен редактор на списание „Пламък“ (от 1983). Народен представител е в Седмото Велико Народно събрание (1990 – 1991). Изключен от Българската комунистическа партия след публикацията на стихотворението „Квартално събрание“ на първа страница на вестник „Литературен фронт“ през март 1988 година. Заместник-министър на културата е през 1995 г. в правителството на Жан Виденов. Главен секретар на Съюза на българските писатели (1997). Член на българския ПЕН център от 1996 г. и негов председател от 2000 до 2014 г. Председател на журито на националната награда „Владимир Башев“.

Самият Константинов написа във Facebook:

Ето антологията Sois pluriel comme l’univers, издадена преди няколко дни от престижното парижко издателство Caracteres, която представя най-превежданите в света стихотворения. Между тях е и моето стихотворение “Дърво и птица”, публикувано в повече от 35 чуждестранни издания: в САЩ, Китай, Франция, Испания, Белгия, Португалия, Ирландия, Палестина, Южна Корея, Косово, Непал и в други страни. Творбата е превеждана на различни езици от мнозина световни поети, а така също от чудесните наши творци Аксиния Михайлова, Златка Тименова, Спас Николов, Валентин Кръстев, Хайри Хамдан /живеещ в България/, българо-кипърската поетеса Василка Хаджипапа и др.
Желая ви здраве и коледно настроение!

ДЪРВО И ПТИЦА

Две трептящи крила
върху тънкия връх на дървото.
Птицата сякаш лети,
а всъщност е кацнала там.
Несигурно място за отдих,
люлеещ се пристан,
но птицата чувства опора
в случайния танц.
Усеща под своите нокти
листата,
стеблото,
неспирния сок на земята,
дълбокия пулс на света…
Вълшебен миг,
когато птицата има корен,
а дървото – крила.

- Реклама -spot_imgspot_img
Искра Ангеловаhttp://www.newsone.bg
Искра Ангелова е българска журналистка, актриса, преводачка, продуцентка и писателка. Тя завършва с отличие 22-ра гимназия в София и печели Националната олимпиада по литература, с което е приета в специалност Българска филология в СУ „Климент Охридски“. Междувременно я приемат и в специалността Актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ в класовете на проф. Димитрина Гюрова и Пламен Марков, и на Леон Даниел, Ивайло Христов и Меглена Караламбова, както и в специалността Театрознание. Искра завършва едновременно актьорско майсторство и българска филология. Две години е на щат в Сатиричния театър, играе в няколко представления там, както и в театър „Сълза и смях“, води различни детски и младежки рубрики в БНТ и участва във филми на Студио „Екран“, както и в рубриката „Телевизионен театър“. Прави първите си интервюта като журналист за сп. „Театър“. През пролетта на 1996 г. тя спечелва стипендията Фулбрайт на американското правителство и през 1997 г. заминава, за да учи телевизионна и радио журналистика в университета „Емерсън“ в Бостън, САЩ. Докато следва, Искра се явява на кастинги и играе Нина Заречная в „Portal Theatre“ в Бостън, както и снима в няколко филма. След като завършва магистратурата си и стажува като репортер в местните канали на NBC и ABC News в Бостън, тя се явява на интервю за втори продуцент на сутрешния блок на CBS в Ню Йорк и го печели. Там Искра отразява войната в Косово, прави репортажи за престрелките в училищата, ураганите и др. горещи новини, подготвя интервютата с актьори като Дъстин Хофман, Глен Клоуз и Хю Грант, режисьори като Мартин Скорсезе и музиканти като Уинтън Марсалис и Марая Кери, но големият ѝ пробив е интервюто с беглец от ФБР, по което известното публицистично предаване „60 минути“ на телевизията прави цял епизод. Поради регламента на Фулбрайт, Искра трябва да се върне в България. Тя се явява на интервю още във Fox News в Ню Йорк и така става един от създателите на сутрешния блок на bTV “Тази сутрин“ в България, където е водещ. Между 2002-2005 г. Искра е главен редактор и водещ на сутрешния уикенд блок по Нова телевизия „У нас“. От 2005 до 2019 г. тя е главен редактор, сценарист и водещ на културното токшоу по БНТ „Нощни птици“, където е канила най-изявените, интересни и свободомислещи хора на изкуството у нас, както и световни звезди от ранга на Вим Вендерс, Джон Лоутън, Серджо Кастелито, Маргарет Мацантини, Джон Савидж, Лоренцо Ламас и др. През 2019 г. предаването е спряно с неясни мотиви. Междувременно Искра е автор на няколко документални филма за писателките Лаура Ескивел, Елиф Шафак и Юлия Кръстева, като вторият ѝ филм за Кръстева „Кой се страхува от Юлия Кръстева?“ открива фестивала „Master of Art“ през 2017 г. и е показан в рамките на LIDF – London International Film Festival – в Лондон и Париж. Тя е съосновател на „Общество Айн Ранд“ в България, както и редактор на „Атлас изправи рамене“ на авторката. През последните 2 години Искра работи над онлайн интерактивна енциклопедия „Мамапедия“, която става сайт на годината за 2020 г. според публиката на bgweb.bg. Искра Ангелова е горд носител на наградата на Съюза на българските журналисти за специален принос за 2019 г. Искра е била преподавател по сценична реч на два класа в НАТФИЗ, а през последните години превежда няколко книги и пиеси, в които и играе, като „По-близо“ и „Красиви тела“. Те имат дълъг живот на българска сцена, второто наскоро постигна рекордните 14 години на пълни салони. Откакто е в България, тя снима в няколко американски филмови продукции и играе на сцените на Народен театър „Иван Вазов“, Театър „Българска Армия“, Варненски театър, „Сълза и смях“, Младежки театър „Николай Бинев“, Модерен театър, галерия „Етюд“ и др. Тя става сред най-четените автори на сайта Offnews, а статията ѝ за сп. „Артизанин“ от 2019 г. „Краят на елитите“ има над 500 000 прочитания. През 2020/21 г. тя организира и представя поредица музикално-литературни четения, посветени на големите български поети Лилиев, Явров и Багряна със свои приятели – именити артисти и музиканти.
Video thumbnail
ONEpodcast.live представя: "Попитай журналиста" с Владимир Христовски
01:32:10
Video thumbnail
"Без граници" - Епизод 4: доц. д-р Мартин Крупев за границите, авторитета на лекарите и още ...
47:37
Video thumbnail
АГОРА (Еп. 5) Михаил Кунчев за литературата и приключенията (Част 2)
45:35
Video thumbnail
Джаф-джаф с Драго Симеонов: Веселият Торбалан (епизод 4)
06:13
Video thumbnail
Едно интервю на Искра Ангелова с екипа на българското предложение за Оскар "Страх", епизод 3
01:06:10
Video thumbnail
Попитай журналиста (епизод 1): Протестът на ПП "Възраждане"
01:46:15
Video thumbnail
"Без граници" - Епизод 3: Зуека за телевизията, театъра, рисуването и живота в чужбина
56:41
Video thumbnail
Агора (еп. 4): Номадът Михаил Кунчев, който препуска през историята в търсене на същността ни
01:05:28
Video thumbnail
Джаф-джаф с Драго Симеонов: Сет пойнт с чек пойнт (епизод 3)
05:34
Video thumbnail
Лексиконът на Искра: "Няма нищо по-смешно от нещастието" (епизод 1)
33:51
Video thumbnail
Агора: Руслан Трад за кризата по руско-украинската граница (епизод 3)
48:54
Video thumbnail
Джаф-джаф с Драго Симеонов: Просто ей така (епизод 2)
06:56
Video thumbnail
Лексиконът на Искра: "Много е гадно да си жена" (епизод 2)
01:02:11
Video thumbnail
Без граници: За българите в България и българите по света (епизод 2)
51:52
Video thumbnail
Агора: Да разбереш македонец! Когато Вие ние обиждате, Ние реагираме (част 2)
41:06
Video thumbnail
Джаф-джаф с Драго Симеонов: ТикТок-ът на културата (епизод 1)
07:23
Video thumbnail
"Без граници", епизод 1 - Разговор с Петър Пунчев, гражданин на света
47:04
Video thumbnail
Агора: Да разбереш македонец (част I)
59:46
Последни новини
- Реклама -spot_img
Още новини
- Реклама -spot_img

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук