4.9 C
София
събота | 04.12.2021 | 13:19:09
4.9 C
София
събота | 04.12.2021 | 13:19:09
дом блог

HomeNetwork създава нов новинарски сайт CultureONE.bg, който ще бъде оглавен от Искра Ангелова – интервю

Новият член в голямото семейство на HomeNetwork – сайтът CultureONE – ще запълни една огромна ниша в медийното пространство у нас: той ще предоставя информация за културните събития в столицата и страната, като ще се стреми да бъде изчерпателен като справочник и обективен като критическо издание.

Сайтът CultureONE.bg ще ви съобщава новините в света на киното, ще препоръчва нови и позабравени книги, ще отразява премиeрите в театъра у нас и по света, ще анонсира концертите на класическата, поп, рок и джаз сцена, както и новите изложби, оперни спектакли, балети и мюзикъли; ще оповестява наградите в сферата на изкуството, ще обсъжда модни събития и арт фестивали. Всяка седмица сайтът, който ще бъде своего рода онлайн списание, ще прави голямо интервю с интересен и вълнуващ човек на изкуството и той ще е неговият ГЛАВЕН ГЕРОЙ, а всички български културни институти в света ще бъдат гости на CultureONE.bg с месечни репортажи от градовете и държавите, където са ситуирани в седмичната рубрика ПЪТНИКО СВИДЕН.

Искра Ангелова
Искра Ангелова

Такъв тип арт-платформа е дългогодишна мечта на Искра Ангелова, която тъгува по залеза на културните издания и рубрики в големите медии у нас и винаги се е опитвала да навакса тази липса чрез предаванията, които е продуцирала, измисляла и водела по телевизията в национален ефир. Ето какво споделя тя:

Mood снимка от Pexels, автор: Vlada Karpovich

NewsONE: На добър час, Искра! Какво точно ще представлява новата платформа CultureONE?

Искра Ангелова:

Благодаря от сърце за тази възможност и за доверието на HomeNetwork към мен. Надявам се CultureONE да е културен гид и справочник, хубаво и интересно за четене онлайн списание и същевременно – хъб за критика. Справочният културен календар на CultureONE ще се казва КУЛТУКАЗАТЕЛ и ще е културен гид, който ще предоставя на софиянци и гости на столицата така липсващата им, систематизирана и изчерпателна информация за провеждащите се във всеки ден от седмицата културни събития, както и рекламни трейлъри, снимки и линкове към страниците, откъдето зрителите ще могат да си купят билети. Постепенно ще го направим с национално покритие.

Новата платформа CultureONE ще си постави нелеката задача да извади предлагането на културно съдържание от сайтовете за оферти, където то съжителства заедно с несъвместимости като „фотоепилация“ и „суши“, и да го позиционира на достойно място и в по-подходяща форма за публиката на подобни събития.

Pexels, Vlada Karpovich

NewsONE: Как и защо се стигна до там, че у нас културата се мисли като евтина стока на някакъв (всъщност много малък) пазар?

Искра Ангелова:

Огромното систематично (и политическо) подценяване на живите изкуства у нас доведе до там, че те се продават заедно с хамбургерите и избелването на зъби на хищния пазар на стоките, защото се борят за брой продадени билети. Това беше целенасочено действие на държавата и на няколко предишни правителства срещу професионалното и високо изкуство, което беше пуснато на тепиха да се бори като гладиатор за всеки зрител. Дори и частните продуценти не могат да представят произведенията си достойно, поради факта, че и последните издания, които пишеха и говореха за изкуство фалираха. Малкото безплатни културни справочници започнаха да публикуват само рекламни статии, което тотално обезсмисли съществуването им. На този фон изчезнаха изцяло културните издания, където публиката можеше да прочете информация за събитията у нас или да се довери на компетентна и експертна критика.

Културните рубрики във вестниците бяха заменени с „Оживление”, „Забавление“ и „Лайфстайл“, а това автоматично доведе до вътрешна автоцензура на самите издания и техните автори – малко са смелчаците, които продължават да пишат за някой културен факт, ако актьорите на сцената не са разсъблечени или някой от участниците не е станал неволно герой на жълт скандал.

Малкото останали културни предавания по телевизиите бяха систематично и съзнателно унищожени под претекст, че никой не се интересува от култура и тя е „скучна“, докато рейтинговите извадки сочеха съвсем друго. Културното предаване, което произвеждах 14 години за БНТ „Нощни птици“ бе сред топ 3 на телевизията, когато бе позиционирано в гледаемо време. И по този начин информираше своята аудитория за културния живот в страната и им представяше новата продукция на живите изпълнители и създатели на изкуство. То бе унищожено без аргументи редом с други подобни културни предавания. Тъжната истина е, че зад подобни действия прозира единствено липсата на култура на извършителите им.

"Нощни птици", личен архив
“Нощни птици”, на което Искра е главен редактор, сценарист и водещ (2005-2019), снимка: личен архив

В такъв контекст битката изглежда тотално изгубена, но аз и моят екип ще продължим да я водим. Недоброжелателен слух е, че изкуството не е интересно – видимо е, че публиката има нужда от подобно съдържание и големият интерес към рубриката Култура, която изпълвам със съдържание вече 10 дни в новинарския сайт на HomeNetwork NewsONE.bg ясно ни го показа.

NewsONE: Коя е нишата, която новата ни медия CultureONE ще запълни?

Искра Ангелова:

В България нямаме единен културен портал и справочник, а отдавна вече нямаме и културна критика. Такъв тип систематизирана информация за културните събития, които се случват всеки ден в столицата и в страната изцяло липсва. Всеки културен институт, сцена или продуцент хаотично и отчаяно публикува и разпраща в пространството новините за безкрайния и много богат списък от културни събития. В големите градове по света тази информация е систематизирана в сайтове, мобилни приложения, списания и вестници. Веднага се сещам за един прочут вестник с подобно съдържание, който е легенда в САЩ (хората чакаха сутрин още по тъмно до кошовете, където се стоварваше топъл, преди интернет да го приюти и той да мигрира там), тъкмо защото той си позволява критики към мейнстрийма и Бродуей, а в него пишеха и пишат интересни и утвърдени имена.

Pexels, Andrew Neel

В екипа на HomeNetwork аз неочаквано срещнах съмишленици и хора от моята кръвна група и им благодаря за доверието! Те са млади предприемачи с вкус, които чудесно знаят как се правят медии по западен маниер. Нашата амбиция и цел е да създадем място, което не само ще предоставя така липсващата систематизирана информация за богатия културен живот в града и страната ни, но и място за истинска, градивна и експертна критика – платформа, която да повдига и създава вкус, вместо обратното – да се влачи по капризите на тълпата, произвеждайки единствено представления от типа „Скок в леглото“ и чалга-коцерти. Има толкова много и интересни, класни и вълнуващи музика, театър, книги, изложби, фестивали и филми…

Pexels, Wishnu R Nair

Но наша най-основна цел е и езикът ни да не е прекомерно елитарен, а претенциите ни да не бъдат завишени. Защото истинското и стойностно изкуство съществува, цъфти и се развива извън нас – някъде в огромната територия, която зее празна от критически текстове и информация – в бездната между вече несъществуващите в. „Култура“ и в. „Хайлайф“, между предаването на Нойзи и „Шоуто на Слави“. И да, има такова място, просто никой не пише за него. Именно там живеят „Хъшовете“ на Сашо Морфов, „12 гневни“ на Пламен Марков или „Дивата патица“ на Крис Шарков, и още прекрасни представления като „Животът е прекрасен“, „Лунните невени“, „Кухнята“ или „Празникът“, там Веско Пантелеев Ешкенази води най-добрия оркестър в света Концертгебау в България, а на София филм фест идва самият Вим Вендерс, там наш филм е избран в “Особен поглед” на фестивала в Кан, друг наш филм се състезава за Оскар, а ние правим интервюта и с двата екипа, а наш автор – преведен на 20 езика – получава най-голямата литературна награда на Италия; пак там в Софийска опера танцува на щат… млада италианска балерина. Има такова място, то е София, България и е срамно, че българската държава от години се прави, че този огромен, богат и стойностен, напълно конвертируем навсякъде по света културен афиш и неговите създатели не съществуват – поне ако съдим по „помощите“, които им се раздават като заплати или като суми, финансиращи проектите им. Напоследък усещаме вятъра на промяната в тази сфера и силно се надяваме тази тенденция да не е временна!

NewsONE: Пожелаваме голям успех на това начинание, ние сме “братя по оръжие” в него и ще ти помагаме.

Искра Ангелова:

Благодаря, много благодаря за всичко, което правите! Създаването на обективна, независима медия днес е подвиг – вие сте герои. С тъга ще цитирам думите на Рей Бредбъри, чиито пророчества светът ни сякаш изпълнява днес – „Не е нужно да гориш книги, за да унищожиш културата. Просто накарай хората да не ги четат”. А ние вярваме, че “Ръкописите не горят”, по Булгаков. И ще се борим за тях.

Mood снимка от Pexels, автор: cottonbro

КОЯ Е ИСКРА АНГЕЛОВА?

По образование и призвание тя е филолог, журналист и актриса, като е завършила едновременно НАТФИЗ и СУ. Първите ѝ публикации като журналист са на страниците на сп. „Родна реч“, сп. „Театър“ и в. „Култура“, а първите ѝ роли – на сцената на театър „Сълза и смях“ и Сатиричен театър „Алеко Константинов“.

Впоследствие Искра печели престижната стипендия на американското правителство Фулбрайт, с която отива да завърши третото си образование по телевизионна и радио журналистика в университета „Емерсън“ в Бостън, САЩ и започва работа като продуцент в сутрешния блок на националната телевизия CBS в Ню Йорк. В САЩ тя играе Нина Заречаня в „Чайка“ и снима в няколко независими филма.

След като се връща в България, Искра Ангелова е един от създателите на сутрешния блок „Тази сутрин“ по bTV и главен редактор и водещ на съботно-неделния магазин „У нас“ по Нова телевизия. От 2005 г. тя е главен редактор, сценарист и водещ на популярното и обичано културно вечерно токшоу „Нощни птици“, което е свалено от ефира на БНТ през 2019 г. по неясни причини. Там тя кани едни от най-интересните, независими и талантливи творци на България, както и световни знаменитости, лидери на обществено мнение, политици, журналисти и др. През последните години Искра играе на сцената на всички по-големи театри в София, снима в няколко филма, колумнист е в сайта Offnews, където става един от любимите автори на публиката, изпълва със съдържание онлайн-енциклопедията за майки Мамапедия, превежда книги и пиеси.

Pexels, cottonbro

Oт днес NewsOne и HomeNetwork приветстват Искра Ангелова в екипа си

Искра Ангелова е българска журналистка, актриса, преводачка и продуцентка. Тя е печелила престижната американска стипендия Фулбрайт и е носител на наградата на Съюза на българските журналисти за специален принос за 2019 г.

През 1991 г. Искра завършва с отличие 22-ра гимназия в София и печели Националната олимпиада по литература, с което е приета директно в специалност Българска филология в СУ „Климент Охридски“. Дългогодишна възпитаничка е на Бончо Урумов в неговата театрална студия. Междувременно е приета в специалността Актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ в класовете на проф. Димитрина Гюрова и Пламен Марков; и на Леон Даниел, Ивайло Христов и Меглена Караламбова; както и в специалността Театрознание. Искра завършва едновременно актьорско майсторство и българска филология.

Две години е на щат в Сатиричния театър, играе в няколко представления там, както и в театър „Сълза и смях“, води различни детски и младежки рубрики в БНТ и участва във филми на Студио „Екран“, както и в рубриката „Телевизионен театър“. Прави първите си интервюта като журналист за сп. „Театър“, пише първите си авторски текстове на страниците на сп. „Родна Реч“ и в. „Култура“.

През пролетта на 1996 г. тя печели престижната стипендия от американското правителство Фулбрайт и през 1997 г. заминава, за да учи телевизионна и радио журналистика в университета „Емерсън“ в Бостън, САЩ. Докато следва, Искра се явява на кастинги и играе Нина Заречная в „Portal Theatre“ в Бостън, както и снима в няколко филма. След като завършва магистратурата си и стажува като репортер в местните канали на NBC и ABC News в Бостън, тя се явява на интервю за втори продуцент на сутрешния блок на CBS в Ню Йорк „This morning“ и го печели.

Там Искра отразява войната в Косово, прави репортажи за различни водещи новини – престрелките в американски училища, ураганите в САЩ и др., подготвя интервютата с актьори като Дъстин Хофман, Глен Клоуз и Хю Грант, режисьори като Мартин Скорсезе и музиканти като Уинтън Марсалис и Марая Кери, но големият ѝ пробив е интервюто с беглец от ФБР, по което известното публицистично предаване „60 минути“ на телевизията прави цял епизод. Поради регламента на Фулбрайт Искра трябва да се върне в България.

Тя се явява на интервю за работа в bTV още във Fox News в Ню Йорк и така става един от създателите на сутрешния блок на bTV “Тази сутрин“ в България, където е водещ.

Между 2002-2005 г. Искра е главен редактор и водещ на сутрешния уикенд актуален и магазинен блок по Нова телевизия „У нас“.

От 2005 до 2019 г. тя е главен редактор, сценарист и водещ на популярното културно токшоу по БНТ „Нощни птици“, където е канила едни от най-изявените, интересни и свободомислещи общественици, публични фигури и хора на изкуството у нас, както и световни звезди като Вим Вендерс, Джон Лоутън, Серджо Кастелито, Маргарет Мацантини, Джон Савидж, Лоренцо Ламас и др. През 2019 г. предаването е спряно с неясни мотиви.

Междувременно Искра е автор на няколко документални филма за писателките Лаура Ескивел, Елиф Шафак и Юлия Кръстева, като филмът ѝ „Кой се страхува от Юлия Кръстева?“ e единственият български за голямата ни интелектуалка, с него се открива фестивала „Master of Art“ през 2017 г., той е показан и в рамките на официалната програма на LIDF – London International Documentary Festival – в Лондон и Париж. Искра е съосновател на „Общество Айн Ранд“ в България, както и редактор на „Атлас изправи рамене“ на авторката.

Искра е била преподавател по сценична реч на два класа в НАТФИЗ, а през последните години превежда няколко книги и пиеси, в които и играе, като „По-близо“ и „Красиви тела“. Те имат дълъг живот на българска сцена, второто наскоро постигна рекордните 14 години на пълни салони. Откакто е в България, тя снима в няколко американски филмови продукции и играе на сцените на Младежки театър „Николай Бинев“, Модерен театър, галерия „Етюд“, Народен театър „Иван Вазов“, Театър „Българска Армия“, Варненски театър, „Сълза и смях“ и др.

През последните 3 години Искра работи и изпълва със съдържание онлайн интерактивната енциклопедия „Мамапедия“, която става Сайт на годината за 2020 г. според публиката на bgweb.bg. През 2020 г. Искра става и един от най-четените автори на сайта Offnews, а статията ѝ за сп. „Артизанин“ „Краят на елитите“ има над 500 000 прочитания. През 2020/21 г. Искра организира и представя поредица музикално-литературни четения, посветени на големите български поети Лилиев, Явров и Багряна със свои приятели – именити артисти и музиканти. „Соаре с Багряна“, където заедно с актрисите Снежина Петрова и Жорета Николова и квартет 4TUNES пресъздават атмосферата на журовете от 20-те години на ХХ век е последният ѝ театрален проект.

Home Network с радост приветства Искра Ангелова като редактор на секция Култура в новинарския сайт NewsOne.bg и скоро ще ви съобщи за телевизионните проекти в новата телевизия BulgariaOne, в които ще я ангажира като продуцент, автор и водещ.

Проф. Иван Илчев: Понякога дори основателната критика на властта среща нейната отмъстителност

Чл. кор. проф. д.и.н. Иван Илчев е роден на 25 юни 1953 г. в София. Той е български историк, ректор на Софийския университет “Св. Климент Охридски” в периода 2007 – 2015 г., декан на Историческия факултет на Софийския университет в периода 2003 – 2007 г. и член-кореспондент на Българската академия на науките от 2012 г. Бил е гост-професор в различни университети по света. Автор е на книги, сред които: “Докосвания до Америка”, 2003 /с Пламен Митев/; “La rose des Balkans. Histoire de la Bulgarie des origins‚ nos jours”, 2002; “По на Запад, най на Запад – Япония. Писма на един гайджин.”, 2001; “Родината ми – права или не! Външнополитическата пропаганда на балканските народи, 1821-1923 г.”, 1995; “Рекламата през Възраждането”, 1995; “България и Антантата през Първата световна война”, 1990; “Уинстън Чърчил и Балканите” (с Г. Гунев), 1989; „Розата на Балканите“, С., 2019.

Професор Илчев, на прага сме на поредната предизборна кампания – този път президентски и парламентарни избори. Дотук имаме няколко неуспешни опита парламентарните партии да съставят правителство. Някои биха определили скандалите в парламента като ново дъно на простащината и цинизма. Какво е Вашето мнение?

За мен те говорят за изключително ниския професионализъм на хората, които са издигнати за народни представители. Освен нисък професионализъм бих казал и не особено висок интелект. Резултатът е, че доколкото мога да видя, в следващите избори ще видим един още по-фрагментиран глас. А дали ще бъде по-фрагментиран парламент не мога да кажа, но това, че гласоподавателите и техните гласове ще бъдат още по-фрагментирани е сигурно.

В предизборната кампания се включи още един представител на поп-фолка. В този контекст актуални ли звучат думите на Хегел, че “всеки народ има такова държавно управление и правителство, каквото заслужава”?

Не, не бих вадил чак такива изводи. Мераклии за евтина слава винаги е имало и ще продължава да има. Мисля, че не трябва да им обръщаме внимание.

Без да задълбаваме в темата, но според Вас, ще се решат ли поне част от наболелите проблеми в обществото, ако се сформира правителство?

Ако се сформира правителство има възможност да се вземат решения, които в момента не могат да бъдат взети, защото по Конституция едно служебно правителство не може да ги взема, не може да се ангажира по този начи. Ясно е, че в близките месеци трябва да се вземат важни решения във връзка с Плана за развитие, във връзка с разширяването на Европейския съюз, в който ние се оказахме неволно момчето за бой. Винаги е по-добре да има правителство.

Вие сте историк. Намира ли се България в уникална ситуация от съвременната история да провежда няколко поредни парламентарни избори ? Какво ни е показала историята, когато страната ни е изпаднала в ситуация, подобна на тази в политически контекст?

Такaва поредица от избори не е имало. Такова фрагментиране на политическия живот е имало. В началото на 30-те години такова фрагментиране е имало, но такава поредица от избори действително не е имало досега. За първи път се случва.

Тоест намираме ли се в исторически прецедент?

Вижте, дали е исторически прецедент, дали е криза – трудно е да се определи в момента. Още повече че като правило, понятието за криза се определя различно от съвремениците и от историците, които след години гледат към нея. Нека да дам пример, за да бъда по-ясен – годините преди Балканската война сега единодушно се смятат за едни от най-добрите години от историята на буржоазна България. Бурно се развива икономиката, повишава се нивото на образование, модернизират се армията, инфраструктурата. Ако погледнете периодичния печат от тези години, обаче, тъй като тогава радио или телевизия е нямало, ще видите, че хората съвсем нямат това самочувствие. Те си мислят, че живеят в криза. Така че усещането на съвременника лъже и понякога точната представа за реалността се добива години по-късно.

Нека да обърнем внимание и на друга тема. Казусът с Петър Илиев като че ли намери своя окончателен завършек. Показателен ли е той за човек, който беше предложен първо за министър на правосъдието, а след това и за вътрешен  министър и за вицепремиер?

Първо, този казус не е близо до разрешаване, доколкото познавам българската съдебна система, той има да се влачи още не знам колко време. Не е и първият случай, когато кандидати за политици не се свенят да търсят полузаконни и незаконни облаги. Тук има едно много нахално преписване, което самият герой, на практика, не отрича. Поне аз лично никога не съм виждал и чувал да казва в интервюта: “Не съм преписвал, лъжат тези, които казват, че съм преписвал.” Той казва: “Срокът е изтекъл, има процедура, с която това да се установи”. И самата тази фразеология на един юрист ми внушава подозрения.

Но не е ли това някакъв вид цинизъм?

Правото е построено на принципа, че всеки има право да търси някакви извинителни причини. Иначе нямаше да има адвокати, които да защиват прононсирани убийци, нали?

Тук обаче изниква друг въпрос – защо чак сега от Софийският университет “Свети Климент Охридски” заявиха за плагиатството? Не трябваше ли това да бъде доказано в далеч по – ранен етап? В университета имат специален софтуеър, който лови всяка форма на взаимстване на текст под каквато и да е форма…

Този софтуеър започна да работи тази година. Преди това го нямаше. Второ – за да бъде установено плагиатството трябва да има сигнал. Доколкото зная, сигнал не е имало. Трето – тук се намесват най-различни причини, лични взаимоотношения, служебни, което в никакъв случай не оправдава колегите. Ако са знаели или разбирали за какво става въпрос оправдание няма, но да не забравяме, че материята е много специфична и се съмнявам, че повече от четири-пет души са разбирали за какво става въпрос.

Защо тогава лицето, което се почувствало засегнато, не е подало сигнал далеч по-рано?

Навремето във в. “Стършел” имаше една карикатура: “Критика отгоре” и “Критика отдолу”. Всъщност тя представляваше двама души, които са се показали на балконите си и горният пуска саксия върху главата на долния – това е критиката отгоре. Втората карикатура беше как човекът отдолу хвърля саксия към горния, не го улучва, разбира се, и саксията пак пада върху неговата глава. Разбирате какво искам да кажа – понякога е трудно в такава ситуация да се оплачеш. Аз самият съм бил обект на плагиатство от един много силен навремето историк, който беше директор на Институт, беше член на ЦК на БКП и не се беше посвенил да препише 5-6 страници от една моя статия и барабар с бележките ми ги публикува в една своя книга, която и сега стои в библиотеките.

Вие подадохте ли сигнал срещу този човек?

Не, тогава ми стана смешно. Аз бях 26-27  годишен, той беше на 60 години. Просто ми стана смешно, че човек може да се излага по този начин.

Или комплимент за Вас от една страна?

Тогава може би за комплимент ще сметнете ако крадец влезе в къщата Ви и открадне любимия Ви предмет. Не е комплимент, нали?

Не, разбира се.

По време на Ваше гостуване в предаване на БНТ възкликнахте какви политически нищожества ни управляват, визирайки политическата класа в България. Докога политиката ще бъде игра на истина и морал ? Доживели ли сме да осъзнаем грешките си като общество и да се учим от тях ?

Политиката никога не е била критерий за морал. Ако погледнете големите демокрации, които уж признаваме за морални, знаете колко дела за корупция има сред сенаторите и конгресмените в Съединените щати, при депутатите в германския Бундестаг, в последните две години се появиха дела за плагиатство на видни политици в Германия и в Унгария. Пример за липсата на морал в политиката са действията на Съединените щати в последните две-три седмици. Те първо изоставиха Афганистан, без въобще да се загрижат за своите съюзници, които те на практика бяха вкарали в тази държава – французи, англичани, да не говорим за българите. Направиха го с пълното съзнание, че неминуемият поток от бежанци ще залее Европа, а не Съединените щати. Пак такъв пример за липсата на морал беше миналата седмица, когато Съединените щати, зад гърба на един от най-старите си съюзници – Франция, с която са воювали рамо до рамо в две Световни войни, сключиха съюз с англо-саксонските държави Великобритания и Австралия и Австралия отказа една огромна поръчка за подводници, която вече беше направена с Франция. А там се правят заводи, където да произведат тези подводници. Така че за морал в политиката трудно можем да говорим. Става въпрос да се спазват някакви правила и закони. Все пак във Великобритания, да речем, тези правила и закони в общи линии се спазват, установени са много отдавна, не са променяни особено и затова говорим, че във Великобритания има правов ред. От друга страна не си даваме сметка, че националните психологии се различават доста. Ние говорим за Източна Европа и за Западна Европа. Според мен, това е остаряло твърдение, защото какво общо имат Норвегия и Португалия като национална психология. И двете държави се водят в Западна Европа. По-скоро става въпрос за Северна Европа, Южна Европа и Атлантическа Европа. В Северна Европа националната психология е много по-различна от тази в Южна Европа. Там чуваме за  много по-малко корупционни скандали. А когато ние се сравняваме, всъщност базата на сравнение би трябвало да бъде Гърция, Италия, Испания, Португалия и ще видите, че политическата действителност у нас не е много по-различна от тази в тези държави.

Тоест моралът е взаимосвързан с националната психология на съответната държава?

Той е свързан с умението да се спазват законите и с националната психология, да.

Нека Ви върна отново на случката в БНТ. Думите Ви предизвикаха огромна реакция в социалните мрежи и голяма част от хората Ви подкрепиха. Защо не чуваме по-често откровено мнение от най-големите ни учени и преподаватели?

Аз никога не съм криел моето мнение. От друга страна,  не знам колко има полза точно от това, защото някои хора приличат на герои от разказа на писателя Чудомир, който очаква и той да се : “изока някой ден”, но когато това ще е безопасно лично за него. Да дам пример от моята 8-годишна дейност като ректор на Софийския университет и още почти толкова като декан на историческия факултет. След почти всяко критично мое интервю в университета започваше проверка от Агенцията за държавна финансова инспекция, от Министерството на финансите, от Сметната палата. Не знам колко пъти съм проверяван, не знам колко грешни пари са платили българските данъкоплатци за тези проверки. Доколкото си спомням единственият резултат беше един акт за 100 лева, защото нашият юридически отдел беше забавил да публикува в държавен вестник някаква поръчка. Разбира се, трябва да се проверява, но те не трябват да бъдат провокирани от позицията на даден човек. Проверки трябва да има.

Смятате ли, че това може да се случи и със сегашния ректор на университета?

Не зная (смее се). Не мога да ви кажа. Но той също е проверяван, не искам да се изкарвам герой. Той също е проверяван редовно.

Може би такъв беше моделът? Когато някой си каже критичното мнение, следваха серия от проверки? И понякога и други неща?

Да, точно така.

Професоре, нека поговорим и за една друга важна за обществото ни тема – Република Северна Македония. Оказа ли се, че жаравата на национализма е жива и може лесно да се възпламени при нашите съседи?

За съжаление, да. Това е едно правило, установено отдавна от теоретиците на национализма. Аз съм казвал нееднократно, че допреди десет години, преди да започнат нещата с Договора за добросъседство, българите, на практика, бяха забравили за Република Северна Македония, ходиха на екскурзии до Охридското езеро, до Битоля, пиеха “жолта” ракия, ядяха кебапчета, купуваха си кръстчета от манастира “Свети Наум” и се радваха, че българският лев беше конвертируема валута в Република Северна Македония. Това се промени през последните няколко години.

Национализмът при тях запали ли национализма при нас?

При нас ми е по-трудно да преценя, защото винаги е имало такива маргинални групи, които са били винаги яростно националистически настроени, но това са като правило хора, които не познават много историята или по-скоро подбират това от историята, което е изгодно за тезите им. Но в Република Северна Македония, за съжаление, лъжливата представа за тяхното минало вече 70 години е положена в основата на тяхното образование и е много трудно да се разбие този модел, особено когато виждам, че никой от политическите или икономически елити на Северна Македония няма интерес да го разбива.

Къде сгрешихме ние и къде сгреши Република Северна Македония според Вас?

Този процес продължава с години. Многократно съм казвал, даже преди няколко дни имахме среща във външно министерство и тогава повторих, че е сгрешен целият подход да се разчита единствено и само на дипломацията. Защото въпросът за взаимоотношенията между двете държави е много сложен. Първо, той не е двустранен въпрос, той засяга и европейските взаимоотношения. Засяга геостратегически интереси на Великите сили. Слава Богу, ние нямаме такива геостратегически интереси, но за съжаление сме на наковалнята, върху която удря чукът на геостратегическите интереси на Великите сили. Нямаме, за съжаление през последните може би 60 години, каквато и да е политика да привличаме европейското обществено мнение на наша страна и да уточняваме нашата позиция. През последните 60 години ние затворихме маса лекторати по български език в столиците на европейските държави, не направихме никакви нови. През последните 50 години единствената конференция, която сме направили, голяма международна конференция по въпросите за Република Северна Македония, беше по време на президентството на Георги Първанов през 2003 година, за годишнина на Илинденско-Преображенското въстание. През 2003 година станах декан на историческия факултет и започнах да пиша писма до Министерството на образованието, с което молех във Фонда за научни изследвания да се отпусне отделно перо за превод на английски език и то на културен английски език, на най-важните текстове за Северна Македония. Исках и да се отдели перо, с което целево да се отпускат стипендии за докторати на млади хора от Европа, които да идват, да работят с архивите, не с представите на македонските историци, които те охотно тиражират в Европа, а с архивите и да пишат своите дисертации. За съжаление нищо от това не стана. Освен това в момента по въпроса за Република Северна Македония ние действаме с разперена длан, не със свит юмрук. Какво имам предвид? Поотделно действат външното министерство, Министерството на образованието, доколкото въобще действа, Министерството на икономиката. Би трябвало, според мен, да има общ орган, който да координира тяхната политика, орган, който да бъде финансиран целево, да не зависи от някакви подаяния и всяка година да се моли за тях и само тогава може да се надяваме на някакъв успех и то, за съжаление, ограничен успех след доста голям брой години.

Тоест сгрешен е подходът ?

Аз мисля, че традиционно е сгрешен. В началото на XX век, когато се обсъжда нуждата ат българска пропаганда по македонския въпрос един от нашите видни политици казва: “Нашата кауза с Македония е дотолкова права, щото не се нуждае от защита.” А това съвсем не е вярно.

Ще удържи ли България на дипломатическия натиск според Вас ?

През последните седмици виждам огъване и не знам в крайна сметка какво ще стане.

Може ли политик да използва казуса със Северна Македония за свой личен пиар и да жертва националните интереси на България?

Ако жертва националните интереси на България дълбоко се съмнявам, че неговият личен пиар ще се повиши. Все пак, по този въпрос българското общество е що-годе единно и това се доказва от декларацията в парламента и с декларациите на политическите партии.

Нека поговорим и за образованието у нас. Какво трябва да се подобри в сферата на висшето образование? Какви промени следва да бъдат обмислени? 

Първо, качеството на висшето образование в България, имам предвид това на най-добрите висши училища, не само Софийският университет, най-добрите висши училища, съвсем не е толкова лошо, колкото го представят медиите. То е на едно средно европейско ниво. За повече трудно бихме могли да се надяваме, при сегашното му финансиране. Много ми е интересно как можем да достигнем Кеймбридж, след като сме последната държава в Европейския съюз по разходи на образование, последната държава в Европейския съюз по разходи за наука, последната държава в Европейския съюз по разходи за развойна научно-изследователска дейност – тази дейност, която свързва науката с бизнеса. През последните 3-4 години има едно положително развитие, може би не толкова бързо, колкото бих искал, но все пак си давам сметка, че всяко действие засяга страшно много интереси и е трудно да бъде по-бързо. През месец ноември 2007 година станах ректор на Софийския университет, през месец януари 2008 година направихме конференция, в която издигнахме идеята за изследователски университети и за това, че висшето образование не трябва да се финансира на калпак. Резултатът е, че вече от миналата година има изследователски университети и бяха направени сериозни промени в системата на финансирането на висшето образование. Надявам се, ще видим резултата от тях в идните години. Имайте предвид, че радикални промени много трудно се правят в една относително консервативна област, която трудно се променя и да иска да се променя веднага е все едно да искате един самолетоносач да направи завой в рамките на 100 метра. Мисля, че е същото и с образованието.

Какво е вашето мнение за онлайн обучението?

Като цяло имам отрицателно мнение за онлайн обучението, не за онлайн обучението като такова, а за начина, по който то беше приложено у нас. Вярно е, че беше въведено в една кризисна обстановка, доколкото е кризисна, доколко ние я направихме такава – това е друг въпрос. Но по света, доколкото съм запознат, а все пак съм по-запознат от доста  хора, тези университети, които се занимават с онлайн обучение, имат от дълги години разработени методики за преподаването онлайн, преподавателите са обучавани как да преподават онлайн. Има цели отдели, които се занимават с търсене на материали за улесняване на подготовката на преподавателите при лекциите им и онлайн обучението е изравнено по права с присъственото обучение. Докато при нас всеки разчита, че преподавателят ще си напише сам лекцията, ще я илюстрира с някакви картинки и нещо, което аз продължавам да се озадачавам, не знам, може би не съм прав – но по моето разбиране като човек, работил в тази система, е за да бъде валидно онлайн обучението, то трябва да бъде акредитирано от Националната агенция за оценка и акредитация. На практика много малко от специалностите онлайн са акредитирани от Националната агенция за оценка и акредитация. Така че в момента онлайн обучението се провежда в една мъглява и неясна атмосфера от гледна точка на законовите изисквания.

Ако е така, излежда не напълно законно.

Не мога да кажа, за мен ситуацията не е напълно ясна е и потенциално опасна.

Защо?

Защото ситуацията може да “гръмне”, защото може да се окаже, че ако тръгне някой студент да съди за това, че му се дава диплома, за която програмата не е минала през Националната агенция за оценка и акредитация, не знам какъв ще бъде резултатът.

Байдън: Няма да приема “червените линии”, определени от Москва

Президентът на САЩ Джо Байдън предупреди, че няма да приеме “червените линии”, определени от Москва, на фона на опасенията, че Русия планира инвазия в Украйна. Той каза това преди очакваният видео разговор между него и Владимир Путин следващата седмица, който може да деескалира напрежението.

“От дълго време сме наясно с действията на Русия и моите очаквания са, че ще имаме дълъг разговор с Путин”, коментира Байдън.

Разузнаването на САЩ има опасения, че руска инвазия в Украйна може да започне в началото на 2022 година, пишат медии.

Киев твърди, че Москва е увеличила значително военното си присъствие на границата между двете държави и в момента там има около 94 000 военни и много техника.

Метеоролози прогнозират снежна виелица на Хаваите

Прогноза за снежна виелица на Хаваите е в сила този уикенд. В Аляска и Хавай се очакват по-сериозни натрупвания.

По планинските върхове поривите на вятъра се очаква да достигнат 160 км в час, съобщава местната метеорологична служба.

Най-високият връх на Хаваите Мауна Кеа е 4 207 м. Вторият по височина Мауна Лоа е 4 169 м.

Снегът е част от прогнозата за времето, според която се очакват проливни дъждове, гигантски вълни и наводнения в по-ниските части на островите.

Центърът за прогнози на Националната метеорологична служба заяви, че е обичайно да вали сняг над 3 352 м на Хаваите.

Третият най-висок връх там Халеакала, който е на малко над 3 048 м, може да се види заснежен едва на всеки две до три години.

Елтън Джон и Ед Шийрън с чисто нова коледна песен (ВИДЕО)

Ед Шийрън и Елтън Джон представиха песен, с която се надяват да покорят класациите по Коледа тази година, съобщи Би Би Си. “Merry Christmas” е възхвала на празничния сезон и спомен за хората, напуснали света през изминалата болезнена година.

Писана от Ед Шийрън и Елтън Джон, колаборацията заздравява над 10-годишно приятелство и показва обединяването на силите на глобалните супер звезди за първи път някога в официален сингъл.

Това обаче не е първият опит в празничната музика и за двамата.

През 2017 Шийрън си подсигури No.1 в престижната коледна британска класация с безвременната балада “Perfect”, а класиката от 1973 на Елтън “Step Into Christmas”, се превърна в една от най-излъчваните коледни песни на всички времена.

Клипът на парчето носи ефирно и приятно настроение. Песента съдържа всички коледни клишета, които можете да си представите, от събиране около елхата до целувката под имела. И все пак е добра – звучи хем познато, хем свежо.

В началото на видеото и двамата са в зелени анцузи, като Елтън Джон е наметнал червен шал и свири на пианото. Шийрън обикаля наоколо и се превръща в елф, който танцува съблазнително за миг. После лети със снежен човек, закача се с момиче и прави снежни ангели.

Двамата изпълнители се возят и в шейната на Дядо Коледа, а в песента звучат камбанки и хор.

Приходите от песента ще се поделят между фондациите на Ед Шийрън – Suffolk Music Foundation и Aids Foundation на Елтън Джон.

“Merry Christmas” е едно от трите парчета, записано от двамата изпълнители.

Дуетът вероятно ще се изправи пред сериозна конкуренция в празничните чартове от Адел и LadBaby, отбелязва Би Би Си.

Италианец отиде за ваксина с “фалшива” ръка

Италианец се е появил във ваксинационен център със силиконова ръка, надявайки се, че по този начин ще заблуди медицинския персонал при поставяне на ваксината срещу коронавируса и ще получи с измама зелен сертификат, съобщи Ройтерс, като се позова на местните власти.

Опитът за измама е станал в италианския град Биела. Измамникът е бил на възраст между 50 и 60 години.

Местните власти разказват, че силиконовата протеза за ръка, която мъжът използвал, много наподобявала на истинска ръка с истинска кожа. Но цветът й, а и усещането при допир с нея, събудили подозрението на медицинската сестра, която се готвела да инжектира ваксинационната доза, и така измамата била разкрита.

Агенция АНСА съобщи, че мъжът е работил в здравния сектор и е бил отстранен временно от работа, защото е отказал да се ваксинира срещу КОВИД-19

Диана Русинова: Новата маркировка на АМ “Струма” е некачествена

Новата маркировка на АМ „Струма“, където македонски автобус се запали и загинаха 45 души, е некачествена и вече се разпада. Това каза пред NewsOne председателят на Европейския център по транспортни политики Диана Русинова. Тя обясни, че причината за това е, че маркировката се поставя при ниски температури и върху стария термопластик.

Снимка: Диана Русинова

“Новата маркировка се полага при ниски температури и въпреки, че Агенция “Пътна инфраструктура” са задължили “Автомагистрали” да я подновят до 10 октомври, то маркировка и в момента се полага. Наш екип засне как при температури от -3 до около 7,5 С се полагаше термопластик. Маркировката се лющи, а перлите не потъват достатъчно, защото е студено и съответно светлоотразителността е много ниска. Старта маркировка отдолу не и почистена и новата не е направила добра адхезия”, каза Русинова.

Отделно от това светлоотразителността е под минималното изискване от 300 миликандела.

Според нея маркировката ще се вижда през нощта, но само в рамките на 2-3 месеца.

“За това се плаща между 16 и 20 лв. на квадратен метър. Пари на вятър”, коментира още Русинова.

От Агенция “Пътна инфраструктура” заявиха, че ще извършат проверка по изнесените факти, и ако има необходимост, ще предприемат мерки.

Никола Минчев: Ще правим политика по правилен начин

Нашата цел е да правим политика по нов начин, по правилен начин. Това каза новоизбраният председател на 47-ия парламент Никола Минчев. По думите му това, което е било до момента – НС да е придатък на изпълнителната власт, е ситуация, която ще бъде избягвана в новия парламент.

“Ще бъдем истинска парламентарна република”, заяви Минчев пред bTV.

Като сериозен приоритет той посочи съдебната реформа.

“Въпросът за справедливостта е много наболял в обществото, поради което съдебната реформа е сериозен приоритет на повечето политически формации, включително на тези, които преговарят за коалиционно споразумение”, отбеляза той.

“Конкретните параметри на една съдебна реформа подлежат на доуточняване, но е нужна промяна на антикорупционната комисия, на ВСС, която сега може да се направи с обикновено мнозинство. Когато се наложи конституционно мнозинство, ще трябват по-широки разговори”, каза председателят на НС.

В дневния ред на парламента е и закриването на спецсъда и спецпрокуратурата, за което не стигна време на 46-то НС.

“Най-малко трябва да тръгне дебат по проекта на президента за конституционни промени, но той първо трябва да ги внесе”, отговори Минчев на въпрос.

Той смята, че сама по себе си конституцията е добра, но може да се правят промени в частта за съдебната власт.

“Темата за смяната на главния прокурор е много наболяла, изисква малко повече време, прокурорските промени трябва да се направят през закона за съдебната власт”, посочи още председателят на парламента.

В личен план парламентаризмът не е нов в рода му.

“Моят прадядо е бил депутат. Сирко Станчев е бил един от депутатите писали декларацията за спасяването на българските евреи. Бил е съден от Народния Съд и е бил убит. Това е интересен факт от моето семейство, който бях сигурен, че ще излезе”, разкри Минчев.

Юристът сподели, че е работил 10 години в адвокатска кантора и опитът за него е безценен. Най-много се е занимавал с процесуално представителство, което счита за полезен опит.

“Аз съм на 34 години, юрист по професия. Работил съм като адвокат. Завършил съм СУ, имам стаж в адвокатска кантора. Трудно е сам да се оценя що за личност съм” сподели за себе си новоизбраният председател на парламента.

“Ще решим проблема с недостига на председателката банка с ротация на заместник-председателите. Във всеки момент горе трябва да бъдат петима”, поясни Минчев. Той обаче още не знаел как ще извършва ротацията.

Има предпоставки коледната ваканция на депутатите тази година да не е обичайната за НС, има доста важни задачи и, може би, няма да е пълната ваканция, но предстои дебат в парламента, съобщи още председателят на НС.

Той обясни, че е получил покана от Кирил Петков да се присъедини към “Продължаваме промяната”, а иначе двамата се познавали от около шест-седем години.

Василев: Премахваме данък “уикенд” и данък върху лихвите

Няколко данъка отпадат от следващата година. Това обяви съпредседателят на “Продължаваме Промяната” Асен Василев.

“Данък “уикенд”, данък върху лихвите, и мисля, че има още един или два, които отпадат. Те не носят ресурс за държавата и представляват едно огромно административно бреме за бизнеса”, заяви той.

От думите му стана ясно, че няма да се пипат данъчните ставки.

Той увери още, че нито един пенсионер няма да взима по-ниска пенсия от минималната в момента.  

“Линията на бедност за догодина е 413 лв., което е близо до тези 420 лв. Най-вероятно с добавката до линията на бедност, няма да паднат пенсиите под това, което пенсионерите получават в момента”, обясни Василев.

Той добави, че всички пенсии се вдигат средно с 13%-20%, а също така се вдига и таванът на максималната пенсия от 1440 на 1500 лв. .  

Василев каза, че се запазва идеята да се повиши майчинството през втората година, както и че детските градини и яслите ще станат безплатни, а родителите на неприетите деца ще получават ваучери.

В студиото на Nova той каза, че всичките идеи могат да бъдат обезпечени, защото “има пари” в държавата.

“Към ноември бюджетът продължава да е на излишък. Тази година беше предвиден излишък от близо 5 млрд. в оригиналния бюджет,  с актуализацията той беше намален на 4,5 млрд. лв. В момента, с подобрената събираемост и спрените течове, ние сме на плюс 500 млн. , не на минус 4,5 млрд. лв.”, посочи той.

Василев коментира още, че смята за неразумна идеята на финансовото министерство таванът за държавния дълг да е до 10 млрд. Според него е достатъчно той да е в рамките на тазгодишния.

Стана ясно, че ще има нова структура на Министерския съвет, чието изготвяне ще отнеме към месец време. Тя предвижда всеки коалиционен партньор да има вицепремиер, като все още не се знае дали Василев ще бъде и вице, освен министър на финансите.

Той разкри, че предлагат Бойко Рашков да остане вътрешен министър, а по отношение на останалите министри, каза че имената им ще станат ясни другата седмица.

Според Василев първият законопроект, с който трябва да се заемат, трябва да смени ролята на КПКОНПИ.

Пробват безплатен градски транспорт в Генуа

От 1 декември градският транспорт в италианския град Генуа е безплатен. Това е първи експеримент в голям град в Италия, а тестът ще продължи до края на март.

Метрото в Генуа е е безплатно в часовите пояси между 10 и 16 часа и между 20 и 22 часа. Вероятно и автобусният транспорт ще бъде безплатен в определени отрязъци от деня, съобщава БНР.

Целта е да се намали градският трафик, който заради пандемията е много натоварен, тъй като хората предпочитат да пътуват с личните си автомобили.

Освен това е необходимо да се намалят фините прахови частици във въздуха, въпреки, че Генуа е пословичен със своя вятър.

Градският транспорт на Генуа включва и 17 асансьора, с които се стига директно от равнинната централна част до разположените по възвишенията квартали. Те ще са напълно безплатни, както и зъбчатата железница, на града.

Проектът за безплатен градски транспорт е свързан със закон, приет от парламента през месец май, за безвъзмездни помощи в най-различни звена за преодоляване на кризата от пандемията.

Прогнозната цена на инициативата на Генуа е между 500 и 600 хиляди евро.

Кирил Петков: Много харесваме Бойко Рашков, ще предложим да остане министър

Бойко Рашков ще бъде предложението на “Продължаваме промяната” за вътрешен министър. Това обяви съпредседателят на формацията Кирил Петков пред тв “Евроком”.

“Ние от “Продължаваме промяната” много го харесваме. И когато започнем разпределенията, ние бихме предложили той да остане, но това не означава, че ще бъде той, защото това ще трябва да се обсъди с коалиционните партньори”, подчерта Петков по адрес на силовия служебен министър.

“Не са съвсем добре информирани. Тази конфигурация, която ти каза, не съм я чувал”, заяви той на въпроса на Сашо Диков, че Петков е говорил с Корнелия Нинова да заеме поста на вицепремиер и вътрешен министър.

“Отидохме в офиса на Нинова, за да говорим. Тя имаше притеснения за бюджета. Обяснихме, че използването на 1/12 от бюджета за 2021 г. за януари няма да е трудност”, уточни той.

“Оттук-нататък няма да има наши и ваши. Когато знаем, че отпред сме сложили най-правилния човек, който иска – да го подкрепя”, заяви лидерът на “Продължаваме промяната” по повод подкрепата на ДПС към новия председател на Народното събрание.

“Това, което направихме е непрестанна комуникация с всичките лидери”, заяви той. И допълни: “Няма тайни. Ние не се крием. Ако искахме да се крием нямаше да я има тази снимка”, каза Петков по въпроса със снимката му пред “Позитано” 20.

“Първо минахме през всичките 18 политики, които са в 180 страници. Когато ги изпратим на политическите партньори, те трябва да кажат, че са съгласни с тях. След това ще седнем, за да говорим кои са точните министерства и точните хора”, подчерта лидерът на ПП.

Партиите ще предлагат имена на министри след подписване на коалиционното споразумение, заяви Петков. Той съобщи още, че това ще се случи в неделя или най-късно в понеделник.

Петков заяви още, че министерски постове ще се раздават на база на получените реални резултати на изборите. По думите му така се уважават както избирателите, така и останалите три партии, които ще участват коалиционното управление.

Друга подробност е, че министрите и ръководителите на министерските агенции трябва да бъдат от различни партии.

БНБ прогнозира: Икономиката на България ще се възстанови в края на септември 2022 г.

Българската народна банка прогнозира, че икономика на страната се очаква да се възстанови от кризата, предизвикана от пандемията, в края на третото тримесечие на 2022 г.

От банката уточняват, че това ще стане, ако бъде овладяно, започналото от август 2021 г. усложняване на епидемичната обстановка в България и няма затваряне на бизнеси. От БНБ очакват още до края на годината да продължи повишението на цените.

Най-голям принос за общата инфлация, натрупана досега, имат енергийните и хранителните продукти. Значение оказва и покачването на годишна база на основни суровини на международните пазари.

Административно определяните цени също допринасят за общата инфлация. Това се дължи главно на утвърдените от Комисията за енергийно и водно регулиране по-високи стойности на електроенергията, парното и газа през годината.

От БНБ очакват през четвъртото тримесечие на 2021 г. инфлацията да продължи да се повишава. И посочват, че очакват нарастването на цените да се забави в началото на 2022 г.

Този сценарий е обоснован на прогнози за по-слабо поскъпване на годишна база на храните и на петролните продукти на международните пазари спрямо съответния период на 2021 г.