fbpx
More

    Браво, Бойко, дойде ти онова в главата

    Всичко започва с глупостта. Или с тъпотата по-точно казано. Вероятно така би и завършило.

     Освен ако някой не му налее ум в главата. На него и на другите като него. Защото е не чак умен, но е съобразителен и хитър поне. Даже много такъв. Нали помните неговото вълнуващо проникновение :”на прост човек акъл не можеш му налЯ в главата, на него само “онова”  ще му въздейства.

    Е, на него, като не много умен, ама не и чак толкова прост, му се подаде малко и от двете. И от акъла и от онова.

    За акъла все пак не се знае със сигурност, но онова другото, беше предложението на Урсула фон дер Лайен правото на вето да отпадне.

    И когато това предложение бъде прието ( а защо на не бъде) всички наши хитреци, тарикати, мушмуроци, използвачи и малоумници остават с пръст в устата, а може би и не само пръст. (След като така или иначе ум никой не успя да им налее ) Македония си влиза в Европа, а ние си оставаме със славата на европейски шашкъни. С известността селския луд. С всичките последствия от подобна известност.

     И еваларката на Бойко Борисов. Веднага след заявлението на Урсула фон дер Лайен притърча да дава изявления. И като обигран хитрец, не започна да се обяснява и да се оправдава, а се втурна да напада. И разбира се, да напада този, който се оказа прав. Да, що се отнася до политиката спрямо Македония Кирил Петков се оказа прав. Изцяло. Напълно. Във всяко отношение.

    С всичките си изявления и постъпки. И за да имаме сего това смислено и изгодно за България европейско предложение (нашите убоги медии продължават да го наричат френско) заслугата е негова. И на Европейския съюз, разбира се, но и негова. Защото с цялото си поведение и с всичките си изявления той показа на Европа, че в България има смислени и съвременни политици, които биха приели разумно и човешко решение по въпроса за влизането на Македония в Европейския Съюз.

    А хитрият Бойко Борисов веднага започна с обвиненията. При други обстоятелства, ако не беше предложението на фон дер Лайен, нищо не би му пропречило да зареве в хор за “национално предателство” барабар с бившото си приятелче Слави Трифонов. А сега защо, значи, защо Кирил Петков не внесъл пряко, от свое име, предложението в Народното събрание, ами го препратил към Външната комисия и защо изчакал подкрепата на Макрон. Бил значи, страхливец.

    Ами да, всички се заканваха, че ако внесе такова предложение, правителството пада тутакси. И да, той се съобразяваше с БСП и бившия и Трифонов, търсеше начини да придвижи предложенията си и успя на ги намери.

     Съобразявал се, обаче, значи с властовите си съюзници и затова бил страхливец.

    Ей, алооу – би могло да се рекне на Бойко Борисов. А ти колко години се съобразявеше с Каракачанов, Джамбазки и подобни. Колко години се мъчи, гърчи и подскача под звуците и шумотевиците на дудуците и гаидйте им им. Ами нали точно те, с мълчаливото твое съгласие, създадоха и раздухаха за своя користна изгода цялата тази безсмислена дунанма около Македония.

    Ами ти бе, смелчаго, защо през всичките тези години не ги съпикяса тия свой властови авери. Защо си траЯ. Защо не изработи свои предложения и начини за вдигане на ветото, а само задълбочи враждата между двата народа с напълно безсмислените и неработещи, както се оказа рамкови позиции и договори за приятелство. И с направо вредните “исторически комисии” . И да, много пинизчийско сега да нападаш Кирил Петков – човекът, който преодоля пречките, които ти създаде.

    Би могло да му се рекне на Бойко.

    Но би могло и да не му се рекне. Защото има нещо много по-лошо от тарикатлъците, иширетите и пинизите на Бойко Борисов.  Това е болезнената налудност на Слави Трифонов.

     И въпросът, страшният въпрос тук е как така България като държава и като общество, допусна външната й политика да се определя от един недоучил, полуграмотен, несръчен изпълнител на чалга песни и разказвач на тъпи и мръсни вицове. Как така обществото ни, хората, гражданите, допуснаснаха същият този поразена от болезнена налудност особа, да вещае от черната си бърлога мрачни бъднини и да определя кои са национални предатели.

     На този въпрос бива да се търси отговор от културни антрополози, социолози и мислители(ама истински не като тия, от които бъкат телевизорите), а също и от лекари. И на друг един въпрос бива да се търси отговор. Откъде се пръкнаха цели сюрии историци и така наречени общественици, които да го последват в налудността му (за политиците ясно). Не говорим и за смехотворния списък с обявилите се за интелектуалци Петьо Блъсков и една Кутуклиева.

    Но и отсега се налага един извод. Към избирателите на Трифонов най-вече. Ако ти харесват песните на един певец, пък бил той и чалгар, ако ти харесват вицовете на един зрелищник (шоумен), пък били те и тъпи, това не означава, че трябва да му гласуваш политическо довереие. Политиката нито е чалга, нито е мръсен виц, колкото и подобно твърдение да ви изглежда чудато, милички.

    Втори извод :

    По-добре хитряга, първичник, пък ако щете и подкупник, нежели човек с болезнени умствени изстъпления и налудни разбирания.

    Тоест по-добре Бойко Борисов, нежели Слави Трифонов, съвсем откровено казано. Ако трябва да се избира (ех, по-добре да не трябваше). На единия все пак може да му се налее ум в главата, на другия – не.

    И сега става много любопитно – ще обяви ли Слави Трифонов Бойко Борисов за национален предател, или ще се сгъне тихичко в бърлогата си.

     А Бойко Борисов при цялата си политическа хитрост и тарикатщина,  да го наречем оправност и опитност, доста го прекали. “Лъжлива, тъпа физиономия. Страхливец. Негодяи” – всички тия хули срещу Кирил Петков и Продължаваме Промяната ще му в скоро време ще му малко в повече, когато мандата стигне до него и трябва да търси съюзници за съставяне на правителство. Впрочем може пък да си е опекъл работата, да си е изчислил аритметиката. ГЕРБ, плюс ДПС, плюс Слави Трифоновската партия, нищо чак толкова изненадващо. Те двамцата – Трифонов и Бойко някога си бяха аверчета, ама се сдърпаха за една градинка и едно хотелче. Е, сега ще се разберат, горяма работа, градинка и хотелче. Какви по-големи чудеса са се случвали в българската политика…Извинявам се за грубоватичките на места изрази, така се прави напоследък.