3.6 C
София
понеделник | 06.12.2021 | 00:33:25
3.6 C
София
понеделник | 06.12.2021 | 00:33:25

Анализаторът Руслан Трад: Възможно е международната общност да си партнира с талибаните

"Работата на България и Европа в региона не свършва с изтеглянето на хората си", твърди журналистът

- РЕКЛАМА -spot_img
- Реклама -spot_imgspot_img

Експлозия. Гъст дим. Викове раздират шиитската джамия „Имам Баргах“ в афганистанския град Кандахар. Това е втора терористична атака срещу религиозен център в страната само за две седмици. Избран е петък. Часове по-късно местният клон на „Ислямска държава“ ще поеме отговорност за инцидента, който се случва в „духовната родина“ на талибаните. Голяма част от ръководството им е именно в Кандахар, а не в Кабул.

Входът на джамията “Иман Баргах” след атаката на “Ислямска държава” в средата на октомври

Вече трети месец талибаните са установили контрол над Афганистан и неговата столица, опитвайки се да въведат ред в хаоса. Маргинализирани и прогонени в планините на пустеещата и неплодородна афганистанска земя, 20 години по-късно те се завръщат отново. Америка и нейните съюзници отдавна ги няма. Но с това не свършват проблемите им. А едва започват. Способен ли е вълкът да промени нрава си, за да получи признание?

Талибаните 20 години по-късно. Част от тях държат в ръцете си пленено американско оръжие

Руслан Трад е журналист и автор на няколко книги, които касаят събития и процеси в Близкия Изток. От години, анализаторът и негови колеги поддържат информационен журнал в мрежата, в който регулярно съобщават за случващото се  в арабските страни и света в сферата на сигурността и конфликтите. Срещаме се с него „виртуално“, за да разберем какво се случва в региона, след като талибаните отново овладяха политическото статукво в Афганистан. Но и нещо друго –  искаме да разберем, дали България е парче от  целия геополитически пъзел и микромомент от процесите в региона на Близкия Изток.

„Падането на Афганистан под контрола на талибаните беше очаквано от специалистите. От 8 години насам талибаните провеждат масирани и координирани атаки срещу правителствените сили, което доведе до две неща – консолидиране на териториите, които са под контрола на талибаните, и срив на силите за сигурност, които загубиха близо 70 000 души. Това е трагедия, тъй като от раздутата на хартия афганистанска армия, загубата е наистина осезаема“, обяснява Руслан и напомня, че към настоящия момент талибаните нямат причина да променят политиките си.

Талибански представител на среща с китайския външен министър Ванг И

„В момента те флиртуват с различни държави и най-вече Китай и Русия, но всяко даване на легитимност отвън ще бъде основано на условия. Показателно е, че Кремъл категорично отказва да признае правителството на талибаните и руснаците потвърдиха това си виждане и по време на скорошната среща в Москва, на която присъстваше и делегация от Кабул. Това обаче може да се промени, ако талибаните решат да приемат някои от условията – като подсигуряване на границите, спиране на връзките с радикални групи и разбиване на мрежите за доставки на наркотици. Досега няма данни, че са предприели подобни стъпки. Няма и промяна относно политиките им спрямо малцинства и жени. Да не забравяме, че талибаните не са спрели връзките си с Ал Кайда, чиито представители дори бяха допуснати да се завърнат в Афганистан”, заяви още анализаторът.

Турският външен министър Мевлют Чавушоглу се здрависва с представител на талибанска делегация в Анкара

Какви сигнали изпраща фактът, че гласът на талибаните се чува от столиците на две регионални сили – Русия и Турция, едната от които, впрочем, е и член на НАТО?

Талибаните започнаха дипломатическа активност много преди да получат контрол върху Кабул. Мисии на талибаните пристигаха в Москва месеци преди офанзивата им и Кремъл даде да се разбере, че смята да участва активно в региона. Ние все още не знаем какви договорки имат талибаните с регионалните сили Русия, Китай, Иран и Пакистан. Исламабад отдавна е считана за една от силите зад талибаните, интересно е да видим как ще подходи Китай. Пекин вече получи подарък от талибаните, които успяха да изгонят част от бойците от анти-китайските сили, съставени от уйгури, които се намираха в Северен Афганистан. В момента се водят преговори между китайците и талибаните за достъп и развитие до два минни района, които Китай иска. Иран традиционно има влияние в Западен Афганистан и финансираше част от силите на талибаните в продължение на години. Китай и Иран искат да довършат важна железопътна линия през Северен Афганистан, покрай границата с Таджикистан, а за целта им е нужен партньор в Кабул.

Ами Турция?

Заедно с Катар, Анкара излезе на преден план след изтеглянето на американските и западни сили и това не е случайно – САЩ преговаря с Турция от поне година относно възможността турците да останат на терен в Афганистан и по този начин да представляват присъствието на НАТО. В контекста на изострените отношения между Алианса и Анкара, заради закупуването на руските системи С-400, Афганистан представлява добра възможност за правителството на Ердоган. Независимо от търканията, Турция остава основна част от натовските сили и е показателно, че този статус не се промени нито заради Русия, нито по време на напрежението с Гърция покрай Либия и достъпа до газовите залежи в Източното Средиземноморие. Не е и случайно, че Русия и Иран не виждат в Турция потенциален партньор за Афганистан, а обратното – конкурент за влияние, чиито цели са разглеждани в контекста на по-широката надпревара в Централна Азия. Съвсем наскоро стана ясно, че Китай смята да разшири присъствието си в Таджикистан с още една база – това смята да направи и Русия. Всичко това е заради възможността да се наблюдават събитията в Афганистан и особено границите му, но също така това е послание към конкурентни сили.

Какво се случва в Афганистан сега?

Трябва да спрем да взимаме предвид какво казват талибаните. Те искат видимост и признание и ще кажат всичко, което би звучало добре на Запад. Ситуацията не изглежда добре. Хуманитарната криза в Афганистан е свързана с размразяването на активите на страната, но също зависи и от възможността на талибаните да се справят с подобно предизвикателство. Ако утре международната общност реши да изпрати помощи, как ще бъдат доставени в Афганистан? Как ще бъдат разпределени по провинции – страната има 34 провинции и всяка от тях представлява предизвикателство, да не говорим, че в някои от тях още се водят военни операции. Кой ще гарантира работата на хуманитарни работници? В момента няма електричество в редица части на Афганистан заради неплатени сметки и липса на координация с международните системи. Банкирането е извън строя, скоро ще има недостиг на медикаменти.

Why are you out?': Afghan women journalists recall Taliban sweep | Freedom  of the Press News | Al Jazeera
Афганистански жени излязоха на протест срещу ситуацията в страната

Талибаните решиха да намалят цените на хляба, но това не е достатъчно. Има още много въпроси, а времето изтича. С идването на зимата, милиони хора са изправени пред глад и това ще е само върхът на айсберга. Пред талибаните стоят много предизвикателства – те искат международно признание, но това признание би ударило имиджа им сред джихадистките групи.

In western Afghanistan, families sell their girls to keep them from starving
Афганистанско семейство, продало децата си, за да не умрат от глад

Една от големите теми, която бе обширно дискутирана последните месеци, е какво точно попречи за запазване на политическото статукво в страната? Наистина ли Афганистан бе даден на талибаните без бой?

Да, категорично страната беше предадена. Ще минат години вероятно, докато разберем същината и дълбочината на всички тайни преговори, случили се между талибаните и регионални сили през последните две години, но е факт – Кабул и други големи градове бяха предадени от местните политически лидери, които са сключили лични споразумения. Когато част от специалните сили, сражавали се в провинция Хелманд, отиват в столицата, където са привикани, за да я защитават, те намират град, който вече е под контрола на талибаните. Впрочем, талибанските сили се намират в покрайнините на Кабул и другите важни градове в продължение на години и беше въпрос на време те да извършат настъпление.

Бойци на талибаните със сладолед в ръка, малко след овладяването на Кабул

Какъв е реалният военен потенциал на талибаните в момента? Овладяната военна инфраструктура позволява ли им да изградят реални конвенционални бойни способности в дългосрочен аспект?

Към този момент талибаните разполагат между 70 000 и 80 000 бойци. Те представляват съвкупност от различни кланове и групи, всяка от които идваща от различен район. Големите групи имат свои политики и виждания как да се управлява страната и как да се комуникира с регионалните сили – това е и една от най-горещите теми вътре в талибаните в момента, тъй като не всички са съгласни да се търси признание от международната общност. Различията са толкова големи, че например талибаните, които сега управляват в Кабул, почти нямат контрол върху талибаните в Западен и Южен Афганистан, където Иран има силно влияние.

Предполагаемото оръжие, овладяно от талибаните след напускането на американските военни части.

Талибаните са добри във воденето на партизански действия и офанзиви в различни райони, но не с единна сила в смисъл на професионална армия. Макар да беше изоставена техника след изтеглянето на американците, тя е в голяма степен унищожена и повредена, а ако има нещо ставащо за експлоатация, то талибаните имат недостиг на кадри, които биха привели в действие тази военна техника.

Преди дни България изтегли последния си гражданин от Афганистан. Трябва ли да обърнем гръб на темата „Афганистан“ оттук насетне?

Български граждани може да са изтеглени, но не и онези, които са работили за България. За съжаление, изтеглянето от Афганистан се случва в момент, в който България няма правителство и влиза от избори в избори. Този хаос причини лоша координация и неглижиране на ситуацията. Така и не получихме ясен отговор дали всички, които са работели за страната ни, са изтеглени, а не са оставени на произвола на талибаните.

Нашата работа и тази на западните сили, не е приключила. България винаги е имала силни позиции в Афганистан и с мрежа от разузнавачи в региона. Западът трябва да продължи да следи ситуацията, защото е пряко свързана със сигурността на ЕС и на Балканите в частност. Не говорим само за миграция, макар че се обръща внимание предимно на тази тема. Не бежанците са проблем, дори напротив – много афганистанци нямат намерение да бягат някъде, където ще бъдат разглеждани като врагове и втора ръка хора. Тероризмът е значителен проблем, както и вдъхновението, което победата на талибаните в Кабул носи със себе си. Разузнавателните служби в ЕС наблюдават Каспийския и Кавказкия район и неслучайно Русия е притеснена също – талибаните вдъхновяват редица организации в Централна Азия, Южен Кавказ и Каспийско море. Талибаните впрочем служат за пример и на крайнодесни организации, които имат антинатовски позиции и тази тема стои на дневен ред в службите в Европа.

Една от основните причини за разргръщането на широка военна офанзива срещу режима на талибаните след 11 септември беше явната им подкрепа към терористичната групировка Ал Кайда. Какво е отношението на талибаните към групировката в момента? Тя все още продължава да бъде активна в различни точки на света.

Да, Ал Кайда е сред най-силните групировки в глобален мащаб и особено се засилва в Индийския субконтинент и Африка. Талибаните не са прекратили връзките си с Ал Кайда и не се вижда скоро да направят това. Както споменах, Ал Кайда дори стъпи по-здраво в Афганистан след август, а някои от лидерите на организацията се върнаха в Афганистан. Мрежата Хакани, които са считани за верни съюзници на Ал Кайда и една от най-кървавите структури в света, дори получиха официални постове в правителството на талибаните.

Все още е трудно да си представим момента, в който талибаните ще бъдат признати от света за легитимни нови политически ръководители на Афганистан. Има ли индикации за това?

Малко след падането на Кабул написах материал, в който описвам възможността международната общност да си партнира с талибаните. Възможно е да видим нещо такова, колкото и неправилно да изглежда. Ако талибаните обещаят сигурни граници, това е достатъчно за редица държави да си затворят очите и да оставят афганистанците да се оправят сами с новия режим. Вижте само колко срещи имаха талибаните с регионални сили за последните месеци – само в Иран тези срещи са близо 10! В Русия са поне пет, дори Китай проведе три срещи с талибаните. Очевидно се проучват възможностите за работа с режима на талибаните, макар и неофициално.

- Реклама -spot_imgspot_img
Цветин Филиповhttp://www.newsone.bg
Цветин Филипов е журналист на информационния сайт NewsOne.bg. Всеки ден той ще ви запознава с най-важните и любопитни вътрешнополитически теми в страната, но ще научавате много от него и за сложните международни събития в областта на геополитиката, сигурността и икономиката. Цветин е репортер с опит в сферата на телевизионната журналистика и магистър по "Международна сигурност" от Софийския университет "Св. Климент Охридски" . През последните години изследователските му интереси са насочени силно към процесите в региона на Източна Азия.
Последни новини
- Реклама -spot_img
Още новини
- Реклама -spot_img

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук