Българинът обича трагедиите и да си чеше езика, да обвинява другите и да изисква друг да мисли вместо него. Последният повод темата да стане актуална за три дни е катастрофата на бул. “Черни връх”, при която загинаха две млади жени. Случаят отприщи много знайни и незнайни разбирачи да се изказват по темата. Малцина от тях едва ли разбраха, че случилото се е престъпление, а не обикновен инцидент.
Чуха се гласове, които казаха, че държавата е виновна. И с какво точно е виновна, че някой пиян или надрусан се е качил да кара? Или всеки водач преди да се качи трябва да минава през дрегер на полицай? Идеята може би не е лоша, но ресурсът е недостатъчен.
Изключително много празни приказки се чуха, обществото си намери нова жертва, която да мрази, но проблемът си остава нерешен. И защо ли? Защото до голяма степен той е у хората, които не мислят, бързат за никъде и винаги надценяват възможностите си.
Част от казуса също така е, че шофьорска книжка се взима без особени усилия и наличие на умения, за което вина има както държавата, така и бъдещият водач. Ще кажете контролът липсва. Как да бъде осигурен – до всеки водач полицай ли да застане? Искате сурови глоби, но когато ви хванат в нарушение търсите как да отървете наказанието, но иначе униформените били корумпирани.
Прочетох твърдение, че на нас война не ни трябва, ние сами се избиваме. За съжаление това е грозната истина и тя е дело на всеки един от нас, който сяда в неадекватно състояние зад волана, както и на апатичните зрители, които гледат сеира отстрани, цъкат с език и коментират без да разбират.
Въпросът е защо един човек, който след употреба на алкохол и наркотици сяда зад волана. Отговорът и тук е ясен, това се случва защото знае, че или никой няма да разбере, ако не причини катастрофа, не загине на пътя или ще отърве глобата, защото има връзки тук и там.
Има ли решение на проблема? Естествено и то е у самите нас. На първо място трябва повече да ценим живота си, да изискваме от себе си, да променим мисленето и възприятията си за света около нас, да забравим за агресията. Трябва да спрем да се мислим за недосегаеми и безсмъртни, трябва да спрем да си мислим, че винаги ще ни се размине и всичко, което правим, да е с мисъл и за другите.
Оттам насетне контролът от страна на държавата трябва да се затегне и да няма нарушител, на който да му се разминава, както и сериозно да се помисли върху връщането на доживотния затвор без право на замяна на извършителите на тежки пътно-транспортни произшествия с жертви, след употреба на алкохол и наркотици. Срамно е по време на специализирана акция, заради поредната трагедия, да се установи, че всеки трети от проверените управлява автомобил – убиец пиян или дрогиран.
Естествено трябва сериозно да се помисли и за създаването на нов Закон за движение по пътищата, както и обучението на шофьорите. Всеки трябва да има достъп до такива курсове, но трудно да се получава свидетелство за правоуправление – след поне 100 часа обучение и още 100 часа кормуване.
Задължително трябва да се въведат и симулации на различни състояния, за да може бъдещият водач да знае какво се случва, когато седне зад волана в нетрезво състояние или след употреба на наркотици, както и да е наясно до какво може да доведе безотговорното му поведение на пътя.
